Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
АННА ДИМИТРОВА
При
секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА и с участието на прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ като разгледа
докладваното от съдия Нейчева ЧНД № 478 по описа
за 2020 година,
На основание чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал.
7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № ********** от 03.10.2019г., влязло в сила на
03.10.2019 г., постановено от Norfolk Magistrates court, Обединено
кралство Англия и
Уелс с което на българския гражданин А.А.И. – роден на *** г., ЕГН **********,***,
е наложена ФИНАНСОВА САНКЦИЯ в общ размер на 335 GBR, от които 220 GBR парична
сума, наложена за
извършено нарушение на раздел 81(1) и 89 (1) от Закона за наредбите за движение по пътищата от 1984 г. и Списък 2 от
Закона за нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988 г., 85 GBR – парични суми за разходите по
съдебното и административното производство, както и 30 BGR – парични суми,
които са определени със същото решение към обществен фонд или организация за
подпомагане на жертвите с левова равностойност 737,92 лв. /седемстотин тридесет и седем лева и
деветдесет и две стотинки/.
ИЗПРАЩА Решение № ********** от 03.10.2019г., влязло в сила на
03.10.2019 г., постановено от Norfolk Magistrates court, Обединено кралство Англия и
Уелс, ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ,
незабавно след влизането на последното в сила.
Решението
може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд - гр. Бургас в
7-дневен срок, считано от днес.
ДА СЕ
УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението
да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
МОТИВИ: Производството пред
Окръжен съд гр. Сливен
е образувано по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение №
********** от 03.10.2019г., влязло в сила на 03.10.2019г., постановено от
Norfolk Magistrates court, Обединено кралство Англия и Уелс, с което на българския гражданин
А.А.И. е наложена финансова санкция
общо в размер на 335.00 GBP, от които 220 GBР - парична сума, наложена с решението за осъждане за деяние /за
това, че на 28.01.2019г. в Тетфорд, графство Норфък е шофирал моторно превозно
средство - HONDA (CARS) JAZZ,
регистрационен номер АР05FWZ, по път с ограничения, а именно А134, Bury Road,
със скорост, надвишаваща 30 мили в час/, което се санкционира по раздел 81 (1) и 89 (1) от
Закона за наредбите за движение по пътищата от 1984г. и Списък 2 от Закона за
нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988г., 85 GBР – парични
суми за разходите по съдебното и административното производство, както и 30 GBР
– парични суми, които са определени със същото решение към обществен фонд или
организация за подпомагане на жертвите. Изпратеното
удостоверение /вкл. и на български език/ е издадено по
смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура гр. Сливен моли съда да признае влязлото в сила решение,
с което е наложена фанансовата санкция на засегнатото лице и да
изпрати същото за изпълнение в НАП.
Тъй като засегнатото лице, не може да бъде намерено, за да бъде призовано, при
условията на чл. 16, ал. 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции съдът му назначи служебен защитник, който изрази становище, че съдът следва да откаже признаване и изпълнение на наложената
финансова санкция на основание чл. 35,
т. 1 и на основание чл. 35, т. 11 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции.
Въз основа на наличните доказателства в делото,
съдът прие за установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице А.А.И. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***
и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е Окръжен съд – Сливен. По данни на съпругата на засегнатото лице И., последният
е в чужбина.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение Решение №
№ ********** от 03.10.2019г., влязло в сила на 03.10.2019г., постановено от
Norfolk Magistrates court,
Обединено кралство Англия и Уелс,
с което на засегнатото лице А.А.И., е
наложена финансова санкция в общ размер на 335
GBР, от които 220 GBР - парична сума, наложена с решението за осъждане за деяние, което
се санкционира по раздел 81 (1) и 89 (1) от Закона за наредбите за движение по
пътищата от 1984г. и Списък 2 от Закона за нарушителите на правилата за
движение по пътищата от 1988г., 85
GBР – парични суми за
разходите по съдебното и административното производство, както и 30 GBР – парични суми,
които са определени със същото решение към обществен фонд или организация за
подпомагане на жертвите, с левова равностойност общо 737,92 лв.
/седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/.
Видно
от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице И.
са следните: на 28.01.2019г. в
Тетфорд, графство Норфък е шофирал моторно превозно средство - HONDA (CARS) JAZZ срегистрационен
номер АР05FWZ, по път с ограничения, а именно А134, Bury Road, със скорост,
надвишаваща 30 мили в час.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става
въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл
в сила акт на съдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане
на задължение за плащане на глоба, разходи по съдебното
и административното производство и парични суми към обществен фонд или организация за
подпомагане на жертвите. Деянието, осъществено от
засегнатото лице А.А.И. попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна
наказуемост.
Решението за налагане на финансова санкция е представено
като заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение
по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че
то съдържа всички реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение №
2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от служебния защитник, че удостоверението е
непълно – описани са всички обстоятелства, при които е извършено деянието, а
именно, че засегнатото лице е управлявало процесното МПС по път с ограничения, със скорост надвишаваща
30 мили в час; посочени са и законовите разпоредби, по които то се санкционира
- раздел 81 (1) и 89
(1) от Закона за наредбите за движение по пътищата от 1984г. и Списък 2 от
Закона за нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988г.
Не са налице основанията за отказ за признаване
на решението, визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд,
поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно
отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето е било призовано лично на
15.07.2019г. и по този начин е било уведомено
за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението и е било уведомено и за възможността за постановяване на
такова решение, ако не се яви на съдебния процес. В този смисъл неоснователни са и доводите, че
е налице основанието по чл. 35, т. 11 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, тъй като засегнатото лице е било
призовано лично за датата и мястото на съдебния процес, уведомено е за
последствията от неявяването му и въпреки това не се е явило лично на съдебния
процес. Т.е. на засегнатото лице са били осигурени всички възможности за
провеждането на справедлив процес и защита в производстнвото по налагане на
финансовата санкция.
С оглед на така констатираното по-горе,
настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на решението за
налагане на финансова санкция, издадено от съдебен орган Norfolk Magistrates
court, Обединено кралство Англия и Уелс. Със
съдебния акт българският гражданин И. е осъден да заплати финансова сатнкция в общ размер на 335
GBР, с левова
равностойност към датата на постановяване на решението в издаващата държава
737,92 лева.
След признаване на
цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение,
незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите
на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от
уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: