Решение по дело №3459/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 220
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20211000503459
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503459 по описа за 2021 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 260093 от 09.07.2021 г.
на ОС Враца по т.д. 128/2020 г., с което е уважен иск на Т. Р. Д. с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди от ПТП от
20.07.2019 г. със законната лихва от 28.01.2020 до изплащането в частта над 10 000 лева и
съответната част лихви и разноски.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
противоречие със събраните доказателства. Приносът на пострадалата следва да е поне 1/3, а
обезщетението е завишено предвид установените по делото травми.
Подаден е отговор на жалбата, в който се твърди, че обезщетението е адекватно на
физическите и психически травми на ищцата и приносът поради непоставяне на предпазен
колан правилно е определен на 1/10, като е взет предвид конкретният механизъм на
инцидента.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на ответника: противоправно
поведение на застрахован при ответника водач, вина, причинени травми, причинната връзка
между деянието на делинквента и травмите на ищцата. Спорно е какво е справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и налице ли е принос на
пострадалата за настъпване на вредите по-голям от определения от първата инстанция от
1/10.
Срещу приетия от първата инстанция механизъм на ПТП няма въззивни оплаквания и
1
доводи. На 20.07.2019 г. около 08.30 часа на км. 243 на АМ Тракия в посока гр. Бургас
автомобилът, в който се е возила ищцата като пътник на задната седалка, се е блъснал в
мантинелата, като в инцидента няма други участващи ППС. Вследствие на удара лекият
автомобил не е напуснал пътното платно, не се е преобръщал или завъртял в посока обратна
на движението си.
За установяване справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид представената медицинска документация, заключението на СМЕ, изготвено от д-р
К., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ, изготвено от клиничен психолог Х. Х.,
както и свидетелските показания на съпруга на ищцата.
Получената в резултат на ПТП травма е хиперфлеския на гръден прешлен - минимално
клиновидно счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, което е установено с извършване
на МРТ на гръдния сегмент на гръбначния стълб на 28.05.2020 г . Лечението било
консервативно. Според експерта Д. претърпяла болки с обичаен за тази травма интензитет,
на фона и на остеофитни промени в областта на посочения и съседните прешлени. Към
момента ищцата търпи болки, които се дължат на наличните заболявания - остеофитоза и
лекостепенна дискова херния. Не са налице остатъчни последици от получената травма и
прогнозата за възстановяване е добра. Медицинското състояние на пострадалата към
настоящия момент е добро, като няма дефицит на движенията в гръдния отдел на
гръбначния стълб.
Основателни са доводите в жалбата, че в медицинската документация са налице
противоречия относно конкретната локализация на посоченото минимално клиновидно
счупване и по-конкретно номера на гръдния прешлен. В приложените медицински
документи е описано следното: 20.07.2019 г. счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен
(Th9) - леко снишаване на височина на тялото, предимно но горния контур /МБАЛ "Д-р
Иван Селимински" гр.Сливен; 22.07.2019 г. комиресивно счупване на тялото на Th9, без
ангажиране на гръбначния канал. Разчитане на рентгенография - лекостепенно снишение на
Th9 - Неврохирургичен кабинет /спешно отделение/ при УМБАЛСМ "Пирогов" гр.София;
04.11.2019г. разчитане па образно изследване - леко снишаване конкавно /вдлъбнато/ на
горна дискална повърхност на Тh10 /тялото на 10-ти гръден прешлен/; 03.12.2019 г.
Амбулаторен лист №011252 – "Нов МЦ" ЕООД Враца, ортопедия и травматология - скенер
(КАТ данни) за "компресивна фрактура на тялото на ТН8-ТН9, без ангажиране на дъгите на
засегнатия канал.
Според д-р К. разминаванията се дължат на несъвършенството на медицинската апаратура,
както и от преценката на лекаря, диагностицирал травмата, като най- съвършеният метод за
тази травма е ЯМР и въз основа именно на това изследване той е изготвил заключението си
относно факта кой прешлен е засегнат. Неоснователни са доводите, че тъй като ЯМР
изследването е десет месеца след инцидента, е налице сянка на съмнение дали тази травма е
в резултат на ПТП. Първоначалните изследвания непосредствено след инцидента от
20.07.2019 г. от МБАЛ „д-р Иван Селимински“ Сливен са основание за поставяне на
диагноза счупване на девети гръден прешлен, а от 22.07.2019 г. от УМБАЛСМ „Пирогов“ –
счупване на гръбначен прешлен, компресионна травма без ангажиране на гръдния кош.
Видно от медицинските документи, ищцата е изпитвала болки в областта на гръбнака и е
търсила консултация след първоначално оказаната спешна помощ в Сливен, в гр. София
(УМБАЛСМ „Пирогов“), в гр. Враца („Нов МЦ" ЕООД) и в гр. Плевен (МБАЛ „Сърце и
мозък“) в продължение на няколко месеца след инцидента. Безспорно ищцата е получила
травма на гръбначния стълб – счупване на прешлен, която е довела до описаните в
амбулаторните листове и епикризи от различни лечебни заведения оплаквания и те следва
да бъдат обезщетени. Без значение за размера на обезщетението дали е травмата е в девети
или десети прешлен. Без съмнение, тежестта на счупването следва да намери отражение в
размера на обезщетението, но тази тежест се преценява от съда чрез доказаните чрез
медицинските документи и свидетелски показания болки, причинени от травмата.
В заключението на психологичната експертиза е обосновано, че при ищцата се наблюдава
остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията към нейния социален живот,
която е в пряка причинна връзка от процесното ПТП. Вещото лице е констатирало, че е
налице нарушение на съня, тревожност и емоционална лабилност у ищцата, които са в пряка
връзка с пътния инцидент, след настъпването на който ищцатастанала тревожна,
неспокойна, плачлива, социално изолираща се, което налага психиатрични прегледи и
лечение. Промените в психическото и емоционалното състояние на г-жа Д. се изразяват в
повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване
2
на минали сцени и кошмарни сънища, емоционална лабилност, плачливост,
раздразнителност, напрегнатост повишена тревожност, невъзможност да усеща радост от
живота, затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности, ограничаване на
кръга от интереси, намалена активност и работоспособност, промяна в поведението -
дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти, нежелание за общуване,
страх да пътува с автомобил. Според вещото и към настоящия момент ищцата все още не се
е справила напълно с психическите последиците от ПТП. Психическото и емоционалното й
състояние е наложило търсене на психиатрична помощ и е последвало медикаментозно
лечение. В съдебно заседание вещото лице категорично поддържа изводите си и въпреки
оспорването от ответника съдът ги кредитира, тъй като са защитени убедително.
Свидетелят, съпруг на пострадалата, разказва, че заедно с нея и сина им или тръгнали за
почивка, при което са претърпели ПТП. След инцидента била откарана в Спешна помощ в
гр. Сливен, заедно със сина им, където е било установено, че има счупване на гръбначни
прешлени и контузии. След това са били и потърсили специалист в УМБАЛ "Пирогов",
където е била потвърдена поставената диагноза и там са й били поставили корсет с метални
пръстени, който е носила в продължение на половин година постоянно и който я е бил
обездвижил. Изпаднала в сериозен шок - започнала е да получава паник атаки, да сънува
кошмари, изолирала се от външния свят, спряла да излиза навън и впоследствие е била
диагностицирана и с постравматичен стрес. Непосредствено след катастрофата имала нужда
от съдействие за елементарни ежедневни действия като къпане, обличане. Не можела да
гледа детето им, като за него се грижел свидетелят, както и роднини и бавачки. Преди
катастрофата тъкмо била започнала работа, в която е искала да гради кариера, след това
всичко се е било провалило. В продължение на повече от година не е могла да започне да
работи поради физическите си и психическите си увреждания. Преди инцидента не е
приемала медикаменти, а след катастрофата са й били изписали и тя ги е приемала. Преди
произшествието тя е била активна, карали заедно велосипеди, спортували активно и
двамата, правили са разходки в планината, пътували са често. След инцидента не могла да
спортува заради нараняванията в гръбнака и отказала да пътува. Когато се качи в
автомобил, й става лошо и започват паник атаки. Не могат да отидат никъде двамата,
защото тя отказва да се вози в автомобил на дълги разстояния, притеснява се, че отново
могат да катастрофират, а когато пътуват и се качат на магистрала, спират, ако въобще
успеят да продължат, но в повечето случаи се връщат. Към настоящия момент съпругата му
все още не е преодоляла напълно стреса, движенията й са по-добри отколкото към момента
на катастрофата, но все още са били затруднени. Не може да повдига нормално тежки
предмети за човек с такова тяло. Паник атаките продължават, неспокойна е и не може да
пътува в автомобил.
Показанията са в синхрон с приетите медицински документи относно терапията от
психиатър и със заключението на СПЕ и следва да бъдат кредитирани.
Видно от болнични листове и експертно решение, ищцата е била в болничен заради
намалена работоспособност в продължение на седем месеца.
Факторите за определяне на обезщетението са: получената травма на прешлена, наложилото
се обездвижване в продължение на шест месеца, временната неработоспособност вследствие
на това обездвижване, нуждата от чужда помощ в ежедневието през този период и
невъзможността за полагане на грижи за детето, но и липсата на усложнения и на дефицит
на движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб. От значение за сравнително високия
размер на обезщетението е и психическото отражение на инцидента, което ищцата все още
не е преодоляла въпреки помощта на психиатър чрез медикаментозна терапия. Ето защо,
съдът намира, че обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева е справедливо предвид по-
горе изброените фактори и оплакванията за завишен размер са частично основателни.
Оценката по справедливост включва както обективния критерий – обществено-
икономическото състояние към деня на събитието – 2019 г., така и установените вреди.
По спорния въпрос за наличието на принос, като съобрази изяснения механизъм на пътния
инцидент, както и заключението на КСМАТЕ, настоящият състав намира, че поведението на
ищцата е допринесло за настъпване на вредите в по-голяма степен от определената от
първата инстанция и въззивните оплаквания са основателни. Според това заключение
ударният процес е настоящия случай е кос страничен удар в дясна страна на лекия
автомобил в неподвижно препятствие - еластична предпазна ограда - мантинела. След удара
десните врати на автомобила са били с блокирано отваряне. Инерционната сила, действаща
върху тялото на седящата на задна дясна седалка Т. в инициалния момент на удара на лекия
3
автомобил в мантинелата, е била с направление отзад напред в посока от ляво на дясно
спрямо оста на лекият автомобил, под ъгъл от около 15 - 20° , което води до стремеж на
тялото - торса, главата, долната част на долните крайници и горните крайници да се
придвижи напред и в дясно под ъгъл от около 15 -20° в посока срещуположна на ударният
импулс - при което тялото вследствие на тази инерционна сила отзад напред, полита напред
и влизат в съприкосновение на ръцете със задна страна на облегалката на предна дясна
седалка на автомобила. Ищцата е била без поставен предпазен колан и тялото й, следвайки
силата и направлението на инерционната сила с крака, опрени в пода на купето и с горната
част на тялото, е политнало сгъваемо рязко напред в посока задната страна на тръбната
опора на седалката. При този летеж на горната част на тялото напред с рязко огъване на
горната част на тялото напред в посока предна дясна седалка е получила минимално
счупване на тялото на десети гръден прешлен, т.е. при хиперфлексия на гръдния отдел на
гръбначния стълб. Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за пасивна
защита, с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при
поставени колани в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно
спиране/ или челен и странично челен удар, какъвто е в разглеждания случай удар към
мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото
към облегалката,при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока от
зад напред спрямо надлежната ос на автомобила, като не ограничава движението на торса,
главата,долната част на долните крайници и горните крайници. Вещите лица са
категорични, че при правилно поставен триточков инерционен колан, пътничката на задна
дясна седалка би запазила местоседенето си на седалката и удар на горната част на тялото в
облегалката на предна дясна седалка не би се реализирал. В този случай нараняванията биха
били единствено от колана и би могло да се избегне полученото увреждане.
При съпоставка на поведението на водача и на пътничката съдът намира, че приносът на
последната е 20 %. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали с 10000
(десет хиляди) лева или дължимото обезщетение е 40 000 (четиридесет хиляди) лева, а
решението следва да се отмени за разликата до присъдените 50 000 лева. Срещу началната
дата на законната лихва няма въззивни оплаквания, поради което обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от деня, посочен в решението на ОС Враца – 28.01.2020 г.

С оглед изхода на спора следва да се променят разноските за първата инстанция. Разноските,
присъдени от ОС Враца с решението и определението по чл. 248 ГПК от 28.09.2021 г., са
следните: в полза на ищцата са присъдени 624,93 лева; в полза на ответника са присъдени
489, 33 лв.; в полза на адвоката на ищцата – 2436 лв. с ДДС; в полза на ОС Враца държавна
такса от 2000 лева.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която застрахователното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на ОС Враца разликата от 1600 лева до 2000 лева.
Адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде
намалено до 1948,80 лева (2436х40000/50000) и решението да бъде отменено съответно.
Дължимите на ищцата разноски са 499,94 (624,93х40000/50000) лева и решението, изменено
по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде отменено за разликата до 624,93 лв. Разноските,
дължими на ответника, са 978,66 лв. (489,33х20000/10000) и следва да му бъдат присъдени
допълнително 489,33 лв.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят разноски
в размер на 870 лева за държавна такса и адвокатски хонорар (3480х10000/40000).
Възражението за прекомерност съдът преценява като неоснователно, тъй като надвишава
незначително минималния хонорар по Наредбата на ВАдС, според която за материален
интерес от 40 000 лв. хонорарът е 1730 лв., който с ДДС е 2076 лв., а търсеният в
настоящото хонорар е 2160 лв. В полза на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на
1557 лева с включен ДДС (2076х30000/40000) лв.

Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение 260093 от 09.07.2021 г. на ОС Враца по т.д. 128/2020 г. в следните
части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до
присъденото на Т. Р. Д. на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането 50 000
(четиридесет хиляди) лева за неимуществени вреди от ПТП на 20.07.2019 г. ведно със
законната лихва от 28.01.2020 г. до деня на окончателното плащане;
- за разликата над 499,94 лева разноски, които „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на
ищцата Т. Р. Д.
- за разликата над 1948,80 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
полза на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен, което „Бул инс“ АД е осъдено да заплати;
- за разликата над 1600 лева дължима от ответника държавна такса по сметка на ОС
Видин на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Р. Д. ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу „Бул инс“ АД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 20.07.2019 г. в размер на 10 000 (десет хиляди) лева ведно със законната
лихва от 28.01.2020 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Р. Д. ЕГН ********** да заплати на „Бул инс“ АД ЕИК *********
разноски за първата инстанция в размер на 489,33 лева и за въззивната инстанция в размер
на 870 лева.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 1557 лева с включен
ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5