№ 18941
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110128490 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „***, с която са предявени срещу ответника Р.
Р. Л. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 991,89 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот
в гр. *** аб. № ***, сумата от 41 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 171,84 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 08.12.2022г. и сумата от 9,49 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до
08.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 70263/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собствениц на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.г.р.д. № 70263/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на която ответникът е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва доставката на топлинна
енергия до топлоснабдения имот и правилността на нейното измерване. Оспорва
представените изравнителни сметки и данъчни фактури като документи, изходящи от
ищеца, които нямат доказателствена сила. Счита, че не е ясно кога са били монтирани
уредите на ФДР и на базата на кои показатели са начислени прогнозни вноски. Оспорва
извършеното дялово разпределение поради неяснота относно изпълнението на
задълженията на ФДР. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач „*** (с предишно наименование и правно-организационна
форма „***“ ООД) не взема становище по същество на делото, представя изискани
документи във връзка с извършване на дяловото разпределение за имота.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че съгласно договор за покупко-продажба, ответникът Р. Р. Л. е придобил собствеността на
следния недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. ***, за който няма спор по
делото, че е идентичен с процесния топлоснабден имот на същия адрес с аб. № ***.
Установява се, че за имота е открита служебно партида на името на *** Л. в качеството й на
законен представител – майка на ответника Р. Р. Л. – малолетна към датата на извършване на
сделката за покупко-продажба. Установява се от неоспорените документи, представени от
третото лице-помагач, което се явява трето за продажбеното правоотношение лице, че за
процесния период партидата на имота е продължила да се води на името на *** Л., като за
исковия период е осигурен реален отчет на уредите за дялово разпределение и подписът на
главните отчети не са оспорен от ответника. Следователно, при съвкупния анализ на
2
приетите преки и косвени доказателства, и при липса на други твърдения и доказателства за
промяна в собствеността на процесния имот, се установява безспорно, че за исковия период
от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът Р. Р. Л. е бил собственик на процесния апартамент,
поради което въз основа на притежаваното право на собственост се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката за този период и имот, и страна по облигационно правоотношение с ищеца с
предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„*** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за
дялово разпределение „***“ ООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание,
проведено на 11.06.2002г., видно от представения протокол от същата дата, като
праводателят на ответника е подписал протокола и подписът му не е оспорен в
производството. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп на
ФДР „*** (с предишно наименование ***“ ООД) до имота, поради което съдът приема, че
ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от
третото-лице помагач.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която
се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки
месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на
топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Вещото лице посочва,
че не може да потвърди начислената топлинна енергия за периода от 06.09.2019г. до
13.05.2020г., тъй като за този период топлинната енергия е била измервана по показанията на
топломер № 4021720, чиято метрологична проверка е изтекла на 05.09.2019г. Същият е
заменен на 14.05.2020г. с нов топломер, без на стария да е извършена контролна проверка,
поради което не може да се потвърди неговата годност да измерва преминалата през него
топлинна енергия за периода от изтичане на срока на метрологичната му проверка до
заменянето му.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за
отопление на имот по показателите на 3 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван
реален отчет, както и ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер в имота. Начислявана е и
ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, по формула, предвидена в чл. 6.1.1. от
Методиката към Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., чийто алгоритъм, използван от ФДР, е
проверен от вещото лице. За процесния период е извършен реален отчет на уредите.
Заплащането на топлинната енергия за периода 2019г.-2020г. се е извършвало на база
прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, а за периода 2020г. – 2021г. на база
прогнозни месечни вноски и две изравнителни сметки, чието предназначение е било да
коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално
доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са
3
спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение
на периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г.), съдът приема, че за процесния период
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 686,86
лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и приспадане на
начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на начислена ТЕ за периода
от 06.09.2019г. до 13.05.2020г.
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните
вземания на 22.12.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към 22.12.2022г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва
последиците от предявяване на исковете, погасени по давност се явяват месечните
задължения за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. включително, като последното от тези
задължения за м.07.2019г. е станало изискуемо на 16.09.2019г. (първият присъствен ден след
изтичане на срока в неприсъствен ден), като след отчитане периода, през който давност не е
текла, следва, че вземането за м.07.2019г. се е погасило по давност на 23.11.2022г., т.е. преди
подаване на заявлението. Давността за вземането за м.08.2019г., чиято изискуемост е
настъпила на 15.10.2019г., е спряла да тече на 13.03.2020г., като след възобновяването на
нейното течение на 20.05.2020г., остатъкът от срока, неизтекъл до спирането, е изтекъл на
22.12.2022г., когато обаче е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, поради което това вземане не е погасено по давност. Стойността на
погасените по давност вземания за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. включително се
равняват на сумата от 48,53 лв. (изчислени по Таблица 1 за дължимата стойност по фактури
за този период към заключението на СТЕ). Посочената стойност следва да се извади от
установения за дължим от ответника размер на вземането от 686,86 или дължимата от
ответника стойност на топлинната енергия за 01.08.2019г. до 05.09.2019г. и за периода от
14.04.2020г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 638,33 лв. (686,86 – 48,53). От посочената
стойност следва да се извади и част от сумата за доплащане за отоплителните сезони,
съответстваща на погасените по давност вземания от периода и тези, за които не може да се
потвърди, че топлинната енергия е измерена от годно измервателно средство, а именно за
периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. и за периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г., която съдът
определя на основание чл. 162 ГПК по следния начин: за периода от м.05.2019г. до
м.04.2019г. призната за дължима е единствено цена на топлинна енергия за периода от
01.08.2019г. до 05.09.2019г., т.е. за 1 месец и 5 дни. Сумата за доплащане за този период е
7,78 лв. за 12 месеца, а за признатия период е 0,75 лв. (7,78/12м.=0,65 лв.; 0,65 лв./30 дни=
0,02 лв. х 5 дни = 0,10 лв.; 0,65 лв.+0,10 лв. = 0,75 лв.). За периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г. призната за дължима е цена на топлинна енергия за периода от 14.05.2020г. до
м.04.2021г. Изравнителната сметка за периода от м.05.2020г. до м.07.2020г. е в размер на
4
20,36 лв., а само за признатия период от 14.05.2020г. до м.07.2020г. е в размер на 17,49 лв.
(20,36/3м.=6,79 лв.; 6,79/30 = 0,23 лв.; 0,23 х 17 дни за м.05.2020г. = 3,91 лв.; 3,91 лв. за
м.05.2020г. + 6,79 за м.06.2019г. + 6,79 за м.07.2019г. = 17,49 лв.). Изравнителната сметка за
периода от м.08.2020г. до м.04.2021г. е в размер на 69,37 лв. и след прибавяне на признатия
изравнителен резултат за периода от 14.05.2020г. до м.07.2020г. от 17,49 лв. се равнява на
сумата от общо 86,86 лв. Или признатата сума за доплащане за целия исков период се
равнява на сумата от 87,61 лв. (0,75 лв. + 86,86 лв.), а непризнатата – на сумата от 9,90 лв.,
която следва да се извади от установената сума от 638,33 лв., като се получава сумата от
628,43 лв.
При липса на твърдения и доказателства за плащане, искът за установяване на
дължимост на цена на топлинната енергия е следователно основателен за сумата от 628,43
лв. за периода от 01.08.2019г. до 05.09.2019г. и за периода от 14.05.2020г. до 30.04.2021г., за
който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
като се отхвърли за разликата над сумата от 628,43 лв. до пълния предявен размер от 991,89
лв. и за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., както и за периода от 06.09.2019г. до
13.05.2020г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към
процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3
на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал.
1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения
обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата
фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение
настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон
2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е.
на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. е настъпил на 15.06.2021г. Видно от
представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и документ за отчет в срока по
чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща
фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се
до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за
обезщетение за забава е основателен срещу ответника за сумата от 171,84 лв. за периода от
5
15.09.2020г. до 08.12.2022г. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.),
която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответникът
дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
го обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период, срещу чийто размер ответникът не
е възразил, се равнява съобразно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на сумата от 41 лв. за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. Никое от месечните
задължения за исковия период не е било погасено към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2022г., като се вземе предвид
спирането течението на давността за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Искът за
установяване на цена на услугата дялово разпределение е следователно основателен в
пълния предявен размер и при липсата на доказателства за плащане следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното
в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на длъжника в забава
за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от
ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който
препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им.
Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на това
вземане и искът, предявен на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, като е доказал извършването на разноски за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство в
размер на 25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ. И в
двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ,
бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер от
75 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 41,35 лв. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер от 675 лв., от който следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 372,14 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Р. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. **** дължи на „***, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, сумата от 628,43 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 05.09.2019г. и за периода от
14.05.2020г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *** аб. № *** и сумата от
41 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 70263/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 628,43 лв.
до пълния предявен размер от 991,89 лв. и за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., както и
за периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г., както и исковете с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава върху
главницата цената на топлинната енергия в размер на 171,84 лв. за периода от 15.09.2020г. до
08.12.2022г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение в размер на 9,49 лв. за периода от 31.12.2019г. до
08.12.2022г.
ОСЪЖДА Р. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на „***, ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
41,35 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 372,14 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„*** (с предишно наименование и право-организационна форма „***“ ООД), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7