Решение по дело №311/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Галина Димитрова Василева
Дело: 20203420200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

 

гр. С., 25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

  като разгледа докладваното от съдията АНД № 311 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на П.Ц.П. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление №28/28.04.2020г., издадено от директора на ОДМВР гр.С., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.9 от Заповед № РД-01-197/11.03.2020г. (с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.).

В жалбата е застъпена позиция за допуснати процесуални пороци поради неспазване изискването на чл.42 ЗАНН, тъй като не е посочено коя точно разпоредба е нарушила жалбоподателката и е отразен само един свидетел в АУАН. Подчертава се, че размерът на наложената глоба се явява непосилен за жалбоподателката, която е с 80% трайна неработоспособност и получава пенсия в размер на 138,14 лева, като същевременно се грижи за собственото си малко дете - бебе, също свързано с разход на средства. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие – адвокат И., която посочва, че преди съдебното заседание жалбоподателката е провела лечение в Психиатрично отделение при МБАЛ-С.. Представя решение на ТЕЛК № 1712/12.09.2018г. за заболяване Параноидна шизофрения на П. и удостоверение за раждане на детето и А. П. В. – родено на ***г.

Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание, като с придружаващото административно-наказателната преписка писмо се иска потвърждаване на наказанието.

            Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание, не е депозирано становище. 

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

            След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 17.04.2020г. сутринта в 09.30ч. жалбоподателката П. се намирала в централната част на град С., като вървяла по тротоара на ул.“С. В.“, придружена от друго лице-мъж, като била без поставена маска, която да закрива носа и долната част на лицето. Полицейски екип в състав - св.Т. св.Г. ***, извършвал рутинни проверки по спазване изискването за носене на маски от граждани на открити места като противоепидимична мярка, постановена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, с която била допълнена Заповед № РД № 01-124/13.03.2020г., издадени по повод обявеното с Решение от 13.03.2020г. на 44-тото Народно събрание извънредно положение на територията на цялата страна във връзка с пандемията от COVID 19. Св.Т. запитал жалбаподателката дали носи маска, която да постави, като тя му отговорила, че няма такава. Поради това, на място, и бил съставен АУАН с бланков № 587977/17.04.2020г., заведен с рег. № 28/21.04.2020г., за нарушение на чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето с конкретизиране Заповедта на министъра на здравеопазването от 11.04.2020г. Актът бил предявен и екземпляр от същия връчен на жалбоподателката, подписала същия без възражения.

            Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, възпроизвеждащо словесната формулировка на административното обвинение, но с въдени данни за неизпълнение на правило от несъществуващ в правния мир индивидуален административен акт – Заповед № РД-01-197/11.03.2020г. на министъра на здравеопазването (явяваща се издадена преди обявяване на извънредното положение), с която се допълвала Заповед РД № 01-124/13.03.2020г. Наложеното административно наказание глоба е в минималния размер от 300 лева, предвидено в санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето в редакцията ДВ.бр.34/2020г., в сила от 09.04.2020г. Същата гласи, че „ който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“. Нормата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето в редакцията ДВ.бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г., предвижда, че при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се явяват издадени от оправомощени за това длъжностни лица, предвид изричното им овластяване от самия закон – чл.209а, ал.4 от Закона за здравето и издадената в съответствие с изискването на ал.3 Заповед № 342з-302/27.03.2020г. на директора на ОДМВР-С.. Спазени са императивните изисквания досежно давностните срокове по чл.34 ЗАНН и наличие на изискуемите в съдържанието на акта и НП реквизити. Отразените в обстоятелствената част на обвинението данни точно и ясно сочат за каква простъпка се дири отговорност на жалбоподателката. Изписаната несъществуваща заповед на министъра в текста на НП откъм дата на издаването се явява техническа грешка, което е явно предвид правилното изписване на този индивидуален административен акт в АУАН от актосъставителя св.Т..

            В конкретния случай е налице неизпълнение от страна на лицето  на конкретно въведена със Заповед №    РД-01-197/11.04.2020г. противоепидимична мярка, фиксирана в т.9 -  да се носи задължително защитна маска на лицето в закрити и на открити обществени места, като за целите на тази мярка обществени са и местата и пространствата, които са свободно достъпни  и/или са предназначени за обществено ползване. Срокът на действие на това задължително за спазване изискване е от 12.04.2020г. до 26.04.2020г., като видно от процесната дата на деянието - 17.04.2020г. същото попада по време на действието на тази заповед. Следва да се отбележи, че именно заповедта въвежда конкретните правила в обявената „извънредна епидимична обстановка“ (както е посочено в разпоредбата на закона), а не общо формулираното правило на нормата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, което е било в сила към процесната дата на нарушението, визирани като дати на действие по-горе. Предвид това с всяка следваща заповед, изменяща или отменяща първоначално въведените мерки, се променя и задължителния характер на първоначалните такива.

Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020г. е изменена т.9 от визираната като неспазена  Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. относно задължението за носенето на маски на открити обществени места, като е посочено изрично, че се заличават думите „или на открити“ обществени места, и се въвежда ново правило маска да се носи при необходимост от контакт с други лица, с оглед спазване изискването за социална дистанция.

При така установеното и отчитане правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН (в съответствие с чл.2, ал.2 от НК), че ако до влизане на наказателното постановление в сила последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия казус към датата на извършване на деянието - 17.04.2020г. същото е третирано като нарушение, но предвид невлязлото в сила наказателно постановление (поради обжалването му пред съда), с което се налага наказанието, и последвалото изменение в мерките, определяни от министъра на здравеопазването с издаваните от него заповеди – преустановяване задължителното носене на маски на открито в сила от 11.05.2020г., отпада и изискването за носене на административнонаказателна отговорност, тъй като деянието вече не се явява нарушение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН и чл.3, ал.2 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №28/28.04.2020г., издадено от директора на ОДМВР гр.С., с което на П.Ц.П. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. (с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.).

 

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.С..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: