Решение по адм. дело №1536/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С. П. С., понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на Правосъдието, [населено място], с цена на иска 15 000 лева, претендирана като обезщетение за описани от ищеца причинени му неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на ответника да осигури дължимите по стандарт медицински грижи по отношение на С. за времето на проведени от него общо 5 бр. гладни стачки, както следва: от 10.02.2022 г. до края на стачката; от 21.06.2022 г. до 30.06.2022 г.; от 02.08.2022 г. до 07.08.2022 г.; от 12.08.2022 г. до 22.08.2022 г.; от 04.12.2022 г. до 09.12.2022 г., както и за времето на престой в наказателна килия от 14.02.2022 г. до 29.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, без уточнение на първоначалния момент. С уточняваща молба С. П. С. заявява, че вредите представляват форма на жестоко и унизително отношение към него. Направено е и уточнение, че сумата от 15 000 лева се претендира като обезщетение за срока от 10.02.2022 г. (първия ден от първата гладна стачка) до 09.12.2022 г. (последния ден от петата гладна стачка), ведно с лихвата върху заявената за обезвреда сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. В уточняващата молба се сочи, че по време на гладните стачки е имало бездействие от страна на медицинския персонал в затвора с оглед здравословните проблеми на ищеца (разширени вени, жлъчнокаменна и язвена болест, спондилозна артроза на торакалните прешлени, разтеглени кръстни връзки на десен крак), което бездействие той счита за жестоко, нечовешко, унизително отношение, граничещо с изтезание и пораждащо у него страх, безпомощност и омерзение. Излагат се твърдения, че по време на гладните стачки се е налагало ищецът да моли многократно да се снабди с необходимите му за заболяванията лекарствени средства, налични в килията, в която пребивава за изтърпяване на наказанието. Вследствие на бездействията се твърди, че ищецът изпитвал страх и притеснение за живота си, тъй като в предходни времеви периоди е получавал масиран кръвоизлив вследствие на язвената болест, което наложило и престой в болнично заведение; твърди се неспазване на предписаната му в тази връзка диета. Претендира се присъждане на заявената сума от 15 000 лева за така описаните неимуществени вреди, причинени вследствие бездействието на медицинския персонал в затвора по време на проведените от С. общо пет броя гладни стачки за сочения период.

С Протоколно определение от 24.10.2023 г. предметът на делото съдът е ограничил заявения от ищеца период от 21.11.2022 г. до 09.12.2022 г. предвид постановеното Решение № 804 от 27.07.2023 г. по адм. д. № 1783/2022 г. по описа на БАС, с което е отхвърлен искът на С. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от липса на медицинско обслужване, непредоставяне на хранителни добавки, неспазване на предписана от външен специалист диета и липса на контролен преглед при външен специалист за периода 01.01.2022 г. – 20.11.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С посоченото съдебно определение производството по настоящото дело е прекратено в частта относно исковата претенция на С. ГДИН - София досежно претендираните неимуществени за периода от 10.02.2022 г. до 20.11.2022 г.

Препис от исковата молба, уточненията към нея и приложените доказателства са изпратени на ответника, като в определения му срок по делото е постъпил писмен отговор с приложени към него доказателства.

В съдебно заседание, проведено чрез видеоконферентна връзка, ищецът поддържа исковата молба на посочените в нея основания. Иска съдът да уважи заявената претенция, като присъди и законната лихва върху сумата, тъй като се счита, че искът е доказан по основание и размер.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, не изпраща представител в съдебно заседание. Становище по съществото на спора е изразено в представения по делото чрез пълномощник писмен отговор на исковата молба, като искът се оспорва изцяло по основание и размер и се иска съдът да го отхвърли. Заявена е претенция за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. Счита се, че действително не са установени нужните в пълен обем медицински прегледи по отношение на ищеца по времето на неговите гладни стачки, но намира, че от неизвършването на тези прегледи не са настъпили твърдените неимуществени вреди. В този смисъл се иска съдът да не уважи така предявения иск.

След като извърши цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Според регламентацията на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Ал. 1 на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК, а съгласно ал. 2 исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. По силата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед цитираната нормативна уредба съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГДИН – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода съобразно разписаното в чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В този смисъл искът е допустим.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

От представената по делото Медицинска справка за подсъдимия С. П. С. с дата 18.10.2023 г., изготвена от м.ф. Р. П., се установява, че гладна стачка е започната на 10.02.2022 г. и е приключила на 17.02.2022 г., като за периода от 14.02.2022 г. до 29.02.2022 г. С. е посещавал медицинската служба в Затвора Бургас ежедневно и са провеждани следните медицински прегледи: според амб. лист № 732 от 10.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло от 106,600 кг и РР 120/80; според амб. лист № 748 от 11.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло от 103,600 кг и РР 125/80; според амб. лист № 784 от 14.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло от 100,200 кг и РР 120/80; според амб. лист № 820 от 15.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло от 98,200 кг, РР115/75 и Т - 36,1 гр; според амб. лист 843 от 16.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло 98,700, РР 115/70 и Т - 36,2 гр; според амб. лист № 864 от 17.02.2022 г. с диагноза „Гладна стачка“ са измерени тегло от 98,300 кг, РР 80/60 и Т - 34,8 гр. Посочено е в медицинската справка, че през този период на посещения в медицинската служба не са постъпили оплаквания от здравословен характер. По делото е налична Докладна записка с дата 14.02.2022 г. от младши експерт Х. Д. – КО в Арест, видно от която на 13.02.2022 г. е приета хранителна пратка за С. С. от неговата майка, (удостоверено с приложената към ДЗ бележка № 23 от 13.02.2022 г. за внасяне на храна и вещи), като независимо от това, че на 10.02.2022 г. ищецът е декларирал отказ от прием на храна, е взел приетата от служителя хранителна пратка. Това обстоятелство е отразено и в представената по делото медицинска справка, където се посочва още, че при всяко посещение в медицинската служба С. се държал нагло, арогантно, заплашително и агресивно. В справката са отразени и проведени медицински прегледи за периода от 10.02.2022 г до 09.12.2022 г., както следва: на 15.04.2022 г. е проведен медицински преглед с поставена диагноза „Цефалгия“ (главоболие), за което са изписани и получени от ищеца 6 т. аспизал, по 4 т. аналгин и парацетамол (амб. лист № 1839 от 15.04.2022 г.); на 04.10.2022 г. е проведен медицински преглед с поставена диагноза „Гастритис акута“, за което са изписани и получени от ищеца 2 т. спазмалгон (амб. лист № 5981 от 04.10.2022 г.); на 20.10.2022 г. е проведен медицински преглед с поставена диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“, за което ищецът е получил антибиотична и противовъзпалителна терапия от клеримед, витамин „С“, парацетамол, колдрекс, , аспирин, ефизол и ринолекс (амб. лист № 6254 от 20.10.2022 г.); на 08.11.2022 г. е проведен медицински преглед с диагноза „ОВИ“, за което ищецът е получил аналгин, парацетамол, ефизол и бромхексин по 4 т. и 1/3 туба ринолекс (амб. лист № 6558 от 08.11.2022 г.); на 21.11.2022 г. е проведен медицински преглед с диагноза „Ринофарингит“, измерена е Т от 35,9 гр, за което ищецът получил парацетамол, ефизол и ибупрофен по 6 т., 10 т. бромхексин и 1/4 туба ринолекс (амб. лист. № 6781 от 21.11.2022 година). Според медицинската справка от д-р Г. са проведени медицински прегледи на следните дати: на 10.02.2022 г. с поставена диагноза „Гастритис хроника“, за което ищецът е получил по 3 т. фамотиднн и но-шпа (амб. лист № 107 от 10.02.2022 г.); на 17.02.2022 г. с диагноза „Ангина фоликуларис акута“, за което ищецът е получил 1 оп. цевзил и 6 т. стрепсилс (амб. лист № 125 от 17.02.2022 г.); на 31.03.2022 г. с диагноза „Холециститис хроника“, за което ищецът е получил по 6 т. но-шпа и ацетизал (амб. лист № 238 от 31.03.2022 г.); на 04.08.2022 г. във връзка с извършен от д-р Г. преглед е отбелязано, че С. не споделя оплаквания, не отговаря на неколкократно зададен въпрос относно наличие на някакви оплаквания, при което е поканен да напусне кабинета (амб. лист № 554 от 04.08.2022 година). В медицинската справка са отразени следните откази на ищеца от храна и резултатите от извършените му в тази връзка прегледи: от 24.06.2022 г. до 29.06.2022 г., като в 09:30 часа на тази дата са измерени тегло от 106,100 кг, РР 115/70, Т - 36,4 гр, а в 16:40 часа на 24.06.2022 г. — тегло от 106,700 кг, РР 100/65 и кр. захар 8,4 ммол/л; на 28.06.2022 г. са измерени тегло (100,400 кг), РР - 90/60 и кр. захар - 6 ммол/л; на 29.06.2022 г. са измерени тегло - 102,100 кг, РР - 90/60 и кр.захар - 7,7 ммол/л. Установено е повишаване на кръвната захар; от 02.08.2022 г., когато са измерени тегло от 107,800 кг и РР 115/80; на 03.08.2022 г. са измерени тегло от 105,500 кг и РР 110/80; на 05.08.2022 г. е измерено тегло от 102,400 кг, РР 90/60 и кр. захар от 5,2 ммол/л; на 08.08.2022 г. - тегло от 97,600 кг, РР 110/80 и кр. захар от 5,1 ммол/л, а на 09.08.2022 г. гладната стачка е прекратена; от 15.08.2022 г., когато е измерено тегло от 98,900 кг и РР 110/75; на 16.08.2022 г. са измерени тегло - 100,00 кг и РР 100/70; на 18.08.2022 г. с измерено тегло от 99,200 кг, РР 95/65 и кр. захар от 5,8 ммол/л; на 19.08.2022 г. са измерени тегло от 97 кг, РР 90/60 и кр. захар от 7,1 ммол/л; на 22.08.2022 г. е измерено тегло 95,800 кг, РР 80/60 и кр. захар от 5,9 ммол/л; от 06.12.2022 г., когато е измерено тегло от 105,200 кг, РР 110/70 и кр. захар - 6,7 ммол/л; на 07.12.2022 г. са измерени тегло от 106,500 кг, РР 105/65 и кр.з - 6,7 ммол/л; на 08.12.2022 г. е измерено тегло от 105,200 кг и РР 110/75; на 09 12.2022 г. е измерено тегло от 104,00 кг, РР 100/75 и кр. захар - 5,6 ммол/л, а на 12.12.2022 г. са измерени тегло от 100,900 кг, РР 100/70 и кр. захар от 6,3 ммол/л.

По делото е налична и Медицинска справка за подсъдимия С. П. С. с дата 18.10.2023 г., изготвена също от м.ф. Р. П., според която: на 24.02.2022 г. е проведен медицински преглед от д-р Г., при който е назначена терапия с ланзацид и спазмолитици при нужда (амб. лист № 521/24.02.2022 г.); на 31.08.2022 г. е взета кръв за провеждане на клинични изследвания с пълна кръвна картина и чернодробни ензими, като от проведеното изследване се установило, че всички показатели са били в норма; на 07.11.2022 г. е проведен медицински преглед от д-р Х. - ОПЛ при Затвор Бургас във връзка с оплаквания от проблеми със зрението, при който е констатирано следното обективното състояние на пациента С.: в много добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и личност; НФ – спокоен; бял дроб и сърце - чисто везикуларно дишане, без патологични отклонения; корем – мек, без ХСМ; крайници - б.о; без патологична неврологична симптоматика. Поставена е диагноза „Миопия“, поради което е издадено направление за офталмолог (амб. лист № 22311209981E); на 21.11.2022 г. в 20:00 ч. лишеният от свобода С. е съобщил, че не се чувства добре и е повикана СМП, същият е хоспитализиран в УМБАЛ Бургас, Второ хирургично отделение, като след проведена консервативна терапия е дехоспитализиран на 27.11.2022 г. с подобрение. Според отразеното в изготвената епикриза, издадена на 27.11.2022 г. от УМБАЛ, [населено място] при дехоспитализацията на С., окончателната диагноза е „Ulcus duodni. Melaena“. В епикризата е отразено още, че С. С. е постъпил за лечение по спешност с оплаквания от изхождане на черни, редки изпражнения с давност от три дни, обща отпадналост, безапетитие. Отбелязано е също, че не са налице придружаващи заболявалия, няма настъпили усложнения, пациентът не съобщава за минали заболявания, че черният дроб е с размери и структура в границите на нормата; жлъчен мехур - със суспектна литиаза (образуван камък), жлъчно-чернодробни пътища - неразширени. Проведени са множество изследвания и е предписано консервативно лечение. Въз основа на резултатите от извършените изследвания е предписано медикаментозно лечение и ищецът е дехоспитализиран на 27.11.2022 г. след констатация, че са изпълнени всички медицински критерии и липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. Съгласно препоръките за хранително-диетичен режим е назначена диета № 1 от д-р Х. (ОПЛ при Затвор Бургас), която се спазва при заболявалия на стомаха (язвена болест, хроничен гастрит, рак на стомаха), както и при язва на дванадесетопръстника и хроничен дуоденит. От този момент според отразеното в медицинската справка л. св. С. е на диета № 1, която е показана за поставената му диагноза. В МЦ Затвор Бургас на С. С. са предоставяни медикаменти, вписани в Амбулаторния журнал, както следва: от д-р Г. (тогава ОПЛ при Затвор Бургас) във връзка с диагноза „Холецистит“ (съгласно амб. лист № 238 от 31.03.2022 г.) лишеният от свобода С. е получил по 6 т. ацетизал и но-шпа; от медицинска служба: във връзка с поставена диагноза „Главоболие/цефалгия“ (амб. № 1839/15.04.2022 г.) С. е получил 6 т. аспизал; във връзка с поставена диагноза „Плексит“ (амб. лист № 2430/20.06.2022 г.) С. е получил по 8 т. дексофен и темпалгин; във връзка с поставена диагноза, отразена в амб. лист № 5107/11.08.2022 г., подсъдимият е получил амб. лист № 521/24.02.2022 г. от д-р Г. и спазмолитици (алергозан, папаверин и бусколизин по 4 т.); в амб. лист № 5981/04.10.2022 г. е отразена диагноза „Гастритис акута“ при посещение на лишения от свобода на МЦ за дело, същият е получил предписаните му спазмолитици (2 т. спазмалгон); във връзка с поставена диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“, отразена в амб. лист № 6254/20.10.2022 г. С. получил 1 оп. клеримед, 14 др. витамин „С“, 3 сашета колдрекс, по 8 т. аналгин, парацетамол, аспирин, ефизол и бромхексин, както и 1/3 туба ринолекс; на 08.11.2022 г. С. С. посетил МЦ във връзка с дело, поставена е диагноза „ОВИ“, отразена в амб. лист № 6558, като в тази връзка е получил по 4 т. аналгин, парацетамол, ефизол и бромхексин, а така също и 1/3 туба ринолекс; във връзка със съставен амб. лист № 6745/18.11.2022 г. лишеният от свобода е получил рецепта за очила и копие от изследване на кръв от 31.08.2022 г.; във връзка с поставена диагноза „Ринофарингитис“ по амб. лист № 6781/21.11.2022 г. и измерена Т от 35,9 гр С. е получил по 6 т. парацетамол, ефизол и ибупрофен, 10 т. бромхексин и 1/4 туба ринолекс; в амб. лист № 6929/30.11.2022 г. във връзка с проведен медицински преглед в МЦ, Затвор Бургас, при който л. св. С. съобщил, че има оплаквания от киселини, е отразено, че пациентът категорично отказал предложената му терапия от 20 т. фамотидин (заместител), за което отказал да се подпише. Всички тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото копие на Амбулаторен журнал.

При тези доказателства съдът намира, че претенцията за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на администрацията на Затвора Бургас в лицето на медицинските служители в МЦ, е неоснователна.

Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В чл. 3, ал. 1 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а съгласно ал. 2 за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразени в липса на достатъчно жилищна площ, храна, медицинско обслужване и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция.

В настоящия случай се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на органите на ГДИН, изразяващи се в неосигурено медицинско обслужване по време на провеждани от ищеца гладни стачки.

Според настоящия съдебен състав твърдяното от ищеца бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията не е налице. Невярно е твърдението, че по време на гладните стачки е имало бездействие от страна на медицинския персонал в затвора с оглед здравословните му проблеми, както и че по време на гладните стачки му се е налагало да моли многократно да се снабди с необходимите му за заболяванията лекарствени средства, налични в килията, в която пребивава за изтърпяване на наказанието. Не е отказан достъп до медицинско обслужване. От приложените по делото извлечения от Амбулаторния журнал категорично е установява, че ищецът С. е получавал адекватна медицинска помощ, както и медикаментите относно неговото лечение от аптечния склад при МЦ Затвор Бургас. При провеждане на медицинските прегледи, подробно описани по-горе съобразно медицинската справка и приложенията към нея, подсъдимият С. не е имал оплаквания от здравословен характер, а в определени моменти е повишавал теглото си, както и кръвната захар. Приобщените по делото доказателства и съдържащите се в тях данни недвусмислено сочат на извод за изпълнение на задължението за осигуряване на медицинско обслужване на лишения от свобода ищец от страна на държавата и в частност на специализираните органи по изпълнение на наказанията по време на заявените от него откази от храна в периода от 21.11.2022 г. до 09.12.2022 г. В тези периоди според представените по делото доказателства непрекъснато му е оказвана медицинска помощ и е проследявано здравословното му състояние чрез измерване на телесното тегло и температура, на кръвната захар и на други показатели в зависимост от конкретните обстоятелства. Няма данни в тези времеви периоди да са налице оплаквания от С. досежно здравословното му състояние, за които да не са взети своевременни и адекватни мерки. Налице са данни обаче за арогантно, агресивно, нагло и заплашително отношение от страна на ищеца при посещенията му в МЦ. Не е за пренебрегване и факта, че по време на първата стачка С. е получил хранителна пратка от своята майка, която не е отказал, като според показателите от проведените изследвания в периода на стачката е имало повишение, а не понижение в теглото му. Изложеното сочи на извод, че са спазени изискванията за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение на ищеца с оглед заявените от него оплаквания, като следва да се посочи, че поставянето на правилна диагноза и ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес, доколкото медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност, а е изцяло от компетентността на медицинските специалисти да преценят вида и обема на медицинските услуги, които е необходимо да бъдат предоставени в конкретната ситуация. В издадената на 27.11.2022 г. от УМБАЛ - Бургас епикриза изрично е отразено, че оплакванията на ищеца, за които същият е хоспитализиран, са с давност от три дни; изрично е отбелязано също, че не са налице придружаващи заболявалия, няма настъпили усложнения, пациентът не съобщава за минали заболявания, черният дроб е с размери и структура в границите на нормата, а жлъчно-чернодробните пътища са неразширени. Констатирано е, че жлъчният мехур е със суспектна литиаза, за която е необходимо оперативно лечение, каквото може да се предприеме по волята на ищеца, но не и влошаване на състоянието му. Следователно, не е налице и твърдяното от ищеца обостряне симптомите на жлъчно-каменната болест и презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е надлежно оборена.

По изложените съображения съдът приема, че не е налице първата от установените в нормата на чл. 284 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки - противоправно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според настоящия съдебен състав по делото не се доказаха претърпени неимуществено вреди – жестоко, нечовешко, унизително отношение, граничещо с изтезание и пораждащо у ищеца страх, безпомощност и омерзение, силни притеснения, безпокойство и страх за живота и здравето вследствие бездействие на медицинските служители в МЦ в Затвора Бургас.

Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква претърпените вреди да са пряко следствие от нарушение на чл. 3 от същия закон. С оглед посоченото до тук съдът приема, че в случая такава зависимост не съществува - не е налице от страна на специализираната администрация по изпълнение на наказанията нарушение на предвидените в нормата изисквания, не се установява и твърдяното обостряне на симптомите на установената жлъчно-каменна болест, което опровергава твърдението в исковата молба, че вследствие на бездействието ищецът изпитвал страх и притеснение за живота си, тъй като в предходни времеви периоди е получавал масиран кръвоизлив от язвената болест, което наложило и престой в болнично заведение. Няма данни установеното заболяване на стомашно-чревния тракт да е възникнало в резултат на противоправно поведение на администрацията. Напротив, три дни след проявяване на симптомите на заболяването С. е хоспитализиран и му е назначена съответната терапия. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че в обявените от ищеца С. периоди на откази от прием на храна, в т.ч. и за процесния период от 21.11.2022 г. до 09.12.2022 г., са спазени нормативно установените правила от страна на служителите в МЦ в Затвора Бургас, като в тези времеви периоди на лишения от свобода са извършени съответни прегледи от медицинско лице с изрично отразени резултати и предписани терапии/лечение, като във връзка с поставените диагнози са предприемани своевременни действия по предоставяне на необходимите за лечението медикаменти. В този смисъл не е налице твърдяното противоправно бездействие на ответника да осигури дължимите по стандарт медицински грижи по отношение на С. за времето на проведени от него гладни стачки в сочения период, нито са произтекли твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. При това положение искът за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за периода от 21.11.2022 г. до 09.12.2022 г. не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със заявената претенция за лихва върху претендираната сума.

Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗИНЗС не е предвидено изрично заплащане на юрисконсултско възнаграждение, за разлика от това по ЗОДОВ. Разпоредбите на ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 143 от АПК, поради което ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. П. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, срещу ГДИН - София, за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за периода от 21.11.2022 г. до 09.12.2022 г. за неимуществени вреди, изразяващи се в жестоко, нечовешко, унизително отношение, граничещо с изтезание и пораждащо у ищеца страх, безпомощност и омерзение, силни притеснения, безпокойство и страх за живота и здравето, претърпени вследствие бездействие на медицинските служители в МЦ в Затвора Бургас.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.