РЕШЕНИЕ
№ 260157/10.03.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Четвърти
граждански състав,
на двадесет и пети февруари, две
хиляди двадесет и първа
година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Милуш Цветанов,
секретар: Кристина Стоева,
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 2637 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо производство“.
Образувано е
по искова молба от М.Ц.Ц., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, срещу Общинско
предприятие „Спорт отдих и туризъм“ на Община Хасково.
Твърденията
на ищцата са, че от 03.01.2006г. по силата на трудов договор е заемала
длъжността „******************“ към ОП „Почивно дело“ на Община Хасково,
преименувано впоследствие на ОП „Спорт и отдих“, като покритите от нея
изисквания за заемане на съответната длъжност се съдържали в подписана от нея
на 05.01.2009г. длъжностна характеристика. На 01.09.2020г. по решение (№
158/28.08.2020г.) на Общински съвет Хасково се осъществило вливане на ОП
„Туристически информационен център“ в ОП „Спорт и отдих“ и наименованието на
последното било променено на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, като в решението било
посочено, че трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.
Ищцата сочи, че на 03.09.2020г. й е представена за подпис нова длъжностна
характеристика, с изискване за заемане на длъжността „******************“ –
висше образование, по специалност „счетоводство и контрол“. На същата дата
трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 2/03.09.2020г. на
Кмета на община Хасково, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ – тъй като не
притежава необходимото образование. Поддържаните основания за незаконност на
уволнението са: че с оглед наличие на нови трудови задължения в последната
длъжностна характеристика - не е била реално запазена старата, а е създадена
нова длъжност „******************“, поради което трудовото правоотношение е
прекратено на неправилно посочено основание; че ищцата е била освободена от практически незаетата от
нея нова длъжност, тъй като не е подписвала анекс, с който да я приеме; че на ищцата не е даден срок за представяне на придобити
образователни степени или квалификации; че не й е предложена друга свободна
длъжност в общинската администрация; че нововъведеното изискване за образование
по конкретната специалност е необосновано, предвид компетентността й да
изпълнява трудовите си функции и без такова образование и липсата на изискването
за заемане на длъжността в други звена в общинската администрация. Твърди се
също нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал.1 от КТ,
при съображения: че е заобиколено изискване за подбор; че причините за
прекратяване на трудовото правоотношение се дължат на междуличностен конфликт и
имат дискриминационен характер. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ 2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, за незаконно и за отмяната му, както и да бъде
възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „******************“ към ОП „Спорт, отдих и туризъм“.
Ответникът
счита предявените
искове за неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, оспорвайки като антидатирано
пощенското клеймо, с което е подадена исковата молба. В тази връзка изтъква: че
изпращането на пощенския плик е извършено: от с. Долно Белево, въпреки
служебния адрес на подателя – в гр. Хасково; че молбата е изпратена по начин,
от който не става видно движението на пратката между пощенските клонове и
адресата; както и прекомерния 10-дневен период от време между изпращането на
молбата и входирането й в РС- Хасково.
Исковете се сочат за неоснователни и по същество, като се поддържа, че
доколкото не противоречат на материалноправните норми - няма законова пречка
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност да
бъдат определени от работодателя в длъжностна характеристика, като дали са
налице основания за това е негова суверенна преценка. Отрича се твърдяната в
исковата молба вероятност при следдипломна квалификация в Международен институт
на служителите в общинската администрация ищцата да е придобила образователна
степен магистър по специалност „счетоводство и контрол“, с довода, че такова образование
се придобива във висше учебно заведение. С оглед ясното и конкретно посочване
на основанието за уволнение в съответната заповед, се твърдят за несъстоятелни
съображенията на ищцата за нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ във връзка проявен
спрямо нея субективизъм поради конфликт с управляващия предприятието. Поддържа
се, че при преобразуването на съответните две общински предприятия длъжността
на ищцата се е запазила в новообразуваното звено, а не е възникнала нова. В
тази връзка се изтъква, че прекратяването на трудовото правоотношение е на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, при което няма изискване за извършване на
подбор, като такъв между главните счетоводители на всички общински предприятия
е неприложим и поради обособеността на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ като отделно
звено със самостоятелна управленска структура. Сочи се за неоснователно и
твърдението, че на ищцата не е предложена друга сходна длъжност – доколкото
основанието, на което е прекратено правоотношението не предвижда такова
задължение на работодателя. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените
искове са процесуално допустими - предявени са от и срещу надлежна страна,
в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд. Разгледани по
същество те се явяват
неоснователни поради следните съображения:
По делото е безспорно, а и от приложените
доказателства се установява, че до
03.09.2020г., по силата на постоянен трудов договор, ищцата е заемала длъжност „******************“ към общинско предприятие/ОП/ при община
Хасково, което вследствие на преобразуване е било преименувано от „Спорт и
отдих“ - на „Спорт, отдих и туризъм“, а с новоутвърдена на 01.09.2020г.
длъжностна характеристика, към съществувалите минимални изисквания за заемане
на съответната длъжност е добавено такова за висше образование, степен-
магистър по конкретна икономическа специалност – „Счетоводство и контрол“,
заради непокриване на което от страна на ищцата трудовото й правоотношение е
било прекратено със Заповед № 2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.
Уволнението е незаконно, когато е
извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от
състава на съответното материалноправно основание, на което уволнението е
извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с
извършване на уволнението, когато такива са предвидени (виж Решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО).
При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според
уволненото лице опорочават прекратяването на трудовото правоотношение (арг. от чл.6, ал.2 ГПК; така и - Решение №
158/01.07.2013г., постановено по гр. дело № 1008/2012г., ІV ГО на ВКС; Решение
№ 58/12.05.2014г., по гр. дело № 7025/2013г., ІІ ГО на ВКС и мн. др.).
Първото от наведените в исковата
молба основания за незаконност на уволнението е, че с оглед наличие на нови трудови задължения в последно утвърдената
длъжностна характеристика - не е била реално запазена старата, а е създадена
нова длъжност „******************“, поради което трудовото правоотношение е
прекратено на неправилно посочено основание. В последната длъжностна
характеристика на ищцата преките/основните задължения за длъжността са изброени
в 21 точки, а в предходната – в 17
точки. При съпоставката им обаче, се установява, че макар и по-детайлизирани в
последната – болшинството от задълженията в двете характеристики са идентични. А промяна, изразяваща се в
детайлизирането (т.е. в по-висока степен на конкретизиране) на основните
трудови функции и задължения на длъжността, не обуславя промяна в характера на
длъжността (така - Решение № 243 от
16.07.2012 г. по гр.д. № 745/2011 г., ІV ГО на ВКС). На практика като „нови“ могат да се разглеждат само
посочените в т.3 - т.7 на последно утвърдената длъжностна характеристика преки
задължения, които предполагат разработване или участие в разработването на
финансови разчети, счетоводни и инвестиционни политики, контролни процедури и
правилник за документооборота в предприятието. Видно от естеството на тези
дейности – те са сходни с досегашните и абсолютно присъщи на характера на
възложената в процесната длъжност работа; не предполагат различни квалификационни изисквания. Освен
типичните трудови функции, след промяната в образователните изисквания мястото
на длъжността в структурата на предприятието на работодателя и нейната
йерархична подчиненост по отношение на директора му също е запазено, което
сочи, че длъжността не е закрита, респ. трансформирана в друга. (виж Решение № 116 от 20.03.2015 г. по гр.д. №
1473/2014 г., ІV ГО на ВКС).
Второто от наведените в исковата молба основания за
незаконност на уволнението е, че ищцата е била освободена от практически
незаета от нея длъжност, тъй като не е подписвала анекс, с който да приеме нова
длъжност „******************“ в ОП „Спорт, отдих и туризъм“. Доводът е
несъстоятелен не само в контекста на гореобоснованата липса на „нова“ длъжност,
а и предвид факта, че в случая не е налице същинска промяна на работодателя на
ищцата (чл.123 КТ), а само на наименованието му (виж т.II на Решение № 158/28.08.2020г. на Общински съвет Хасково – л. 41). Предвид
осъщественото „вливане“ - разпоредбата на чл.123, т.2 КТ се отнася за
работниците на вливащото се предприятие, сред които ищцата не е. Нейното
трудово правоотношение не е запазено от такова при работодател-прехвърлител
(чл. 123, ал.2 КТ), а си е останало това при работодателя-приобретател, който е
преценил за нужно да промени длъжностната й характеристика. Ето защо ищцата не
е „встъпила автоматично“ в нова длъжност с различни образователни изисквания за
заемане, а са добавени нови такива изисквания за старата й длъжност.
Като
трето твърдяно основание за незаконност на процесното уволнението е - че липсва
обосновка и необходимост за фактическото изменение на образователните
изисквания за заемане на длъжността. На първо място – работодателят не следва да
установява наличието на необходимост за извършената промяна в образователните
изисквания (така - Решение № 4 от
04.02.2013 г. по гр.д. № 191/2012 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 507 по гр. д. №
978/2009 г., ІV г.о., Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г., ,
ІV г. о. на ВКС, Решение № 199 от 04.10.2013 г. по гр.д. № 81/2013 г., Г. К., ІІІ
г. о. на ВКС). С оглед конкретния казус,
посочените в разпоредбата на чл. 35, ал.1 от Закона за счетоводството
изисквания за заемане на процесната длъжност представляват минимум, който
работодателят няма право да наруши. По делото няма спор дали ищцата има
необходимия стаж, както и висше икономическо образование, степен – магистър,
какъвто е бил необходимият образователен ценз според предходната й длъжностна
характеристика. Не
съществуват обаче пречки да се предвидят изисквания за същата степен на образование,
но по определени специалности (така -
Решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение
№ 55 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 3086/2014 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 192 от
14.06.2013 по г.д. №.680/12, ІV г.о. на ВКС, Решение № 239/21.05.2012 г. на ІV
г. о. по гр. д. № 799/2011 г. на ВКС). В случая новите изисквания на
работодателя не влизат в противоречие с нормативно определените. Когато
работодателят е въвел изискване за придобито висше образование, но по
определени специалности, респ. по специалности в точно определена област, а
работникът или служителят притежава съответната степен на образование, но по
друга специалност, е налице основание за уволнение по чл.328 ал.1, т.6 КТ (в този смисъл са постановени по
реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – Решение
№ 746 по гр. д. № 119 за 2010 г., ІІІ г.о.; Решение № 208 по гр. д. № 650
за 2009 г. на ІІІ г.о.; Решение № 436 по гр. д. № 441 за 2009 г. на ІV г.о.,
както и Решение № 476 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/10 г., ІV г.о.).
Четвъртото посочено в исковата молба основание за
незаконност на уволнението е, че ищцата не е била поканена или преназначена от
работодателя си на друга длъжност – според притежаваната от нея квалификация. С извършените
промени в текста на чл.328 от КТ през 1992г. е отменена разпоредбата
на чл.328 ал. 3 от КТ в редакцията му от 1986г., която е предвиждала, че в
голяма част от основанията по съответната законова разпоредба
уволнението на работника или служителя се извършва само когато е невъзможно да
бъде преместен на друга работа с негово съгласие. Тази разпоредба действително
е съдържала задължение за работодателя да предложи на работника или служителя
други свободни места, някое от които той би могъл да заеме според притежаваната
от него квалификация, като неизпълнението на това задължение на работодателя е правело
уволнението незаконно и съдебната практика последователно се е придържала към
това разбиране (ТР № 22 от 22.04.1990г.
на ОСГК по гр.дело № 3 от 1990г.,Решение № 1253 от 09.01.1992г. по гр.дело №
519 от 1991г. на III г.о. на ВКС). Сега такова задължение за работодателя
не съществува и той е свободен да уволни работника или служителя, щом като е
налице съответното основание за уволнение по чл.328 КТ, и като следва
съответната за това процедура, предписана от закона.
Като следващо, твърдяно в исковата молба основание за
незаконност на процесното уволнение е посочено,
че на ищцата не е предоставен срок и възможност за представяне на придобити
образователни степени или квалификации. Освен че в закона няма такова процедурно
задължение за работодателя, ищцата не е представила доказателства за изискуемия
образователен ценз и в настоящото производство, въпреки че с доклада й е
изрично указано, че не сочи такива. В тази връзка следва да се отбележи, че
приложените от нея сертификати на чужд език не доказват, и не са годни да
докажат (виж §6. от Закон
за висшето образование), тя да
покрива минималните образователни изисквания, предвидени в последната й длъжностна
характеристка. Ето защо и този неин довод е несъстоятелен.
Като пето, опорочаващо
прекратяването на трудовото правоотношение основание ищцовата страна е посочила,
че е налице злоупотреба с правото на
работодателя да извърши промяна в образователните изисквания - това изисква да
се извърши преценка дали работодателят при извършената промяна е действал
добросъвестно. В нормата на чл. 8 ал.2 от КТ е предвидена презумпция за такава добросъвестност,
която според настоящия състав ищцовата страна не обори. Във връзка с
конкретните й доводи следва да се посочи, че обстоятелството дали е настъпила
необходимост за промяна в образователните изисквания е без значение за
преценката дали работодателят е действал при злоупотреба с право (така - Решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр.д. №
2600/2014 г., ІV г.о.на ВКС). Презумпцията би била оборена, когато по
делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят
е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, т.е въведените
нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с
цел да се прекрати трудовия договор с определен служител (Решение № 55 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 3086/2014 г.,ІV г.о. на ВКС).
Предвиденото от работодателя образователно изисквание се обосновава от и е във
връзка с характера и естеството на възложената работа в заеманата от
ищцата длъжност. То има значение за качественото изпълнение на трудовите
задължения, вменени в процесната длъжност, и е с оглед нуждите на работата,
изпълнявана в съответното предприятие. Ето защо не може да се приеме, че е
налице злоупотреба с право (в този смисъл - Решение
№ 417 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 143/2011 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 66 от
19.03.2013 г. по гр.д. № 870/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС). Би могло да се
приеме, че е налице злоупотреба с правото на работодателя само ако новите
изисквания нямат връзка с характера на възложената работа и естеството на
вменените в длъжността трудови функции (така
- Решение № 85/19.03.13 г. по гр.д. № 760/12 г., ІV г.о. на ВКС), но процесният
случай не е такъв.
Сред доводите на
ищцата за твърдяна незаконност на уволнението се поддържа и че е следвало да се
извърши подбор измежду главните счетоводители във всички звена в
администрацията на Община Хасково, част от която са и общинските предприятия. В
тази връзка и с оглед гореизложеното – процесното уволнение е извършено на
съществуващо в закона материалноправно основание (чл. 326, ал.1, т.6 от КТ),
чиито елементи реално са налице, а процедурните правила за осъществяването на
уволнението на това основание не предвиждат извършването на подбор (чл. 329,
ал.1 от КТ). Освен това, в чисто принципен план, несъстоятелността на
поддържаната от ищцата теза за необходимостта от такъв (подбор) се обосновава и
от обстоятелствата, че предприятието, в което тя е работила, се характеризира с
организционно-управленска обособеност (виж Решение
№ 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014
г., IV г. о. на ВКС),
а и длъжността „******************“ в това
предприятие е една-единствена (виж Решение
№ 293/ 14.06.2012 г. по гр. д. № 229/2012 г., IV г. о. на ВКС). Организационно-управленската обособеност на
предприятието е и в основата на дискрецията на съответния негов директор - да включи
конкретното изискване за образователен ценз в разработената от него и утвърдена
от кмета на общината длъжностна характеристика, което при гореизложените
съображения не може да се приеме за признак на персонално отношение и
дискриминация, а за преценка за целесъобразност на работодателя, която не
подлежи на съдебен контрол (така - Решение №
192 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО
и др.)
С оглед пълнота – относно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал.1, т.2
от КТ следва да се отбележи, че въпреки събраните доказателства за нередности,
свързани с пощенското администриране на писмото, с което е подадена исковата
молба, презумпцията на чл. 62, ал.2 ГПК не беше оборена по категоричен и
несъмнен начин, обосноваващ съответни на възражението негативни последици за ищцовата
страна.
Предвид
изложеното - уволнението не е незаконосъобразно по наведените от ищцата доводи
и искът й по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като той е с обуславящо значение за иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, последният
също подлежи на отхвърляне.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, претендирани деловодни
разноски се полагат само на ответника. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК
и е доказал, посредством договор за правна защита и съдействие и платежни
нареждания, сторения им размер от 750 лв., от които – 600 лв. за адвокатски
хонорар и 150 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.Ц. с ЕГН **********, против Общинско
предприятие „Спорт, отдих и туризъм“ гр. Хасково, Булстат: 0009039460493,
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - за признаване
уволнението й, извършено със Заповед №
2/03.09.2020г. на Кмета на община Хасково, за незаконно и за неговата отмяна, и
за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „******************“
към ОП „Спорт, отдих и туризъм“ гр.
Хасково.
ОСЪЖДА М.Ц.Ц. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, да заплати на Общинско предприятие „Спорт, отдих и
туризъм“ гр. Хасково, Булстат: 0009039460493, сумата от 750 /седемстотин
и петдесет/ лева, представляваща направени от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
11.03.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.