№ 361
гр. Айтос, 29.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100347 по описа за 2022 година
Делото е образувано по ИМ по чл. 440 ГПК, подадена от ищеца Н.Ж. против
ответниците Ж.Ж. и „БАНКА ДСК“ ЕАД - в качеството съответно на длъжник и взискател
по изп.д. № 20157120401382 по описа на ЧСИ И.С., прехвърлено в изп. дело №
20208020400346 на ЧСИ Н.Г., с която се иска да бъде признато спрямо ответниците, че
изнесените на публична продан по същото дело 1/8 ид.ч. от 4 бр. недвижими имоти
/земеделски земи, подробно описани в ИМ/, находящи се в землището на с. ***, общ. А., не
са собственост на длъжника по изпълнението /първият ответник/. От представените по
делото доказателства /л. 1051, л.1022, л.1023 и л.1024 от приложеното към настоящото
горепосочено изп.дело/ се установява, че принудителното изпълнение по отношение на
процесните недв.имоти е приключило, т.к. постановленията за възлагане на процесните 4 бр.
зем.земи (видно от изричното отбелязване в тях) са влезли в сила на 27.5.22г. и на 6.6.22г.,
т.е. постановленията за възлагане на всички процесни имоти са влезли в сила по см. на чл.
496, ал. 2 ГПК на посочените дати, като получената сума от тяхната продан е разпределена
между взискателите. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение №
60364 от 19.10.2021г. по гр.д. № 1836/2021г. II ГО, Р. № 69 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3903/2016 г., II ГО, Р. № 207 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6217/2013 г., IV ГО и Р.
№ 379 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., I ГО, а така също и т.4 от ТР №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС, целта на иска по чл. 440 ГПК е при уважаването му да бъде
установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече
възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху
имущество, което принадлежи на трето лице. Когато при предявен иск по чл. 440 ГПК
принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи или
изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и правния интерес от иска, същия
става процесуално недопустим и подлежи на прекратяване. Следователно, доколкото в
случая принудителното изпълнение по отношение на процесните 4 бр. земеделски земи,
находящи се в с.***, общ.А., е вече приключило, предявените искове по чл. 440 ГПК са
1
недопустими поради липса на правен интерес, доколкото търсената защита не би могла вече
да се реализира понеже процесните имоти вече не са застрашени от принудително
изпълнение. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на установителните искове, за която съдът следи служебно не само към
момента на предявяване на иска и осъществяване на преценката по чл. 130 ГПК, но и до
приключване на съдебното производство. Ако се осъществяват факти, вследствие на които
правния интерес отпадне, производството става недопустимо и съдът е длъжен да отчете
тези факти на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да прекрати делото /така Р. № 23 от 27.05.2020
г. по гр. д. № 3368/2019 г., Определение № 164 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 4170/2020 г.,
двете на II ГО на ВКС/. За пълнота следва да се посочи, че е недопустимо да се изменя иска
по настоящото дело, така както е заявено от ищеца в молба от 23.5.23г., заявявайки, че искът
се предявява срещу купувача на публичната продан, на когото са възложени от ЧСИ
процесните имоти. В случая ищецът не е заявил по делото самостоятелен иск за собственост
/уточнение в о.с.з. от 11.5.23г./. Когато принудителното изпълнение е приключило с
възлагане на имота на трето лице, ищецът няма правен интерес да установява правата си по
реда на чл. 440 ГПК. Собственикът на вещта разполага с ревандикационния иск по чл. 108
ЗС срещу придобилия имота чрез възлагане при публична продан; публичната продан на
чужда вещ не прави купувача собственик; не лишава действителния собственик от правата
му върху вещта, които могат да бъдат заявени по пътя на ревандикацията /Определение №
604 от 07.08.2012 г. по ч.пр. д. № 409/2012 г., IV ГО на ВКС/. Искането на ищеца, заявено в
молбата от 23.5.23г., да се допусне по настоящото дело изменение на иска по чл. 440 ГПК в
иск за собственост /вкл. по чл. 108 ЗС/ при това срещу различни /нови/ лица е несъвместимо
с природата на изменение на иска, чиито смисъл се състои в използване на осъществените
до момента по делото процесуални действия, доколкото би довело до предявяване на изцяло
нов иск /като основание и петитум/ в сравнение с този по чл. 440 ГПК, за което няма пречка
да се осъществи в друго производство.
Освен това не са изпълнени дадените в о.с.з. от 11.5.23г. указания, касаещи
нередовността на ИМ в указания срок, обуславящо извод за приложение на чл. 129, ал.3
ГПК, представляващо самостоятелно основание за връщане на ИМ и прекратяване на
делото.Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК ИМ вх. № 2011/27.04.22г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 347/22г. по описа на РС Айтос.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Бургас в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2