№ 2480
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110141953 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Б. А. Г. и Р. Г. Г., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1 719,94 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Разсадника – Коньовица“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на по 194,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница за доставена топлинна енергия, за периода от 15.08.2021
г. до 04.04.2023 г., сумата в размер на по 27,87 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по
5,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода от
16.07.2020 г. до 04.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 21919/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват иска по основание и размер. Оспорват в имота да се доставяна топлинна енергия в
претендирания размер. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца н изразява становище, с което поддържа,
1
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ (отм.)
от 18.12.1989 г., удостоверение от „ГИС – София“ ЕООД, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, се установява, че ответниците са притежавали правото на собственост
върху процесния имот през исковия период. При това положение следва да се приеме, че
съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през
исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя
под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски
отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става
при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не
се твърди ответниците да са отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което
следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между
посочените лица и ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по
силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е
възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на
имота по проект. По отношение на топлинната енергия за отопление е посочено, че в имота
има 3 бр. отоплителни тела с ИРРО, като същата била определяна въз основа на отчет на
уредите. Топлинната енергия за БГВ е определяна въз основа на отчет на показанията на 1
бр. водомер за топла вода в имота. Съгласно заключението стойността на потребената за
2
исковия период топлинна енергия възлиза на 3500,28 лева, изчислена при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки. Следователно дължимата от всеки от ответниците сума
е в размер на по 1750,14 лева. Претенциите на ищеца са в по-малък размер, поради което с
оглед липсата на твърдения и ангажирани доказателства сумата да е платена, се налага извод
за основателност на исковете в пълния предявен размер.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на 55,74 лева или всеки от
ответниците е задължен за сумата в размер на по 27,87 лева, поради което и доколкото в
посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза не са включени и дължимите суми за дялово разпределение, то
исковете за дялово разпределение се явяват изцяло основателни.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Следователно за вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за които е
издадена обща фактура № ********** от 30.06.2021 г., обезщетение за забава се дължи от
15.08.2021 г., от който момент се претендира същото. Определено по реда на чл. 162 ГПК и
предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, дължимото обезщетение за
забава за процесния период от 15.08.2021 г. до 04.04.2023 г. върху дължимата сума за
топлинна енергия в общ размер на 3439,88 лева възлиза на сумата в общ размер на 388,76
лева или задължението на всеки от ответниците е в размер на по 194,38 лева. Доколкото
претенциите на ищеца са в същия размер, предявеният спрямо всеки от ответниците
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции в размер на по 5,14 лева за периода от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г.
се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
3
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 507,82 лева, от
които 77,89 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 506,48 лева или всеки от ответниците дължи разноски в
настоящото производство в размер на по 253,24 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 77,88 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 127,54
лева или дължимите от всеки от ответниците разноски за заповедното производство са в
размер на по 63,77 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липса на претенция и данни за такива, разноски не
следва да им бъдат присъждан.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Б. А. Г., ЕГН
********** и Р. Г. Г., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. А. Г. , ЕГН ********** и Р. Г. Г. , с
ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж.к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 65, вх. Б,
ет. 11, ап. 51, дължат на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, всеки от тях сумата в размер на по 1 719,94 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Разсадника – Коньовица“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на по 194,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница за доставена топлинна енергия, за периода от 15.08.2021
г. до 04.04.2023 г., както и сумата в размер на по 27,87 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
21919/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на
по 5,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода от
16.07.2020 г. до 04.04.2023 г,
ОСЪЖДА Б. А. Г. , ЕГН ********** и Р. Г. Г. , с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. София, ж.к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51, да заплатят на т, с
ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на по 253,24 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на по 63,77 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4