Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
29. 04. 2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-3 състав, в съдебно заседание на 09.03.2015г., в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на
секретаря А.Р., като разгледа т.д. № 34/2014г. взе предвид следното:
Предявени са от "А.Л.Б." АД против
"Ю." АД иск за съществуване на
вземане за сумата от 45 750.76 евро,
дължима въз основа на запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца
на 30.07.2009г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както за сумата от
3 134.42 лв., съставляващи сторени съдебни разноски по делото.
Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски, от
които 1 789.61 лв. заплатена държавна такса и 3 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
В исковата
молба ищецът твърди, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение
на съществуващото между страните каузално правоотношение, съгласно което ищецът
като Л.одател е предоставил на ответника в качеството му на Л.ополучател лек автомобил
марка "БМВ", модел " Х5 3.0 D", съгласно
Договор за финансов Л.№ 20FLO3595 от 30.07.2009г. На основание т.8.5
от Общите условия, приложими към Договора за финансов Л., подписан от Л.ополучателя,
последният се задължавал да представи на Л.одателя запис на заповед, издаден в
полза на същия за сумата, включваща Л.овата цена, ведно с дължимите лихви,
дължимия, съгласно ЗДДС данък, платим на предявяване без разноски и протест,
със срок на предявяване- 1 м. след датата на падежа на последната Л.ова вноска.
С клаузата на т. 11 от Договора за финансов Л.е уговорена неустойка в размер на 100 % от непогасената
част от Л.овата цена на автомобила в случай на предсрочно прекратяване на договора.
Въз основа на
подадено от ищеца заявление на основание чл. 417 ГПК е образувано ч.г.д.
№368/2013г. по описа на БРС XLI граждански състав, в
резултат на което са издадени заповед за изпълнение № 279/22.01.2013г. и
изпълнителен лист от 23.01.2013г. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е направил възражение, поради което за ищеца се поражда интерес
от завеждане на исковете, предмет на настоящото производство.
В
срока по чл. 367 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.. Същият твърди, че в действителност между
страните има сключен Договор за финансов Л., посочен от ищеца, който обаче,
отдавна е прекратен поради настъпване на застрахователно събитие, а именно
"кражба" на Л.овия автомобил, поради което не дължи плащане по
договора, съответно и по издадения запис
на заповед, обезпечаващ поетите от Л.ополуателя задължения. Ответникът твърди,
че Л.овият автомобил е бил застрахован
със застрахователна полица "пълно автокаско" с ползвател по
полицата- Л.одателя - ищец в настоящото производство. В резултат на заведена
щета, на последния следва да е изплатено обезщетение в размер на
застрахователната стойност на автомобила, включително и първоначалните 30 %,
платени от "Ю." АД.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал
допълнителна искова молба, в която твърди, че направените възражения по
същество са неоснователни като се сочи, че макар да са сключени две
застрахователни полици в полза на „А.Л.Б.“ АД, на последния не е изплащано
застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие. Сочи се, че
на основание чл. 343 ТЗ рискът от случайното погиване и повреждане на вещта при
финансовия Л.е за Л.ополучателя. Съгласно клаузата на т.8.2 от ОУ във вр. с чл.
342,ал. 2 от ТЗ страните приемат за уговорено, че всички рискове са за сметка
на Л.ополучателя, считано от момента на предаване на Л.овото имущество, както и
че се дължи обезщетение на Л.одателя за всички вреди, които последният може да
претърпи, независимо от кого са причинени те.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 30.07.2009г.е подписан договор за финансов Л.на
МПС с опция за прехвърляне на собствеността № 20FL03595 със страни „А.Л.Б.” АД,
клон Бургас като Л.одател и „Ю.” ООД- Л.ополучател.С този договор Л.одателят се
е задължил да придобие от доставчика, посочен от Л.ополучателя, автомобил при
условията, уговорени между страните, и да го предостави на Л.ополучателя срещу
заплащане на възнаграждение, определено по размер и в срокове съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Л.овият обект е
един брой лек автомобил БМВ Х 5.3.0d. Цената на автомобила е
66 052.25 евро без ДДС, а първоначалната вноска- 16 513.09 евро без ДДС.
Всяка месечна
вноска е била дължима до 5-то число на съответния месец.
Договорена е
била неустойка при забава на дължимите плащания в размер на 0.2% на ден върху
просрочената сума.
В раздел ІІІ,
т.11 е договорено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора и отказ
на Л.ополучателя да придобие собствеността върху автомобила или да плати
дължимите Л.ови вноски, той дължи неустойка в размер на непогасената част от Л.овата
цена на автомобила..
За обезпечение
на редовното и точно заплащане на дължимите по договора суми Л.ополучателят „Ю.”
ООД е подписал Запис на заповед от 30.07.2009г. за сумата 71 669.28 евро със
срок на предявяване не по-късно от 05.09.2014г.
Поради
спиране на плащанията от страна на Л.ополучателя, ищецът е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано
г.гр.д.№ 368/13г. в Районен съд-гр.Бургас.Издадена е Заповед №
279/22.01.2013г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с който „Ю.” АД е осъдено да заплати на
ищеца сумата 45 750.76 евро, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на
30.07.2009г. и предявен за плащане на 04.12.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 18.01.2013г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 3 134.42лв. разноски по заповедното производство.
По делото е
назначена счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда. От същото се установява, че в счетоводството на ищеца са
осчетоводени като неплатени вземания в общ размер на 63 024.95лв., равностойни
на 32 224.14 евро. Дължимата сума включва неплатен данък за превозното средство,
неплатена застраховка на МПС, лихви за просрочие и неплатени Л.ови вноски от
9-та до 33-та.
Размерът на
цялото задължение по процесния договор възлиза на 129 057.20лв. равностойни на
65 985.90 евро.
Ответникът „Ю.”
ООД е извършил плащания по договора в размер общо на 67 629.03лв.
Проверката на
вещото лице сочи, че по сметката, обслужваща договора за финансов Л. с опция за
изкупуване на собствеността № 20FL03595 не се установява
постъпването на суми по запис на заповед от 30.07.2009г.
Към момента на
проверката Л.овия обект не е заведен в баланса на ищеца.
По
горепосочената сметка след 07.09.2009г. не е постъпвала сума като обезщетение
за настъпила щета по застрахователни полици № 09-0300/020/5000358 и № 01/1/ 09/
9000612/020/0, издадени от ЗАД „А.Б.”.
Първоначалната
вноска е платена от ответника на 31.07.2009г.При ищеца е заведена преписка по
щета по повод настъпило застрахователно събитие- „кражба на цялото МПС”- за
автомобил БМВ-Х 5, С ДК № *******.
На
01.10.2010г. е постъпила информация, че автомобилът е открит в Полша.Бил е
транспортиран до Б. и предаден на ищеца.
Въз основа на изложеното може да се направи
извода, че между страните валидно е сключен договор за финансов Л., във връзка
с който е издадена процесната ценна книга.Чл.342,ал.2 от ТЗ съдържа определение
на този вид договор и според него с този договор Л.одателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от Л.ополучателя, и да му а
предостави за ползване срещу
възнаграждение. Съгласно т.8.2 от Общите условия на Л.одателя „А.Л. Б.” АД
всички рискове от притежаването, ползването, повреждането и/или погиването,
включително отнемането в полза на държавата, са за сметка на Л.ополучателя. А в
т.8.6 от същите Общи условия е регламентирано, че посегателството от страна на
трети лица върху имуществото не освобождава Л.ополучателя от задължението му да
плаща лизиговите вноски съгласно договореното. Горните разпоредби от общите
условия, при които е сключен процесния договор, са в пълен синхрон с разпоредбата
на чл.343 от ТЗ, според която рискът от случайното погиване или повреждане на
вещта при финансовия Л. е за Л.ополучателя. Това е така, тъй като важна
особеност на договора за финансов Л., отличаващ го от този за оперативен Л. е,
че при него Л.одателят първо купува от
трето лице вещта – предмет на Л.а, след което я предава за ползване.
Следователно направените разходи не са
оперативни, а инвестиционни и затова стойността на Л.овите вноски включва както
възнаграждението за ползване, така и първоначалната стойност на актива.
Правният интерес при този вид договор се съдържа не само в правото на ползване,
а и във възможността Л.ополучателят да
използва финансовите възможности на Л.одателя. Последният, в този случай преди да
отдаде вещта за ползване, най-напред я закупува, т.е. прави разходи за нея и има очакването те да му бъдат възстановени посредством
заплащането на Л.овата цена.Именно затова ако Л.овата вещ погине или бъде
противозаконно отнета от трето лице, в тежест на Л.ополучателя остава
задължението да внася договорените месечни Л.ови вноски
С оглед
гореизложеното съдът не споделя твърдението на ответника, че след
противозаконното отнемане на МПС-то, договорът бил прекратен и по него не се дължали
повече плащания. Не е вярна и тезата на ответника, че дължал плащане на цената
само до датата на предаване на намереното след кражбата МПС на Л.ополучателя.
Цитираните клаузи от ОУ говорят друго.
От събраните по делото доказателства е видно,
че процесното МПС е било открадната, а впоследствие върнато от Полша в Б. и
предадено на неговия собственик „А.Л. Б.” АД. Именно поради факта на връщане
ищецът по делото се е отказал от изплащане на застрахователно обезщетениие. Поискал
е единствено възстановяване на сумите , платени за репатриране на автомобила
обратно и за отстраняване на констатирани повреди, за които застрахователят е
платил. Цялостно застрахователно обезщетение поради кражба на автомобила по
застраховка „пълно автокаско” не е плащано.
От
доказателствата се установява още, че задълженията на ответника „Ю.” АД не са
погасени изцяло.Спирането на плащанията от негова страна е дало повод на ищеца
да инициира заповедно производство за снабдяване с изпълнителен титул. Именно
поради тази причина , след намираното на откраднатото МПС и връщането му на Л.одателя, който е
организирал и репатрирането му, същото не е предадено на ответника по делото.
Към този момент той е бил нередовна страна по договора, тъй като е спрял
плащанията на Л.овите вноски . Именно затова не е имало и никакво основание Л.одателя
да му предаде процесното МПС след получаването му от Полша.
По делото се
доказа неплатено задължение на ответника в размер на 32 224.14 евро затова
предявеният установителен иск не може да бъде уважен в по-голям размер от този.
До пълния предявен размер следва да се отхвърли. Записът на заповед обезпечава
изпълнение на задължение по сключения договор и останалото непогасено
задължение според счетоводството на самия ищец е в доста по-малък размер от
исковия.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ликвидното и
изискуемо задължение на „Ю.” АД, ***, офис1
към
„А. Л. Б.” АД *** по
запис на заповед, издаден на 30.07.2009г. от „Ю.” АД за сумата 71 669.28 евро е в размер на 32 224.14 евро –
главница, ведно със законната лихва считано от 18.01.2013г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 3 134лв.
разноски по заповедното производство като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 45
750.76 евро главница като недоказан.
ОСЪЖДА
„Ю.” АД да заплати на „А.Л. Б.” АД направените по настоящото производство
разноски съразмерно на уважената част в размер на 3 725.26лв.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: