Номер 107108.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100501770 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1921/18.05.2020 год., постановено по гр.д. № 17265/2019 год., ВРС –10-
ти състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ да заплати на М. М. М. от гр.Варна,
сумата от 1 198.87 лв, представляваща частичен иск от сумата от 1 488.88 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня, долна решетка на предна броня, предна дясна вежда, преден десен калник,
десен фар, преден капак, преден десен калник, предна греда, дясна конзола предна греда,
фародържателна рамка и преден десен рог на собствения на ищцата лек автомобил „Опел
Корса“, с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило на 12.05.2019 год. ПТП в гр.Варна,
бул.Сливница, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.10.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.432 КЗ, както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно като
конкретните оплаквания са във връзка с размера на определеното обезщетение. Налице е и
позоваване на допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на
поисканата от ответника в първо съдебно заседание допълнителни въпроси към вещото
лице, каквото искане се прави във въззивната жалба.
1
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал. Обективира искане за присъждане на
разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на
решението.
В с.з. по същество, въззиваемата страна,не изпраща представител и не изразява
становище по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилно
определяне от страна на съда на размера на дължимото обезщетение.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил марка „Мерцедес" с per. № ***, в срока на действие на който е
настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане
на щета № 0020-090-0117/2017 год. застрахователното дружество е определило и заплатила
застрахователно обезщетениев размер на 323.36 лева.
Спорен е въпросът относно размера на подлежащите за възстановяване щети, като в
хода на първоинстанционното производство е изготвена САТЕ, установяваща общата
стойност на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието в
размер на 1 864.48 лева, а пред настоящата инстанция – допълнителна САТЕ, установяваща
общата стойност на уврежданията по автомобила по Наредба № 24/2006 год. в размер на
701.47 лв.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о.,
както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега действащия КЗ,
2
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно
чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато
не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г.
на КФН. Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
Ето защо, настоящият състав намира, че следва да изходи от изготвеното пред
първоинстанционния съд заключение, въз основа на което се налага извод за основателност
на предявения иск.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
3
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи
в размер на 376 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1921/18.05.2020 год., постановено по гр.д. №
17265/2019 год. на ВРС –10-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1 да заплати на М. М. М. , ЕГН:
********** от *** сумата от 376 лева, съставляваща разноски разноски за втора инстанция,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4