Р Е
Ш Е Н
И Е №260322/16.7.2021г.
гр. ЯМБОЛ.16.07.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........17.06.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..............................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА………………….......гр.дело N .2681. .. по описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството е образувано по
молба и допълнителна такава от 20.05.2020г. на Н.В.Н., с която желае да бъде
осъден Ж.Ж.У. да му заплати сума от 270 лева, от които 250 лева, съставляващи
платената от него сума за отпечатването на книгата и 20 лева - мораторна лихва,
считано от 14.02.2019год. до депозиране на иска, както и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по занятие е
писател. За отпечатването на написаните от него книги през годините е ползвал
услугите на различни издатели, между които и ответника.
Твърди, че на 06.11.2018 год. е провел
разговор с ответника У., в качеството му на собственик на издателска къща и
постигнали съгласие за издаване на книгата му „Упражнение по идентичност".
Уговорката помежду им не съставлявала издателски договор по смисъла на чл.46 от ЗАПСП, тъй като не е възложил на ответника правомощие за разпространение на произведението,
а само за отпечатването му, поради което и съгласието им касаело само
издаването на ръкописа.
В изпълнение на взаимно поетите
ангажименти, на следващия ден - 07.11.2018 год. направили втора среща, на която
предал на У. ръкописа и му платил авансово сумата в размер на 250 лева, а той
от своя страна му предоставил квитанция за получената сума. Уговорили се за
напечатване на книгата в срок от 1 седмица, което е обичаен срок за малки
тиражи.
Ищецът твърди, че след около 3-4
дни се обадил на ответника, но той не му отговорил. Потърсил го още няколко
пъти, но не осъществил връзка с него, тъй като не отговарял. После във времето
го срещал на обществени мероприятия и му задавал въпрос във връзка с поетия от
него ангажимент, но не получавал никакъв отговор, просто ответникът мълчал, а
задължението му така и останало неизпълнено. Месец февруари изпратил на
ответника покана за доброволно връщане на платената му сума, но и до момента
нямало реакция от негова страна. В допълнителната молба посочва, че неформалните
договорни отношения между страните са прекратени, считано от 14.02.2019г. с
факта на получаване от страна на ответника на покана за доброволно плащане.
В хода на съдебното дирене искът
се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита
предявеният иск за процесуално недопустим, тъй като както в исковата молба,
така и в представената по делото молба - уточнение, ищецът е посочил, че
ответник по иска е физическото лице Ж.Ж.У.. От представената и приложена към
молбата квитанция към приходен касов ордер № ***. е видно, че претендираната
парична сума е заплатена на ЕТ „Ж.У."***, поради което счита, че именно
едноличният търговец притежава пасивната материално-правна и процесуалноправна
легитимация, за да бъде ответник по тази искова претенция. Според него, претендираната
от ищеца сума е заплатена на едноличния търговец, от което следва извод, че
плащането и насрещните задължения, произтичащи от уговорките между двете
страни, са обусловени от търговското качество на ответника и са неразривно
свързани с неговата търговска дейност, в рамките на която същият се занимава с
книгоиздаване и книгоразпространение.
По отношение на основателността,
счита предявения иск за изцяло неоснователен. Посочва, че е изправна страна в
съществуващото между двете страни договорно правоотношение и не дължи връщане
на платеното. Не оспорва, че ищецът му е заплатил претендираната и посочена в
касовия ордер сума, срещу задължението на последния да подготви за печат и
издаде книгата „Упражнения по идентичност", както и да извърши всички
останали действия, съпътстващи издаването, в т.ч. редактиране, графично
оформление на творбата и др.. с изключение на разпространението, както се
твърди и в исковата молба. Оспорва обаче твърденията за уговорен между страните
едноседмичен краен срок на изпълнение. Твърди, че между двамата не е имало
такава уговорка, тъй като такъв срок е прекалено кратък и крайно недостатъчен
за отпечатването на книга, дори и тиражът и да е малък. Веднага след заплащане
на сумата, ответникът е предприел действия по подготовката на книгата за печат.
Открил е регистрационна процедура в Националната Агенция за I8ВN - гр. С.,
където е заявил, че подготвя произведението за печат. Попълнил е регистрационна
карта за присъждане на 13ВИ за издание, съдържаща всички основни и изискуеми от
закона параметри на бъдещата книга, в резултат на което на заглавието е
определен уникален *** -номер - ***. Само по себе си, провеждането на
регистърната процедура по заявяване на предстоящо отпечатване изисква
техническо време, което подкрепя твърденията ни за липса на уговорен между
страните краен срок за издаване на произведението.
Едновременно с това, след
заплащане на сумата и в хода на предпечатната подготовка, ответникът твърди, че
се е опитал многократно да се свърже с ищеца, за да уточнят особености по
редакцията на книгата и нейното оформление за печат, но последният не е оказал
каквото и да било съдействие в тази насока. За да изпълни точно задължението
си, ответникът - издател е предприел и извършил своевременно всички необходими
действия, предхождащи издаването на книгата, като на практика е подготвил,
оформил и издал произведението, няколко пилотни бройки от което е изпратил в Н
Б ..***" - гр. С.. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. В допълнителният отговор посочва, че не е налице валидно разваляне
на договора от страна на ищеца, т.к. ищецът не е ангажирал доказателства
съществувала ли е покана, достигнала ли е до адресата и съдържа ли е изявление
за едностранно разваляне на договора. В хода на производството възраженията се
поддържат
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото ищецът не представи
посочените в исковата молба писмени доказателства, а именно: квитанция към ПКО №***. и издаден от ИК „Ж.У.“ известие
за доставяне на покана за доброволно изпълнение и фактура № 218/22.01.2019г.
Ответникът е представил
регистрационна карта за присъждане на ISBN за издание с посочен автор Н.Н. и заглавие „***“, както
и екземпляр от книгата „***“ с издател ИК“Ж.У.“.
По делото бяха събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Л. У. – съпруга на ответника. Посочва, че съпругът й е издател и има
отношения с Н.Н. във връзка с издаването на някаква негова книга. Той Н. му дал
ръкописа на книгата за печат и Ж. започнал да мисли какво да прави.
Регистрирали я за инв. номер ***. След
като издадоли номера веднага почнали работа по книгата, защото в рамките на 60
дни ако изпратят на Националната библиотека
престъпвали закони и ще ги глобят
най-много. Не можем да бавим издаването повече от 60 дни. Не знае съпруга
й да е имал уговорка за срока, в който трябвало да изпълни поръчката. След това
имало пълно мълчание от страна на ищеца.
Случайно разбрали , че в производствено
помещение – което е на „***“ – печатница на техни колеги видяла книгата, след като те също вече я били издали книгата на Н.Н..
Посочва, че съпругът й се опитвал да се свърже с ищеца ,
но той не отговаряше. Първата книга била отпечатана през 2019 г. някъде м.02 –
03.
Свидетелят Д.Б.Д. –
сочи, че познава Н. Н.. Той е член на „Дружеството на писателите“ повече от 15
години. Сочи, че ищецът е представил своя книга през 2018 г. Последното подобно
мероприятие, което било планирано, била премиерата на неговата книга „***“,
която се провела на 20.12.2018 г. Той се
срещнал в библиотеката с него в края на май, началото на юни месец същата година
и го уведомил, че предстои излизане на новата му книга и го попитал дали може
да я представи в библиотеката. Свидетелят му отговорил утвърдително и му казал
да се свърже с г-н Т. Т. – представителя на „***“ в гр. Я..
Свидетеля Д.Д. –
заяви, че познава г-н У. - издателя на книгата.
Сочи, че не се е срещал с г-н У. по този въпрос за издаването на книгата
и не се е срещал и не е съм разговарял за издаването на тази книга. Единствено
е разговарял с него след излизането на книгата.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните прави изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл.55,ал1,предл.3 от ЗЗД.
За да
бъде уважен иска по чл.55,ал.1,предл.3-то от ЗЗД следва да е налице сключен
валиден договор между страните, ищецът да е изправна страна по договора,
ответникът виновно да не е изпълнил договорните си задължения, ищецът да е
развалил договора, а ответникът да не е върнал полученото по договора.
По делото ищецът по никакъв начин не ангажира
доказателства за установяване на тези факти. Дори посочените в исковата молба
писмени доказателства не бяха представени, въпреки че това бе констатирано от
съда с разпореждането по чл.140, ал.1 от ГПК № ***., препис от което е получено от ищеца. Не се установи сключването на
договор между страните, нито неговото разваляне. Волеизявлението за разваляне
следва да е категорично, ясно формулирано и с предоставяне на подходящ срок за
изпълнение с предупреждение за последиците. Такова изявление не бе установено
да е оправено от ищеца до ответника
От показанията
на св. Л. У., на които съдът дава вяла, отчитайки факта, че е съпруга на
ответника се установи, че действително ищецът е предал на ответника ръкопис на
книгата на ищеца, която впоследствие той
е отпечатал, за което бе представено копие от същата. Приемането на
поръчката се установява и от представеното доказателство за извършена от
ответника регистрация за тази книга в Национала агенция ISBN, с получен номер в нея за
въпросното издание и което е видно вероятният срок за отпечатване на книгата
04.02.2019г. В тази връзка съдът приема, че ответникът е изпълнил задълженията
си по отпечатване на книгата. Не се установи твърдението, че срока за това не е
спазен. Не се установи и не се представиха доказателства за предаването на
сумата от 250 лв. на ответника в изпълнение на договора. Поради това и
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този
изход на делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените
от него разноски по делото в размер на
300лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.В.Н.,
ЕГН ********** *** против Ж.Ж.У. ***, кантора 17 – адв.С. Т. иск по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 250.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.В.Н. да заплати на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК на Ж.Ж.У. направените по делото разноски в размер на
300лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: