Р Е Ш Е Н И Е
№ 183 29.06.2020г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Б.Г.
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Б.-Г.
административно наказателно дело № 311 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на З.Н.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.И.С.от АК - Б., със съдебен адрес:*** против
Електронен фиш за налагане на глоба, серия Г, № 004013 на ОДМВР Б., с който на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/, на
жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 250
/двеста и петдесет/ лева за административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания електронен
фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание за жалбоподателят
М. се явява процесуалния му представител, който поддържа жалбата от името на
доверителя си. В изпълнение указанията на съда представя нови писмени доказателства
както и допълнителни такива. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски.
За ОД на МВР-Б. в съдебно заседание
представител не се явява. Представят писмени доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран за
това, че на 03.01.2020г., в 11.38 часа, на главен път І-9, на 200 км, в общ.Н., обл.Б., като собственик на МПС, което е регистрирано в РБългария и не е спряно от движение – лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ *****, не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
САИРН m*Spee Det 2D. За установеното нарушение на собственика на
автомобила е издаден Електронен фиш серия Г, №
004013 на ОДМВР Б.. Няма данни,
не се и твърди жалбоподателя, като собственик на лекия автомобил, да е
предприемал действия по чл.189, ал.5 - ал.7 от ЗДвП.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакувания
електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата
доводи, съобрази следното:
Процедурата по
санкциониране на водач по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си, определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на
ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изрично
установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. От друга страна изявлението, записано /обективирано/
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и
обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и
данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната
система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен
аналог на наказателното постановление. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП
е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на
МПС, в производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
В разглежданият случай електронният фиш е
съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно -
за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от
собственика на процесния автомобил, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство - пътна радарна система тип m*Spee Det
2D, монтирана в служебен лек автомобил
„Киа Сийд“ с рег.№ СВ7621КВ /вж.докладна записка –
л.12/. От представеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.9-10 вкл./ се установява,
че автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението е
било одобрено и вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5133, със срок на валидност – 20.02.2028г.
Изводът, който се налага е,
че по същество извършеното от жалбоподателя деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се несключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за притежавания от него лек автомобил. То осъществява фактическият
състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. По делото е представена и справка от страницата
на Гаранционния фонд, от която се установява, че към 03.01.2020г., 12.00 часа,
за процесния автомобил няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ /л.11/.
Така установената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства, които са ясни и
непротиворечиви. В действителност фактите не се оспорват от жалбоподателя М..
Единственото му възражение е, че е нарушен принципът non bis in idem,
който забранява налагане на повече от едно наказание за едно и също деяние. В
тази връзка от изложените в жалбата твърдения и събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на същата дата /03.01.2020г./, около 11.25
минути, жалбоподателят М. бил спрян за проверка на главен път І-9, на КПП
Кошарица, при движение в посока Варна-Б., при която било установено, че същият
управлява собствения си автомобил без да е сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката, за което
нарушение му бил съставен АУАН /л.4/. В тази връзка процесуалният представител
на жалбоподателя сочи в съдебно заседание, че заснемането на последния със
съответното техническо средство е станало непосредствено след съставянето му на
АУАН за същото нарушение, по време, в което същият се е придвижвал до офиса на
застрахователния брокер, след като е разбрал че е изтекла застраховката му.
От събраните доказателства не може да се направи извод, че става дума за
наказване за едно и също деяние. Трябва да се има предвид, че принципът non bis in idem има предвид не едно и също
по вид деяние (извършено на същото място по същото време), а наистина едно и
също деяние. Когато става дума за едно и също нарушение, но извършено два пъти
– по различно време и на различно място, макар и в рамките на един и същи ден,
говорим за две отделни деяния. В наказателното материално право, което познава
институтите на продължаваното и продълженото престъпление, се приема, че става
дума за едно престъпление (независимо дали става дума за едно продължено във
времето деяние или за няколко деяния, с които се осъществява един и същи
състав, поради което говорим за продължавано престъпление). В
административното-наказателно право обаче законодателят не е въвел продължавано
или продължено нарушение. По тази причина, когато едно лице наруши даден закон
няколко поредни пъти, макар и при аналогични условия и в кратки периоди от
време, носи отговорност за всяко отделно деяние. Нарушение на принципа non bis in idem щеше да има, ако на
жалбоподателя бяха наложени два пъти глоба за това, че на 03.01.2020г. в 11.38
часа на главен път І-9 на 200 км, в общ.Н., обл.Б.,
като собственик на процесния автомобил не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Но в действителност същият е наказан с атакувания
електронен фиш за второ по ред нарушение.
Законосъобрзното
поведение в случая би било да остави колата на местото, на което е установено
нарушението за първи път от контролните органи на РУ-Н. и да потърси друг
транспорт до сключване на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Вместо това, жалбоподателят
напълно съзнавайки че няма такъв договор се е качил в автомобила след
съставянето на АУАН и го е управлявал отново. Не са налице обстоятелства, които
да изключат вината или обществената опасност на деянието. По изложените причини
съдът намира, че нарушението е доказано. Относно наложеното с електронния фиш
административно наказание, съдът констатира, че същото е определено във фиксирания
от закона размер. По изложените причини, съдът намира нарушението за доказано.
Що се отнася до възражението,
че установеното нарушение е с ниска обществена опасност, съдът намира същото за
неоснователно. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се
съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се
вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата и предвиденото
задължително застраховане на вредите от
евентуалното настъпване на произшествие, съдът намира, че
самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” непосредствено след установяване на нарушението не може да
бъде прието за обстоятелство по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Това е така, тъй като
задълженията по ЗДвП и КЗ следва да се спазват,
без да е необходимо контролните органи първо да
констатират съответното нарушение и едва тогава водачът да предприеме действия
по отстраняването му. Фактът, че
е едно нарушение е отстранено след установяването му не е достатъчно, за да обоснове
маловажност на случая и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя
административно наказание, съдът констатира, че същото е определено във
фиксирания от закона размер, поради което не мога да бъдат обсъждани смекчаващи
или утежняващи вината обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакувания електронен фиш – потвърден, като законосъобразен.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба, серия Г, № 004013 на ОДМВР Б., с който на основание чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/, на З.Н.М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.И.С.от
АК - Б., със съдебен адрес:***, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за административно нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: