Присъда по дело №995/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 995/ 2022 г. по описа на СРС, НО,
22 състав

Срещу подсъдимия Д. Р. С. е повдигнато обвинение с тъжба от частния
тъжител А. Д. Е., прецизирана съглаасно разпореждане на съдия-докладчик с
нарочна молба, и той е предаден на съд с разпореждане на съдия–докладчик
от 17.03.2022 г., за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител пледира за това,
подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяване на вмененото му с
тъжбата престъпление. Излага подробно аргументи в посока на
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин извършеното престъпление против личността на
пострадалаия и авторството на подсъдимия. Иска от съда постановяване на
осъдителна присъда спрямо последния; претендира сторени разноски по
нарочен списък за това.
Подсъдимият заявява пред съда, че ще се защитава сам. Той се ползва от
правото си да не дава обяснения. В пледоарията си заявява единствено, че
няма какво да каже. В дадена последна дума по смисъла на чл.297, ал.1 от
НПК е категоричен, че станалото повече няма да се повтори, като акцентира
на това, че не е искал да нарани пострадалия.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение,
намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д. Р. С., ЕГН **********, е роден на ******* г. в
гр.София, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, с адрес в гр.София, ж.к.“И.“, бл.114А, вх.Б, ет.7,
ап.48, неосъждан,
Частният тъжител А. Д. Е. и подс.Д. Р. С. към 24.07.2021 г. били познати
от повече от десет години. На инкриминираната дата – 24.07.2021 г. – ЧТ Е.,
ученик в дванадесети клас, се намирал в гр.София, кв.“Св.Т.“, където в
беседка пред бл.127, заедно със своите приятели свидетелите А. Г., Ф. Д. и
братовчедка му А. Г.а играел на карти. Там бил и подсъдимият, който само
наблюдавал играта, без да се включва в нея, отправяйки обидни и унизителни
думи към пострадалия, като в един момент, без видима причина, го ударил
силно по врата и след забележката на последния да не му посяга, го ударил
отново по идентичен начин. Тогава ЧТ Е. се изправил, за да се предпази, тъй
като видял, че подсъдимият се готви да го удари пак, като успял да отблъсне
ръцете му и седнал отново да играе. В този момент подсъдимият започнял да
му нанася удари по лицето и главата. Облян в кръв частният тъжител,
изпитващ силни болки, бил обграден от свидетелите-очевидци, споменати по-
1

горе, които му оказали първа помощ.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № V-287/ 2022 г., при
медицинссия преглед на тъжителя са констатирани травматични увреждания,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в областта на
десния устен ъгъл, субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, подкожен
хематом в областта на лявата скула на лицето с охлузвания на кожата,
кръвонасядане на клепачите на лявото око.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието по
делото и неоспорено от страните, от медицинската документация по делото се
установява, че на пострадалия са причинени телесни увреждания, а именно:
разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в областта на десния устен ъгъл,
субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, подкожен хематом в областта
на лявата скула на лицето с охлузвания на кожата, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, като травмата е причинила физически болки,
страдания и нервнопсихичен стрес, болестно състояние, временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Такъв вид травма според
експерта би могла да се получи по време и начин, както съобщава самият
пострадал.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А. Х. Е., Ф. Г. Д., А. И. Г.;
писмени - постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство, съдебно-медицинско удостоверение, справка съдимост, копие
от удостоверение за раждане, копие от лична карта, молба към тъжбата;
съдебно-медицинска експертиза.
В основата на фактическите си и правни изводи съдът постави
показанията на свидетелите Ф. Д., А. Е. и А. Г., които като свидетели-
очевидци подробно, ясно, точно и в хронология излагат случилото се на
инкриминираната дата по отношение на времето, мястото и механизма на
извършване на противоправното деяние от страна на подсъдимия; същите са в
абсолютен синхрон и в съответствие със заключението по назначената СМЕ –
за това, че безпричинно и без да е провокиран по какъвто и да било начин,
подсъдимият нанесъл ударите в областта на лицето и главата на пострадалия,
с което му причинил сочените телесни увреждания. Според съда
противоречащо на всякаква житейска логика е твърдяното от подсъдимия, че
същият не е целял да нарани частния тъжител; тъкмо обратно, цялостното му
поводение по инкриминираното време идва да покаже, че е търсил точно този
резултат – причиняване на телесни увреждания – доколкото последователно,
без да се съобразява с присъствието и на други хора /разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели-очевидци/ и направените му забележки, на
няколко пъти нарушил неприкосновеността на личността на ЧТ Е., удряйки го
2

отначало по врата, а след това, със сила, и по лицето и главата. Следва да се
отбележи още и че подсъдмият е въприел обстоятелството, че пострадалият
се изправил, за да парира действията му и го отблъснал, когато той се канил
да удари пак, сядайки отново, и точно в този момент нападателят агресирал,
нанасяйки удари със значителен интензитет в областта на лицето и главата на
тъжителя. Тези му действия сами по себе си говорят за това, какво именно е
целял да постигне деецът – причиняване на телесни увреждания на ЧТ Е..
Цитиранияте по-горе писмени материали са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, събрани и приобщени по
делото по предвидения в закона ред, поради което съдът счете за
безпредметно обсъждането им в детайли, като ги кредитира в цялост.
Съдът приема за обосновано и обективно заключението на назначената
от съда медицинска експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите
специални знания в областта на съдебната медицина. Видно от заключението,
на пострадалия на процесната дата са причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в областта на
десния устен ъгъл, субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, подкожен
хематом в областта на лявата скула на лицето с охлузвания на кожата,
кръвонасядане на клепачите на лявото око, причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Експертът е категоричен, че травмите по
лицето и главата са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и по
механизъм добре отговарят да са получени по време и начин, съобщени от
пострадалия.
Въз основа на установената фактическа обстановка по-горе, съдът
обоснова следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Налице е състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, който
подсъдимият Д. Р. С. е осъществил от обективна страна, като на 24.07.2021 г.
в гр.София, кв.“С. Т.“ пред бл.127, чрез нанасяне на удари по лицето и
главата на ЧТ Е. причинил на последния телесни увреждания, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в областта на десния устен ъгъл,
субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, подкожен хематом в областта
на лявата скула на лицето с охлузвания на кожата, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От доказателствения материал по делото категорично се
установи времето и мястото на извършване на деянието, както и авторството
на същото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено,
при форма на вина пряк умисъл. Съдът прие, че подсъдимият, нанасяйки
удари на пострадалия, е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Същият
3

пряко е целял причиняването на лека телесна повреда в конкретната й форма,
довела до разстройство на здравето на частния тъжител. У подсъдимия е
съществувала представа за противоправността и обществената укоримост на
увреждането на телесната цялост на човешкия организъм, като всички негови
действия сочат на наличието на пряк умисъл за извършване на деянието,
съзнаването на съставомерните му обстоятелства, предвиждането на
престъпния резултат увреждане телесната неприкосновеност и желание този
резултат да бъде причинен. Съдът намери, че действията на подсъдимия са
били насочени именно към увреждане на телесната неприкосновеност на
тъжителя, без каквато и да било проявена агресия от страна на ЧТ Е..
Настоящият съдебен състав не счита, че има основание да приложи
института на реторсия по чл. 130, ал. 3 НК, тъй като не се установи тъжителят
да е отвърнал на ударите, както и да е причинил на подсъдимия същите по
характер вреди. Напротив, установи се, че тъжителят не е отвръщал на
ударите, единствено се опитал да отблъсне ръцете на подсъдимия,
предпазвайки се от негови последващи удари.
Не са налице основания и за приложение на разпоредбата на чл.9, ал. 2
НК, доколкото по делото се установи, че на тъжителя са нанесени повече от
един удар, в лицето и главата му /а преди това – по врата му/, поради което
съдът не може да се приеме, че престъпното деяние не е общественоопасно
или че неговата обществена опасност е явно незначителна.
По изложените съображения съдът счете, че подсъдимият Д. Р. С.,
съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, следва да бъде признат за виновен
за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида на наказанието съдът съобрази налични
основания за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия, с
налагане на административно наказание "глоба" по чл. 78а ал. 1 НК. За
престъплението по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до две години или „пробация“. Престъплението е умишлено, а
подсъдимият е пълнолетен и неосъждан, и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава 28 от НПК. От престъплението не са настъпили
съставомерни имуществени вреди; липсва забраната по чл.78а, ал.7 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете необремененото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, трудовата му
ангажираност, сравнително ниската степен на обществена опасност на
деянието и личната опасност на подсъдимия. Едновременно с това
отговорността се отегчава от факта, че деянието е станало на обществено
място – пред жилищен блок – в присъствие на свидетели-очевидци, познати и
на пострадалия, и на подсъдимия, а последният е проявил упоритост при
извършването му.
4

След като подложи на анализ всички посочени обстоятелства поотделно
и съобрази относителната им тежест, съдът счете, че на подс.С. следва да
бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства в размер на законоустановения минимум от 1000 лв. и по
съображения, че така определената административна санкция ще изиграе
ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл.
12 ЗАНН за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите
неустойчиви членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати на
ЧТ Е. направените по делото разноски за процесуално представителство на
повереник и за възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-
медицинска експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	44
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Ваня Ангелова Горанова

Дело:	20221110200995
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 януари 2022 г.

Присъда по дело №995/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите