Решение по дело №1012/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260017
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20204150101012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260017

гр. Свищов, 18.02.2021 год.

 

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 18.01.2021 година в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря  Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1012 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взема предвид:

 

Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал.3 от Семейния кодекс, обективно съединен с небрачния иск по чл. 56 СК.

Ищеца  Е.И. *** твърди, че с ответницата Г.П.М. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 23.07.1988г. Родените през време на брака деца две деца са навършили пълнолетие. Твърди, че първоначално брачните отношения били добри, но с течение на времето ответницата се променила. През 2005г. заминала за Гърция и прекъснала всякакви отношения с ищеца. При опити да обсъдят по телефона отношенията си ответницата или мълчала или отговаряла, че така е решила. През 2016г. се завърнала за кратко в България и го уведомила, че нямала чувства към ищеца. Казала, че има намерение да се пенсионира в Гърция и да придобие гръцко гражданство, а също и че желае развод, но няма време да изчака процедурата по развода.  По-късно научил, че ответницата има връзка и с друг мъж. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да възложи семейното жилище на него, тъй като ответницата го е напуснала и тайно се е установила в чужбина, а ищецът няма друго жилище.  Моли съда да прекрати брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответницата.  Моли съда да предостави ползването на сем. жилище в гр. Свищов, ул.******. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответника по иска не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.П.Д. от ВТАК. Поддържа исковата молба.

Ответникът редовно призован, не се явява.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са законни съпрузи от 23.07.1988г. видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 135/23.07.1988г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов, като съпругата е приела фамилното име на съпруга М..

Видно от представения Договор за продажба на общински недвижим имот от29.11.2007г., страните са придобили  режим на СИО общинско жилище, подробно описано в договора, находящо се в гр. Свищов  на ****** .

Според св.Р. И.  - син на страните, последните не живеят заедно от 2005г. Заявява, че майка му напуснала семейното жилище без обяснения и отишла да живее в Гърция. Свидетелят към него момент бил ученик в осми клас. Свидетелят изнесе, че след напускането на семейството от майка му, за него и по-големия му брат грижи е полагал само и единствено ищеца, подпомаган от своите родители. Свидетелят изнесе, че рядко се чувал с майка си – няколко пъти в годината, докато с брат му ответницата общувала по-често – поне един път в месеца. Заявява, че през 2016г. ответницата се прибрала в България и събрала синовете си, като им заявила, че желае да се разведе. Ищецът на няколко пъти през 2016г. я молил да не се развеждат и изчакал да си промени мнението. Понастоящем същата била уведомена за развода, но уведомила, че няма време да се яви на делото. Според свидетеля майка му не желае да запази брака си.  

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Причините, довели до настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство се установят безпротиворечиво от показанията на водения от ищеца свидетел и не се разколебават от други събрани по делото доказателства. Същите разкриват, че между страните е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва близост, взаимност и другарство. Това състояние, възникнало през 2005г., когато ответницата без обяснение е напуснала семейното жилище и се е установила в чужда държава. Въпреки желанието на ищеца да запазят брачната връзка, ответницата не положила усилия за това. Тя продължила да не общува със съпруга си и почти на практика да не се интересува от семейството си. Тъй като двамата съпрузи от години живеят разделено, те не споделят общи потребности, не контактуват помежду си, като причина за това не е само обстоятелството, че живеят  в различни държави, а настъпилия разрив в отношенията им след напускане на ответницата на семейното жилище и нежеланието й да общува със съпруга и децата си.

 При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде прекратена. Към настоящия момент бракът на съпрузите съществува формално, семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

По делото н е направено искане по чл. 49, ал. 3 от СК, поради което съдът  дължи произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението на ответницата. Същата без обяснения е напуснала семейното жилище, отказала е да контактува със съпруга си, в изключително редки случаи поддържала някакви отношения с децата си. Същата отказала да подобри отношения със съпруга си, въпреки  проявеното от него желание да заздравят брачните отношения. е установил извънбрачна връзка с друг партньор, С оглед това съдът достигна до извода, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име на другия съпруг. Такова искане ответницата не е направила, поради което съдът не дължи произнасяне относно фамилното име на съпругата след постановяване на решението.

Ищецът претендира ползване на семейното жилище, находящо се гр.Свищов, ******. Съдът на основание чл.56, ал.1 от СК следва да уважи направеното искане предвид липсата на противопоставяне на това искане от ответницата, а и от събраните доказателства се установява, че същият е останал да живее в това жилище и след раздялата на страните. 

При този изход на делото и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 30 лв., която следва да се заплати от ответника на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК,  както и 5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист. С оглед отправеното искане и на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищеца следва да се възложат на ответника, поради което последният следва да заплати му сумата в общ размер от 625 лева.

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Е.И.М., ЕГН **********,  с адрес *** и Г.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак № 135/23.07.1988г. на Община Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за разстройството на брачните отношения има жената.

 

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в гр. Свищов, ул.****** на  ищеца Е.И.М., ЕГН **********.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр.1-во ГПК Г.П.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.М., ЕГН **********,  с адрес *** сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляваща съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати по сметка на Свищовския районен съд сумата от 30,00 (тридесет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и  5 лева (пет лв.) – такса за издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :