№ 304
гр. Ботевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в заседание при
закрити врати на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101372
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.15, ал. 7 от ЗЗДН.
Образувано е по подадена молба от С. В. С. с ЕГН: ********** от гр. П., ул.
“В. Л.” No * – лично и в качеството на родител и законен представител на малолетната
Ц. А. Т. с ЕГН: **********, за издаване на заповед за защита срещу А. Б. Т. с ЕГН:
********** с адрес: гр. С., ж.к. „М. *, бл. *, вх. *, ет. *, лице, от което молителят има
дете, поради извършено спрямо нея и малолетното й дете домашно насилие, състоящо
се в следното:
- на 09.08.2023 г., около 09:15 ч. в гр. П., ул. „В. Л.“ № *, отв. А. Б. Т. поискал
молителят С. В. С. незабавно да му предаде детето Ц. А. Т., като отправил следните
реплики: „Нахрани я сега пък от другия месец аз ще я храня и ти няма да видиш
повече!“, „Хайде, порадвай й се още малко!“, „Ей, момиченце, платил съм си и ще ти
взема детето!“, „Следващият път, като дойда, ще сме у вас и аз ще си правя, каквото
поискам, ясно ли е!“, „И следващата сряда да не ми се правиш на интересна, че ще
видиш какво те чака!“;
- на 16.08.2023 г. около 08:19 ч. молителят С. В. С. била до магазин, на около 300
м. от дома си, когато получила телефонно обаждане от ответника, като същият
отправил към нея репликите: „Къде си, ма, аз съм отпред? Идвай веднага, да ми даваш
детето! Ако веднага не дойдеш, лошо ти се пише!“. Молителката се върнала пред дома
си, където я чакал ответникът с думите: „Ейй, веднага води детето, ма! Чуваш ли
какво ти казвам, да не ти се стъжни животецът! Хайде, отваряй веднага вратата и да
отивам да си нахраня детето, ясно ли ти е!“. Непосредствено след това, ответникът се
опитал насилствено да влезе в дома на молителя. Детето Ц. се изплашило и се
разплакало. Молителят С. В. С. успяла да се промъкне набързо в дома си, без да
допусне ответника също да влезе. Ответникът останал навън и крещял: „Ей, излизай с
детето, че ще видиш ти какво ще ти се случи!“. До 09:30 ч. ответникът продължавал с
опитите да проникне в жилището, като натискал вратата от външната страна.
Молителката била залостила вратата отвътре и я затискала с тялото си, като в ръцете
си държала детето, което пищяло и плачело. Така описаното продължило до около
1
10:10 ч., когато пристигнал полицейски патрул.
Ответникът е депозирал отговор, в който категорично отрича да е извършвал
описаните актове на домашно насилие. Оспорва всички твърдения в молбата за
защита. Акцентира, че настоящото производство има за цел единствено да препятства
контактите му с детето, съгласно определения му като привременни мерки режим с
определение от 24.03.2023 г. по гр. д. № 1447/2022 г. по описа на РС – Ботевград. За
твърдения акт от 09.08.2023 г. ответникът отрича да е влизал в словесен конфликт с
молителя С. С.. Отрича да е влизал в къщата на С., отрича дори да е влизал в двора. По
отношение на акта от 16.08.2023 г. също се акцентира, че ответникът не е водил
разговор с молителя С.. Такъв имал с мъж, когото последната му представила, като
неин приятел на име Н.. Въпросният мъж съпровождал страните по време на
разходката им с детето и обиждал ответника А. Т., за което последният подал сигнал на
телефон 112. Ответникът представил на полицаите документи по посоченото по – горе
съдебно дело, написал сведение и помолил служителите на МВР да го изчакат, докато
си тръгне. Те от своя страна го посъветвали да отнесе случая до Районен съд –
Ботевград.
В открито съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалния си
представител, отново потвърждава, че поддържа доводите и исканията си.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за защита е подадена от правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 3 от
ЗЗДН и чл. 8, т. 2, предл. последно от ЗЗДН, а именно от молител, считащ себе си за
пострадал от домашно насилие, извършено от лице, от което има дете, както и като
родител на същото малолетно дете.
Районен съд - Ботевград, съгласно чл. от ЗЗДН, е компетентен да се произнесе
по искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Молбата е допустима, тъй като същата е предявена в предвидения тримесечен
срок (съгл. чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., бр.
66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) от твърдените актове на домашно насилие.
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителя като пострадала
от домашното насилие. Молителят е описала в молбата си фактите и обстоятелствата
на твърдяното домашно насилие, включително подробно и съответстващо описание се
съдържа в приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Съдържанието на
въпросната декларация се опровергава от доказателствената съвкупност по делото.
Отв. Т. не е осъждан, което се установява от Справка за съдимост от
31.08.2023 г.
Видно от Докладна записка от 18.08.2023 г. на РУ – П. при ОДМВР – С., на
16.08.2023 г., около 09:20 ч. е подаден сигнал от отв. Т. за възпрепятстване режима на
личните му контакти с детето Ц. Т. от страна на майката С. С.. Дежурен патрул се
отзовал на място по сигнала. Отв. Т. обяснил присъствието си с факта, че има
определен режим на лични контакти с дъщеря си. На място е установен и св. Н. Н.,
който пред полицейските служители обяснил, че той лично (св. Н.) е влязъл в
конфликт с отв. Т.. В докладната записка е отбелязано, че двамата -св. Н. Н. и отв. А. Т.
– са предупредени да не извършват противозаконни действия един спрямо друг, след
което отв. А. Т. е напуснал адреса. По идентичен начин събитията са описани и
Докладна записка от 17.08.2023 г. в ръкописен вид (л. 87 от делото). Докладните
записки от 17.08.2023 г. и от 18.08.2023 г. са базирани на сведенията от 16.08.2023 г. от
2
молителя С. С., отв. А. Т. и св. Н. Н. (л. 88, 89 и 91 от делото). По сведенията и на
тримата, отв. Т. е бил на адреса, за да упражни режима си на лични контакти със
своята малолетна дъщеря. Молителят С. му казала да изчака, защото детето спи, но
ответникът бил настоятелен. Затова св. Н. Н. по молба на С. препречил с тялото си
пътя на отв. Т.. По писмените сведения на св. Н., ответникът се опитвал да влезе „в
двора и вътре в къщата“. Съдът отчита субективния характер на коментираните
писмени сведения, като обаче се доверява на обективността на отразеното в
докладните записки.
Св. Н. Н. твърди, че е присъствал като очевидец и на двата процесни случая.
Спомня си, че се касаело за две поредни седмици през м. август, като и двата случая
било сряда, когато ответникът имал право да вижда дъщеря си по определения от съда
режим. За първия случай (този от 09.08.2023 г.) свидетелят сочи, че той, молителят С.
и ответникът Т. извели детето в парка, като при връщането от разходката родителите
С. и Т. си разменяли реплики. Ответникът настоявал да влиза вътре в дома, където се
отглеждало детето, с думите: „Трябва да ми даваш детето.“, „Трябва да влизам вътре.“,
„Искам аз да гледам как ми се храни детето“, „Искам да гледам детето къде спи и
каква е обстановката вътре в къщата“. Молителят С. му отказала, разбрали се
следващата седмица в сряда ответникът пак да дойде и двамата се разделили. За
следващия твърдян акт (този от 16.08.2023 г.) свидетелят описва събитията по
противоречив начин. Веднъж св. Н. сочи, че молителят С. го откарала с автомобила си
до близка баничарница, после – че двамата се срещнали директно пред баничарницата.
След това отишли в дома на С., пред който ответникът чакал и настоявал да види
детето си с конкретните реплики: „Искам да се видя детето!“, „Ей сега ще видите
какво ви чака!“, „Аз трябва да знам детето ми какво прави вътре!“, „Аз трябва да си
видя детето!“, „Ти ще видиш!“, „Аз трябва да знам детето какво ми прави!“, след
което ответникът се опитал да влезе в дома. По отношение на този момент св. Н.
веднъж сочи, че той и ответникът били на портата към двора, молителят С. била пред
вратата на самата къща, а детето било вътре с баба си. След това св. Н. заявява, че С.
се изплашила, влязла в дома и се заключила. После на въпрос на съда отговаря: „Не
зная какво става зад мен, при положение, че аз гледах пред мен какво става.“
Впоследствие пък твърди, че детето, ходейки, само излязло при майка си и плачело.
Свидетелят твърди, че ответникът е бутал портата към двора през цялото време до
пристигане на полицейския патрул, а той (св. Н.) е бутал същата порта, но отвътре и не
е чул някой да вика полиция. Подобни твърдения са нелогични и се опровергават от
обективно доказани по делото факти. Именно ответникът Т. е извикал полиция, което е
отбелязано в докладните записки, в чиято достоверност съдът няма основание да се
съмнява. Ако действително двамата със свидетеля Н. през цялото време са били
непосредствено един срещу друг, бутайки портата от двете й срещуположни страни, то
неминуемо св. Н. би забелязал, чул и видял, че отв. Т. провежда телефонно обаждане
до органите на МВР. При поставени от насрещната страна конкретни въпроси, а
именно с цитиране на твърдените по изначално подадената молбата реплики, св. Н.
потвърждава, че са били изречени. Веднага след това на финала на своя разпит
заявява: „Не мога да възпроизведа същите думи...“, „Не мога да кажа в какво точно я
заплаши той.“ Тук е мястото да се отбележи и че в молбата за защита молителят С.
твърди, че тя самата е залостила вратата на дома си отвътре и я е затискала с тялото
си, а ответникът бутал същата врата отвън.
Поради всичко гореизложено, съдът не се доверява на показанията на св. Н.,
тъй като същите са колебливи, вътрешно противоречиви, нелогични и опровергани от
3
обективни доказателства по делото. Всъщност св. Н., многократно подканен и от съда,
и от насрещната страна, да заяви какви реплики е изрекъл ответникът, не цитира нито
едно от изреченията, твърдени от молителя и възприемани от същата като
заплашителни.
Св. Здравко Ж. за случая от 09.08.2023 г. твърди, че с ответника отишли заедно
в гр. П., за да се срещне последният с дъщеря си. Св. Ж. и ответникът се разделили за
около час, докато св. Ж. вършел своя лична работа в града. Ответникът му се обадил
по телефона и му споделил, че се е наложило да чака около час и четиридесет минути,
за да види детето. След като приключил със задачите си, св. Ж. отишъл до градинката,
където се намирали ответникът с детето, а в съседство се намирали молителят С. и
мъж, когото по онова време св. Ж. още не познавал, но впоследствие разбрал, че е св.
Н. Н.. Имало и друга майка и други деца в близост, с които ответникът и детето
общували. Св. Ж. пояснява, че молителят С. имала негативно отношение към него,
поради което той не се доближил до ответника и детето, а наблюдавал отстрани, за да
остане незабелязан. По отношение на втория твърдян случай (от 16.08.2023 г.) заявява,
че знае, че двамата родители се уговорили ответникът да вземе дъщеря си в 08:00 ч.
Малко след 08:00 ч. обаче ответникът му се обадил, за да му разкаже, че молителят С.
по телефона му казала, че идва твърде рано и не може да му даде детето. Докато св.
Ж. и отв. Т. водели телефонния разговор, отв. Т. съобщил на приятеля си Ж., че към
него с кола идват молителят С. и св. Н.. Св. Ж. се притеснил, че това може да е
пореден „капан“, поради което помолил ответника да не прекъсва разговора, да
включи високоговорителя и да запише всичко. Така св. Ж. чул целият развил се диалог
между отв. Т. и св. Н.. За молителя С. посочва, че се е изгубила от разговора още в
началото, тъй като се прибрала. Св. Н. държал агресивен тон към ответника, наричал
го „педераст“, многократно му казвал“ „Разкарай се!“, както и че няма да си види
детето. Св. Ж. заявява, че ответникът е по време на разигралия се словесен конфликт е
отвръщал на св. Н., че има права и че трябва да види детето си. След като размяната на
реплики между ответника и св. Н. приключила, ответникът влязъл в автомобила си и
отново разговарял със св. Ж., който го посъветвал веднага да се обади на телефон 112.
Съдът се доверява на показанията на св. Ж., тъй като същите са изключително
детайлни, хронологични, остават константни, независимо от множеството задавани
въпроси и кореспондират със събраните писмени доказателства.
На база коментираната доказателствена съвкупност, съдът намира, че и двата
твърдени акта на домашно насилие не са доказани. Твърдените в молбата за защита
реплики, не са изричани от ответника. При случая от 09.08.2023 г. не се е стигнало до
конфликт между страните, като дори по думите на св. Н. същите са се разбрали и са се
разделили „нормално“. Случаят от 16.08.2023 г. касае конфликтна ситуация, но същата
не е между страните по делото, а между ответника и св. Н. Н., в каквато насока са и
свидетелските показания, и докладните записки. Не се доказа ответникът да е изричал
реплики, адресирани към молителя С., а още по – малко описаните в молбата за
защита.
По делото е приобщенo като веществено доказателство 1 бр. устройство
флашпамет 16 GB, U10, сребрист цвят. Същото е изследвано от съдебно компютърно –
техническа експертиза. На устройството са установени два записани аудиофайла –
първият, записан на 09.08.2023 г. с продължителност от 2 часа и 17 минути, а вторият е
записан на 16.08.2023 г. и е с продължителност 12 минути и 1 секунда. Вещото лице е
посочило, че и двата записа са извършени посредством телефон с вградена програма
за аудиозапис, посочени са размери на всеки от файловете, както и точният час и
4
минута, в която е приключил всеки един от записите. Текстовото съдържание е снето
по часове, минути и секунди. Вещото лице е отговорило, че не може да направи извод
относно евентуално манипулиране на записите. Поначало използването на звукозаписи
за целите на доказването, макар да не е изрично нормативно уредено, не е и
императивно изключено като процесуална възможност. Фактическото
възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си звукозаписът,
следва да бъде доказано достоверно, за да се цени от съда. След приемането на
звукозаписите като веществено доказателство, за непосредственото възприемане от
съда на информацията, съдържаща се в същите, в случая са необходими специални
знания. Заключението по съдебно – техническата експертиза не дава категоричен
отговор за липса на манипулация на двата звукови файла. От снетото текстово
съдържание се установяват индиции, че освен извършващият записа, така и другото
лице, с което същият влиза в диалог, е узнало, че разговорът се записва и не е
изразило несъгласие, а напротив – заявило е, че това не го притеснява. Тук обаче стои
въпросът от кой точно момент лицето е узнало, че разговорът се записва. В
конкретния казус, при недоказана автентичност на записите, и без категорични
доказателства, че е спазен конституционният принцип на чл. 32, ал. 2 на КРБ, а
именно изначално знание на всички записвани лица, че се извършва звукозапис, то
съдът намира, че е недопустимо да се позовава на заключението по съдебно
компютърно – техническата експертиза и да го коментира по същество при
постановяване на своя решаващ акт по същество на делото. Затова и с оглед
заключението по СТЕ, съдът не е извършвал съдебен оглед на звуконосителя, както и
не е назначавал фоноскопска експертиза за установяване авторството на изявленията,
съдържащи се в звукозаписа.
Останалите доказателства и доказателствени средства (съдебни актове,
социални доклади и др.) не се обсъждат от съда, тъй като не са относими към
предмета на доказване, а единствено установяват изключително изострените
отношения между страните по делото.
Въз основа на всичко гореизложено, молбата за защита е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По разноските
При този изход на спора, в тежест на молителя С. следва да се възложат
разноските по делото, а именно 25,00 лв. държавна такса на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН в полза на РС – Ботевград, както и общо 1887,00 лв. (хиляда осемстотин
осемдесет и седем лева), разноски по в полза на ответника, от които 1387,00 лв. –
депозит за СТЕ и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност, отправено от молителя С., е неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на делото, обема от доказателства, множеството съдебни заседания и
продължителността на процеса.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 5521/16.08.2023 г. от С. В. С. с ЕГН: ********** от
гр. П., ул. “В. Л.” No * – лично и в качеството на родител и законен представител на
5
малолетната Ц. А. Т. с ЕГН: **********, за издаване на заповед за защита срещу А. Б.
Т. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ж.к. „М. *, бл. *, вх. *, ет. *, лице, от което
молителят има дете, поради извършено спрямо нея и малолетното й дете домашно
насилие на 09.08.2023 г., около 09:15 ч. в гр. П., ул. „В. Л.“ № *, както и на 16.08.2023
г. от около 08:19 до около 10:10 ч. в гр. П., ул. „В. Л.“ № *.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. В. С. с ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. “В. Л.” No *, да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Ботевград
държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), както и 5,00 лв. (пет лева)
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. В. С. с ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. “В. Л.” No *, да заплати на А. Б. Т. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ж.к. „М. *, бл.
*, вх. *, ет. *, сумата от общо 1887,00 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и седем
лева), представляваща направени разноски в производството, от които 1387,00 лв. –
депозит за СТЕ и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд, в
7-дневен срок, считано от датата на обявяването му – 28.11.2024 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6