Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Перник, 10.08.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 93 по описа
за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213, ал. 7, във вр. с ал.
5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по
жалба на И.Е.С., ЕГН **********, с адрес:
***, против заповед № 3796з-183 от 10.03.2023 г., издадена от началника на
Второ районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, за отнемане в полза на държавата на оръжие
и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, кал. „7.62х25“, № БА 7180 и пълнител
за него – 2 (два) броя; патрони, кал. „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя и ловна
пушка успоредка „Монте Карло“, кал. „12“, № 14126.
В жалбата се излагат
доводи, свързани с липса на уведомяване на жалбоподателя, че „има срок“, в
който трябва да прехвърли собствеността на оръжието на лице, което има
разрешително. Твърди, че е ловец и е могъл да придобие собственост върху
оръжието, ако е знаел „за това“. Иска отмяна на оспорения административен акт. В представени по делото допълнителни
становища (л. 44 и л. 53), депозирани от адвокат А.П. ***, процесуален
представител на жалбоподателя, се излагат доводи за наличие на основанията по
чл. 143, т. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед поради издаването ѝ
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона.
Ответникът по жалбата – началник на Второ РУ към ОДМВР – Перник, в постъпило становище (л. 22)
чрез главен юрисконсулт С.С., негов пълномощник, оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като прилага списък по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А.П. ***,
негов пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в същата и в
приложените по делото становища съображения. Иска отмяна на оспорения
административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно
приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.
144 от АПК.
В съдебно заседание
ответникът – началник на Второ РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се
явява, представлява се от юрисконсулт С.С.. Оспорва жалбата с доводи за законосъобразност
на издадения административен акт, изложени и в представеното по делото
становище, съответно за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Моли
съда да отхвърли жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.Е.С.
е наследник, заедно с майка си С.С.Х., на Е.С.Х., починал на 02.05.2019 г., видно от удостоверение за
наследници изх. № 23/ИЗТ-170 от 15.02.2023 г. Приживе наследодателят на
жалбоподателя е притежавал
огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 (два)
броя; патрони, калибър „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя; ловна пушка успоредка
„Монте Карло“, калибър „12“, № 14126, въз основа на разрешение № 2015011299520,
издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР - Перник, със срок на валидност до
27.04.2020 г.
На 13.05.2019 г., с приемо-предавателен
протокол рег. № 3796р-4641 (л. 12), И.Е.С. предал в служба КОС във Второ РУ към
ОДМВР – Перник, за съхранение при домакина на районното управление, пистолет
„ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 броя; патрони, калибър
„7.62х25“ – 18 броя; ловна пушка успоредка „Монте Карло“, калибър „12“, №
14126; кожен калъф – 1 брой; разрешение № 20150116978.
С писма рег. № 379600-2164
от 22.02.2023 г. (за И.С.) и № 379600-2165 от 22.02.2023 г. (за С.С.), и двете
получени от своите адресати на 02.03.2023 г. (известия за доставяне на л. 7 и
л. 9), наследниците на Е.С.Х. са уведомени за започнало административно
производство на основание чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за
издаване на заповед за отнемане в полза на държавата на наследените от тях
огнестрелни оръжия и боеприпаси. Предоставен им е тридневен срок, считано от получаване
на известията, за писмени възражения. Такива не са постъпили.
Със заповед №
3796з-183 от 10.03.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, началникът на
Второ РУ към ОДМВР – Перник, разпоредил отнемане в полза на държавата на
предадените от И.Е.С. огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: пистолет
„ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180; пълнител за него – 2 (два) броя; патрони,
калибър „7.62х25“ – 18 (осемнадесет) броя; ловна пушка успоредка „Монте Карло“,
калибър „12“, № 14126. Заповедта е основана правно в чл. 213, ал. 5 във вр. с
ал. 2 от ЗОБВВПИ, и фактически - в непрехвърлянето от страна на наследниците на
Е.С.Х. на собствеността на огнестрелното оръжие и боеприпасите (ООБ) на лице, с
разрешение за производство, търговия или придобиване на ООБ, в срока по чл.
213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в случая до 12.05.2020 г. Заповедта е съобщена на
наследниците на Е.С.Х. на 15.03.2023 г. (известия за доставяне на л. 4).
В съдебно заседание
се представиха от жалбоподателя и приобщиха като доказателства по делото:
заявление от И.Е.С. до началника на Второ РУ към ОДМВР - Перник, с рег. № 379600-8161
от 13.07.2023 г. (л. 55) за издаване на разрешение за съхраняване, носене и
употреба на огнестрелно оръжие – ловна пушка, успоредка, марка „Монте Карло“,
калибър 12, фабр. № 14126, и боеприпаси за същата; разрешение № 20180437117 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях
съгласно приложение, неразделна част от разрешението (последното не се представя), издадено на И.Е.С.
на 16.10.2018 г., валидно до 15.10.2023 г. (л. 46); членска карта № 072803 от Национално
ловно-рибарско сдружение (НЛРС), заверена за 2023 г. (л. 48); удостоверение за
придобито право на лов № 77150 от 03.07.2018 г. (л. 49); билет за лов за 2023
г. (л. 51).
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган,
в рамките на правомощията по чл. 213, ал. 5, във вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началник Второ РУ към ОДМВР – Перник, издал разрешението за
придобиване, съхранение и ползване на процесните оръжия.
Заповедта е издадена
в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирана с фактически и правни основания за издаването ѝ
– посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ
факти, съответно липсата на доказателства за предприети от страна на наследниците
на Е.С.Х. действия по прехвърляне на собствеността на оръжието или действия по
снабдяване със съответното разрешение в законоустановените срокове след
предаването на оръжието, е приета за годно фактическо основание за формиране на
властническо волеизявление за отнемане в полза на държавата на наследените
оръжия и боеприпаси.
При издаване на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание
същата да се отмени в условията на чл.
146, т. 3 от АПК. Без основание са
доводите на защитата, свързани с неуведомяване на всички наследници на
починалия собственик на процесните оръжия и боеприпаси, за предаването им за
съхранение на 13.05.2019 г., съответно твърдението, че предаването на оръжията
е станало без знанието на другия наследник.
Съобразно
задължението, въведено с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, включително
в редакцията на закона към датата на откриване на наследството през 2019 г.,
при наследяване на изделията по ал. 1 – 3 (вкл. оръжия и боеприпаси),
наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление до
съответния местно компетентен орган на МВР, за издаване на разрешение за
придобиване. В конкретния случай липсват доказателства, както и не се твърди, такива действия да се предприемани от
страна на законните наследници на Емил Христов.
От друга страна,
притежаването на такива вещи е допустимо само при надлежно разрешение, получено
при условията и в сроковете на ЗОБВВПИ. В противен случай вещите следва да
бъдат предадени за съхранение на компетентните органи до извършването на
разпореждане с тях в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Задължението за
предаване е за всички наследници. В тази връзка и предвид липсата на действия
за получаване на разрешение за придобиване на вещите от страна на някой от
наследниците, по делото няма спор, което се установява и от приложения
приемо-предавателен протокол, че наследените оръжия и боеприпаси са предадени
на 13.05.2019 г. доброволно от единия от двамата наследници – жалбоподателя. Ирелевантно
обстоятелство е кой от двамата наследници фактически е извършил доброволното
предаване след като целта на
закона е изпълнена, а за административния орган не съществува задължение
да уведомява останалите наследници в
случай на предадени наследени оръжия и боеприпаси от един от тях. В тежест на
жалбоподателя е било да уведоми другия наследник за извършеното предаване на
общите вещи.
Дори и хипотетично
да се приеме, че е налице нарушение, изразяващо се в неуведомяване на другия
наследник за извършеното предаване на вещите, от който момент именно започва да
тече срокът по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ за разпореждане с наследените оръжия и
боеприпаси, за чието придобиване не е инициирано разрешително производство в
срока по чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, нарушението не е съществено. Другият наследник не е била лишена от
възможността в рамките на процесното производство, за чието начало е надлежно
уведомена, да направи възражения или да посочи доказателства, посредством които
да докаже фактическа обстановка, различна от приетата за установена от
административния орган, включително като ангажира доказателства за липса на
знание за това извършено предаване на вещите, въз основа на която административният
орган да направи други изводи, относно наличие на предпоставките за издаване на
заповед по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Доказателства, които да рефлектират върху
извода относно началния момент на срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, не се
ангажират и в хода на настоящото съдебно производство.
Без основание е
оплакването в жалбата, свързано с неуведомяване на наследниците за правата и
задълженията им по ЗОБВВПИ, съответно за дължимите от последните действия за
придобиване, съхранение и ползване на приетите за съхранение оръжие и
боеприпаси, съответно за свързани с непредприемането им последици. На административния орган не е вменено задължение да уведоми лицето за
обстоятелството, че е започнал да тече срокът по ал. 2 на чл. 213 от ЗОБВВПИ,
нито да му указва възможността да предприеме действия за охрана на правото си
на собственост. Евентуалното незнание на закона и то от страна на лице, субект
на разпоредбите на ЗОБВППИ, като притежаващо огнестрелно оръжие, както и видно
от доказателствата по делото – притежател и на разрешение за съхранение, носене
и употреба на други огнестрелни оръжия към момента на откриване на
наследството, не обуславя възможност за създаването на нов, различен от
законоустановения императивно срок за прехвърляне на собствеността върху
притежаваното оръжие – една година след предаването му за съхранение по реда на
чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ (в
същия смисъл решение № 3775 от 7.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2022 г., VII о.,)
Ирелевантни към
процесуалната законосъобразност на проведеното производство са доводите на
жалбоподателя, свързани с използвания образец на протокол, изготвен при доброволното
предаване на процесните вещи, както и доводите за липсата на подпис на
свидетели. От значение е съдържанието на изготвения протокол, а от същия безспорно
се установяват начинът и моментът на предаване на наследените оръжия и
боеприпаси, подписалите го лица и в какво качество, мястото на съхранение на
предадените вещи.
Неоснователни са доводите
в жалбата за несъобразяване в процесното производство на сроковете „по силата на ЗМДВИП във връзка с обявеното след 13.03.2020 г., респективно
след 14.05.2020 г., действало до 31.03.2022 г. извънредно положение/извънредна
епидемична обстановка“, установени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и § 40
от ПЗР на ЗМДВИППП.
С решение на Народното събрание (НС) от 13.03.2020 г.
(обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), т. 1, е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от
13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на НС за удължаване срока на
обявеното извънредно положение (обн. ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г.), т. 1, срокът
на обявеното с решение на НС от 13.03.2020 г. извънредно положение е удължен до
13 май 2020 г. Според § 40 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), сроковете на разрешенията за
извършване на дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от ЗОБВВПИ, които изтичат
по време на действието на този закон, се удължават с два месеца от отмяната на
извънредното положение. Разпоредбата на § 40 от ЗМДВИППП, е
специална спрямо тази на чл. 4, ал. 1 на с.з, съответно и приложима в хипотеза,
подобна на настоящата.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ЗИДЗЗ) (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), са уредени мерките за ограничаване
на разпространението на пандемията и преодоляване на последиците от нея, които
ще се прилагат на територията на страната след отмяната на извънредното
положение, т.е. след 13.05.2020 г. (§ 44 от ПЗР на ЗИДЗЗ). С § 2 на ЗИДЗЗ, чл.
63 от ЗЗ се изменя, като се регламентира възможност, при наличието на
определени предпоставки и в специално уредена процедура, да се обявява
извънредна епидемична обстановка за определен период, с решение на Министерски
съвет (МС). Разпоредбите на закона влизат в сила от 14.05.2020 г. Във връзка с
тези законодателни изменения, с решение на МС № 325 от 14.05.2020 г., е обявена
извънредна епидемична обстановка (не извънредно положение, с каквото правомощие
МС и не разполага) на територията на цялата страна за периода от 14.05.2020 г.
до 14.06.2020 г., удължавана с последващи решения на МС, последно с решение №
826 от 25.11.2021 г. (решение № 826 на МС от 25.11.2021 г. за удължаване срока
на обявената с решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка), считано до 31 март 2022 г.
Следователно, периодът на извънредното положение е
последно удължен до 13 май 2020 г., като от 14.05.2020 г. не е налице ситуация
на обявено извънредно положение – въведена е извънредна епидемична обстановка,
в който период разпоредбите на ЗМДВИППП, касаещи спиране и удължаване на
процесуални срокове вече не са приложими.
В процесния случай
наследените оръжия и боеприпаси са предадени доброволно на 13.05.2019 г. Срокът
по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ за прехвърлянето
им, изтича на 13.05.2020 г. (неправилно изчислен в процесната заповед до
12.05.2020 г. (арг. от чл. 60, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК), т.е.
едновременно с изтичането на срока на извънредното положение. От което следва, че
обявеното извънредно положение, в сила до 13.05.2020 г. включително, има
отношение към изтичането на срока за прехвърляне на процесните вещи, съответно последният
е удължен по силата на закона с два месеца или до 13.07.2020 г.
Производството по
издаване на оспорваната заповед започва
през м. февруари 2023 г., и приключва на 10.03.2023 г., или близо три
години след изтичане на едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не са
представени доказателства по делото, считано до 13.07.2020 г. (освен до
12.05.2020 г., каквото е посочено в заповедта) да е извършено прехвърляне на
наследените оръжия и боеприпаси или да е подадено заявление за издаване на
разрешение за придобиване /такова заявление е подадено за ловната пушка едва в
хода на съдебното производство/.
Заповедта е издадена
в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Специалният закон в
чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ сочи, че български граждани могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по наследство, след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от началника на РУ на МВР по постоянен
адрес на физическото лице. Съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, при наследяване
на изделията по ал. 3, наследникът, в 14-дневен срок от приемане на
наследството подава писмено или по електронен път заявление по образец до
началника на РУ по постоянния си адрес за издаване на разрешение за
придобиване. С разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ изрично е
регламентирано задължение за наследника, в случай на отказ за издаване на
разрешение за придобиване, да предостави огнестрелните оръжия и боеприпасите за
тях на компетентния орган, съответно право – да прехвърли собствеността върху
тях на лице, получило разрешение за придобиване.
Анализът на горните
норми сочи, че физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси по наследство, но при всички случаи това трябва да са лица, на които
е издадено разрешение за придобиване. Включително при наследяване, несъмнено и
по отношение на този способ на придобиване е приложимо правилото приобретателят
на такива вещи да ги придобие след издаване на надлежно разрешение за това.
Наследниците на
оръжия и боеприпаси, неподали в срок заявление за придобиването им, съответно
предали доброволно наследените вещи, могат да се разпоредят с тях в срок до
една година от доброволното им предаване, като прехвърлят оръжията и
боеприпасите на лица, получили разрешение за съответните дейности. С оглед
доказателствата по делото и предвид доводите, свързани с притежаваното от
жалбоподателя валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия, както към датата на откриване на наследството, така към
момента на доброволното предаване на наследените вещи, а също и към момента на
изтичане на срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, същият е разполагал в срока по
чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ с още една възможност, регламентирана в разпоредбата
на чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Съгласно цитираната норма лицата по чл. 76, ал. 1
и 2, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за които имат издадени
разрешения за съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл,
могат да придобият друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след
получаване на разрешение за придобиване. Лицата представят писмено или по
електронен път заявление до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес,
в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за
тях и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
Съответно, при
неизвършването на разпореждане с наследените, предадени за съхранение вещи,
алтернативно в процесния случай – при неподаване по реда на чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ, на заявление от страна на жалбоподателя, притежаващ валидно
разрешение, за издаване на разрешение за придобиването на процесните оръжия и
боеприпаси, и в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ – в случая до 13.07.2020 г.,
приложима е разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ – изземване на вещите със
заповед на органа по чл. 155 от с.з. Тук административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, тъй като визираната разпоредба на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е императивна – същият има задължение да изследва
единствено дали са налице предпоставките за нейното приложение (решение № 3110
от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2019 г.)
Безспорно е по
делото, че вещите са доброволно предадени на 13.05.2019 г. на компетентния
орган за съхранение.
Доказателства за
извършването на разпореждане след доброволното им предаване, чрез прехвърляне
на наследените вещи на лице, получило съответното разрешение и в срок до
13.07.2020 г., по делото не се представиха. Не се представиха и доказателства
за инициирана от жалбоподателя и приключила в този срок процедура по реда на чл.
77, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят
твърди, че производството е проведено в период, в който същият е притежавал и
притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, валидно до 15.10.2023 г., валидни членска карта на НЛРС,
удостоверение за придобито право на лов, билет за лов.
Доводите са без
основание.
На първо място,
приложеното по делото разрешение е за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, не и за придобиване (арг. от чл. 50,
ал. 4 във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ). На следващо – по делото не е
представено приложението към това разрешение, неразделна част от същото, в което
следва да са индивидуализирани огнестрелните оръжия, за които е издадено,
включително да удостоверява издаването му за оръжията, предмет на оспорваната
заповед. Разрешението е валидно
само за оръжията, за които е издадено, които следва да са съответно описани в
приложението, неразделна част от разрешението, образец Анекс № 4 към приложения
№ 35, 36, 61 и 62, одобрени от министъра на вътрешните работи (§ 18 от ПЗР на
ЗОБВВПИ), достъпни на интернет страницата на МВР, в сектор Образци и документи
(Приложения) към ЗОБВВПИ.
На следващо място, притежаването
на валидно разрешение не е достатъчно основание за придобиване на други
(различни от разрешените за придобиване, съхранение, носене и/или употреба) огнестрелни
оръжия и боеприпаси. Необходимо е заявление по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ. В тази
връзка представеното в хода на съдебното следствие и приобщено като
доказателство по делото заявление вх. № 379600-8161 от 13.07.2023 г. (л. 55),
ако се приеме за такова по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ – за придобиване (въпреки
че са посочени дейности съхраняване, носене и употреба, които във всички случаи
са обусловени от разрешение за придобиване), отново като депозирано на дата
след изтичане на релевантния срок, който в случая е 13.07.2020 г., е
ирелевантно спрямо фактите, от значение за решаване на спора и за приложимия
материален закон.
Предвид горното, предпоставки за издаване на обжалваната заповед
за отнемане в полза на държавата на процесните оръжия и боеприпаси в случая са:
1. изтеклият на 13.07.2020 г. едногодишен
срок по чл. 213, ал. 2, предл. второ от ЗОБВВПИ, удължен с два месеца по силата
на разпоредбата на § 40 от ПЗР на ЗМДВИППП, считано от датата на предаване на
оръжията на 13.05.2019 г., 2. липсата
на акт на разпореждане със собствеността върху оръжията и боеприпасите в този
срок, респективно 3. неподаването на
заявление от страна на жалбоподателя в срок до 13.07.2020 г. за придобиване на
процесните оръжия, в качеството му на притежаващ валидно разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия.
Изложеното
обосновава извод, че оспорената заповед е постановена при съобразяване с
приложимия материален закон.
Обжалваният
административен акт е съответен и на преследваната от закона цел. ЗОБВВПИ
императивно регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене
на огнестрелно оръжие от физически лица. Законодателната уредба на тези
специфични обществени отношения, характеризиращи се с висока степен на
обществена опасност е подчинена на генерална цел – защита на обществения ред и
гарантиране сигурността, здравето и живота на гражданите. С оглед това,
установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е по изключение и при строг
разрешителен режим. Жалбоподателят, като собственик на оръжията и боеприпасите,
предмет на процесната заповед е разполагал както с право да инициира процедура
за издаване на разрешение за дейности с вещите по реда и в срока на чл. 50, ал.
4 и чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, или по реда на чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ и в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и с правото да се ползва от собствеността си, като се
разпореди с вещите, но по реда и начина, включително в сроковете, установени в
закона. Логиката на закона е в
предоставения разумен срок засегнатите лица активно да охранят правото си на
собственост, а в случай на бездействие да понесат неблагоприятното засягане
върху правната им сфера. В този смисъл съдът намира, че не следва да бъде даван
превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес,
тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността по чл.
6 от АПК винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
Предвид гореизложеното
оспорената заповед е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган, при наличието на
законовите материалноправни предпоставки, без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразен с целта на закона, поради
което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на спора следва да се уважи своевременно
заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, при съобразяване с характера на
спора и разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, определя на 100 лв.
на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Същите следва да се изплатят в полза
на ОДМВР – Перник, юридическото лице (арг. от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР), в чиято
структура се намира представляваният едноличен административен орган – началник
на Второ РУ към ОДМВР – Перник.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Е.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, против заповед № 3796з-183 от 10.03.2023 г.,
издадена от началника на Второ районно управление към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Перник, за отнемане в полза на държавата на
оръжие и боеприпаси, както следва: пистолет „ТТ“, калибър „7.62х25“, № БА 7180;
пълнител за него – 2 (два) броя; патрони, калибър „7.62х25“ – 18 (осемнадесет)
броя; ловна пушка успоредка „МОНТЕ КАРЛО“, калибър „12“, № 14126, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.Е.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Перник, направените по делото разноски в размер на 100 лева
(сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/