Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 65
гр. ВРАЦА,11.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 09.06.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N17 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№780 от 24.01.2019 г. В.В.Л.,ЕГН**********,с адрес:г*** чрез
адв.Р.М. САК е предявил срещу ЗАД"АРМЕЕЦ"АД,
ЕИК:***,със седалище и адрес на управление гр.София , *** представлявано от изпълнителни директори:Д.Н.М.,К.С.В.,М.П.И.
и В.П.К.-М. кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 100 000 лв.- обезщетение
за неимуществени вреди за претърпени от В.В.Л. болки и страдания от получени телесни
увреждания от ПТП от 09.04.2018 г. и законна лихва за забавата върху
претендираната главница от датата на произшествието-09.04.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът
поддържа,че на 09.04.2018 г., на път
1-1, Е 79, при км. 132 + 300 м., водачът Ц.П.П., на л.а. марка и модел „Ситроен
ЦЗ“, с peг. № М****ВН, предприема маневра изпреварване на движещ се пред нея
автобус марка "Сетра", модел „С 315 ХД“, с peг. № М **** АР, управляван
от А.Г.Т., без да се увери, че не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по пътната лента за насрещно движение, в резултат на което
се сблъсква с насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“,
с peг. № М **** ВН, управляван от А.В.Б. и реализира ПТП.В.В.Л. - пътник в
лекия автомобил, управляван от А.В.Б. пострадал при пътния инцидент.
За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 967000-4795/13.04.2018
г. Образувано било и Досъдебно производство № 459/2018 г., по описа на РУ на
МВР - Враца.
След злополуката В.Л. постъпил за лечение в
МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца, където в Ортопедо-травматологичното отделение
на болницата, е приет с оплаквания за силна болка в крака, за спонтанна и силна
палпаторна болезненост в областта на лявата подбедрица, ограничени по обем
движения. При извършените прегледи и изследвания се установява, че ищецът е
получил хематом в областта на лявата тазобедрена става; разкъсно-контузна рана
около 10 см, в областта на лявата подбедрица и счупване в областта на лявата
тазобедрена става.
След
консултации с ортопед-травматолог и хирург, на В.Л. е поставена диагноза:Закрито
счупване на ацетабулума и е извършена оперативна
интервенция.
На 12.04.2018 г.бил изписан от болницата с
препоръки за отбременяване на ЛДК за срок от тридесет дни; за продължаване на
антитромботичната профилактика с назначена медикаментозна терапия;както и за
сваляне на хирургичните конци на дванадесетия постоперативен ден.
На 13.04.2018 г. В.Л. постъпва в
Отделението по нефрология и хемодиализа на МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца,
понеже страда от бъбречна недостатъчност и провежда хемодиализа три пъти
седмично.
Поддържа,че в резултат на ПТП общото му
здравословно състояние се е влошило и е приет с оплаквания от задух,
астено-адинамия (представляваща обща отпадналост, слабост, безсилие) и
персистиращи отоци по краката. Отново е подложен на различни диагностични
процедури, в резултат на които на В. е поставена следната диагноза: Нефросклерозис
билатералис; Хронична бъбречна недостатъчност гр. IV; Хипертония симпт.; Анемия
секундария; Хрониохемодиализа; Минерално-костно бъбречно заболяване. Предписана му
е терапия и е оставен за наблюдение и лекуване в отделението. След повече от
един месец престой в болницата,бил изписан, като била овладяна субективната
симптоматика и са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим;
контрол на артериалното налягане и редовно явяване на хемодиализа по график.
Ищецът въпреки провежданото лечение поради
функционален дефицит на лявата тазобедрена става се консултирал с лекар -
специалист на 12.06.2018 г., който му препоръчал провеждане на рехабилитация.
На 09.10.2018 г. В.Л. е прегледан от лекар
- ортопед, поради силна болка в лявата тазобедрена става, затруднени и
ограничени движения в нея, невъзможна походка без двете патерици, с които си
служи при движение. Отново провежда изследвания. Назначена му е рехабилитация.
При така изложеното поддържа,че пътният
инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество
болки и страдания. С големи усилия се придвижва самостоятелно и разчита
предимно на грижите на своите близки. Силно е ограничил социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията,които изпитва, ходейки. Изпитва
дискомфорт,бързо се уморява и болка при заемането на определено положение на
тялото. Все още изпитва силни болки в областта на травмите. Придвижва се с
помощни средства - патерици.
Според изложеното пътният инцидент е
повлиял отрицателно и на придружаващите заболявания, от които ищецът страда. С
Експертно решение на ТЕЛК на В.Л. е призната 100% трудова неработоспособност и
нуждата от чужда помощ поради общо заболяване - пожизнено.
В резултат на ПТП, са настъпили промени в
емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Изпитва
неувереност и страх от МПС. Не може да спи спокойно и сънува кошмари, свързани
с преживяното по време на злополуката.
Твърди,че към настоящия момент страданията
продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото се нуждае
от адекватна рехабилитация и продължаващо лечение.
Поддържа,че към момента на пътния инцидент,
виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка и модел „Ситроен Ц 3“,с
peг. № М **** ВН, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД
„Армеец“АД - полица № BG/11/117002760894, валидна от 17/10/2017 г. до
16/10/2018 г.
Поддържа да е
спазил разпоредбата на чл. 380 от КЗ,като е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция на 10.07.2018г. до застрахователя на отговорния за
ПТП водач - ответника ЗАД „Армеец“АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 100-2322/
10.07.2018 г.
Твърди,че към датата на подаване на
исковата молба 24.01.2019 г.въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес за ищеца на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ да сезира съда.
Сезира съда искане да постанови решение,с
което да осъди ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК:*** да заплати обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на В.В.Л., ЕГН: **********,
в размер на 100 000 лева-главница, което счита за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие ПТП от
09.04.2018 г.ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието - 09.04.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
При уважаване на иска претендира направените
по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка ***: IBAN: ***, разкрита при Банка ДСК - ЕАД, с титуляр: В.В.Л..
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника,който в установения в закона срок е упражнил
правото си да подаде отговор.
Ответникът признава,че е налице договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, полица №BG/11/117002760894, сключен между
ЗАД “Армеец” и собственика на лек автомобил „Ситроен” с peг.№ М****ВИ, валидна
към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.
Въвежда възражение,че отговорността му не
следва да бъде ангажирана, тъй като водачът няма вина за настъпване на
процесното ПТП, респективно - вредоносния резултат.
Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие.Позовава се на представения с исковата молба Констативен
протокол за ПТП№967000-4795/13.04.2018г.,в който е отразено,че обстоятелствата по настъпване на ПТП са в
процес на изясняване.
Твърди да е налице злоупотреба с права от
страна на ищеца,който предявявайки иск за парично вземане в размер на 100000,00
лева ,представя само Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,от който не
може да се направи дори предположение за причините и обстоятелствата, при които е настъпило същото,по смисъла на чл. 3 от ГПК,
тъй като уврежда правото на ответника за осъществяване на пълна и адекватна защита.
Оспорва наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорва наличието на виновно,
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ситроен“ с peг. № М****ВН за настъпване на процесното ПТП, респективно
отговорността на ЗАД „Армеец“, в качеството му на застраховател.
Твърди, че водачът на л.а. „Ситорен“ с peг.
№ М****ВН няма вина за настъпване на процесното ПТП и не отговаря за
реализирането му, респективно за настъпилите вреди.
Твърди, че вина за реализиране на
произшествието има водачът на л.а. „Форд Галакси“ с peг. № М****ВН и/ или
водачът на МПС „Сетра С315 ХД“ с peг. № М****АР.
Евентуално, в случай че в процеса се докаже,че вина за процесното ПТП има водачът на
л.а. „Ситроен“, въвежда възражение за независимо съизвършителство между
водачите на л.а. „Ситроен“ и л.а. „Форд Галакси“ и/ или МПС „Сетра“.
Твърди, че водачът на л.а. „Форд Галакси“
и/ или водачът на „Сетра С 315 ХД“ не са съобразили поведението си с останалите
участници в движението, извършили са несигнализирана и/ или необезопасена
маневра, движили са се с превишена скорост, не са спазвали необходимата
безопасна дистанция, не са се движили в най-дясната част на полагащото им се
платно за движение, управлявали са МПС след употреба на алкохол, не са
предприели съответните мерки за предотвратяване на ПТП, като поведението им е
довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие.
В случай на независимо съизвършителство,
застрахователите на неколцината водачи биха отговаряли солидарно.
В
условията на евентуалност, въвежда възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на В.В.Л..
1.Твърди, че В.В.Л. е бил без поставен
предпазен колан или с неправилно поставен такъв, което е допринесло за
настъпване на уврежданията, а никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
2.Твърди,че В.В.Л. е знаел, че водачът на
л.а. „Форд Галакси“ с peг. № М****ВН, в който е бил пътник, е употребил
алкохол, но въпреки това се е качил в МПС, като по този начин, със собственото
си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва да е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие, респективно
поведението на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Ситроен“ и
всички твърдени увреди, болки и страдания.
В условията на евентуалност, твърди, че
състоянието на В.В.Л. се дължи и на предходни/ съпътстващи травми и/или
заболявалия, както и на несвоевременната и ненадлежно оказана медицинска помощ.
Възразява,че
оплакванията свързани с предходните заболявания на ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното събитие. Твърди, че общото здравословно
състояние на ищеца е допринесло за продължителността на лечебния и
възстановителен период.
В условията на евентуалност, оспорва
предявения иск и по размер.Счита претендираното
обезщетение за неадекватно и несъразмерно с твърдените неимуществени вреди,както
и че не е съобразено по размер със съдебната практика в сходни случаи и със
социално - икономическата обстановка в страната.
Евентуално,в случай ,че съдът приеме искът
за основателен, сезира съда с искане да намали значително по размер
претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като вземе
предвид всички релевантни обстоятелства, съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва искането за присъждане на
законна лихва. Твърди,че не е изпаднал в
забава, тъй като по образуваната преписка по претенцията на ищеца са изискани
документи, които са от значение за установяване основанието и размера на
претенцията, но такива не са представени.
Оспорва началния момент, от който се
претендира законна лихва. Позовава се на чл. 429, ал. 3 от КЗ и твърди,че от
застрахователя се дължат само лихвите за забава, дължими от
застрахования,считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователно събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която дата е най-ранна. Предвид
датата на предявяване на доброволна претенция пред застрахователя - 03.05.2018
г., възразява срещу искането за присъждане на законна лихва, считано от датата
на настъпване на събитието,като началният момент е от датата на изтичане на
срока, предвиден в Кодекса за застраховането, за произнасяне на застрахователя
по доброволната претенция.
В установеният в закона срок,ищецът е
упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба.
Ищецът
сезира съда с искане да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото ,наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към момента на процесното
ПТП, полица № BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г.
Застъпва становище,че са неоснователни:възражението
на ответника, с което се оспорва иска по основание и размер и възраженията на
ответника относно механизма на ПТП и относно наличието на виновно противоправно
поведение от страна на водача Ц.П.П., управлявала л.а. марка и модел „Ситроен
ЦЗ“, с peг. № М **** ВН.
Позовава се на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №967000-4795/13.04.2018г., който по своята същност представлява
официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения и се позовава на Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС. Поддържа,че официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ,както и на формирана съдебна практика на ВКС,че когато ПТП
не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният се ползва с доказателствена сила за констатираното положение на
участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и водача.
Поддържа,че за изясняване на всички въпроси
относно механизма на ПТП, обстоятелствата около него и наличието на виновно поведение
от страна на участниците е направил
относими доказателствени искания с исковата молба.
Прави уточнение на изложеното в исковата
молба, като сочи, че пострадалия в процесното ПТП В.В.Л. е пътувал на задна
дясна седалка (диагонално на шофьорската седалка) в лек автомобил марка и модел
„Форд Галакси“, с peг. № М **** ВН, управляван от водача А.В.Б..
Оспорва възражението на ответника,че ищецът
е допринесъл за настъпване на уврежданията,които е получил като пътник в процесния
автомобил,тъй като не е използвал обезопасителен колан или неправилно поставен
такъв.
Оспорва
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като със
собственото си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
тъй като е знаел, че водачът на лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с peг. № М **** ВН, в който е бил
пътник, е употребил алкохол. Позовава се на чл. 51, ал.2 от ЗЗД .
Оспорва твърдението на ответника,че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания и процесното
ПТП.
Оспорва твърденията на ответника, че
състоянието на ищеца се дължи
на предходни/съпътстващи заболявания, както и на несвоевременна и ненадлежно
оказана медицинска помощ.
Сочи,че е
направил относими доказателствени искания за установяване на тези обстоятелства,които
поддържа.
Счита за неоснователно направеното от
ответника оспорване на размера на търсеното от ищеца обезщетение и поддържа
иска така както е предявен.
Позовава
се на чл. 52 ЗЗД,според който обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Позовава се и на Постановление № 4 от 23.X. 1968г.,
Пленум на ВС.
Счита,че така претендираният размер на
обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, регламентиран в чл.52
от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Оспорва
твърдението на ответника,че не е
изпаднал в забава.
Твърди,че при предявяване на
застрахователната претенция пред ответното дружество, ищецът е представил
всички документи, които са били в негово държане, в това число и Констативен
протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за
установяване на застрахователното събитие.
Позовава се на чл. 106, ал.5 от КЗ,според
който, застрахователят няма право да изисква доказателства, с които ползвателят
на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на
претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията.
Поддържа изцяло така предявения иск за
присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение.
Препис от постъпилата допълнителна искова
молба е връчен на ответника,който в срок е упражнил правото си да подаде
отговор на допълнителната искова молба.
Не възразява да бъде отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговроност“ между ЗАД
„Армеец“ и водача на л.а. „Ситроен СЗ“ с peг. № М****ВН.
Поддържа оспорването на описания в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП.
Поддържа
направеното в условията на евентуалност възражение за принос за настъпване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при установяване наличието на съпричиняване, обезщетението следва да бъде
намалено.
Поддържа възраженията си за съпричиняване
от страна на пострадалия въведени с отговора на исковата молба.
Сочи,че е направил относими доказателствени
искания за установяване на възраженията си.
Поддържа направеното оспорване на наличието
на пряка причинно-следствена връзка между процесното събитие и твърдените
неимуществени вреди.
Твърди,че са налице предхождащи събитието
травми/ заболявания на ищеца, които са допринесли за степента и
продължителността на лечебния и възстановителния период.
Сочи,че е направил относими доказателствени
искания за установяване на възражението си.
Поддържа оспорването на исковата претенция
по размер.
Оспорва наличието на психически стрес,
който да е в резултат на процесното събитие.
Поддържа оспорването на искането за
присъждане на законна лихва, както и началния момент, от който е претендирала
такава. Сочи,че представения пред застрахователя, а и по делото Констативен
протокол за ПТП в никакъв случай не е достатъчен за установяване на претенцията
по основание и размер. Именно предвид изложеното, по преписка по щета №
10018100102708Н са изискани допълнително документи. Оспорва твърдението, че
ищецът не е разполагал и/ или не е могъл да се снабди с изисканите такива,
доколкото твърди да е пострадало лице.
С определение № 212/26.2.2019г.съдът
допусна привличане и конституира ,на основание чл.219 ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***,като трето лице-помагач
в процеса на страната на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ" АД ЕИК ***.
С вх. № 3135 от 02.04.19г. е постъпило становище
от трето лице-помагач ЗК "ЛЕВ ИНС",като съдът е допълнил доклада си,като
е отчел същото.
Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер, като счита че е
прекомерно завишен. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена
връзка на претендираните вреди с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултта на ПТП
за ищеца са възникнали описаните в исковата молба, като вид и характер, вреди.
Алтернативно, ако бъде установена причинно-следствена
връзка, навежда твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който
в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е пътувал с автомобила, без поставен
предпазен колан. Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Оспорва по основание и
размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва, както и началната дата,
от която се претендира. Взел е становище по искането на ответника по чл.219
ал.1 ГПК. Оспорва основателността на направеното от ответника искане. Оспорва
твърдението за вина на водача на л.а. "форд Галакси" с рег.№ М ****
ВН - А.В.Б. и твърди, че водачът Б. няма вина за настъпване на ПТП от
09.04.2018г. Въвежда твърдение, че вина за настъпването на ПТП има водача на
л.а."Ситроен С З", с рег.№ М ****ВН, чиято отговорност към датата на
събитието е застрахована в ЗАД "АРМЕЕЦ" АД.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.409 КЗ.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената
защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от
надлежна страна против надлежна страна.Ищецът е предявил пред застрахователя искане да му бъде заплатено
обезщетение.Няма представени доказателства застрахователят да се е произнесъл
по искането.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Съдът отдели с доклада си ,като
безспорно и ненуждаещо се от доказване,съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна
полица №BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017 г. до 16.10.2018г., поради
направено признание от страна на ответника на това обстоятелство.
Страните спорят,относно механизма на ПТП,вината на водача застрахован при ответника,наличието на съпричиняване от страна на пострадалият,размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи, актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираното обезщетение.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да
докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно,че
последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди,както и останалите
си възражения.
Възражения по доклада и
разпределената доказателствена тежест в проведеното първо съдебно заседание по
делото не са постъпили.
С протоколно определение от 29.11.2019г.съдът прие представените с молба вх.№ 9226/21.10.2019 г. в заверен препис писмени доказателства от юрисконсулт А.,представената справка от ОП-Враца,както и
препис от обвинителен акт вх.№ 1001/2018 г. от 06.11.2019 г., с който съдът се
снабди служебно.
На основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК спря производството по т.д. № 17/2019г. по описа на
ВрОС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт НОХД №485/2019 г. по описа на
ВрОС.
С определение № 140/12.2.2020г.съдът възобнови спряното производство.
Допусна,като доказателства по делото представени в заверен препис:Присъда №1 от 08.01.2019г. и Мотиви към присъда №1 от 08.01.2019г. по н.о.х.д.№485/2019г.по описа на ВрОС,влязла в законна сила на 29.01.2020г.
На основание чл.300 от ГПК ,прие за безспорни обстоятелства по делото:извършеното деяние от водача Ц.П.П.,вината на дееца,вредоносния резултат-нанесените на ищеца В.В.Л. телесни наранявания и причинната връзка между вредата и деянието.
С Присъда №1 от 08.01.2019г. постановена по НОХД№485 / 2019г.по описа на ВрОС,влязла в законна сила на 24.01.2019г.подсъдимата Ц.П.П. е призната за виновна,за това,че на 09.04.2018г. около 11:40часа на път Е-79,в района на км.132+300,община Враца,с посока на движение от гр.Монтана за гр.Враца,при управление на л.а марка "Ситроен",модел "С 3",с рег.№М **** ВН,е нарушила правилата за движение по пътищата,визирани в чл.20,ал.1 от ЗДвП, чл.42ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.42,ал.2,т.3 от ЗдвП,което е престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б."б",хипотеза I,във вр. с чл.342,ал.1,във връзка с чл.54,във вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъдена на 3 години лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказани за срок от 5 години от влизане в сила на присъдата.
В мотивите на присъдата е отразено,че при инцидента са нанесени телесни увреждания на пътниците,возещи се в лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№М **** ВН,както и на ищеца В.В.Л. с ЕГН********** ***,средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на веждата на лява главулечна ямка,което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник,с оздравителен период около 1-2 месеца,при липса на усложнения.
При изложеното по-горе съдът прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Настоящият съдебен състав,като взе предвид доводите
на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено следното:
От приобщения като доказателство по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№967000-4795 от 13.04.2018г.,заключението
на вещото лице по назначената САТЕ и и приобщените ,като доказателство по
делото Присъда №1 от 08.01.2019г. и Мотиви към присъда
№1 от 08.01.2019г. по н.о.х.д.№485/2019г.по описа на ВрО,влязла в законна сила
на 29.01.2020г.и показанията на
свидетелката Ц.П. ,се установява следният механизъм на процесното ПТП.
Ц.П. *** е
правоспособен водач на МПС, считано от
28.11.2016 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 02.01.2018 г. от МВР – София и валидно до 02.01.2028 г. за
категориите „АМ“, „В1“ и „В“.
През Великденските празници – април
2018 г., тя посетила родния си град Монтана, където живеели родителите й.
На 09.04.2018 г., в последния
почивен ден, тя си тръгнала към обяд за гр.София, като се придвижвала с лек
автомобил „Ситроен“ С3 с рег. № М **** ВН, собственост на баща й ,който го
закупил за нея през месец октомври 2017г.
На същата дата, лек автомобил „Форд
Галакси“ с рег. № М **** ВН, собственост на фирма „Йоел“ ЕООД – Монтана, с
управител – св.П.Ж. и управляван от починалия в катастрофата А.Б., извършвал
рутинен курс за превозване на пациенти за хемодиализа, осъществявана в болница
гр.Монтана. В автомобила пътували починалите в катастрофата М.А.Й. на 57 г. от
гр.Бяла Слатина и А.Т.А. от с.Соколаре, както и пострадалите В.В.Л. *** и Д.А.А.
на 61 г. от с.Оходен, както и св.С.Ц.И. ***. Обичайната практика на водача на
автомобила – починалия А.Б. била, тръгвайки от гр.Монтана през гр.Криводол, да
отиде до гр.Бяла Слатина, откъдето вземал пострадалия Й. и след това
последователно през селата Соколаре и Оходен, както и гр.Враца, да натовари в
автомобила всички пътници за предстоящата хемодиализна процедура в гр.Монтана.
На 09.04.2018г. пътуващите в лек автомобил
„Форд Галакси“ били разположени както следва– до шофьора седял пострадалият Й.,
зад водача на МПС – пострадалият А., до него – пострадалият Л., най – отзад –
пострадалият А. и св.И., като към 11.40 ч. се намирали на главния път 1-1
/Е-79/ между гр.Враца посока гр.Монтана, след разклона за с.Бели извор и гр.
Вършец. Пострадалият Б. управлявал лекия автомобил със скорост 60 км/ч, като
след него се движели няколко автомобила.
В същото време Ц.П. се движела в
насрещната лента, където след голям завой над с.Краводер, на дълъг около 900 м
прав участък на пътя предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея
автобус „Сетра“ С315ХД с рег.№ М **** АР, собственост на фирма „Чипровци
Експрес“ ООД гр.Чипровци, изпълняващ редовен курс по линия Чипровци – София и
управляван от св. А.Т. със скорост около 80 км/ч. Времето било сухо и слънчево,
с нормална видимост, пътният участък бил почти хоризонтален, с лек наклон на
спускане /около 1,5 %/ посока Монтана – Враца, като двете ленти за движение
били разделени с единична прекъсната линия М1.
В процеса на изпълнение на маневрата
„изпреварване“, подсъдимата П. увеличила скоростта на автомобила си до 127,9
км/ч и навлязла в лентата за насрещно движение, като при рязкото й прибиране
обратно в своята лента /с рязко завъртане на волана/, автомобилът започнал да
се „поднася“ и да извършва последователни „завъртания наляво и надясно“, като след
едно от завъртанията неконтролируемо навлязъл отново в насрещната лента за
движение. Независимо от опита на пострадалия Б. да избегне сблъсъка,
отклонявайки управлявания от него автомобил „Форд Галакси“ към десния банкет,
се стигнало до челен удар между двата автомобила изцяло в лентата за движение
на пострадалия Б., като след удара двата автомобила се установили в покой –
лекият автомобил „Форд Галакси“ на десния банкет, а лекият автомобил „Ситроен“
С3, след няколко завъртания обратно на часовниковата стрелка с изпаднал
двигател и скоростна кутия, след вторичен удар в предната част на автобус
„Сетра“, се установил в лентата за насрещно за него движение на 1,8 м вляво от
левия ръб на пътя.
Водачът на автобуса – св.Т., след
настъпилия удар, предприел аварийно спиране и се установил в „джоб“ отбивка на
пътя в посока гр. Враца, на около 196 м от мястото на сблъсъка.
Подаден бил сигнал към тел.112 . На
място пристигнали екипи на МВР и Спешна помощ, които констатирали смъртта на
пострадалите А.Б. и М.Й., а останалите участници в ПТП били закарани в МБАЛ
„Христо Ботев“ – Враца за оказване на специализирана помощ, където на
10.04.2018 г. в 21.56 часа починал пострадалият А.А..
ПТП–то е станало през светлата част
от денонощието на 09.04.2018 г. около 11.40 ч. при ясно и слънчево време, на
главен път Е 79 с посока гр. Враца – гр. Монтана км 132 + 300, в землището на
с. Бели извор, след разклона за гр. Вършец. Пътят в този район е прав
хоризонтален участък с дължина около 900 м., заключен между десен и ляв завой
/посока гр. Враца/, с предхождащ и последващ наклон до около 1,5 %. Движението
в този пътен участък е организирано двупосочно, като пътното платно се състои
от две ленти, всяка от които с ширина по 4 м, разделени с единична прекъсната
линия. От двете страни на платното има затревени банкети с ширина до 3 м. Пътното покритие е от
дребнозърнест асфалт без неравности,
който е бил сух.
Подсъдимата П. е управлявала лек
автомобил „Ситроен“ С3 с рег. № М **** ВН по пътя Монтана – Враца, движейки се
с около 80 км/ч зад автобус марка „Сетра С 315 ХД“ с рег. № М **** А. След
излизане от десен завой върху посочения прав участък, подсъдимата П. е
предприела маневра „изпреварване“ на автобуса с навлизане в насрещната лента,
увеличавайки скоростта си до 127,9 км/ч и с рязко навиване на волана надясно е
навлязла в полагащата й се лента, поради насрещно движещия се автомобил „Форд
Галакси“ рег. № М**** ВН, управляван от пострадалия Б., загубила е контрол
върху управлението на лекия автомобил, в резултат на което ППС се върнало в
насрещната лента и се е ударило челно в другия автомобил „Форд Галакси“, изцяло
в лентата му за движение. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на
пострадалия Б. /насрещна за подсъдимата П./ с отстояние 1,5 – 2,5 м. вдясно от
левия ръб на платното за движение /посока гр. Враца/. Изводът на САТЕ, касаещ
опасната зона за спиране на двата автомобила, е съответно 134,62 метра за лек
автомобил „Ситроен“ и 44,34 метра за „Форд Галакси“. Според тази експертиза,
именно движението с превишена скорост е довело водачът–подсъдимата П. до
загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил „Ситроен С3“ в края
на маневрата „изпреварване“ и нейното „зигзагообразно“ движение, което се дължи
на субективните й действия с органите за
управление на автомобила /по – рязко завъртане на волана вдясно и вляво/, при
скорост от 127,9 км/ч. – изключително чувствителна към подобни действия, които
са довели до неконтролируемото повторно навлизане на автомобила в лентата за
движение на насрещно движещия се на изключително късо разстояние лек автомобил
„Форд Галакси“, където е настъпил челният удар между тях.
Не по – маловажен е и фактът на предприетата
маневра „изпреварване“ от страна на подсъдимата, не спазвайки съответните
правила – като не се е убедила, че има видимост и свободен път за
изпреварването, нито, че с безопасна и разрешена скорост може да извърши
маневрата за кратко време, е навлязла в насрещната пътна лента, като е създала
опасност за движещите се срещу нея МПС – та.
Всички тези действия на подсъдимата
П. са поставили нея и другия водач на МПС – пострадалият Б. в невъзможност да
предотвратят настъпването на ПТП.
Допълнителната тройна САТЕ разширява изводите на основната САТЕ в два
аспекта: на първо място, уточнява се, че разстоянието между двата леки
автомобила /“Ситроен“ и „Форд Галакси“/, при завършване на маневрата
„изпреварване“, реализирана от подс. П. и последващото й навлизане в насрещната
пътна лента е било 49,1 м. На следващо място в експертизата е обсъдена
възможността за внезапно възникване на техническа неизправност на автомобила на
подсъдимата П., като евентуална причина за настъпилото ПТП. Заключението
категорично посочва, че при техническа неизправност в уредбата за управление на
автомобила, същата би довела до едностранно завъртане на автомобила, т.е.
описаните „зигзагообразни“ движения категорично опровергават възникването на
техническа неизправност, а се дължат единствено и само на високата скорост на
движение при рязко завъртане на волана от страна на подсъдимата П. и
последващите й действия с него.
В мотивите се посочва,че подсъдимата
Ц.П. е нарушила разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.3 и чл.20,
ал.1 от НК, тъй като в качеството си на водач на МПС-лек автомобил
"Ситроен С3" с рег.№ М **** ВН е предприела изпреварване на движещия
се пред нея автобус "Сетра С 315 ХД" с рег.№ М **** АР, без да се е
убедила, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване и движейки се със скорост от около 128 км/ч, която не е безопасна,
за да може да извърши изпреварването за кратко време, е навлязла в полагащата й
се лента за движение с рязко навиване на волана надясно, като е загубила
контрол върху автомобила, връщайки се в насрещната пътна лента, където е
блъснала челно правомерно движещия се по нея лек автомобил "Форд
Галакси" с рег.№ М **** ВН, и по непредпазливост е причинила смъртта на:
водача на лек автомобил Форд Галакси-А.В.Б.; пътника на предна дясна седалка - М.А.Й.;
пътника на задна лява седалка в същия лек автомобил - А.Т.А. и телесни
увреждания на пътниците, возещи се в лекия автомобил Форд Галакси, както
следва: на В.В.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на веждата
на лява главулечна ямка, което увреждане му е причинило трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник, с оздравителен период около 1-2 месеца, при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес; на Д.А.А. две средни
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява лопатка, което увреждане
му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с
оздравителен период около 3-4 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес и счупване на 5 ребра вляво /3-то до 7-мо вкл./, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движението на снагата с
оздравителен период около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, с което от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” предл.1, вр. чл.342,
ал.1 от НК.
От приобщените,като
доказателство:Епикриза от ОТО МБАЛ Враца ИЗ №3803,експертно решение на ТЕЛК
Враца,Епикриза от ОНХ при МБАЛ Враца/из №3998/,справки от НЗОК за извършени
прегледи,извършени МДД и пролежвания в болнични заведения, заключението на вещото лице травматолог по назначената СМЕ,се
установява,че ищецът при процесното ПТП е получило телесни увреждания
изразяващи се в :
1.Счупване на веждата на лявата
ставна ямка на таза,причинило му трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник.
2.Разкъсно контузна рана на лява
подбедрица,причинило му временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Вещото лице е пояснило,че
увреждането на таза е високоенергийна травма, а на подбедрицата е с по-слаб
интензитет.
Лечението е консервативно,като е от
порядъка на 3-6 месеца,като през този период ищецът е търпял болки и страдания.
Такива е търпял през целия период на възстановяването, търпи такива и към
настоящия момент.Най силни по интензитет са били в първите дни след травмата.
Телесните увреждания са в
причинно-следствена връзка с инцидента на 09.04.2018г.
Към момента на извършения преглед на
ищеца на 30.05.2019г.е констатирано настъпило усложнение-анкилоза на лява ТБС,като
прогнозата е неблагоприятна.Вещото лице е констатирало силно ограничени и
болезнени движения на лява ТБС,вътершна ротация до 5 градуса и външна до 15
градуса.Флексия и екстензия с дефицит около 10 градуса.L образен белег по предната повърхност на лява
подбедрица 5/5 см.Затруднена походка с
едно помощно средство.
По повод въпроси поставени от
ответника към експерта,същият е дал заключение,че са налице данни за
предхождащи датата на ПТП заболявания на опорно двигателния апарта-от няколко
години оплаквания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и двете ТБС и
коленни стави/сподилоартроза,гонартроза и коксартроза/ ,които се характеризират
най-общо с болки в гръбначния стълб,тазобедрените и коленните стави и намалена
подвижност на същите.
Налице са данни за тежко общо
състояние от заболяване на отделителната система,като и на ССС и ДС.
Тези заболявания са хронични с
прогресивно влошаващ се характер,не са допринесли за степента и
продължителността на оздравителния процес,но намалената двигателна активност от
счупване на таза на фона на увреденото здравословно състояние е допринесло за
влошаване на наличното заболяване на тазобедрената става.
За установяване на търпените
неимуществени вреди са разпитани свидетелите В. и св.Л.-син и съпруга на ищеца.
Свидетелят В. установява,че след като бил уведомен от майка
си за ПТП е отишъл в Спешно отделение и там видял баща си.Той имал рана на крака,
която била зашита и имал счупване на тазобедрена кост. При престоя на баща му в
болницата, му било забранено да става, той не можел да става и имал нужда от
чужда помощ.Той и майка му полагали грижи за него. Денонощно имало човек при
него,тъй като имал нужда от всякакви грижи, санитарни и други,трябвало да ходи
и на диализа, но не можел да се движи сам. Не трябвало да става 30 дни от
леглото, после го придвижвали на количка, през деня била майка му при него, а
вечер бил той.След като се прибрал в къщи,баща му пак бил обездвижен около 4-5
месеца, като първите три месеца почти не ставал,тъй като не можел да става, в
банята го слагали на един стол.Баща му постоянно се оплаквал от болките от
счупването в тазобедрената става, и в момента се оплаква от болки и страда. Получените травми се отразили и на
психиката на баща му, имало и промяна в
него.Баща му се притеснявал много от това, че сина му и съпругата му го
обслужват изцяло.Не можел да спи спокойно, буйствал,като това продължавало и
сега през нощта. Изпитва страх от возене в кола. И сега свидетелят му помагал
за хемодиализа.След инцидента първите три месеца майка му пътувала с баща му за
диализата, сега ходел сам, но пак изпитвал същия страх.Не се придвижва добре, с
помощта на патерици е, движи се не повече от 10-20 метра, за по-дълги
разстояния го придвижват с кола. Преди ПТП се движел самостоятелно и не е ползвал помощни средства.
В момента не живеят в едно
домакинство. Живяли заедно до преди 3-4 години, някъде около 5 години живяли
заедно.Установява,че преди ПТП баща му имал заболяване - бил на хемодиализа.Не
му е известно за заболявания на опорно-двигателния апарат.Доста често пътува с
него, обслужват го заедно с брат си, кой когато е свободен, придвижват го до
болници, до хемодиализа, тъй като баща им не може да ходи.Те заедно го обслужват.
Съпругата на ищеца, свидетелката В.
Л. видяла съпруга си след инцидента в болницата. Той не бил на себе си, плачел,
незнаел къде е и какво става.Имал травми по тялото, счупване на тазобедрената
става и синини по ръцете и разкъсвания.Тя била придружител в болницата през
целия му престой в болничното заведение. Съпругът й бил на диализа и повече от
40 дни трябвало да е само в легнало положение и тя го обслужвала за всякакви
нужди, а той плачел и се притеснявал, че и синовете му били там.Оплаквал се от
болки от раната и от счупването, което имал.След изписването му от болничното
заведение ,в къщи се движел с помощни средства.Трудно се придвижвал и сега и
имал нужда от помощта й.Тя му помагала в къщи, за всичко , той не можел сам да
отиде до тоалетна, не можел да седне на гърнето, в банята не можел да пази
равновесие, не можел сам да се облича или да се съблича.
Към момента състоянието му бил все
още тежко, той продължавал да има нужда от нейната помощ, трудно свива крака
си, за да си обуе панталона и обувките, има постоянни болки и пие обезболяващи
постоянно. Той се движи с патерици, с бастун, с бастуна го придружава до
хемодиализата. Преди ПТП си имал заболявания, но си ходел, ходел си на диализа,
но сега не може сам да се движи. Преди ПТП не е ползвал помощни средства.Сега
излизал пред блока,като за да слезе ползвал асансьор,но по стълби не можел да
слезе и да се качва. Излиза пред блока за малко, прави няколко стъпки и повече
не може. Преди ПТП ходел за риба, помагал в домакинството, тогава той изминавал
дълги разстояния, ходели пеша, той си се движел. Заболявания си имал - имал
подагра, но не е имал подувания по краката.
Инцидентът се отразил и на
психиката му.Те загубили син на 32 год. при ПТП и след процесния пътен
инцидент, съпругът й се страхува да се вози в кола, събужда се през нощта и
незнае къде се намира,забравя някои неща.Преди ПТП съпругът й имал високо
кръвно. Не е имал сериозни други заболявания. За диализата ги вземли с
леки коли и с линейки. След ПТП тя
ходела с него, на диализата, тъй като той не можел да стъпи на крака, а сега го
придружава до линейката навън и там шофьорът му помага, ходи три пъти седмично
на диализа.
Има болки най вече в крака,не може
да се наведе, да се изправи, да се обуе,търпи силни болки. Сега имал износена
става,но не може да му се направи операция.Чувства болки отдясно на кръста.
От заключението на вещите лица по
назначената комплексна СМЕ и САТЕ,във връзка с възраженията за съпричиняване от
страна на ответника и третото лице помагач се установява,че
л.а."Форд,модел"Галакси" с рег.№**** ВН е регистиран с 1 +6
места,водач и шест пътника,с ляв волан на управление.Брой седалки за водач и
пътници 1+6-2 броя отпред,3 броя зад тях и 2 броя зад трите.Всяка седалка е
снабдена с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан.Ищецът е бил на задна дясна седалка
от втори ред-зад предно возещ се на предна дясна седалка пътник на лекия
автомобил.Бил е без предпазен колан,като вещото лице цитира показания на
свидетел разпитан в досъдебното производство С.Ц.И.-"....нито аз,нито
пътниците си бяхме поставили колани".
Вещото лице посочва,че в момента на
иницалния удар,инерционната сила действаща върху тялото на ищеца е била с направление в посока
отпред на зад спрямо оста на лекия автомобил,което води при реализирания челен
удар до стремеж на тялото да се придвижи
напред.Същият седейки отзад и при инерционни сили напред е получил
нараняванията описани в медицинската документация.Сумарната скорост в момента
на удара,на челно удрящият се лек автомобил "Форд",модел
"Галакси" и лек автомобил "Ситроен",модел С 3 с рег.№М****
ВН е 188,7 км./ч.При тази скорост е трудно да се направи разлика от техническа
гледна точка в степента на получените увреждания по тялото на пострадалия,независимо дали е с колан или без
колан.При поставен колан,като вземат предвид механизма на ПТП експертите
,посочват,че най-вероятно пострадалия би получил наранявания от колана-гръдна
или коремна,травма,но няма медицински алгоритъм по който да се прецени тежестта
на уврежданията.
В проведеното с.з. на 29.11.2019г.
съдебният лекар Т. поясни,че при поставен предпазен колан,ищецът по-скоро не би
получил счупване на таза.Експертът В. ,поясни,че предпазния колан е ефективен
при скорост 60-65 км/ч при челен удар.При скорост от 189 км/ч и челен удар,може
да се каже,че вредата от поставен предпазен колан ще бъде по-висока от ползата.
Разпитаният свидетел А.Г.Т./очевидец
на процесното ПТП/не установи ищецът да е бил с предпазен колан,като
заяви:"Не съм видял дали са били с предпазен колан".
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема за установено следното от правна страна.
Безспорно се установи в процеса,че ответникът е пасивно легитимиран в
процеса,тъй като същият призна съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна
полица №BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. и съдът е
отделил като безспорно това обстоятелство.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищецът,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът на процесното ПТП е
установен от Присъда №1 от 08.01.2019г. и Мотиви към
присъда №1 от 08.01.2019г. по н.о.х.д.№485/2019г.по описа на ВрОС,влязла в законна сила на
29.01.2020г. и заключението на вещото
лице по назначената по делото САТЕ.
От показанията на разпитаните свидетели,които съдът кредитира,тъй като не противоречат на събраните по делото доказателства се установи настъпване на неимуществени вреди за ищеца от претърпените при процесното ПТП телесни увреждания, интензитета им,както и психически стрес.
Предвид обстоятелството,че
виновният за процесното ПТП водач е застрахован,ответникът е длъжен да обезщети
всички вреди,за които отговаря.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена
възрастта на ищеца,характера,степента и продължителността на търпените от него
болки и страдания от причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното му
състояние,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
Пътният инцидент е повлиял отрицателно и на
придружаващите заболявания, от които ищецът страда. С Експертно решение на ТЕЛК
на В.Л. е призната 100% трудова неработоспособност и нуждата от чужда помощ
поради общо заболяване - пожизнено.
Ищецът не е възстановен от
претърпените травми и при прегледа на ищеца на 30.05.2019г. вещото лице установил настъпило усложнение-анкилоза на
лява ТБС,като по отношение на същата прогнозата е неблагоприятна.Намалената
двигателна активност от счупване на таза ,на фона на увреденото здравословно
състояние на ищеца е допринесло за влошаване на наличното заболяване на тазобедрената
става.
Налице е влошаване на
психо-емоционалното му състояние,като симптомите не са отшумели.Преживеният
инцидент ищецът свързва със смъртта на син ,починал при ПТП на 32
години,страхува се и е уязвим.
В резултат на ПТП, са настъпили промени в емоционалното
му състояние, станал е силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията,
изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Изпитва
неувереност и страх от МПС. Не може да спи спокойно и сънува кошмари, свързани
с преживяното по време на злополуката.
При обезщетяване на претърпените от
ищецът неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 09.04.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10420000лв. , независимо от броя на
пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за причинените
на ищеца телесни увреждания:
1.Счупване на веждата на лявата ставна ямка на
таза,причинило му трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник,довело
до настъпило усложнение-анкилоза на лява ТБС,с неблагоприятна прогноза.
2.Разкъсно контузна рана на лява
подбедрица,причинило му временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Влошаване на психо-емоционалното му състояние,като симптомите не са
отшумели,сума в размер на 80 000 лв.
Ответникът своевременно е направил
възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,за настъпване
на телесните увреждания.Твърдението ,е че е имал съществен принос за настъпване
на вредите,тъй като сам се е поставил в риск,като се е съгласил да пътува в
автомобил,управляван от водач употребил алкохол.Твърди също,че е допринесъл за
вредоносния резултат и поради факта,че е бил без обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП.
Въвел е възражение за независимо съизвършителство между
водачите на л.а. „Ситроен“ и л.а. „Форд Галакси“ и/ или МПС „Сетра“.
Съдът намира първото възражение за
неоснователно.От материалите от досъдебното производство/изготвената химическа
експертиза/ се установява,че починалият А.В.Б.,водачът на автомобила,в който
ищецът е пътувал не е употребил алкохол.
Възражението за независимо съизвършителство
между водачите на л.а. „Ситроен“ и л.а. „Форд Галакси“ и/ или МПС „Сетра“,с
оглед приетото в представената по делото присъда и на основание чл.300 от ГПК,съдът приема за недоказано.
Другото възражение на ответника за съпричиняване е за липсата на поставен
предпазен колан.Чрез поставените въпроси към комплексната САТЕ и СМЕ от ответникът
и заключенията на вещите лица,ответникът доказа по безспорен начин,че пострадалият
е бил без предпазен колан,при което не е спазил изискването на чл.137а от ЗДвП.
Деликтната отговорност ,съгл.чл.51,ал.1
от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които са настъпили в
правната сфера на увреденото лице като
пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
деликвента.Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът чл.51,ал.2 от ЗЗД,предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно на действията и бездействията,с
които пострадалият е допринесъл за увреждането.Принос по смисъла на чл.51,ал.2
от ЗЗД е налице винаги,когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставка за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки
по този начин самите вреди.
Съпричиняващо вредата по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите.При преценката за
наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка
с него.
С оглед констатациите на вещите лица и поясненията им дадени в с.з.,съдът
приема, извода, че нарушението на
законовото изискване е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния
резултат и приносът на пострадалият следва да бъде определен в цифрово
изражение като 10 процента.
Предвид приетия принос на
пострадалият за настъпването на вредоносния резултат,на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД определеното като справедливо обезщетение за претърпените от ищецът
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 10%,при което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 72 000 лв. Над тази сума
до заявения размер от 100000 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главната
претенция,като основателна следва да бъде уважена и акцесорната за присъждане
на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди сума.
Налице е спор между страните относно началния момент от който следва да се
присъди.Ищецът,счита,че това е 09.04.2018г. датата на процесното ПТП.Ответникът
поддържа,че това е датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по
подадената до него претенция.
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че застрахователят
дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят
дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното
обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в
случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от
застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В процесния случай ищецът е отправил към
застрахователя писмена претенция на 10.07.2018г., с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. №
100-2322/ 10.07.2018 г.Приложил е констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и епикризи установяващи телесните му увреждания.
Съдът не споделя твърдението на
ответника,че не е изпаднал забава,тъй като от ищеца са били изискани
допълнителни документи,които той не е представил.
С Определение №332 от 19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК
по ч.т.д.№1614/2018г. по описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от
застрахователя на допълнителни документи,извън представените от увреденото лице
по чл.498,ал.2 КЗ,при положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава
ползвателя на застрахователна услуга,ако той не е представил определени
документи,срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на
претенцията му, е недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му
задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в
недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
С оглед горното,съдът приема,че законната лихва следва се присъди,считано
от изтичането на срока от 15 работни дни или считано от 01.08.2018г.
По разноските
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху
уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така
при размер на уважената претенции от 72000лв.,то дължимата държавна такса е в
размер на 2880 лв.Същият следва да бъде осъден да заплати и изплатените от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на сумата 400лв.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлената част от исковете.
Установява се,че правната помощ и
съдействие към ищеца от адв.Р.М. САК е
осъществена при условията на
чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА.Затова съдът следва да му определи
възнаграждение при съобразяване на Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.С оглед частичното уважаване на иска и
правилото на чл.7 ал.1,т.4 следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2690лв.Адвокат М. е представила документ за регистрация по ДДС,поради
което възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС или общо в размер на 3228
лв. с ДДС.
С оглед изхода на спора ищецът имат
право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с уважената част от
иска.Ищецът е освободен частично от разноски и е сторил разноски в размер на
200 лв. за експертиза.Съразмерно с уважената част от иска,на ищецът следва да
се присъдят разноски в размер на 144 лв.
С оглед изхода на спора и ответникът има право на възстановяване на
направените разноски,съразмерно с отхвърлената част от исковете.Представен е
списък по чл.80 ГПК,за направени разходи
в размер на 540 лв.Ответникът е защитаван от юрисконсулт в производството,на
който съдът определя възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК в размер на
450 лв.Съобразно отхвърлената част на иска на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на сумата 277.20 лв.
По изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД"АРМЕЕЦ" АД , ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.София , ***
представлявано от изпълнителни директори:Д.Н.М.,К.С.В.,М.П.И. и В.П.К.-М.
ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Л.,ЕГН**********,с адрес:г*** сума в размер на 72 000 лв./седемдесет и две хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от телесни увреждания,получени при
ПТП на
09.04.2018г. на път Е-79,в района на км.132+300,община Враца,по посочената
по делото банкова сметка,***,считано
от 01.08.2018г.до окончателното му изплащане,а иска до пълния претендиран размер от
100000лв.,както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението
считано от 09.04.2018г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД"АРМЕЕЦ" АД , ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление гр.София , ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Л.,ЕГН**********,с адрес: *** сума
в размер на 144лева деловодни
разноски в производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД"АРМЕЕЦ" АД , ЕИК:***,със седалище и
адрес на управление гр.София , *** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата и чл.78
ал.1 от ГПК ,на адв.Р.М. САК , при съобразяване на Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,с оглед частичното уважаване на иска и правилото на
чл.7 ал.1,т.4 адвокатско възнаграждение
в размер на сумата 3228лв.с ДДС/три
хиляди двеста двадесет и осем лева/ съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.Л.,ЕГН**********,с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД"АРМЕЕЦ"АД, ЕИК:***,със седалище и адрес на управление
гр.София , *** сума в размер на 277.20лв.деловодни разноски в
производство съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗАД"АРМЕЕЦ" АД , ЕИК:***,със седалище и адрес на управление гр.София
, *** представлявано от изпълнителни
директори:Д.Н.М.,К.С.В.,М.П.И. и В.П.К.-М. ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на
сумата 2880 лв./две хиляди осемстотин и
осемдесет лева/ и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица в размер на сумата от 400 лева, съобразно уважената част от иска в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач
в процеса ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ***, на страната на ответника „ЗАД
АРМЕЕЦ" АД,ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третото лице помагач пред АПЕЛАТИВЕН СЪД -гр.София.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: