ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..............
гр. Пловдив, .........................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3068 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Основното производството е образувано по жалба на Г.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.М., срещу заповед № 21-0239-000272/05.10.2021 г. на началник на Районно управление – Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Основание за прилагане на мярката е извършено от водача нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – навлизане след знак, забраняващ влизането на съответно ППС при въведена временна забрана за движение и реализира ПТП.
Субсидиарното производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, по повод формулирано в жалбата искане съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини вреди за оспорващия, тъй като професията му на лекуващ лекар при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив в отделение по интервенционална кардиология налага по график да бъде на разположение за спешно явяване поне седем последователни дни в месеца. Твърди се, че невъзможността да се предвижда до месторабота ще причини на оспорващия лично неудовлетворение и психическо натоварване, невъзможност да окаже своевременна лекарска помощ на нуждаещите се и ще даде повод за административни санкции, поради нарушение на трудовия му договор.
Административният орган не е депозирал становище по допустимостта и основателността на искането.
Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „Ж“ от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Правомощието по чл. 171, т. 1, б. „Ж“ от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.
Допускането на
предварително изпълнение на посочената категория административни актове по
силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на
държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално
накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел
спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е
предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава
опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на
административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази
преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след
издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху
засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на
изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му
причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният
риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени
характеристики.
В случая съдът намира за доказано, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на оспорващия неминуемо ще доведе до затруднения при свободното му предвижване, включително при и по повод изпълнение на задълженията му като лекар. Въпреки това този неблагоприятен ефект не може да се асоциира пряко с настъпването на значителна и трудно поправима вреда за адресата като пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП целена последица от принудителните мерки по чл. 171 от ЗДвП е изземва на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Типичен за всяко принудителна административна марка от посочената категория се явява и заложеният от законодателя превантивен резултат – временно ограничаване възможността на водача да управлява моторно превозно средство. Този ефект без съмнение се дължи на презумираната висока обществена опасност на нарушенията, засягаща организацията и правилата за движение по пътищата. Тоест сочените в случая имуществени и неимуществени вреди произтичат от характера на самата административна принуда, а не от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Последното по никакъв начин не прегражда възможността на оспорващия да организира предвижването си чрез споделен, наемен или обществен транспорт. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че поради административни неуредици не може да посочи настоящ административен адрес в с. Марково, където пребивава, поради което не може да ползва и таксиметрови услуги. Посоченото обстоятелство, дори и да бъде ценено като безспорно, по никакъв начин не изключва възможността за оспорващия да подава заявка за ползване на таксиметрови услуги до най – близкият му известен адрес в населеното място. Отделно данните по преписката сочат, че жалбоподателят има и постоянна адресна регистрация в град Пловдив, който се предполага да му осигури възможност за краткосрочно пребиваване в близост до работното му място съобразно графика на дежурства му.
На следващо място съдът намира за напълно необосновано да се съпоставя живота и здравето на участниците в движението като защитима обществена ценност спрямо живота и здравето на нуждаещите се от медицински грижи. Призванието на оспорващия да опазва живота и здравето на пациентите без съмнение поставя пред него и по – високи стандарти за съпричастност и лични компромиси, така че да съумява да откликне своевременно на нуждите от медицинска помощ, без оглед на стеклата се обстановка.
Спирането на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от предвижване с лично превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран живота и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел.
По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.М., за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповед № 21-0239-000272/05.10.2021 г. на началник
на Районно управление – Асеновград при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: