№ 3382
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110126933 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ИВ. ИВ. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9911/2021г. на
СРС, 40 състав, а именно: 1466,32лв., представляващи цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017г. до 30.4.2020г. до топлоснабден
имот, находящ се в /адрес/, аб. № ..........., ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до
изплащане на вземането; 152,54лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018г. до 4.2.2021г.; 4,48лв.,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.3.2020г. до 30.4.2020г., ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до изплащане на
вземането, и 0,32 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 1.5.2020г. до 4.2.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че между страните не е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като
1
ответникът не е собственик или вещен ползвател на имота. Евентуално прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница за периода
м.05.2017г.-м.02.2018г. Оспорва и акцесорните претенции за лихви.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нот. акт за покупко-продажба /л. 14/, от който се
установява, че на 26.07.2010г. ответникът е придобил собствеността на процесния
недвижим имот, представляващ ап. № 47, находящ се в гр. София, ж. к. Банишора, в
жилищната града на ул. „Струга“ № 34, вх В, ет. 4. Доводът на ответника, въведен в
устните състезания, че нот. акт не бил заверен по надлежния ред е несъстоятелен,
доколкото същият е заверен по реда на чл. 183 ГПК, а и ищцовото дружество няма как
да разполага с оригинал на договор, по който не е страна, или да се снабди с
официално заверен препис от него от Службата по вписванията, предвид че не е страна
по него. Освен това, по делото е представено заявление – декларация, изходящо от
ответника И.П. /л. 16/, което не е оспорено относно неговото авторство и съдът е
длъжен да приеме, че принадлежи на това лице на основание чл. 180 ГПК. Това
заявление е адресирано до ищцовото дружество и е входирано във входящия му
регистър, като с него се прави искане за откриване на партида на името на ответника
именно за процесния топлоснабден имот. Това заявление по същността си
представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт относно
наличието на облигационна връзка между страните. С оглед на това, при съвкупната
преценка на тези доказателства се достига до несъмнения извод, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и като такъв се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по неформален договор за доставка на
топлинна енергия, като дължи заплащане на цената на потребената енергия.
2
За изясняване количеството доставена топлинна енергия по делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът намира за обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че през
процесния период в имота е имало 3бр. отоплителни тела, щранг – лира в банята и 1бр.
водомер за топла вода. На 3бр. от отоплителни тела /в хол, кухня и стая/ са поставени
ИРРО. Вещото лице посочва, че за сезон 2017/2018г. не е осигурен достъп /което се
установява от представения протокол – л. 71/, поради което топлинната енергия за
отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. Поради неосигурения достъп, топлата вода е начислявана на база брой
потребители – един, по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Начислена
е и топлината от щранг -лирата съобразно заложената в Наредбата формула, доколкото
самата щранг-лира има характеристиките на отоплително тяло. За сезони 2018/2019г. и
2019/2020г. количеството потребена топлоенергия за отопление е изчислено на база
реален нулев отчет. Това съответства и на удостовереното в протоколите за отчет /л.
72-73/, в които е посочено, че новите отчети на топломерите са с показание 0 със
забележка за наличие на щранг-лира. Топлата вода за този период също е начислена на
база реален отчет, като резултатите са отнесени правилно от ФДР. През целия процесен
период е начислявана и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, по
заложената в т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334.
При съобразяване на всички обстоятелства, вещото лице е достигнало до извода,
че за сезон 2017/2018г. стойността на потребената топлоенергия за отопление, БГВ и
сградна инсталация излиза на 1473,39лв., за сезон 2018/2019г. на 364,48лв. и за сезон
2019/2020г. на 378,94лв, или общо на 2216,81лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е доказано, че ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот за периода 01.05.2017г.-
30.04.2020г. на стойност 2216,81лв.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията за периода
м.05.2017г.-м.02.2018г. по давност. Задълженията за заплащане цената на топлина
енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 19.02.2021г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 19.02.2018г., следва да са погасени по давност.
За процесния период в отношенията между страните са приложими общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2017г.-м.12.2017г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 19.02.2018г.
3
Техният размер съобразно СТЕ излиза на сумата от 138,35лв. В тази сума не е
включена пропорционална част от изравнителната сметка за доплащане за сезон
2017/2018г., която е в общ размер от 1179,60лв., тъй като според настоящия съдебен
състав след края на отоплителния сезон при наличие на задължение за доплащане
възниква ново вземане в полза на топлофикационното дружество, което има отделен и
самостоятелен падеж съобразно общите условия. Ето защо, от общия размер на
задължението за топлинна енергия за процесния период - 2216,81лв., трябва да се
извади стойността на погасените по давност вземания – 138,35лв., и се получава
разлика от 2078,46лв. В настоящото производство обаче ищецът претендира сума,
която е в по-малък размер, а именно 1466,32лв. В гражданския процес действа
принципът на диспозитивното начало, поради което от волята на ищеца зависи дали ще
претендира пълния размер на вземането си или само част от него. Доколкото по делото
се установява дължимост на по-голяма сума от претендираната, то следва, че
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед изложеното, искът за заплащане на топлинна енергия на стойност
1466,32лв. е изцяло основателен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
паричните си задължения на падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава. Нейният размер не се
оспорва от ответника, а и изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на
интернет калкулатор, излиза на претендираната от ищеца сума от 152,54лв. за периода
15.09.2018г.-04.02.2021г.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
В отговора на исковата молба липсват възражения и оспорвания, свързани с
тази претенция, освен общото такова за липса на облигационна връзка между страните,
което бе обсъдено по-горе и е неоснователно. Но въпреки това, за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че съгласно задължителните за страните общи
условия към договора за продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с /фирма/. Въз основа на решението, е сключен договор с дружеството
за извършване на услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от
експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата
и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото
дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга,
която за периода 01.03-30.04.2020г. възлиза на претендираната сума от 4,48лв. Това
вземане също не е погасено по давност, поради което и този иск следва да бъде уважен
изцяло.
Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези задължения на падежа, то на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на
0,32лв. за периода 01.05.2020г.-04.02.2021г.
С оглед изложеното, всички предявените искове се явяват основателни и следва
4
да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът.
В заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 82,47лв. В
исковото е доказал разноски в размер на 76,36лв. за платена държавна такса и 250лв.
депозит за експертиза. Претендира и юрк. възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя на 100лв. Или общо за исковото производство следва да му
се присъдят разноски в размер на 426,36лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
............, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу ИВ. ИВ. П., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 9911/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 1466,32лв., представляващи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017г. до 30.4.2020г. до
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб. № ..........., ведно със законната лихва от
19.2.2021г. до изплащане на вземането; 152,54лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018г. до 4.2.2021г.; 4,48лв.,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.3.2020г. до 30.4.2020г., ведно със законната лихва от 19.2.2021г. до изплащане на
вземането, и 0,32 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 1.5.2020г. до 4.2.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ИВ. ИВ. П., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 82,47лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
426,36лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5