№ 3451
гр. Варна, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502362 по описа за 2021 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С.П. К, като майка и
законен представител на ЗЛ. СП. СП., ЕГН ********** срещу решение № 326 от
10.05.2021г., постановено по гражданско дело №11228 по описа за 2020г. на Районен съд –
Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу СП. ЗЛ. СП. иск с правно основание
чл.150 СК за увеличаване на дължимата от ответника в полза на детето Златин издръжка за
разликата над 220лв. до предявения размер от 500лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
присъдената издръжка в размер на 220лв. месечно е в занижен размер и не е достатъчна за
покриване на разходите за задоволяване на нуждите на детето, като не е съобразена и с
възможностите на ответника да дава издръжка. Посочва се, че доходите на ответника
значително надвишават тези на ищцата, като съдът неправилно е изчислил възможностите
на двамата родители, като доходите на майката са определени на база на доходите за една
година, а тези на ответника само въз основа на представените документи за период от 6
месеца до м. септември 2020г. Сочи също, че не са обсъдени задълбочено и в цялост всички
представени по делото доказателства, поради което и съдът е достигнал до неправилни
изводи относно общо необходимата месечна сума за издръжката на детето. Посочва се също,
че от определяне на предходната издръжка е изминал продължителен период онт време,
през който детето е пораснало, като се е увеличил и размера на средствата, необходими за
неговото отглеждане и издръжка.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като издръжката в полза на детето се
присъди в претендирания размер от 500лв.
С въззивната жалба е отправено искане съдът да задължи въззиваемия да представи
1
доказателства за доходите си за периода от м. септември 2020г. до м. октомври 2021г.; за
допускане на повторен разпит на св.С.К.. Искането за повторен разпит на свидетеля е
обосновано с неправилно интерпретиране на показанията на свидетеля от
първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноски.
Страните не са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на
съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да
събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и
да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази
императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства,
въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно издръжка за малолетно дете, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно
състоянието на детето и нуждите на същото от средства за издръжка освен тези свързани с
неговото израстване, както и, че при първоинстанционното разглеждане на делото са
събрани относимите към спора доказателства, настоящият състав на съда намира, че при
въззивното разглеждане следва да се допуснат единствено доказателства относно размера на
доходите на страните, като същите бъдат задължени да представят такива в срок до съдебно
заседание.
2
Искането на въззивницата за допускане на повторен разпит на свидетел, поради това, че
съдът неправилно е интерпретирал в мотивите на решението неговите показания е
недопустимо и следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА СП. ЗЛ. СП. и С.П. К в срок до съдебно заседание да представят
доказателства, установяващи размера на получаваните от тях доходи за период от една
година назад от датата на предявяване на иска и към настоящия момент.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11. 2021 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3