Решение по дело №82/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260517                                                  24.03.2021г.                                        град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                    ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и пети февруари                                        две хиляди двадесет и първа година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                               

                                                                                       Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Кина Киркова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 82 по описа за 2021 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба исковата молба на Р.П.Г., с ЕГН **********, чрез адв. М* Г* и адв.И.Б. ***, с която се иска на основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирани суми по изпълнително дело № ****/2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител, а именно: сумата от 4066.31 лв. – главница и лихва по акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1552/05.03.2015 г., сумата от 7959.23 лв. – главница и лихва по АУЗД № 29/07.01.2013 г. и сумата от 2608.07 лв. – главница и лихва по АУДЗ № 4254/06.06.2012 г.

В исковата молба се твърди, че вземанията по издадените три броя АУДЗ касаят задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за периода 2009-2014 г., ведно с лихвите върху всяка главница, които са погасени по давност. Излагат се съображения за приложението на чл. 171, ал. 1 ДОПК и изтичането на пет годишната давност, която е била прекъсната с издаването на актовете. Оспорва се последващо прекъсване на давността, като се сочи, че образуването на изп.производство не представлява основание за това. Конкретно за претенциите на взискателя за заплащане на такса за битови отпадъци се твърди, че същата не се дължи, тъй като Община Бургас не е предоставила надлежно услугата и не е спазен начина за определяне и начисляване на таксата по ЗМДТ. Затова се сочи, че претендираните суми не се дължат. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.   

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска по допустимост и основателност. Посочва се, че задълженията на ищеца са установени посредством издадените АУДЗ и за част от вземанията е била служебно приложена давността. Също така се твърди, че въпросът за предоставяне на услугата по сметосъбиране не може да бъде разглеждан в настоящия процес, доколкото има влязъл в сила административен акт, а тези аргументи следва да бъдат наведени в производство по неговото оспорване. Ответникът излага аргументи за прекъсване на давността от една страна с издаване на АУДЗ, а впоследствие с  възлагателно писмо от 08.07.2015 г. и образуване на изпълнително дело № *****/2015 г. на ЧСИ Т* М*. Посочва, че давността е отново прекъсната с образуване на изп.производство пред ДСИ с възлагателно писмо от 24.08.2020 г. Затова се иска отхвърляне на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства, изпълнително дело № ***/2019г. по описа на Държавен съдебен изпълнител, е образувано по молба на Община Бургас, за вземане по следните Актове за установяване на задължения по декларация – АУ 00 1552/05.03.2015 г., АУЗД № СВ 62471-1/21.06.2018 г. и АУЗД № ДГ 67818-1/19.12.2018 г. От вземанията по посочените актове предмет на настоящото производство е АУ 00 1552/05.03.2015 г., с който са установени следните  задължения на ищеца: 1/ за данък върху недвижим имот за 2013 г. на стойност 315.63 лв. и лихва върху тази сума от 48.46 лв.; 2/ такса битови отпадъци за 2013 г. на стойност 983.86 лв. и лихва върху тази сума от 151.05 лв.; 3/ данък върху недвижимите имоти за 2014 г. на стойност 313.43 лв. и лихва върху тази сума в размер на 16.32 лв.; 4/ такса битови отпадъци за 2014 г. на стойност 978.56 лв. и лихва 50.95 лв. Общият  размер на задължението по акта възлиза на 2858.26лв., от които 2591.49 лв. – главници и 266.78 лв. – лихви за забава.  От приложена справка за вида и размера на задължението към момента, предвид изтеклия период от време, размерът на задълженията за лихви е нараснал до 1474.83 лв. и общият размер на дълга възлиза на 4066.31 лв.

С допълнителна молба от 02.09.2020 г. от взискателя Община Бургас е направено искане за присъединяване и принудитлно събиране на задължения на ищеца по АУЗД № АУ000029/07.01.2013 г. и АУДЗ № АУ004254/06.06.2012 г. Видно от актовете - АУДЗ № АУ004254/06.06.2012 г. касае вземания за данък върху недвижими имоти за 2011 г. на стойност 320.02 лв. и лихва, както и такса битови отпадъци за 2011 г. в размер на 1221.77 лв. и лихва върху нея. Съгласно справка за дълга начислените лихви върху тези главници към момента възлизат на 1245.07 лв. По АУЗД № АУ000029/07.01.2013 г. вземанията касаят данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 и 2010 г. и лихви върху тях, като общият размер на задълженията по издадена от Община Бургас справка възлиза на 7959.23 лв.

От представена от ответната Община Бургас справка с отговора на исковата молба се установява, че за вземанията касаещи АУ000029/07.01.2013 г. за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 и 2010 г. и лихви върху тях, има отбелязване “давност 10 г.”

Що се отнася до вземанията по АУДЗ № АУ004254/06.06.2012 г. от страна на ответника е представена молба вх.№16417 от 16.07.2015г. по изп.д. № 461/2015 г. на ЧСИ Т* М*, с която се иска присъединяване на вземанията по този акт. Няма данни за извършени каквито и да било процесуални действия, извън образуване на делото и присъединяване на вземаното по процесния АУЗД.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно предявеният отрицателен установителен иск за оспорване на вземането може да бъде основан само на новонастъпили факти, след приключване на производството, в което е постановено решението, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и обстоятелства, касаещи спорното право. Също така нововъзникналите факти, които длъжникът може да установява и черпи права, следва да изключват изпълняемото право – например погасяване на задължението. Именно такива са твърденията на ищеца, който счита вземането за погасено по давност. Предвид ограничения обхват на производството по чл. 439 ГПК не следва да бъдат обсъждани наведените доводи за качеството на услугата по извозване на битови отпадъци, като ирелевантни за спора.

Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. След предаването на процесните публични общински вземания за принудителното събиране по реда на ГПК, компетентен да се произнесе по въпроса за погасяването им по давност е гражданския съд, по реда на чл. 439 ГПК. /В този смисъл определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК/ Ето защо, предявеният иск се явява допустим, по всички заявени вземания.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/. Нормата на чл. 172, ал. 2 ДОПК предвижда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар. "абсолютна" погасителна давност от 10 години.

С оглед твърденията на ответника и признанието за служебно отписване на задълженията по АУЗД № АУ000029/07.01.2013 г. /касаещи за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 и 2010 г. и лихви върху тях/ поради погасяването им с изтичане на абсолютна давност, съдът приема, че претенцията за тяхната недължимост се явява основателна. Възражението за недопустимост на иска е неоснователно, предвид отправеното от взискателя искане за присъединяването им и включването на сумите в изпратената до длъжника ПДИ от ДСИ по изп.д. № 20192120400889, което обосновава и  правния интерес от отричане на задължението.

По отношение на вземанията по АУДЗ № АУ004254/06.06.2012 г. /касаещи данък НИ и такса смет за 2011 г./, съгласно приложимия закон същите са изискуеми от 01.01.2012 г. по правилата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. По делото е установено, че с издаване на АУЗД на 06.06.2012 г. е прекъсната давността и е започнал да тече нов пет годишен давностен срок, който изтича през 2017 г., ако не бъде прекъснат или спрян. С постановеното тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, са посочени действията на принудително изпълнение, като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От представените от ответната Община Бургас доказателства не се установява извършване на процесуални действия по изпълнението, с които да е прекъсната давността. Единствената ангажирана молба вх.№16417 от 16.07.2015г. по изп.д. № 461/2015 г. на ЧСИ Т* М* /л.35 от делото/, не съдържа изявление на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Със същата се иска присъединяване на вземанията по АУДЗ № АУ004254/06.06.2012 г., но няма данни за извършване на каквито и да е други действия по изпълнението. Ето защо, съдът приема, че давността не е била прекъсната и с изтичане на петгодишния срок вземането е погасено, преди образуване на изпълнително дело № *****/2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител.
            По отношение на вземанията по АУЗД № 1552/05.03.2015 г., касаещи данък  върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г., съобразно чл. 171, ал. 1 ДОПК  изискуемостта на вземанията е настъпила респ. на 01.01.2014 г. и 01.01.2015 г. и давността за тях е била прекъсната с издаване на акта през 2015 г. Следователно новата давност изтича през 2020 г. Според дадените разрешения с  тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Видно от депозираната молба от визскателя Община Бургас за образуване на изпълнително производство до ДСИ от 15.10.2019 г., със същата са заявени и конкретни действия по изпълнението – налагане на запори на трудово възнаграждение или други вземания  в банки, възбрани върху имоти и запори върху МПС-та, както и да се насрочи и извърши опис, оценка и публична продан на имуществото на длъжника. Следователно, с направеното изрично изявление за прилагане на конкретен способ давността е била прекъсната и респ. от образуване на изпълнителното производство е започнала да тече нова пет годишна давност, която не е изтекла към момента на депозиране на исковата молба.

Що се отнася за претенциите за заплащане на лихва - съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК приравнява лихвата към публичните вземания (държавни и общински), поради което приложима е петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК и посочените по-горе аргументи.

Предвид изложеното съдът приема, че за вземанията по АУЗД № 29/07.01.2013 г. в размер на сумата от 7959.23 лв. – главница и лихва, както и за вземанията по  АУДЗ № 4254/06.06.2012 г., на стойност от 2608.07 лв. – главница и лихва, са погасени по давност и искът по чл. 439 ГПК е основателен и доказан. По отношение на вземанията по АУЗД № 1552/05.03.2015 г., за които не е изтекъл петгодишния давностен срок, предявеният иск по чл. 439 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи плащането на сумата от 1289 лв. – разноски за държавна такса и  адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Предвид отхвърлената част от претенцията ищецът следва да заплати на ответника сумата от 42 лв. – юрисконсултско възнаграждение /от общо определеното от съда такова в размер на 150лв., съгласно 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност на делото/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас, с адрес ул. Александровска № 26,  БУЛСТАТ *******, че на основание чл.439 ГПК, Р.П.Г., с ЕГН **********, не дължи следните суми по изпълнително дело изпълнително дело № 889/2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител, касаещи главница и лихва по акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/, а именно: сумата от 7959.23 лв. – главница и лихва по АУЗД № 29/07.01.2013 г. и сумата от 2608.07 лв. – главница и лихва по АУДЗ № 4254/06.06.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4066.31 лв. – главница и лихва по акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1552/05.03.2015 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес ул. Александровска № 26,  БУЛСТАТ ******,  да заплати на Р.П.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 1289 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Р.П.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на Община Бургас, с адрес ул. Александровска № 26,  БУЛСТАТ ******, сумата от 42 лв. (четиридесет и два лева), представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е