О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.09.2018 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия, на 19.09. две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 5607 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
„Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа
на искова молба с вх. № 26167/18.04.2018г. на ВРС, подадена от Р.В.М., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, че не му дължи принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност на вземане представляващо сумата от 401.23лв./четиристотин и един лева, двадесет
и три ст./ по Договор за кредит
с номер CREX-01101207 от 18.01.2006год., от която 256.50лв./двеста петдесет и шест лева, петдесет
ст./ главница , 42.07лв./четиридесет и два
лева, седем ст./ договорна лихва за периода 30.04.2007год. до 28.12.2007год.,
102.66лв./сто и два лева, шестдесет и шест ст./ законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.05.2007год. до 25.05.2010год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 10.06.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и да заплати сумата от 125лв. /двадесет и пет
лв./ -
разноски в производството за заплатена държавна такса
в размер от 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 100лв./ сто лева/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №8722/2010г. на ВРС, въз основа на които е образувано изп. дело № 20118080401237 на ЧСИ З. Димитров,
рег. № 808 на КЧСИ.
В исковата молба ищецът сочи, че принудителното изпълнение на вземането, въз основа
на който е било образувано цитираното изпълнително дело е погасено по давност.
С отговора, ответникът сочи, че вземането е дължимо
и при изтекла погасителна давност, а изпълнителното дело по което длъжникът
оспорва изпълнението е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, с която ищеца претендира
да бъде установено, че не дължи принудително изпълнение, квалифицира предявеният иск по чл. 439 ГПК. Така предявения иск е специален и има за предмет
оспорване на вземане по влязла в сила заповед за изпълнение, при твърдение не
са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, поради наличието на изтекла авност, прихващане, плащане, перемпция и др. Искът
по чл. 439, ал.1 ГПК е предоставен на
страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника
изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително
основание, изпълнително дело. - В т.см.
са изрично постановените по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК Определение № 113/26.01.2011
г. по ч.т.дело № 577/2009, Определение по ч.т.д.№ 886/2010г на ВКС;
Определение по ч. гр. д. № 756/ 2017г. по описа на ВКС, Решение № 451/29.03.2016 по дело №2306/2015 на ВКС и др.
Така квалифицирания иск по чл.
439 ГПК, съдът предвид и горецитираната задължителна съдебна практика, намира
за недопустим, поради липсата към настоящия момент на образувано изпълнително
дело, по което да се оспорва изпълнението, което се установява от изисканото
изп.д. № 20118080401237 на ЧСИ З. Димитров, рег. № 808 на КЧСИ. При липсата на
такова, не е налице една от предпоставките за предявяване на иск с това правно
основание.
Дори
и да се приеме, че искът не е по чл. 439 ГПК, а по чл. 124 ГПК с предмет да се
установи, че не съществува правото на взискателя да изпълни вземането принудително,
поради погасяването му по давност, искът отново би бил недопустим, на първо
място поради наличието на предвиден в закона специален ред за защита /иск по
чл. 439 ГПК/, изключващ субсидиарния иск по чл. 124 ГПК и на второ - поради
липсата на правен интерес. Наличието на решение по иск по чл. 124 ГПК, не би се
отразил върху правната сфера на ищеца – взискателят ще продължи да разполага с
изпълнителния лист, въз основа на който при желание би могъл да образува изп.
дело за събиране на вземането си, по което ищеца – длъжник отново ще следва да
се брани с иск по чл. 439 ГПК, доколкото в нормата на чл. 433 от ГПК, лимитативно са изброени предпоставките
при които съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство,
като в ал.
1, т. 7 е посочено – „когато
бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439
или чл. 440 ГПК“. Ясно от самия текст на закона следва извода, че единственото меродавно
решение, въз основа на което ищецът би получил защита в един бъдещ хипотетичен
изпълнителен процес, е именно това постановено по иск с правно основание чл.
439 ГПК.
В
допълнение към доводите за недопустимост на иск по чл. 124 ГПК основаващ се
само на твърдение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи
обстоятелството, че този правен институт е допустим за въвеждане от длъжника
само във висящ процес чрез възражение, което в настоящия случай не е налице. В
този смисъл е правната теория и практика – пр. Таджер
В. „Гражданско право на Народна Република България” изд. „Софи-Р”, 2001г., стр.
685, Павлова М. „Гражданско право. Обща част“, изд. „Софи-Р”, 2002г., стр. 643
и 672, Решение № 186/19.06.2013г. по гр. дело № 927/2012 г. на ВКС,
определение 831/17.12.2013 г по
ч.гр.дело №7393/2013 г. на ВКС и др.
При
това положение и съобразно чл. 3 и чл. 7 от ГПК, ВРС намира, че заведения иск е
недопустим – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяка
фаза на производството, поради което делото следва да бъде прекратено, а
исковата молба – върната на осн. чл. 130 ГПК. В същия см. Определение № 870 от
29.11.2010 г. по ч. т. д. № 656/2010 г. на ВКС.
Въпреки
изхода по делото, в контекста на обстоятелството, че недопустимостта на иска е
настъпила в хода на производството, като кумулативно ответникът е дал повод за
завеждането им с незаконосъобразното водене на изп. дело, съдът намира, че на
ищеца се следват разноски съобразно представените доказателства за реалното им
извършване. В случая, изпълнителното дело срещу ищеца е образувано по молба на
ответника на 12.08.2011г. и е прекратено с постановление от 25.04.2018г., а
ищецът е завел иска на 18.04.2018г., т.е по време на висящ изп. процес.
Безспорно се установява също така, че ответникът към 04.06.2018г. се е
съгласил, че е незаконосъобразно продължаване на воденото изп. д. №
20118080401237 на ЧСИ З. Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, тъй като са налице
предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Според
приложената по делото вносна бележка
размера на направените от ищеца разноски е 50 лв. за държавна такса.
Мотивиран
от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК, поради настъпила недопустимост в хода на процеса, искова молба с вх. № 26167/18.04.2018г. на ВРС,
подадена от Р.В.М., с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, че не му дължи принудително изпълнение
поради изтекла погасителна давност на вземане представляващо сумата от 401.23лв./четиристотин и един лева, двадесет
и три ст./ по Договор за кредит
с номер CREX-01101207 от 18.01.2006год., от която 256.50лв./двеста петдесет и шест лева, петдесет
ст./ главница , 42.07лв./четиридесет и
два лева, седем ст./ договорна
лихва за периода 30.04.2007год. до
28.12.2007год., 102.66лв./сто и два лева, шестдесет и шест ст./ законна лихва
за забава върху главницата за периода от 30.05.2007год. до 25.05.2010год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 10.06.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и да заплати сумата от 125лв. /двадесет и пет
лв. /- разноски
в производството за заплатена държавна
такса в размер от 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 100лв./ сто лева/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №8722/2010г. на ВРС, въз основа на които е образувано изп. дело № 20118080401237 на ЧСИ З.
Димитров, рег. № 808 на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5607 по описа на ВРС за 2018 г.
ОСЪЖДА на осн. 78 ал. 1 ГПК
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК
********* да заплати на Р.В.М. ЕГН ********** сумата от 50 лева представляваща
разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненския
окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................