Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.07.2015 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на двадесет и пети
юни две хиляди и петнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар
Й.Т.
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2000 по
описа за 2013 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341
и сл. от ГПК.
Ищцата И.А.Х. твърди, че с
ответниците: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д.Г., А.Д.М., С.Д.Т.-Г. и Г.Д.Т. са
съсобственици на недвижим имот: двуетажна
жилищна сграда застроена в/у 67 кв.м.,с разгъната застроена площ от 134 кв.м.,
построена в УПИ ІІІ-519 в кв.63, по плана на с.Катуница, общ. Садово, с площ
795 кв.м. – с административен адрес с.Катуница, ул.“Девети септември“ № 76, при
граници за имота: от две страни улици, УПИ ІІ-519, УПИ ІV-536, на основание
наследство от общия им наследодател Атанас Т. Панайотов и давностно владение.
Страните не могат доброволно да поделят същия, поради което моли да бъде
допусната делба между ищцата И.А.Х. и
ответниците: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д.Г., А.Д.М., С.Д.Т.-Г. и Г.Д.Т., при квоти
съответно: 6/12 ид.ч. за ищцата и по 1/12 ид.ч. за всеки от ответниците.
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответниците, съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2
и чл.133 от ГПК.
В съдебно заседание ответниците оспорва предявения иск.
Заявяват, че ищцата няма права над жилищната сграда, тъй като същата е
построена след смъртта на общия на страните наследодател Атанас Панайотов, от
Димитър Панайотов – въз основа на надлежно издадени му строителни книжа.
Жилищната сграда от построяването си до сега е владяна от Димитър Панайотов и
наследниците му. Ищцата няма права и в/у дворното място, тъй като тя е прехвърлила дела си на Димитър
Панайотов.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
От НА 104, том Х, рег.№ 7290, дело 1804/13 г. на Нотариус
при РС Асеновград с вх.рег.№ 5996/12.11.2013 г., акт № 12, том 22, дело
3154/2013 г. на „Служба по вписвания“ при РС Асеновград се установява, че
ищцата И.А.Х. е призната за собственик по давностно владение и наследство в/у
следния недвижим имот: ½ ид.ч. от двуетажна масивна жил.сграда,
застроена в/у 67 кв.м., разгъната застроена площ от 134 кв.м., построена в УПИ
ІІІ-519, в кв.63 по плана на с.Катуница, с площ на имота 795 кв.м., с
административен адрес с.Катуница, ул.“Девети септември“ № 76.
От у-ние за
наследници с изх.№ 113/13.03.2013 г. на
Кметство Катуница се установява, че Атанас Т. Панайотов е починал на
25.04.1954 г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: М.
Запрянова Панайотово – съпруга /починала 1991 г./, И.А.Х. – дъщеря, Димитър
Атанасов Т. – син /починал 1995 г./, В.Г.Т. – съпруга, И.Д.Б. – дъщеря, М.Д.
Грунева – дъщеря, А.Д. Манолово – дъщеря, С.Д.Т.–Г. – дъщеря и Г.Д.Т. – син.
По делото са
представени: Скица на имота и удостоверение за данъчна оценка на същия и
Преписка № 1804/2013 г. на Нотариус Кожухарова
за обстоятелствена проверка на И.А.Х..
От НА № 880,
том V, дело 2065/1975 г. е видно, че Димитър Атанасов Т. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: имот
пл.№ 519, състоящ се от 370 кв.м., които имот ведно с имот пл.№ 536, образуват
един съсобствен парцел ІІ-519, 536 в кв.63 на плана на сеЛо Катуница.
От НА № 29, том
ІІ, дело 571/1995 г. е видно, че на 22.03.1995 г. И.А. Христева, В.Г.Т., И.Д.Б.,
М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. са признати за собственици по наследство
и давностно владение на следния недвижим имот: парцел ІІІ-519 в кв.63, по плана
на село Катуница, състоящ се от 795 кв.м., като И.А. Христева е с право на
собственост на ½ ид.ч., а всички останали на другата ½ ид.ч. от имота.
От НА № 110,
том ІІ, дело 572/1995 г. е видно, че на 22.03.1995 г. В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д.
Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. са продали на И.А. Христева съсобствения си
недвижим имот, съставляващ – имот пл. № 519, състоящ се целия от 370 кв.м.,за
който имот, ведно с имот пл.№ 536 образуван съсобствен парцел ІІ-519, 536 в
кв.63, по плана на село Катуница. В
замяна на описания в точка първа на договора недвижим имот И.А. Христева
продава на: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. следния свои
собствен недвижим имот: ½ и.ч. от парцел ІІІ-519 в кв.63 по плана на
с.Катуница, състоящ се целия от 796 кв.м.
По делото е представено строително разрешение
№ 10, за строежа на нова жил.сграда от Димитър Панайотов в с.Катуница, в/у 67
кв.м. на собствено място, в кв.19 А, парцел ІІІ-288, издадено на 08.08.1967 г.,
Декларация на Димитър Панайотов от Районна проектанска организация Пловдив,
разрешение за строителна линия и ниво, Скица за имота.
От
удостоверение на Отдел „Местни приходи и контрол“ на Община Садово е видно, че И.А.Х.
има открита партида – въз основа подадена декларация от 12.12.2013 г., за
двуетажна масивна жил.сграда, застроена в/у 67 кв.м., разгъната застроена площ
134 кв.м., построена в УПИ ІІІ-519 в кв.63 по плана на с.Катуница, с площ 795
кв.м. и административен адрес ул.“9-ти септември“ № 76.
На въпрос по
чл.176 ГПК ищцата е отговорила, че жилищната сграда е построена от брат и, но с
нейно съгласие през 1967 г. със средства от майка им. Била е бутната старата
къща, а материалите от нея са използвани за новата. Димитър Панайотов е
участвал в строежа на нова къща с труд, а ищцата е вложила и средства за
строежа.
От показанията
на свид.Йордан Д. Данчев – съсед на страните, които съдът кредитира се
установява, че къщата е построена от бащата на Г. – Димитър около 70-та година,
които е бил строител. Майката на Димитър по време на строежа е живяла в имота,
а И. е живяла в Монтана. От строежа на къщата до смъртта на Димитър през 1995
г. къщата се е ползвала от него и семейството му, И. е дошла през 1995 г. Старата
къща е била кирпичена, а новата е изградена от тухли и гредоред.
От показанията
на свид. Васил Запрянов Геджов – братовчед на страните, които съдът кредитира
се установява, че къщата е построена след смъртта на наследодателя на страните.
По време на строежа бабата на ответниците /майката на И. е била жива, същата е
починала след 1990 г./. Къщата е построена от Димитър, И. е дошла да живее в
този имот след смъртта на Димитър. От градежа на къщата до смъртта на Димитър в
нея са живяли семейството на Димитър и майка му. Сега И. живее в стая от къщата
на приземния - първи етаж, Г. и семейството му живеят на втория етаж, а
сестрите му живеят в други населени места.
От показанията
на свид. Тодорка Г. Христева – съседка на страните, които съдът кредитира се
установява, че къщата е строена през 1967 г. от майката на Димитър и И. -
Марийка и от Димитър, свидетелката не знае кое заплащал за строителството. Новата
къща е изградена на мястото на старата къща, част от материалите са използвани
за строежа, нова къща е изградена от тухли, а старата е била кирпичена.От 1959
г. до 1994 г. И. е живяла в Монтана, след това е дошла да живее в къщата в село
Катуница. От строежа до сега в къщата са живели: Димитър, майка му Марийка,
семейството на Димитър – непрекъснато. По време на градежа на къщата И. е
живяла в Монтана, тя е казвала на свидетелката че е давала пари за строежа.
От показанията
на свид.В.Й.К. – работила като строителен техник в Община Садово /отговаряла за
село Катуница/ - които съдът кредитира се установява, че същата не може де си
спомни, дали издаденото и приложено по делото строително разрешение от 1967 г.
е изготвено от нея. В миналото на лицето на което се е разрешавал строеж, на
същото лице се е давал и протокол за строителна линия. При представяне на
одобрен архитектурен проект в задълженията на свидетелката е било да издаде
строително разрешение и строителна линия.
От писмо на
Община Садово се установява, че: 1. И.Х. през 1998 г. е декларирала
притежаването на 6/12 ид.ч. от земя с площ 795 кв.м. в УПИ ІІІ-519 в кв.63 на
с.Катуница, с още 6 съсобственици: В.Г.Т.,
И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. – всеки с по 1/12 ид.ч. В същата
декларация е посочена, че начина на придобиване е давност и документ за
собственост НА № 29, том ІІ, дело 571 1995 г.;
2. И.Х. през 2003 г. е декларирала
притежаването на 6/12 ид.ч. от едноетажно жилище – построено 1963 г. – 67 кв.м.
в УПИ ІІІ-519 в кв.63 на с.Катуница, с
още 6 съсобственици: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. –
всеки с по 1/12 ид.ч. В същата декларация за земята е посочено, че И.Х. няма
собственост, а останалите съсобственици имот по 1/6 ид.ч.; 3. И.Х. през 2013 г. е декларирала притежаването на 1/2 ид.ч. от
двуетажна жил.сграда – построено 1970 г. – с РЗП 134 кв.м., построена в/у 67
кв.м. в УПИ ІІІ-519 в кв.63 на с.Катуница,
с още 6 съсобственици: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т.
– всеки с по 1/12 ид.ч. В същата декларация за земята е посочено, че И.Х. няма
собственост, а останалите съсобственици имот по 1/6 ид.ч. В същата декларация
се сочи и прилага НА от 2013 г.; Заплащането
на данъци от името на И.Х. е съобразно декларирани данни: за 6/12 ид.ч.
от земята от 1998 г. до 2003 г. включително и
за 1/12 ид.ч. от сграда от 2004 г. до 2014 г. включително.
От приетата по
делото СТЕ на вещото лице М.С., която съдът кредитира като компетентно
изготвена и неоспорена от страните се установява, че в представеното за
изследване строително разрешение не се е установило да има вписване/дописване
на дума или цифра с мастило, различно от основното.
В исковата молба ищцата твърди, че
страните са съсобственици на жилищната
сграда по наследство от общия наследодател и давност.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници на общия наследодател е установено,
че той е починал през 1954 г., а жилищната сграда е строена след 1967 г., което се установява
от разрешението за строеж и от събраните по делото гласни доказателства.
Правото на собственост на жилищната сграда е придобито /независимо от кого/ с построяването
й, което несъмнено е станало след смъртта на общия на страните наследодател и
затова придобивното основание – наследяване по закон не е установено по
делото. За да се придобие по наследство
едно имущество е необходимо наследодателят да го е придобил, което не само не е
доказано, но е
опровергано от събраните по делото доказателства.
Другото
основание на което ищцата се позовава - придобиване по давност на сградата
също не е доказано. За да се придобие една вещ по давност е необходимо страната
която се позовава на придобивната давност да докаже владение в продължение на
повече от 10 години, като доказва началния срок на владение и че към настоящия
момент го владее. От събраните по делото гласни доказателства се установява че
ищцата живее в жилищната сграда след 1994 г., но не се установява от доказателствата да е
владяла част от жилищната сграда, съответна на правата за които
ищцата твърди че е притежавала. Ответниците оспорват ищцата да е владяла част
от жилищната сграда и затова при условията на пълно и главно доказване ищцата
следваше да установи твърденията си, което не е сторила. Затова наведеното
правно основание – придобивна давност за притежаване на правото на собственост
не е установено.
Съдът
е ограничен от основанията, посочени в исковата молба за възникване на съсобствеността
и затова не дължи произнасяне по някакви други основания, заради които би могло да
възникне съсобственост върху жилищната сграда.
По
изложените съображения предявения иск за делба следва да се отхвърли, тъй като ищцата не доказва
възникване на съсобственост заради наследство или давностно владение.
С оглед изхода на делото и на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски при отхвърляне на иска,
но тъй като по делото липсват доказателства за направени такива, Съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на РС Асеновград ДТ в размер на 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.А.Х., ЕГН ********** *** против: В.Г.Т., ЕГН ********** ***; И.Д.Б., ЕГН ********** ***; М.Д.Г., ЕГН
********** ***; А.Д. Манолово, ЕГН ********** ***2; С.Д.Т.-Г., ЕГН ********** *** и Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, за
допускане извършването на съдебна делба на:
двуетажна жилищна сграда застроена в/у 67 кв.м.,с
разгъната застроена площ от 134 кв.м., построена в УПИ ІІІ-519 в кв.63, по
плана на с.Катуница, общ. Садово, с площ 795 кв.м. – с административен адрес
с.Катуница, ул.“Девети септември“ № 76, при граници за имота: от две страни
улици, УПИ ІІ-519, УПИ ІV-536
ОСЪЖДА: И.А.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: