РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1009
гр. Перник, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500553 по описа за 2025 година
С решение № 159 / 20. 06. 2025 г., постановено по гр. д. № 1318/2024 г. по описа на
Радомирския районен съд същият е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дегер Кънстръкшън“ ЕООД , с ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление : ***** ,представлявано от Д. Е. К., в качеството му на
управител искове за осъждане на Земеделски производител В. Г. И., с БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: ****, ДА МУ ЗАПЛАТИ по сключен между страните
Договор от 01.05.2024г. за изграждане на водопроводно трасе за един брой дъждовална
напоителна система в землището на с.Бобораци, сумата в размер на 23 970.91 лв. /двадесет и
три хиляди деветстотин и седемдесет лева и деветдесет и една стотинки/ с ДДС,
представляваща стойността на окончателно плащане, в размер 30% от цената по чл. 2, ал. 1
от Договора по Фактура № ****., с падеж 07.08.2024г. , сумата от 1 558,10 лв./хиляда
петстотин петдесет и осем лева и десет стотинки/, върху главницата от 23 970.91 лв. с ДДС,
считано от 08.08.2024г. до 20.08.2024г., дължима на основание чл. 4, ал.1 от Договора, както
и неустойка в размер на 287.68лв.,/двеста осемдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/ върху главницата по Фактура № ****, на обща стойност 7192.12 лв. с ДДС, с
падеж 25.06.2024г., считано от 26.06.2024г. до 03.07.2024г., дължима на основание чл. 4, ал.1
от Договора като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Дегер Кънстръкшън“ ЕООД , с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : **** , представлявано от Д. Е. К. ДА ЗАПЛАТИ на Земеделски производител
В. Г. И., с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: *** сума в размер на
2000,00 лева (две хиляди лева) - направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е ищецът „Дегер Кънстръкшън“ ЕООД,
който чрез процесуалния си представител адвокат И. С. И. от АК-Пловдив е депозирал
въззивна жалба, с която моли постановеното решение да бъде отменено изцяло като
1
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и въззивният съд да постанови ново
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Посочва, че за да отхвърли исковата
им претенция, Районен съд - Радомир приема в своето решение, на първо място, че между
страните липсва валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен Договор от 02.05.2024г. между ЗП В. И., като Възложител и „Дегер Кънстръкшън”
ЕООД, като Изпълнител, с предмет: „Изграждане на водопроводно трасе за 1 бр. дъждовална
напоителна система в землището на с. Бобораци, тъй като Договорът не е бил подписан от
В. И., а само от Д. К. — управител на дружеството- изпълнител. Съдът е счел, че е налице
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор. На следващо място, РРС не
бил приел процесната Фактура № 61/03.08.2024г., на обща стойност 23970.91 лв. с ДДС, с
падеж: 07.08.2024г. като доказателство за надлежно възникнала облигационна връзка между
страните, защото тя не била осчетоводена при ответника ЗП Веселин Илиев, не била
подписана от него, а следвало да отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката - вид услуга, която следва да се извърши, стойност, начин на плащане.
Не са съгласни с тези правни изводи на съда и намират същите за погрешни и
незаконосъобразни. Съдът неправилно бил приел, че липсва валиден договор за изработка,
позовавайки се единствено на липсата на подписан договор от 02.05.2024 г. и като бил
отхвърлил доказателствената стойност на представените комуникации между страните и
фактури. Следвало да се има предвид, че договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД бил
неформален - неговото възникване не изисквало писмен акт. Достатъчно било съгласие
между страните относно вида, обема и стойността на работата, както и реално изпълнение и
приемане. Именно това било потвърдено от трайната практика на ВКС, като се позовават на
Решение № 186/21.12.2011 г. по т. д. № 1050/2010 г. ВКС, II т. о. "...когато липсва писмен
договор, съдът дължи преценка дали са налице съществени елементи на договора, и следва
да установи дали възложената работа е извършена и приета, което е достатъчно да се приеме
за наличие на облигационно правоотношение." - такъв анализ на доказателствения материал
по делото не бил направен от районния съд. От негова страна не била извършена преценка
на събраните доказателствата поотделно и в съвкупност, което да доведе до обективно
формирани и непротиворечиви правни изводи на съда.
Считат, че липсата на подписан договор не била пречка за възникване на правоотношение.
Ответникът не отричал, че възложената работа между страните е била договорена по реда,
начина, правилата, формулирани и обективирани в процесния Договор от 02.05.2024г. и
приложенията към него. Твърдят, че в писмения си отговор на исковата молба, ЗП В. И.
цитирал подробно клаузите на договора - предмет, цена, срокове, начин на изпълнение и
правил своеобразно признание на тези факти, като заявявал: „Всичко това беше договорено
между нас...” (вж. стр.2, ред 15 от ОИМ). Тоест, дори и да се приеме, че било налице
неформален договор за изработка между страните, то той съдържал клаузите, които били
описани в Договор от 02.05.2024г. и приложенията към него, предвид признанието на
ответника.
Заявяват, че договорът и приложенията към него умишлено не били подписани от
ответника, като този му акт следвало да се тълкува като злоупотреба с право. Същият
представил екземпляр от договора в о.с.з., но без да е положил своя подпис на него. Не се
установявало защо, ако ответникът не бил съгласен с клаузите по него, същият бил приел
офертата на ищеца, извършил бил авансово и междинно плащане от договорената цена на
СМР, „Дегер Кънстръкшън” ЕООД бил извършил договорените СМР на обекта в село
Бобораци, а Илиев ги бил приел, без да направи каквито и да било възражения - същият
ползвал и до настоящия момент поливната система, която е изградена от въззивния
жалбоподател. На следващо място, ответникът не отричал, че възложената работа била
2
извършена.
От разпита на свидетеля Ц. К., се установявало, че В. И. бил приел без възражения
офертата на Ищеца по делото, допуснал го бил да извърши СМР на процесното трасе.
Въззивният жалбоподател бил изготвил и предложил две оферти на ответника - едната с
тръби с налягане 6 бара, а другата с налягане 10 бара. Ответникът бил избрал бюджетния
вариант - тръби с по-ниско налягане. Нещо повече, от разпита на свидетеля К. се
установявало, че Веселин Илиев бил извършвал нерегламентирани заварки по трасето -
СМР, които не били съгласувани с ищеца, не били одобрени от него, което било директна
намеса в работата на ищеца, дори по - силно - саботаж на работата му, което криело само по
себе си вероятност за повреди по трасето, които били настъпили впоследствие, но не по
вина на Изпълнителя.
Свидетелят К. бил заявил, че „отделно в проекта беше заложено водна помпа. Имаше
избрана помпа, имаше оферта за помпа, която г-н И. не пожела да я закупи и имаше
собствена помпа. Неговата помпа не беше достатъчно мощна. Аз и г-н К. преценихме, че
тази помпа не е подходяща и тествахме системата. При тестването присъстваше г-н И.. При
тестването имаше проблем само с ниско налягане на системата, което беше породено от
ниското изпомпване на помпата. След това тестване нашата фирма приключи дейността.
Към онзи момент обекта работеше, независимо ниското налягане на помпата, обектът
функционираше към онзи момент. “
Изложеното от този свидетел доказвало твърденията им, че „Дегер Къстръкшън“
ЕООД били завършили в срок и качествено възложените им СМР. Извършени били
необходимите тестове на системата и тя била функционирала правилно и без проблеми.
Именно това било потвърдено от трайната практика на ВКС. В този смисъл било Решение
№ 186/21.12.2011 г. по т. д. № 1050/2010 г. ВКС, II т. о.
Ответникът не бил направил възражение по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Налице било мълчаливо
приемане на извършеното по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД - ответникът не бил възразил, не
бил върнал работата, не бил издал протокол с отказ, нито бил предявил претенции за
некачествено изпълнение. В този случай работата се считала за приета и възниквало
задължение за плащане.
Ищецът бил представил фактура, в която бил отразен останалият дължим остатък
след частични плащания - процесната Фактура № ***., на обща стойност 23970.91 лв. с
ДДС, с падеж: 07.08.2024г.
Процесната фактура индивидуализирала и отразявала в достатъчна степен, вид и
стойност договорените между страните и извършени СМР от ищеца. Тя съдържала всички
елементи на облигационно отношение: субекти, предмет, стойност, направени плащания,
дължим остатък. Същата била осчетоводена от ищеца, както се доказало и от приетата по
делото ССчЕ.
Твърдят, че И. умишлено се бил укривал от ответника, при опитите му да се свърже с
него и да уредят отношенията си. Същият бил получил на електронната си поща -
процесната фактура, Акт образец 19 за подпис, които му били изпратени от ищеца. Същият
не бил изложил своевременно възражения по тях, не ги бил оспорил, тоест мълчаливо се бил
съгласил с тяхното съдържание и ги бил приел.
Умишленото неосчетоводяване (с цел да се избегне плащане) от страна на ответника
не било доказателство, че задължението не съществува - напротив, то следвало да се тълкува
като лоша търговска практика и злоупотреба с право. В същия дух той не бил подписал
Договор от 02.05.2024г. и приложенията към него.
3
Видно от мотивите на съдебното решение било, че Съдът не бил съобразил, че
процесната фактура съдържала всички необходими реквизити. Освен това в хода на делото
били представени доказателства за частични плащания, които сами по себе си
представлявали мълчаливо признание на задължението, съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Съдът не бил взел предвид тези плащания или не бил обосновал тяхното значение.
На следващо място, считат, че в обжалваното съдебно решение било налице
неправилна правна квалификация и превратно тълкуване на чл. 182 ГПК.
Съдът неправилно бил придавал решаващо значение на факта, че фактура № *****.
не била осчетоводена от ответника, като от това изключително обстоятелство бил направен
правният извод, че не било възникнало облигационно правоотношение. Съгласно чл. 182
ГПК, вписванията в счетоводни книги не били единствено и достатъчно доказателство, а
само се преценявали от съда с оглед останалите доказателства. Това означавало, че липсата
на счетоводно отразяване не било доказателство за липса на задължение, особено в хипотеза
на фактическо изпълнение и приета работа. Считат, че разпоредбата на чл. 182 ГПК не
установявала изискване за счетоводно отразяване и от двете страни като критерий за
възникване на облигационно отношение. Същата само предвижда, че такива вписвания
подлежат на свободна преценка, а не че тяхното отсъствие обезсилва всички останали
доказателства.
Съдът игнорирал трайната съдебна практика, която приемала, че: "Фактурата е частен
свидетелстващ документ и в съвкупност с други доказателства (протоколи, плащания,
кореспонденция) може да установи съществуването на облигационно отношение, дори
когато не е подписана от получателя и не е осчетоводена." - Решение № 252/03.01.2013 г. по
т. д. № 1067/2011 г., ВКС, ТК, II т. о.
Съдът бил цитирал именно това решение, но не бил приложил изводите му по
същество. При постановяване на своето Решение, Районен съд - Радомир бил игнорирал
доказателства, установяващи реалното изпълнение. Съдът бил приложил чл. 154, ал. 1 ГПК
буквално и формално, като не бил оценил всички събрани доказателства в тяхната
съвкупност, както изисква чл. 235, ал. 2 ГПК. Не бил даден отговор защо са игнорирани
частичните плащания по банков път на договорената между страните цена на извършените
СМР:
-ФАКТУРА № ***, на обща стойност 14734.14 лв. с ДДС, с описание на
стоката/услугата „Авансово плащане по договор за изграждане на водопроводно трасе”,
платена от Ответника на 02.05.2024г. по банков път, по сметка на „ДЕГЕР
КЪНСТРЪКШЪН” ЕООД;
-ФАКТУРА № ***., на обща стойност 36835.36 лв. с ДДС, с падеж:28.05.2024г., с
описание на стоката/услугата „Междинно плащане по договор за изграждане на
водопроводно трасе”, което означавало, че клиентът изцяло се бил съгласил и приел цените
от офертата, количествено- стойностната сметка и договора.
-Фактура № ****, на обща стойност 7192.12 лв. с ДДС, с падеж: 25.06.2024г.;
Същите плащания били отразени в процесната Фактура № *** на обща стойност 23970.91
лв. с ДДС, с падеж: 07.08.2024г.
Също така били неправилно игнорирани от първоинстанционния съд Съдебно-
счетоводната експертиза, приета по делото и доказваща начислени задължения и отразено
изпълнение от ищеца; електронна кореспонденция, макар и непълна, сочеща за поръчка и
потвърждение на работа, както и свидетелските показания, които потвърждавали извършени
дейности на обекта. (показанията на свидетеля Конишев).
Молят постановеното решение да бъде отменено изцяло като неправилно,
4
незаконосъобразно и необосновано и въззивният съд да постанови ново решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба Земеделски производител В. Г. И. чрез
процесуалният си представител адв. Р. К. от АК-Перник е депозирал отговор на въззивната
жалба в законоустановения срок като оспорва същата като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно
и законосъобразно. Във въззивната жалба не били наведени нови факти и обстоятелства,
нито твърдения за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд, а единствено се били излагали неверни факти и обстоятелства,
които били опровергани пред първата инстанция. Не било установено по делото ответникът
да е поръчал да му бъдат доставени тръби с шест бара налягане. Посочва, че при извършване
на проба на обекта от друга фирма, която била поставила самите системи за напояване,
поставените тръби били издържали на налягането, тъй като предоставената от ответника
помпа била по-малко мощна. Впоследствие при поставянето на помпата, която била според
проекта възникнал проблем, тъй като тръбите с 6 бара налягане не били издържали и
започнали да се пукат. В представената по делото фактура били посочени тръби с десет бара
налягане, а са били поставени тръби с шест бара налягане. Към настоящия момент системата
не била работила и не могла да се използва
По изложените съображения, моли съдът да потвърди обжалваното решение и да присъдите
на ответника по жалбата направените разноски.
Във въззивната жалба и в писмения отговор не са направени доказателствени искания.
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба се явява редовна и
процесуално допустима.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 22. 10. 2025 г. от 10.30 ч.
Да се призоват страните, чрез процесуалните им представители - адвокат И. И. и
адвокат Р. К., като им се изпрати и препис от настоящето разпореждане. На адвокат И. И., да
се изпрати и препис от писмения отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5