№ 178
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 262011/23.12.2020г, постановено по гр.д.№ 4170/2019г по описа на
СГС, е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1, т.3 и ал.3 ГПК от „Инком 2003” ЕООД с ЕИК ********* срещу И. Т. И. с ЕГН
**********, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 87 000 лв., дължима
главница по договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на
нотариус Д. Ж., вписан в СВ като акт № 11, том ХVІІІ, вх. рег. № 42808 от 05.09.2013 г. и
договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. вписан в СВ като акт № 120, том
ХХХVІ, вх. рег. № 73229 от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018 г., както и е осъдено „Инком
2003” ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на И. Т. И. сумата от 3150 лв. за
разноски.
Решението е обжалвано от „Инком 2003” ЕООД, представлявано от адв.Р.Й. от САК, с
доводи, че е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че не е доказано, че праводателят на
ищеца по договора за цесия „Енергоремнт-холдинг” АД е предал на ответницата в заем
парична сума в размер на 87 000лв., че договорът за заем от 5.09.2013г между страните,
обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том I,
рег. № 3578, дело №80/2013г на нотариус Д.Ж., не съдържал волеизявления, от които да се
направи извод, че с него страните са преоформили съществуващи помежду им
правоотношения, като ответницата се е задължила да върне на „Енергоремонт холдинг” АД
вече предадени й от дружеството суми под формата на „служебни аванси” в общ размер на
посочената в нотариалния акт заемна сума-87 000лв, че волеизявлението й не можело да се
тълкува в смисъл, че се е задължила да върне нещо, което вече е получила.
1
Поддържа, че съдът не е приложил нормата на чл.20 ЗЗД, съгласно която при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и
отделните уговорки да бъдат тълкувани във връзка едни с други. Счита за доказано, че към
момента на подписване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, в който е обективиран договорът за заем, сумата вече е била предадена на
ответницата на части, като за всяка получена от нея сума е бил оформен разходен касов
ордер с посочено основание „служебен аванс”. За него липсват отчетни документи, които
свидетелстват, че ответницата е изразходвала предоставените й средства за нужди на
дружеството-неин работодател. Формално наименовани „служебен аванс” сумите са
преминали в нейна собственост и са били изразходвани от нея за лични нужди. Липсвали
отчетни документи за изразходване на сумите по ордерите за нужди на дружеството и
действителните правоотношения са отразени в сключения договор за заем от 5.09.2013г.
Сочи, че от показанията на свидетелката по делото се установява, че преди сключването на
договора И. е вече била получила от дружеството –работодател парични суми по отделни
разходни касови ордери, за част от които в общ размер на 60 305лв. лично свидетелката е
съставила приетия като доказателство по делото ордер на 22.06.2015г. Позовава се на
съдебна практика, че няма пречка за преуреждане на вече възникнали правоотношения, като
получени суми на едно основание да се предоговорят като дължими по договор за заем.
Поддържа за неправилен извода на съда, че ответницата се била задължила „да върне, след
като получи”, довел до неправилно и необосновано съждение, че не била предадена сумата,
поради което липсвал договор за заем.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция,
ведно със законната лихва от 12.12.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна- И. Т. И., / починала в хода на производството и на нейно място е
конституирана А. Т. В./, представлявана от адв.Л.Т. от САК, е оспорила въззивната жалба
като неоснователна. Сочи, че с договора за цесия не е прехвърлено вземане, тъй като
„Дитсманн енергоремонт холдинг” АД /с предходно наименование „Енергоремонт холдинг”
АД/ няма вземания към нея. Дружеството не е превело сумата, съгласно клаузите на
подписания НА в договорения срок. В него е отразено, че дружеството се задължава да
предостави на ответницата паричен заем в размер на 87 000лв. в срок от 20 дни от
сключването му по банковата му сметка, като срокът за погасяване е две години от
постъпването на сумата. Дружеството не е предоставило сумата от 87 000лв. чрез
многократно теглени от нея суми от по 200-500лв. с касови ордери, в които като основание
за получаване е посочено „служебен аванс”, а не са плащане по заем. Същите касаят
наличието на трудови отношения между страните и са предадени с оглед изпълнение на
задължения по трудов договор, като сумата е общо в размер на 1982лв и не съответства на
тази по нотариалния акт. От ордерите не е ясно от кого са получени сумите, а отговорността
за тези суми е по КТ. В НА не е посочено, че са оформени като задължения по РКО, а е
отразено, че заемодателят се задължава да преведе сумата от 87 000лв. В заявлението по
чл.417 ГПК заявителят –ищец е посочил, че сумата от 87 000лв. е преведена по сметка на
длъжника, като търсените лихви и неустойки са с начална дата-изтичане на 20дневният
срок, а не датата на получаване на парите по ордерите. С договора за цесия не е придобито
вземане на цедента „Дитсман Енергоремонт Холдинг” АД към И. Т. И., произтичащо от
договор за заем, обективиран в договор за учредяване на ипотека от 5.09.2013г. Част от
ордерите на са издадени от „Енергоремонт холдинг” АД и не са подписани от негов
представител. Ордерът от 8.12.2020г, за който се твърди, че е обобщаващ на всички
получени суми, следва да се изключи от доказателствата, тъй като е представен след
настъпила преклузия и е ирелевантен за отношенията между страните, както и се отнася за
отношения след подписването на договора от 2013г. Позовава се на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че РКО не са били осчетоводявани и в баланса на
дружеството са били посочени като касова наличност. На 30.09.2018г е била осчетоводена
2
сума, съответстваща на тази по РКО, като няма данни да са осчетоводявани или
прехвърляни суми като предоставени в заем на ответницата.
Третото лице помагач „Дистманн Енергоремонт Холдинг” АД не е ангажирало
становище по жалбата.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-„Инком 2003” ЕООД е посочил в исковата молба, че с
разпореждане от 19.02.2019г по ч.гр.д.№ 78440/2018г по описа на СРС е отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу ответницата И. Т. И., като за разпореждането е било уведомено на 5.03.2019г с
посочване на възможността за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.3 ЗЗД. С договор за
прехвърляне на вземане от 2.11.2018г, „Инком 2003” ЕООД, като цесионер, е придобило
вземане на цедента „Дитсман Енергоремонт холдинг” /предходно наименование
„Енергоремонт холдинг” АД/ към ответницата И.Т. И.. Вземането произтича от сключения
между „Енергоремонт холдинг” АД и ответницата договор за заем от 5.09.2013г,
обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том I,
рег. № 3578, н.д.№ 80/2013г на нотариус Д.Ж.. С НА е учредена договорна ипотека от
заемателя и ипотекарен длъжник И. Т. И. и ипотекарния длъжник А. Т. В. върху недвижим
имот-апартамент № 81, находящ се в гр.София, жк „***”, блок № 14, вх.В, ет.3, със
застроена площ от 84.67кв.м. По силата на договора за заем „Енергоремонт холдинг” Ад ,
като заемодател, е предоставил на И. Т. И., в качеството й на заемател, сумата от 87 000лв.,
като предоставянето е станало чрез многократни теглени от ответницата суми от по 200-
500лв. с касови ордери, в които като основание за получаването е посочено „служебен аванс
БЗС”. Позовал се е на съдебна практика, че реалният характер на договора за заем не се е
нарушил, дори и заемателят да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго
свое или чуждо задължение, като в този случай е „получил реално” премахването на един
пасив от своя патримониум. За прехвърлянето на вземането ответницата е била уведомена с
писмо, получено лично на 16.11.2018г. Претендирал е да бъде осъдена И.Т. И. да заплати на
„Инком 2003” ЕООД сумата от 87 000лв. като дължима главница по договор за заем от
5.09.2013г, обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
102, том I, рег. № 3578, дело № 80/2013г на нотариус Д.Ж., заедно със законната лихва върху
посочената сума от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018г.
Ответната страна- И. Т. И., представлявана от адв.Л.Т. от САК, е оспорила исковата
претенция с доводи, че е неоснователна. Позовава се на различни твърдения относно
претендираната сума, като в заявлението по чл.417 ГПК е посочено, че заемът от 87 000лв. е
предоставен на длъжника в срок от 20 дни от сключването на нотариалния акт, а в исковата
молба, че сумата е получена чрез многократно теглени от ответницата суми от по 200-500лв.
с касови ордери, в които като основание за получаването е посочено „служебен аванс”, че
тези действия са породили задължение да върне получените суми, като това задължение е
оформено като заем с описания нотариален акт. Посочила е, че „Дистманн енергоремонт
холдинг” АД /с предходно наименование „Енергоремонт холдинг” АД/ няма никакви
вземания спрямо нея, включително и такива, произтичащи от договор за заем, обективиран в
договор за учредяване на ипотека от 5.09.2013г и от предадени суми с РКО. Дружеството не
е превело обещаната сума, съгласно клаузите на подписания нотариален акт по банковата й
сметка в договорения срок, поради което между страните няма сключен договор за заем. Не
са й били предоставени суми от по 200-500лв. с касови ордери, в които като основание за
получаване да е посочено „служебен аванс”. В ордерите от 15.02.2013г за сумата от 500лв.,
от 1.03.2013г за сумата от 110лв., и от 5.04.2013г за сумата от 110лв., на обща стойност
720лв., не е посочено името на представител на дружеството, описаните суми с основание
3
служебен аванс. В представените ордери от 1.02.2013г за сумата от 170лв., от 2.04.2013г за
сумата от 192лв., от 9.04.2013г за сумата от 200лв., от 15.04.2013г за сумата от 150лв., от
17.04.2013г за сумата от 300лв. и от 23.04.2013г за сумата от 250лв., всички на обща
стойност от 1262лв., не е отразено, че ответницата е получила описаните суми с основание
служебен аванс. Тези суми не са плащане по заем, а касаят наличието на трудови отношения
между страните и са й били предадени с оглед изпълнение на задължения по трудов
договор. Получените суми с РКО са в общ размер на 1982лв. и не съответстват на тези по
нотариалния акт, както и предхождат неговото съставяне. В НА е посочено, че заемодателят
се задължава да преведе сумата от 87 000лв. в срок от 20 дни от сключването на договора по
банкова сметка на заемателя, като няма клауза за оформяне на предишни задължения като
заем. Поради липсата на договор за заем, то и цесията не е произвела действие.
Третото лице помагач „Дистманн” АД не е ангажирало становище по делото.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че ищцовото дружество не е доказало, че е предало на ответницата сумата от
87 000лв. по договор за заем, както е било уговорено в него, в срок от 20 дни след
сключването му, че не са преуредени отношенията между страните, възникнали преди
5.09.2013г, че уговорките в договора за заем не сочат, че ответницата се е задължила да
върне нещо, което вече е получила, че сумата по ордерите е 62 287лв. и не съответства на
сумата по договора за заем от 87 000лв., както и, че сумата е осчетоводена като вземания за
липси и начети, а не по договор за заем.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционният съд и е
следната:
С договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт
№ 102, том I, рег. № 3578, дело № 80 от 05.09.2013 г. на нотариус Д. Ж.-нотариус с район на
действие СРС, № 101 от регистъра на НК, вписан в СВ вх.рег. № 42808, акт № 11, том XVIII,
дело № 33812, „Енергоремонт холдинг” АД, в качеството на заемодател, се е задължил да
предостави на ответницата И. Т. И., в качеството й на заемател, заем в размер на 87 000 лв.
в срок от 20 дни от сключването на договора по нейна банкова сметка. Уговорен е краен
срок за погасяване на задължението-две години от постъпването на сумата по банковата
сметка на заемателя, който дължи на заемодателя и годишна лихва в размер на 8%, платима
веднъж годишно в края на всяка година. В случай, че заемателят не върне дадената в заем
сума, включително лихвите, дължи и неустойка в размер на законната лихва. Страните са
уговорили, че за обезпечаване на всяка една част от вземането на заемодателя по
предоставения заем, включително главница, лихви и разноски, ответницата И. и третото
лице А. Т. В. учредяват в полза на „ Енерегоремонт Холдинг” АД договорна ипотека върху
описания в нотариалния акт недвижим имот.
С договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2018 г. „Дитсманн Енергоремонт
Холдинг” АД / с предишно наименование „Енергоремонт Холдинг”/ АД е продало на
ищеца”Инком 2003” ЕООД вземането си в размер на 87 000 лв. към длъжника И. Т. И..
Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№№ 3854/30.10.2018 г. и
3905/02.11.2018 г. на нотариус в район РС София с рег. № 318 на НК. За извършената цесия
и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата е уведомена лично на 16.11.2018 г.
По заявление по чл.417 ГПК на „Инком 2003” ЕООД е било образувано ч.гр.д.№
78 440/2018г по описа на СРС, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договора
за заем, обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102,
том I, рег. № 3578, н.д.№ 80/2013г на нотариус Д.Ж., за сумата от 87 000лв. В заявлението е
посочено, че заемът е бил предоставен на заемателя в срок, че заемната сума не е върната.
Посочено е, че вземането на „Дитсманн Енергоремонт холдинг” АД е било цедирано на
„Инком 2003” ЕООД с договор от 30.11.2018г.
В периода от 16.04.2007 г. до 24.03.2016 г. между „Енергоремонт Холдинг” АД и
4
ответницата са съществували трудово-правни отношения, по силата на които последната е
заемала различни длъжности: „технически сътрудник“, „организатор/офис мениджър“.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, от което се установява, че сумите по
следните разходни касови ордери, на обща стойност 62 287 лв., приети като доказателства
по делото:
1. от 01.02.2013 г. за сумата от 170 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,
2. от 15.02.2013 г. за сумата от 500 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,
3. от 01.03.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,
4. от 02.04.2013 г. за сумата от 192 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,
5. от 05.04.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,
6. от 09.04.2013 г. за сумата от 200 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,
7. от 15.04.2013 г. за сумата от 150 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,
8. от 17.04.2013 г. за сумата от 300 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,
9. от 23.04.2013 г. за сумата от 250 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“ и
10. от 22.06.2015 г. за сумата от 60 305 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, не
са били осчетоводявани и в баланса на дружеството и са посочени като касова наличност.
Осчетоводяването е станало през 2018 г. С дата 30.09.2018 г. по дебита на сметка 444001
„Вземания по липси и начети“ /И.И.-10 РКО/ и по кредита на сметка 501001 Каса в лева със
сумата от 62 287 лв.
С дата 05.11.2018 г. е осчетоводена цесия като сумата от 62 287 лв. със знак минус е
осчетоводена по сметка 444. Вземания по липси и начети и по кредита на сметка 498001 със
сумата от -62 287 лв. С тези операции по дебита на сметка 498001 и по кредита на сметка
501001 Каса в лева са осчетоводени като вземане от И. И. сума в размер на 62 287 лв. Не са
предоставени данни за осчетоводени или прехвърлени суми като предоставени на заем на
ответницата към датата на съставяне на НА или по-късно през 2013г. Последният РКО за
сумата от 60 305лв. е издаден на 22.06.2015г с основание „служебен аванс БСЗ“.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. П. Й.,
която е дала показания, че е работела като счетоводител от м. август 2013 г. до м. май 2018 г.
в „Енерегоремонт холдинг” и е познавала И. И.. В този период ответницата е вземала
редовно и често аванси в брой, които свидетелката е осчетоводявала. Свидетелката е
заявила, че не си спомня точната сума, но била над 100 000лв. Ответницата е била
секретарка на управителя на дружеството и се ползвала с по-голямо доверие, често е вземала
служебни аванси, част от които е връщала по 5 000лв. Към 22.06.2015г. са обобщили в един
ордер за 60 305лв. невърнатите суми, като този ордер ответницата го е подписала пред
свидетелката. Като основание е посочено –„служебен аванс БСЗ“. Управителят на
дружеството имал няколко фирми, в които участвал и по този повод И. е вземала за
различните фирми служебни аванси.
Дала е показания, че ордерът от 01.02.2013 г. е от заверените ордери. Тя не го е
изготвяла и подписвала. Същото се отнасяло и за ордерите от 15.02.2013 г. , от 10.03.2013 г.,
от 02.04.2013 г., от 05.04.2013 г., от 09.04.2013 г., от 15.04.2013 г., от 17.04.2013 г. и
23.04.2013 г. Тези суми от тези ордери, плюс всички други получени, ги е преоформила в
ордера от 2015 г. с голямата сума от 60 000 лв. И. не е имала достъп до касата. Ревизия не е
правена, но гл. счетоводител и други колеги постоянно проверявали касата- ордерите,
служебните аванси, като не са били установени липси и констатации.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
По делото e предявена искова претенция по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3
5
ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД за осъждане на И. Т. И. да заплати на „Инком
2003“ ЕООД заемна сума по договор за заем от 5.09.2013г. за сумата от 87 000лв.
Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и др.
В договора за заем от 5.09.2013г. е посочено, че „Енергоремонт Холдинг” АД ще
предостави на И. Т. И. в заем сумата от 87 000лв. в срок от 20 дни от сключването на
договора по нейна банкова сметка. Твърденията в исковата молба са, че тази сума вече е
била предоставена с РКО на ответницата, докато в заявлението по производството по чл.417
ГПК е посочено, че сумата е предадена в срока по изпълнение на договора за заем, поради
което е налице противоречие в твърденията на ищеца относно момента на предаване на
процесната сума.
Въз основа на експертизата се установява, че на 22.06.2015 г. е бил съставен
обобщаващ РКО за сумата от 60 305 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, която сума не
съответства на посочената в договора за заем. Въз основа на представените РКО може да се
приеме, че между дружеството- „Енергоремонт холдинг” АД и ответницата И. Т. И. са
съществували трудови отношения, като същата е получавала суми по РКО от дружеството,
като тези суми са били впоследствие заведени като вземания по липси и начети и по
кредитна сметка 498001 за сумата от -62 287 лв.
Не може да се приеме за установено, че представеният договор за заем от 5.09.2013г.
преурежда отношенията между страните, тъй като в него няма такава препратка. Изрично е
уговорено, че сумата ще бъде преведена по сметка в 20дневен срок от сключване на
договора. Обобщаващият ордер от 22.06.2015г. е съставен след сключване на договора за
заем от 5.09.2013г., като поради това не отговаря на твърденията на ищеца, че сумите са
били получени преди сключването на договора за заем, както и, че обобщава дадени суми от
преди сключването му.
При отчитане, че договорът за заем е реален договор, липсата на установяване на
предаване на сумата по него води до извод, че такъв не е сключен и не е възникнало
задължение на заемателя да я върне.
Не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз
основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми
на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на
предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор
(напр. парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при
липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. /В този
смисъл е Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК./
Действително е възможно заемателят да не е получил реално сума по договора, а
страните да преуредят съществуващи между тях отношения и да ги оформят като договор за
заем, като в този случай сумата може да е дадена предварително. По делото не се
установява, че именно с процесния договор за заем от 5.09.2013г са преуредени
съществуващи отношения между страните по трудово правоотношение, съществувало
между тях.
В съдебно решение № 266 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 635/2017г., IV г. о., ГК
е посочено, че действително договорът за заем е реален, но няма законна пречка заемното
правоотношение да възникне в определен момент с предаване на сумата и уговорката за
6
връщането й, а договорът за заем да бъде съставен в последващ момент. Няма законна
пречка и в по-късно съставения договор да се уговори връщане само на непогасената част от
задължението. Така страните по заемното правоотношение обективират в предвидената от
закона форма за доказване размера на дълга и произхода му. При тълкуване на договора за
заем от 5.09.2013г. липсват уговорки, които да установят твърденията на ищеца по делото
за наличие на такова преуреждане на отношенията между страните. С процесния договор не
е новирано старо задължение - длъжникът не е поел дълг с нов предмет или ново основание
на мястото на старо задължение, както и не признал наличието на съществуващо
задължение на същото основание.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не се доказва да е възникнало
задължение на ответницата по договор за заем, тъй като не е била предадена сумата от
87 000лв. по начин, посочен в договора, и същият не е обективирал преуреждане на
съществуващи отношения между страните, поради което исковата претенция по чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено „Инком
2003” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А. Т. В. с ЕГН ********** сумата от 2400лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262011/23.12.2020г, постановено по гр.д.№ 4170/2019г
по описа на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от„Инком 2003”
ЕООД по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК, вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.240 ЗЗД от „Инком 2003” ЕООД с ЕИК ********* иск срещу И. Т. И. с ЕГН
**********, за заплащане на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД на ищеца на сумата от 87 000
лв., главница по договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело №
80/2013 г. на нотариус Д. Ж., вписан в СВ като акт № 11, том ХVІІІ, вх. рег. № 42808 от
05.09.2013 г. и договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., вписан в СВ като акт №
120, том ХХХVІ, вх. рег. № 73229 от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018 г. и е осъдено
„Инком 2003” ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на И. Т. И. сумата от 3150
лв. за разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК „Инком 2003” ЕООД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. Т. В. с ЕГН ********** сумата от 2400лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач- „Дистманн
Енергоремонт Холдинг” АД.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8