О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…..05.2019г.
Гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на 24.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА МАРКОВА
При участие на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
възз.ч.т.д.
463/2019 г. по описа
на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 423 и сл. ГПК.
Подадено
е възражение от „ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Заповед №
52225/21.12.2016 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16144/2016 г., на ВРС
в полза на Т.В.Н.,*** за сумата от 1000 лева, дължима по договор за паричен
заем от 25.08.2014 г. с падеж 25.09.2014 г.
По допустимостта
на възражението поддържа, че е узнал за издадената срещу дружеството заповед за
изпълнение с получаване на ПДИ в образуваното изпълнително дело №
20198950400062 на ЧСИ Л. С., на дата 17.01.2019 г.
Длъжникът
възразява по надлежното връчване на заповедта за изпълнение – основание по чл.
423 ал.1 т.1 от ГПК като твърди, че длъжностното лице по призоваване не е
изпълнило надлежно процедурата по чл. 47 ал.1 от ГПК, включително по залепяне
на уведомление, което пък от своя страна е следвало да стане след най-малко три
посещения на адреса на управление, което в нарушение на разпоредби на ГПК и
практиката на съдилищта не е сторено. Твърди, че управителят на «ВАСО 2000»
ЕООД посещава регулярно адреса и не е видял залепени уведомления на входната
врата на входа или пуснати съобщения в пощенската кутия. Моли за приемане на
възражението с произтичащите от това последици по ГПК.
Становището на
ответната по възражението страна Т.Н. е за неоснователността му като счита, че
заповедта е била връчена на длъжника по надлежния процесуален ред, предвиден в
ГПК.
В съдебно
заседание всяка от страните се представлява от процесуален представител и
поддържа собствените си доводи по повод подаденото възражение. Т.Н. поддържа аргументи
за недопустимост на възражението и за неоснователност и в писмена защита.
Съдът след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, като прецени доводите
на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
По допустимостта на възражението.
Според ответната
по възражението страна Т.Н. възражението като подадено след законоустановения
едномесечен срок по чл. 423 от ГПК, следва да бъде оставено без разглеждане.
В
производството по ч.гр.д. № 16144/2016 г. на ВРС по заявление на Т.В.Н. е
издадена Заповед № 52225/21.12.2016 г. по чл. 410 ГПК, за сумата от 1000 лева,
дължима по договор за паричен заем от 25.08.2014 г. с падеж 25.09.2014 г. от
длъжника «ВАСО 2000» ЕООД, представлявано от К. Г.М.. Въз основа на издадения в полза на заявителя
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 20198950400062 на ЧСИ Л.
С. с рег. № 895 и район на действие ОС Варна.
От изисканото за
послужване в копие изпълнително дело е видно, че до «ВАСО 2000» ЕООД е
изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, връчено на
представляващия на 17.01.2019 г. Преди това действие на ЧСИ други не са
извършвани, няма данни в преписката длъжникът да е узнал за заповедта за
изпълнение в предходен момент /например чрез искане за запознаване с
материалите по изпълнителното дело и т.н./. Настоящото възражение е входирано
във ВРС по заповедното дело на 25.01.2019 г. с което срокът по чл. 423 от ГПК съдът счита за спазен. Във
възражението длъжникът заявява, че знае срещу дружеството да има издадени още
пет заповеди за изпълнение на парично задължение по заявление на Т.Н. като сред
цитираните частни граждански дела на ВРС не е настоящото. Не се споменава
настоящото дело и в цитираните такива в текста на подадено възражение по чл.
423 от ГПК по ч.гр.д. № 10456/2017 г. по описа на ВРС, копие от което
възражение е представено с отговора на Т.Н. по настоящото, поради което и
аргументите за недопустимост на ответната по възражението страна са
неоснователни.
По същество:
«ВАСО 2000» ЕООД
се позовава на първата хипотеза по чл. 423 от ГПК, а именно ненадлежно връчване
на заповедта при твърдения, че на адреса на управление на дружеството не е
залепвано уведомление по чл. 47 от ГПК, а адресът не е посетен поне три пъти в
рамките на месец в нарушение на възприетото в практиката на ВКС.
Видно от
материалите по ч.гр.д. № 16144/2016 г. заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника с приложение на чл. 50 ал.4 вр. ал.2 от ГПК. По делото се съдържа
оформено съобщение и уведомление по чл. 47 от ГПК, в което е посочено, че
уведомлението е залепено на 17.01.2017 г. на адреса на управление, на входната
врата на входа и е пуснат екземпляр в пощенската кутия. Като основание за
изпълнение на процедурата призовкарят е посочил, че няма достъп до
апартаментите и обозначение на адреса за фирма.
За установяване
на твърденията на длъжника, респективно тяхното опровергаване са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелката С.А. ***, оформила книжата
по връчване на заповедта за изпълнение заявява, че установеното от нея при
посещение на адреса е документирано в призовката. Заявява, че адресът е
посещаван от нея многократно по повод връчване на съобщения на това дружество.
Няма случай да се оформят книжа без посещение на адрес. След като е
удостоверено, че е залепено уведомление, следователно процедурата е изпълнена.
Според свидетелят В.И., бивш тъст на представляващия «ВАСО 2000» ЕООД, живущ на
адреса на управление, многократно са залепяни уведомления на входната врата на
сградата и еднократно на тази на апартамента като последното е премахнато от
свидетеля чрез скъсване, а съпругата му е намерила в пощенската кутия бележка.
Предвид гласните
доказателства и факта, че официалното удостоверяване на длъжностното лице по
призоваване на е опровергано, съдът приема, че е редовно изпълнена процедурата
по чл. 47 ал.1 от ГПК, за връчване на заповедта за изпълнение, съгласно която
когато не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата , а при отсъствие на достъп – на входната врата
и при достъп до пощенска кутия пуска уведомление и в нея. Неправилно длъжникът
счита, че в противоречие на практиката на ВКС към него момент /януари 2017 г./
връчителят не е извършил най-малко три посещения на адреса в продължение на
един месец като основание за прилагане на чл.47 ал.1 от ГПК. Тази практика,
която бе възпроизведена и законодателно в текста на ал.1 на чл. 47 от ГПК
по-късно през 2017 г. касае процедура по връчване на съобщения на физически
лица, а длъжникът е търговец и чл. 47 от ГПК се прилага съответно.
Възражението не
следва да се приема.
Разноски се
присъждат на Т.Н. за процесуално представителство 200 лева и 20 лева разходи за
призоваване на свидетел по представени доказателства за извършването им
/оригиналът на договора за защита и съдействие се намира в кориците на
възз.ч.т.д. № 300/2019 г. Разходът е в минимален размер по Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл.
11.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ от „ВАСО 2000“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Заповед № 52225/21.12.2016 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16144/2016 г., на ВРС в полза на Т.В.Н.,*** за
сумата от 1000 лева, дължима по договор за паричен заем от 25.08.2014 г. с
падеж 25.09.2014 г.
ОСЪЖДА ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на Т.В.Н.,***,
ЕГН ********** сумата от 220 /двеста и
двадесет/ лева разноски в производството пред настоящата инстанция, на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.