Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав, в публично заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря
Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм. дело № 597
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано
е по жалбата на М.П.Х., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/674/09.02.21г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с която е отказано
предоставяне на месечна целева помощ за семейства с деца до 14 годишна възраст
при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка, потвърдена
с Решение № 03-РД06-0097 от 04.03.2021г. на Директора на Регионална дирекция
социално подпомагане- Варна.
Жалбоподателката
релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати
при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния
закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна и постановяване на
решение по същество, с признаване правото й на месечна целева помощ за
семейства с деца до 14 годишна възраст при обявено извънредно положение или
обявена епидемична обстановка.
В съдебно
заседание жалбоподателката, поддържа жалбата на изложените в същата
съображения, поради което отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и
представя писмени бележки.
Ответникът-
Директор на Регионална дирекция социално подпомагане-Варна с молба с. д. № 6751/10.05.21г.
оспорва жалбата и изразява становище по
същество на спора, с искане обжалваният административен акт да бъде потвърден.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.01.2021 година М.П.Х. е подала
заявление-декларация по образец, с което е кандидатствала пред Дирекция за
социално подпомагане - Варна за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по смисъла на
чл. 1бб от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от
Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, служителите на
Дирекция за социално подпомагане - Варна са се снабдили по служебен ред с
информация от различни институции с цел набавяне на необходимата информация.
Резултатите от проверката са обективирани в
социалния доклад, в който е отразено, че жалбоподателката е омъжена за О. Д. М.
. Двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, с дете на 13години. Съпрузите са
съдружници в "Марлин систъмс" ООД с активност на дружеството от
01.06.2007 г. до 31.01.2010 г. М.Х. е извършвала дейност като съдружник във
фирмата и се е осигурявала за посочения период. При извършена справка в НАП
било установено, че Х. няма регистриран трудов договор. Трайно безработна е, но
не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. Съпругът й не е извършвал дейност
като съдружник във фирмата и не се е осигурявал. М. работи в "ПАРАФЛОУ КОМУНИКЕЙШЪНС"
ООД като търговски представител и прилага Удостоверение за брутен доход,
получен през м. ноември 2020 г. Синът им А. О. М. е
ученик в VII клас на ОУ "Петко Р. Славейков" - гр. Варна. За периода
от 30.11.2020г. до 21.12.2020г. не посещава училище, поради въведени
ограничения във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, съгласно
заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-647/25.11.2020г. Общият доход
на семейството през м. декември 2020 г. е само от БТВ на М. и е в размер на 2017,08лв. Средномесечният
доход на член от семейството, получен през м. декември 2020 г. е в размер на 672,36лв.
и е по-нисък от 915.00 лв. на член от семейството (150% от MP3 за 2020 г.).
В социалния доклад е отразено, че поради това,
че жалбоподателката последно е работила като съдружник в семейната фирма
"Марлин систъмс" ООД до
31.01.2010 г. и не е останала без работа при обявеното извънредно положение или
извънредната епидемична обстановка след 13.03.2020г. месечната целева помощ
следва да се откаже на основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.
С оглед изложеното на 09.02.21г., Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, въз основа на подадено заявление с вх.
№ЗСП/Д-В/674 от 27.01.21г. е издал Заповед №ЗСП/Д-В-674, с която е отказал
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка по смисъла на чл. 16б от Правилника за
прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
В законоустановения срок жалбоподателката е
обжалвала заповедта пред Регионалния Директор на дирекция „Социално
подпомагане“ - Варна, който с Решение №03-РД06-0097 от 04.03.21г. е потвърдил
същата.
По делото е приобщена административна преписка по
издаването на оспорения акт.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.
13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със
заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, оспорената заповед е
подписана от А. Г. - директор на Дирекция "Социално подпомагане" –
Варна.
Тъй
като с оглед чл.
8 от ППЗСП, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ
адрес, компетентен да се произнесе по искане за предоставяне на социална помощ
е съответния директор на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на заявителя. В случая жалбоподателят е с настоящ адрес ***, с оглед на
което органът, на който законът е предоставил правомощия да разгледа и се
произнесе по искането му за социална помощ е директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Варна. С оглед, изложеното съдът приема, че обжалваният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен административен
орган по чл.
13, ал. 2 от ЗСП и чл.
28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП.
Процедурата за издаване на заповеди, с които се отпускат
социални помощи е разписана в чл. 13 от ЗСП и в чл. 26 и сл. от Правилника за прилагане на
закона за социалното подпомагане. В случая е подадено
заявление-декларация по образец от нуждаещото се лице. В съответствие с
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП органът служебно е събрал документи от
значение за определяне на правото на социално подпомагане, извършена е социална
анкета и е изготвен социален доклад. Заповедта е издадена на 09.02.21г., т.е. в
предвидения от закона срок, като същата е връчена на жалбоподателката на 12.02.2021г.,
съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗСП.
В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 13,
ал. 2 от ЗСП. С нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" е овластен да издава заповед, с която да се
произнася по искане за отпускане на социална помощ. В разглеждания случай
оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Варна, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
При издаване на оспорения акт е спазена установената форма –
заповедта е писмена и е мотивирана – в съответствие със специалната разпоредба
на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Посочени са фактическите и правните основания за
издаването й, част от които се съдържат в изготвения социален доклад.
Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, включително е посочен и адресатът на акта.
В административното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е
издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая, въз основа на подадено от оспорващата заявление-декларация за отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка и след извършена социална анкета и изготвен социален
доклад от социален работник, съдържащ мотивирано предложение за отказ на
помощта, с оглед на което е спазена процедурата, предвидена в чл. 13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 27 от ППЗСП.
Оспореният административен акт
е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
За да възникне правото на заявителя М.Х. като родител на А. М. , на месечна целева помощ по чл.16б, ал. 1 от ППЗСП, е необходимо да е
изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП.
По отношение на оспорващата хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т.
1 и т. 3 са неприложими – М. Х. нито осъществява трудова дейност, при която да
не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и да няма възможност да ползва
платен отпуск, нито е самоосигуряващо се лице.
Заявеното от Х. искане за отпускане на месечната целева помощ
очевидно се основава на хипотезата на
чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на
родителя, когато е останал без работа, но няма право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4. Разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП урежда хипотези
на лица, останали без работа, като не са налице основания за различно третиране
на тези, които получават доходи по трудов договор / чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП/ или от обезщетения спрямо тези, които са самоосигуряващи се / чл. 16б,
ал. 1, т. 3 от ППЗСП/.
За самоосигуряващите се лица в нормативния текст изрично е
вписано, че невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради
въведената извънредна епидемична обстановка. За лицата по трудов договор и по
осигурителни отношения за безработица такава връзка не е изписана изрично, но
тя следва от тълкуването на нормативния текст. Това е така, тъй като законодателят
не въвежда различен режим на една и съща помощ при лица, останали без работа,
които са в трудовоправни отношения или са в отношения на получаване на
обезщетения за безработица, и които са самоосигуряващи се. Цитираната норма е нова,
обн. ДВ, бр. 77/2020г. и регламентира правото на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на
семейства с деца до 14-годишна възраст и условията за нейното получаване.
Следователно касае се за "нова" месечна целева помощ в хипотезата на
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за
семейства с деца до 14 години, с цел да бъде осигурена социална закрила на
родителите на тези деца.
При тълкуването на нормативния текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се
приеме, че оставането без работа, съответно без доходи поради оставането без
работа, следва да е по причина на обявеното извънредно положение или обявената
извънредна епидемична обстановка. В противен случай, ще е налице неравно,
дискриминационно нормативно третиране на лица, които имат равен трудовоправен
статут - лица по трудов договор и лица, които са самоосигуряващи се. За да не
се допусне подобно неравно третиране, следва да се приеме, че идеята на
законодателя за равно третиране намира израз и в равните нормативни изисквания
– така както самоосигуряващите се лица следва да са преустановили работа поради
епидемичната обстановка, така и лицата по трудов договор и лицата, получаващи
обезщетение за безработица, следва да са останали без работа, съответно без доходи,
поради същата причина-епидемичната обстановка. Следователно, за да възникне
правото на помощта в хипотезата на чл.
16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят да е безработен без право
на обезщетение за безработица /съответно размерът на получаваното обезщетение
да е по-нисък от средномесечния доход по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП/, а е
необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се резултат от
въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с разпространение на COVID-19. Следва извод, че право на социална
помощ по чл. 16б от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито деца не
посещават училище поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка. Това е така, тъй като помощта
е целева, обслужваща определена цел– преодоляване на последиците от епидемията,
поради което оставането без доходи следва да е поради същата епидемия.
Съдът следва да посочи и Указанията на МТСП, които като
вътрешно-служебни актове макар да нямат задължителна сила, служат като упътване
за разбиранията на ведомството по повод приложението на нормативни текстове. В
случая е налице такова тълкуване, обективирано в писмен вид, по въпрос,
аналогичен на процесния, а именно – отговор от 05.01.2021 г. във връзка с
приложението на чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСП, съгласно което оставането
без работа следва да е обвързано от обявената епидемична обстановка /достъпни
от сайта на МТСП/.
Предвид изложеното и в обобщение се налага извод, че жалбата
е неоснователна, тъй като член на семейството на заявителя не е останал без
работа, респ. без доходи от обезщетение за "безработица" по причина
на обявената епидемиологична обстановка, в какъвто смисъл са и мотивите в
оспорения отказ.
В случая от доказателствата по делото е установено, че
оспорващата Х. е безработна много преди обявеното извънредно положение на
13.03.2020г. Следователно оставането без работа не е по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл Х. не попада в
кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2
от ППЗСП, имащи право да получат целева социална помощ.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна – на оспорващата Х. правилно и мотивирано е отказана месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, а подадената срещу заповедта жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Х., ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗСП/Д-В/674/09.02.21г. на Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна, с която е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от
ППЗСП.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: