Решение по дело №885/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260884                    18.06.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На двадесети май                                                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 885/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

 

               Производството е образувано по искова молба на ”Банка ***” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от Д.Д.М.и В.М.С. против В.Я.Х., ЕГН ********** *** и А.Р.А., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответниците, че всяка от тях дължи на ищеца по 1/3 от следните суми: сумата от 9847.81 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 7945.32 лева договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 803.80 лева лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 357.27 лева обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит, ведно  със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

               Твърди се в исковата молба, че Банка *** и Р.А.К.са свързани в облигационно отношение, породено от посочения договор за кредит, по силата на който в полза на К. е била отпусната сумата от 10000 лева, със срок на издължаване 120 месеца. Уговорено е, че лихвата е в размер на 13.95% годишно, а годишният процент на разходите е 15.93 %. Длъжницата е заплащала дължимите вноски до май 2013г., след което е спряла плащанията. Според т.19.2 от ОУ, в случай на забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Кредитополучателката К. е починала на 16.05.2013г. Нейни наследници са В.Я.Х., М.Я.К.и А.Р.А., които, в рамките на образувано съдебно производство по чл.51 ЗН, са приели наследството, оставено им от починалата. Поради допуснатата забава, банката е изпратила до наследниците на длъжницата нотариални покани, с които е обявила кредита за предсрочно изискуем. Поканата до М.Я.К.й е връчена лично, а поканите до А.Р.А. и В.Я.Х. са връчени по реда на чл.47 ГПК, считано от 21.11.2018г. Предсрочната изискуемост е настъпила на 21.11.2018г., поради неплащането на 66 броя месечни вноски. Банката е подала заявление по чл.410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение против трите наследници на починалата, като всяка дължи по 1/3 от дълга, по правилата на наследяването. Заповедта е влязла в сила по отношение на М.Я.К.и против нея е бил издаден изпълнителен лист за дължимата от нея част от наследствения дълг. За останалите длъжници заповедта е връчена по чл.47 ГПК, поради което ищецът, след указания на съда, е завел настоящия установителен иск.

               Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

               Ответницата А.Р.А. чрез особения си представител е подала отговор, в който оспорва иска. Заявява, че не става ясно от исковата молба как е определена датата на предсрочната изискуемост на кредита и кога банката е изразила воля да направи същия предсрочно изискуем. Не е ясно и от кой момент кредитът е бил олихвен с надбавка в размер на 10 процентни пункта, съгласно чл.19.1 от ОУ. До ответницата не е достигнало изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем и тя не е надлежно уведомена. Прави възражение за погасяване по давност на сумите за периода преди 29.07.2016г., като давността е кратката тригодишна. Погасено по давност е и вземането за обезщетение за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г. Сумата за разходите за изискуем кредит от 120 лева следва да е включена в ГПР и не следва да се претендира отделно.

               Ответницата В.Я.Х. чрез особения си представител е подала отговор, в който оспорва иска. Заявява, че предсрочната изискуемост на дълга не е настъпила, тъй като до ответницата не е достигнало изявлението на банката в този смисъл. Прави възражение, че всички задължения до февруари 2017г. са погасени по давност, тъй като погасителните вноски представляват периодични плащания.

               Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

      Исковете са частично основателни.

               Бил е сключен между “Банка ***“ ЕАД и Р.А.К.договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателката сумата от 10000 лева, а тя се е задължила да му върне главницата, ведно с договорна лихва /печалба за кредитора/. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца. Към договора е представен подробен погасителен план, посочващ датите на всяка от вноските, размерът на вноската в цялост, както и размерите на нейните компоненти – главница, лихва и такса. Общо се дължат за връщане по кредита 19105.35 лева, от които 10000 лева са чистата главница, 8595.35 лева са договорната лихва, а 420 лева са за такси. Крайният падеж на договора е на 07.02.2023г. Според договора ГПР е 15.93 %, а лихвеният процент е променлив и е равен на 13.95%.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в облигационна връзка, породена от договора за кредит.

               Според уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 07.02.2023г. Следователно към подаване на заявлението по чл.410 ГПК крайният падеж за плащане не е настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна изискуемост, породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплаща редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че плащания са извършвани до май 2013г., след което са преустановени. Причина за това явно е смъртта на К., починала на 16.05.2013г. Според официалните данни, нейни наследници са В.Я.Х., М.Я.К.и А.Р.А., които са й дъщери. Х. и А. са ответници по настоящото дело. От съдебно удостоверение е видно, че и трите дъщери са приели оставеното от покойната наследство, т.е. те отговарят за нейните задължения по договора за кредит.

               На основание чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. БРС намира, че в случая са налице предпоставките на посочената разпоредба. Видно от изготвената икономическа експертиза, кредитът е бил изцяло усвоен. Вноските по кредита са били погасявани до 08.07.2013г. Според експертизата, към подаване на заявлението по чл.410 ГПК са неплатени вноските от 07.06.2013г. до 07.07.2019г. Последното извършено плащане по кредита е на 08.07.2013г. След тази дата плащания по кредита не са постъпили. Следователно е налице забава в плащанията над 90 дни, поради което банката има право да обяви цялата сума за предсрочно изискуема.

               БРС счита, че преди завеждане на делото банката надлежно и валидно е обявила предсрочната изискуемост. Както стана ясно, дъщерите на починалата са приели изрично наследството й. Те дължат да заплащат вноските по кредита – всяка дължи по 1/3 от дълга. Въпреки че са приели наследството в съдебно производство по чл.51 ЗН, инициирано от банката, ответниците не са плащали вноските за главница и лихва. Налице е условието за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. Видно от данните по делото, кредиторът е пратил до всички наследници нотариална покана, в която те са уведомени, че поради забавата в плащанията кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Тази покана е връчена лично на М.Я.К., която не е страна по настоящото дело, тъй като не е подала възражение против заповедта за изпълнение. Нотариалната покана не е била връчена лично на А.Р.А. и на В.Я.Х., а по реда на чл.47, ал.5 ГПК, който също е приравнен от закона на връчване. Нотариусът надлежно е удостоверил, че ответниците са били търсени и на регистрираните по ГРАО адреси, но не са били намирани. Търсени са в продължение на повече от месец, включително и в почивен ден, като след това е залепено уведомление на адреса. По този начин е изпълнен чл.47 ГПК, поради което съобщението следва да се счита за редовно връчено. Що се отнася до справката по чл. 47, ал.3 от ГПК относно местоработата на длъжника, действително такава не е извършвана от нотариуса, но в случая това е без значение, тъй като официалните данни сочат, че и двете ответници не са били трудово ангажирани към момента на връчване на нотариалните покани. Ето защо съдът намира, че процедурата по връчване на съобщенията за обявяване на предсрочната изискуемост е спазена надлежно и ответниците са уведомени за това на основание чл.47 ГПК, считано от 21.11.2018г., както се претендира и от ищеца. Следователно от тази дата целият дълг е предсрочно изискуем.

               Според таблицата към експертизата, към 21.11.2018г. /датата на предсрочната изискуемост/ се дължи главница от 9847.81 лева, договорна лихва от 7441.61 лева и санкционираща лихва от 704.54 лева.

               Експертизата сочи, че след настъпване на предсрочната изискуемост банката е начислила още договорни и санкциониращи лихви, като така към завеждане на заповедното дело се дължат 9847.81 лева главница, 7945.32 лева договорна лихва и 804.08 лева санкционираща лихва. В тази връзка съдът намира следното:

               Според Тълкувателно решение № * от **** г. на ВКС по т. д. № */**** г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.   

 

Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.  

 

 

 

 

 

 

С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.  

 

 

Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

               Следователно на кредитора се дължи уговорената с договора възнаградителна лихва само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 21.11.2018г., а тогава тази лихва е била в размер на 7441.61 лева. Към същата дата санкциониращата лихва е била в размер на 704.83 лева. Главницата е 9847.81 лева.

               По възраженията за давност:

               По правилата на чл.110 и чл.111 ЗЗД главницата се погасява с 5-годишна давност, а лихвите /възнаградителна и санкционна/ с 3-годишна давност. В приложения по делото погасителен план към договора са дадени месечните вноски за главница и договорна лихва като размери и дати на плащане. Заповедното дело, с което се прекъсва давността, е образувано на 29.07.2019г. Следователно вноските за главницата са погасени по давност за времето преди 29.07.2014г. Изчислени по погасителен план, погасените по давност вноски за главницата се равняват на 723.66 лева. Налага се извод, че остават дължими и непогасени по давност 9124.15 лева /9847.81 – 723.66/.

               Договорната лихва е погасена по давност за времето преди 29.07.2016г. Изчислени по погасителен план, погасените по давност вноски за договорната лихва се равняват на 4334.64 лева. Налага се извод, че остават дължими и непогасени по давност 3106.97 лева /7441.61 – 4334.64/.   

               Санкциониращата лихва /лихвена надбавка за забава/ е погасена по давност за времето преди 29.07.2016г. Според таблицата на вещото лице, до този момент са се дължали 226.27 лева за тази лихва и те именно са погасени по давност. Налага се извод, че остават дължими и непогасени по давност 478.27 лева /704.54 – 226.27/.  

               След настъпване на предсрочната изискуемост-21.11.2018г., се дължи вече само обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Според експертизата, за периода от 20.03.2019г. до 29.07.2019г. се дължи мораторно обезщетение от 357.27 лева, колкото се търси с исковата молба, но дори и за по-голям период.

               По претенцията за разходи за изискуем кредит съдът намира следното:

               Тази претенция е неоснователна. Според т.15 от договора се дължат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. В т.8 от ОУ също е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на банката за такси и комисионите, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането. БРС обаче отчита, че според чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно договорът и ОУ противоречат в тази си част на закона. Не се дължи съгласно закона такса за управлението на кредита, а разходите за изискуем кредит се свързват с управлението на кредита. Ето защо такива разходи не се дължат.

               Както стана ясно, починалата длъжница е наследена от трите си дъщери, две от които са страни по делото. По правилата на ЗН, всяка от дъщерите наследява по 1/3 от дълга, т.е. банката претендира от всяка от тях по 3282.61 лева главница, 2648.44 лева договорна лихва, 267.93 лева лихвена надбавка за забава, 119.09 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва и 40 лева разходи при изискуем кредит. Установи се, че общо по договора се дължат 9124.15 лева за главница, 3106.97 лева за договорна лихва, 478.27 лева за лихвена надбавка за забава и 357.27 лева мораторно обезщетение. Всяка от ответниците дължи по 1/3 от тези суми, т.е. 3041.38 лева за главница, 1035.66 лева за договорна лихва, 159.42 лева за лихвена надбавка за забава и 119.09 лева за мораторно обезщетение. За толкова са основателни исковете по чл.422 ГПК против всяка от двете ответнички, като за горницата, както и за сумата от по 40 лева разходи за изискуем кредит исковете следва да се отхвърлят.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК всяка от ответниците трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски от по 597 лева в исковото производство и от по 98.53 лева по заповедното дело, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Я.Х., ЕГН ********** ***, че в качеството си на наследник на Р.А.К.дължи на ”Банка ***” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н.- И. сумата от 3041.38 лева /три хиляди и четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1035.66 лева /хиляда и тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 159.42 лева /сто петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 119.09 лева /сто и деветнадесет лева и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ****/******г. на БРС по ч.гр.дело № ****/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3041.38 лева главница до 3282.61 лева, за горницата над 1035.66 лева договорна лихва до 2648.44 лева, за горницата над 159.42 лева лихвена надбавка за забава до 267.93 лева, както и за сумата от 40 лева разходи при изискуем кредит.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.А., ЕГН ********** ***, че в качеството си на наследник на Р.А.К.дължи на ”Банка ***” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н.- И. сумата от 3041.38 лева /три хиляди и четиридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1035.66 лева /хиляда и тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 159.42 лева /сто петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 119.09 лева /сто и деветнадесет лева и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***/***** г. на БРС по ч.гр.дело № *****/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3041.38 лева главница до 3282.61 лева, за горницата над 1035.66 лева договорна лихва до 2648.44 лева, за горницата над 159.42 лева лихвена надбавка за забава до 267.93 лева, както и за сумата от 40 лева разходи при изискуем кредит.

               ОСЪЖДА В.Я.Х., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ***” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н.- И., сумата от 597 лева /петстотин деветдесет и седем лева/ разноски в исковото производство и сумата от 98.53 лева /деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ разноски по заповедното дело.

               ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ***” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н.- И., сумата от 597 лева /петстотин деветдесет и седем лева/ разноски в исковото производство и сумата от 98.53 лева /деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 Вярно с оригинала: С.Т.                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)