Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 55/23.3.2022 г.
23.03.2022г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия:Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 39 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, наричан
по долу закона) по жалба на А.Г.Д. ***, действащ чрез пълномощника си адвокат В.К.
***, със съдебен адрес *** против Отказ за издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа, с който му е
отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Б.“, кал. 9х18 мм с № ****, на
основание чл. 58, ал. 1 , т. 10 от
ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на
разрешението.
В жалбата се твърди, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено
нарушение на адм.производствените правила, в
противоречие с материално правни норми и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че в тежест на заявителя е да докаже
необходимостта от осъществяване на дейност, която е от изрично посочените в чл.
58 ал. 1 т. 10 от закона. В жалбата се акцентува на обстоятелството, че
оспорващия е активен турист, среща диви животни, вълци, мечки, които са
застрашавали живота му. Твърди, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението
е именно самоотбрана. Сочи още, че има скъп имот .
Претендира се да бъде
отменен Отказ за издаване на разрешение
за дейности с ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа по ЗОБВВПИ.
В съдебно заседание
оспорващия А.Д. се явява лично и с адвокат К., редовно упълномощена, като поддържа жалбата на посочените основания
и направените с нея искания.
Счита, че мотива за самоотбрана е
доказан със заявлението и изложените обяснения от Д. пред адм.
орган. Също така са изложени и други твърдения от негова страна, които също
имат отношение.
Отделно от това, намира, че е допуснато и съществено процесуално
нарушение, тъй като административният орган е бил длъжен на основание чл.83,
ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, да го уведомят писмено или по електронен път за наличието на непълноти
в заявлението му и да му даде 30-дневен срок за отстраняването им. И в този
смисъл е нарушено правото му на защита.
Освен това, твърди, че е налице още едно нарушение, тъй като
административният орган е мотивирал отказа си с разпоредително писмо, което е
представено в съдебно заседание. Това писмо не им е било връчено за
запознаване, а е част от мотивите към самия отказ и би следвало също да се
приеме, че е нарушено правото му на защита в процеса.
Иска отмяна на обжалвания отказ и
присъждане на направените по делото
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Оспорващият Д.,
посочи, че притежава оръжието от 10 години и досега не е
имал никакво нарушение. Едва сега възниквало хипотетичното нападение във вкъщи,
при което един крадец веднага би се превърнал в нападател когато се укаже у тях.
Това е една от причините да иска оръжието си във връзка с имота, а не че самият
имот е скъп и че трябва да го охранява въоръжен. Иска да охранява себе си, но
самият имот би предизвикал крадци, които
евентуално могат да бъдат нападатели.
За ответната страна
в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като
неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Намира издаденият отказ за законосъобразен и
мотивиран. Административният орган е извършил необходимите справки, допълнително
сведение е снето от жалбоподателя във връзка с изложените в заявлението
обстоятелства, така че с това административният орган е изпълнил задълженията
си по чл. 83, ал.2 от закона.
По отношение на твърдението, че не е представено писмо рег. № 3286р-1874
от 14.01.2022 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция“, което е посочено в самия отказ, се твърди, че
на база това писмо е извършена справка в информационните масиви на МВР за
наличие на заплахи за живота, както и за
наличие някакви регистрации за лицето. Такива не са установени и по този
причина не е изложено такова нещо в самия отказ.
Намира свидетелските показания за противоречиви и такива, които не
обосновават незаконсъобразност на постановения отказ.
Освен това счита, че е недопустимо
подобен вид оръжие да се използва срещу диви животни в подобни ситуации, при
условие че има други възможности за реагиране.
Акцентува на обстоятелството, че дейността с огнестрелни оръжия е изключително
сериозна дейност, поради това и режима е разрешителен. Самата самоотбрана
представлява една крайна мярка, приложима в случай когато лицето няма друга
възможност за реакция и за защита на личността си и когато няма контрол върху
конкретната ситуация. В случая от разказа на свидетелите става ясно, че са били
трима, в планината. Другите не са искали разрешение, не са се почувствали
застрашени по никакъв начин и самата ситуация счита, че не е била застрашаваща
живота.
По отношение на имота, според процесуалния представител на ответната
страна, всеки един от нас има имоти и
всеки един живее в такъв. Ако по някакъв начин се чувства застрашен в този
имот, счита, че има и други възможности за защита на имота и на живущите в този
имот. Не намира, че това е основателна причина за издаване на разрешение за
дейности.
Прави възражение по отношение на размера на адвокатския хонорар и в
случай на присъждане на такъв да бъде в минимален размер.
Ответникът Началник
РУ, Тунджа, посочи, че във връзка с
проверката по чл.83 от закона допълнително е дадена възможност възможност на А.Г.Д.
да даде писмено обяснение за някаква друга необходимост, която не е посочил в
заявлението. Той е посочил единствено същите мотиви.
Във връзка с указанието, което е вписано, това е на основание издаването
на отказа във връзка с извършването на проверката във всички информационни
масиви дори и с такива които той няма правомощия и възлага на негови служители
за да извършват тези проверки. Това са нарушения на обществения ред, това са за
престъпления и други нарушения във връзка с оръжието, за което е обосновано, че няма такива. Само мотива за
издаване на разрешително не налага издаването на такова, което е постановил в
отказа.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заявление вх.№
339200-130 от 14.01.2022 г. А.Г.Д. е поискал от началника на РУ
- Тунджа при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на 1 брой огнестрелно оръжие- пистолет марка „Б.“, кал. 9х18 мм с № ****, необходим за самоохрана.
Като мотиви е посочил, че живее в атрактивен имот, на стойност около
500 000 лева, имал добри доходи и счита, че това може да е причина за нападение над него. Освен това
посочил е, че е активен турист и има срещи с опасни диви животни. Пистолетът
имал сантиментална стойност за него. Оръжието е придобил като физическо лице за
самоотбрана, по наследство от баща си. Притежава разрешение за съхранение,
носене и употреба на ООБ № 20190463443, валидно до 09.02.2022г., издадено от
РУ, Тунджа.
В съставените по преписката
докладни записки е посочено, че Д. живее
на посочения в искането си постоянен адрес, същия е психически здрав и не се
води на диспансерно наблюдение, през последните три години не е настаняван на
задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, спрямо
него не е издавана заповед по ЗЗДН и в дома му има създадени условия за
съхранение на ООБ-метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно,
като мястото за съхранение е утвърдено с протокол.
От извършената проверка в
масивите на АИС-МВР за последните пет години не са установени молби или сигнали
постъпили от Д., касаещи застрашаване на живота и здравето му.
В тази връзка е направен
извода, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е
налице реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие за граждански цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради
което на основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано.
Направен е извод, че на А.Д. не следва да се издава разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.
По подаденото заявление е
постановен обжалвания в настоящото производство Отказ рег. № УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа.
По делото като
свидетели са разпитани Н. Ж., който заяви, че с оспорващия се познават от
деца и ходят много често заедно и с И. по пещери, по заслони. Миналата година в
края на август в началото на септември, ходили заедно до **, до едно село П.,
за да видят една там една църква,
известната с капитан Петко, а и И. казал, че иска да вземе **ски камъни няколко
квадрата за къщата. Отишли до селото. Попитали в селото къде може да отидат на
заслон и да останат, за да нощуват там. Отишли на заслона, събрали дърва, запалили огън. Към
1-2 часа след като се стъмнило, започнал вой на вълци. Този път вълците наближили,
защото почнали да им светят очите и да вият. Питал А., носи ли оръжието, ако се
наложи да го използва. Той казал, че го носи. Видял вълците, не са ги удрял,
смята, че от огъня и светенето с прожектори са изчезнали.
Били тримата с бус, който оставили в селото,
далеч и нямало как си тръгнат с него след като чули воя на вълците.
Заяви, че той лично няма оръжие.
Свидетелят И. В. заяви, че са
приятели тримата с А. и Н.. Хобито им било да правят излети, пикници на
всякъде. Ходили из планини, на море. Потвърди за ходенето до с. П., близко до **,
и си прекарали една вечер там навън, чули
вой на вълци, видели светещи очи. Нападение на вълци не е имало. Заяви, че няма
оръжие.
В съдебно заседание беше попълнена адм.
преписка с писмо рег. № 3286р-1874 от 14.01.2022 г. на МВР, Главна дирекция “Национална
полиция“, във връзка с указания за извършване на проверки на територията на цялата
страна по ЗОБВВПИ и издадените по този ред разрешения.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Отказ за
издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на
Началник РУ, Тунджа, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Б.“, кал. 9х18 мм с № **** на А.Г.Д.
***, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна
причина, обосноваваща издаване на разрешението.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Тунджа към ОД на МВР Ямбол в
рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма,
с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Административният орган
мотивира отказа си с това, че от извършената справка в регистрите на
РУ-гр.Ямбол и АИС-МВР за последните пет години не са се установили молби или
сигнали постъпили от Д., касаещи застрашаване на живота и здравето му, поради
което изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице
реална заплаха за живота и здравето на заявителя и не се явява основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.
Съгласно чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение.
По аргумент за противното,
за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава
разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая
според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да
обосновава издаването му.
Понастоящем посочените
изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения
отказ.
На първо място, нито в самото заявление, нито допълнително в
писмен вид са посочени конкретни причини,
налагащи издаването на исканото разрешение, а е използвана общата
формулировка „за самоотбрана“, без да се запълни същата с факти и
обстоятелства, водещи до еднозначия извод, че е
налице причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.
На второ място към
заявлението не са посочени или ангажирани никакви доказателства, установяващи
необходимостта от самоотбрана и опазване на личното имущество, т.е. да е налице
заплаха за неприкосновеността или имуществото на лицето, която да налага
защитата им с огнестрелно оръжие.
На трето място, независимо
от горното и в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил
справка в регистрите на РУ-гр.Ямбол и
АИС-МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби
или сигнали постъпили от Д. за застрашаване на живота и здравето му.
Следва да се отбележи, че в
това производство, административният орган не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална
необходимост за заявителя от исканото разрешение. Анализът на разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага
извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на
членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по
начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и
необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща
основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка,
за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно
оръжие. Такава нужда следва да е налична и след изтичане на срока на
валидността на вече издадено разрешение, за да са налице предпоставките за
продължаване на този срок.
В заключение, в конкретния
случай, оспорващият не е посочил конкретни факти и обстоятелства за опазване на
имущество и необходимостта му от самоотбрана. Видно от текста на чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба, са
предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи
личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество,
необходимостта от продължаване срока на разрешението не е доказана. Въведеният
разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по
несъмнен начин обосновава необходимост от издаване на разрешение за придобиване
на оръжие, извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя.
Съдът намира, че изложените
съображения от жалбоподателя за нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не
попадат в предметния обхват на ЗОБВВПИ и като такива правилно са били
отхвърлени и от Началника на РУ Тунджа.
По отношение на наведените в
жалбата твърдения, че неправилно не били възприети доводите му, че
обстоятелствата около хобито му на турист и излети в тъмната част на
денонощието, в планината обсновавали повишена
опасност от нападение, трябва да се има предвид, че доводите на оспорващия,
свързани с евентуалната опасност за личността му, поради обстоятелството, че
била налице евентуална опасност от нападение от диви животни, не покриват
критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Същото
е и за твърдението за евентуална опасност от престъпни посегателства по
отношение на имуществото на оспорващия. Подобни твърдения не водят до извод
нито за реална, нито за потенциална заплаха за сигурността на оспорващия или на
негови близки, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ.
Т.е. потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че е турист, в каквато насока са и показанията на
разпитания по делото свидетели, не попада в обхвата на специалния закон,
доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост
от боравене с оръжие към релевантния момент на сезиране на административния
орган. За пределна яснота на изложените в настоящия съдебен акт мотиви в тази
насока следва да се посочи, че изложените от оспорващия доводи за наличие на
евентуална заплаха относно собствеността му, респ. страх за живота и здравето
му при запазването й, не могат да мотивират издаване на разрешение с исканото
съдържание. Заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки
гражданин и разширително тълкуване на необходимостта,
като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на
разрешение на всяко едно лице, респективно, би обезсмислило необходимостта като
критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване
на разрешение по чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ.
От друга страна, съгласно
чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да има предназначение за
граждански или за служебни цели. Касае се за нормативно въведено разграничение
на хипотезите - носене на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността
като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради
наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на
изпълняваното от него занятие, при това само на юридически лица и на еднолични
търговци. Доколкото жалбоподателят не е обосновал необходимост от носене на
оръжие за граждански цели, нито е подадено заявление по чл.81, ал.2 от ЗОБВВПИ,
предполагащо необходимостта му от носене на оръжие за служебни цели, съдът
приема, че административният орган е приложил правилно закона, респ.
обжалваният отказ се явява законосъобразен.
От всички представени
доказателства не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че
жалбоподателят действително се нуждае от разрешение за носене на късо
огнестрелно оръжие, с цел самозащита.
За да бъде издаден
благоприятен за молителя административен акт е необходимо да се установи
основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ за издаване на разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ
(самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е
възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят се нуждае от
оръжие с цел защита на живота, здравето и честта на него и семейството му, или
поради честите му излети нощем в планината, не са основателни причини за издаване на
разрешението, съответно за продължаване срока на вече издадено такова. В
административното производство не са събрани доказателства за необходимост от
защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя.
Такива не са представени и в настоящото съдебно производство.
Преценката за наличието на
„основателна причина“ се прави за всеки конкретен случай, като органът
преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата
на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката
данни за личността и начина му на живот. Евентуалната заплаха от престъпни
посегателства не може да се приеме за основателна причина за издаване на
разрешение за носене на късоцевното огнестрелно
оръжие за самоотбрана.
Следва да се има предвид, че и в съдебно заседание от
съдържащите се писмени и гласни доказателства не бяха оборени фактите и
обстоятелствата установени от адм. орган при
постановяване на процесния отказ, а именно да е
налице реална заплаха за живота и здравето на заявителя. За представяне на тези
доказателства съдът изрично даде
указания на оспорващия, че е в негова тежест да установи твърденията в
жалбата си.
Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за
липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване
на предвидената процедура.
В заключение доказателства, установяващи наличие на
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха, поради
което издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото
заявление.
Предвид посоченото оспорения отказ е валиден, като
издаден от оправомощено лице, при наличието на
дължимите материалноправни предпоставки и без да са
налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка
с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С,
трети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Г.Д. ***, действащ чрез пълномощника си
адвокат В.К. ***, със съдебен адрес *** против Отказ рег. № УРИ-33920-1508/31.01.2022г.
на Началник РУ, Тунджа за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Б.“, кал. 9х18 мм с № ****, на
основание чл. 58, ал. 1 , т. 10 от
ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на
разрешението.
ОСЪЖДА А.Г.Д. ***
да заплати на
ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете