№ 1629
гр. Велико Търново, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110102550 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. И. Р., в която се излагат твърдения, че на
29.09.2006г. е сключила с *** Договор за предоставяне на кредит – транскарт на физическо
лице, съгласно който е предоставен револвиращ кредит от 8000 лв. със срок за ползване от
24 месеца. Изтъква се, че с договор за цесия от 14.11.2016г. вземанията по договора за
кредит в общ размер на 15086,63 лв. за главница, лихви и такси са прехвърлени на
ответника както и че са недължими тъй като е изтекъл предвиденият в закона давностен
срок. Ищецът твърди, че в Централния кредитен регистър на БНБ е вписан като длъжник на
ответника за горепосочените вземания, независимо че се е позовал пред него на давността.
С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено, че не дължи посочените суми, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
признава прехвърлянето на вземанията по договора за кредит и липсата на задължение да ги
отписва при погасяването им по давност. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между ищеца и *** е сключен Договор за предоставяне на кредит – транскарт на физическо
лице от 29.09.2006г., съгласно който на Т. Р. е предоставен револвиращ кредит от 8000 лв. със
срок за ползване от 24 месеца. С договор за цесия от от ***, вземанията по договора за
1
кредит в общ размер на 15086,63 лв. за главница, лихви и такси са прехвърлени на
ответника. На 22.04.2024г. ищецът изискал от *** да предприеме действия за промяна
информация в Централния кредитен регистър на БНБ с оглед погасяване по давност на
вземанията по договора. Ответникът отговорил, че информацията в регистъра е подадена
коректно тъй като вземането е дължимо и предложил сключване на споразумение за
разсрочено погасяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим тъй като ищецът има правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията, които са вписани като
дължими от него в Централния кредитен регистър на БНБ, реално са погасени по давност.
Процесните вземания не са установени със съдебно решение и срокът на погасителната
давност е пет години за главница и три години за лихвите и таксите. Съгласно чл. 114, ал. 1
от ЗЗД срокът е започнал да тече от изискуемостта на вземанията, която е настъпила след
изтичане на 24 месеца от сключване на договора за кредит, като липсват доказателства за
прекъсване на давността. От изложеното се достига до извод, че преди прехвърляне на
вземанията в полза на ответника са изтекли сроковете по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД. В
резултат на това, те са погасени по давност и са недължими, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Той е оспорил основателността на исковата претенция, което води до
неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, смисълът на която е ответникът да
не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца. Поради изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 603,46 лв.,
представляващи направени по делото разноски за държавна такса. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
основателно. Предвид решение по дело C-438/22 на СЕС то следва да е под размера по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за процесуално
представителство в едно съдебно заседание и че делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Поради това сумата от 1757 лв. е прекомерна и непропорционална
спрямо извършената работа като дължимото възнаграждение следва да се определи в размер
на 1000 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** че Т. И. Р. с ЕГН: ********** от ***, не дължи поради погасяване по
давност сумата от 15086,63 лв. /петнадесет хиляди осемдесет и шест лева и шестдесет и три
2
стотинки/, представляваща сбор от задължения за главница, лихви и такси по Договор за
предоставяне на кредит – транскарт на физическо лице от 29.09.2006г., сключен с ***,
прехвърлени с Договор за цесия от *** на ***.
Осъжда ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т. И. Р.
с ЕГН: ********** от ***, сумата от 1603,46 лв. /хиляда шестстотин и три лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3