Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. С., 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 541 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Н.Д. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 39-0000082/06.06.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на жалбоподателя – на основание чл.93в, ал. 17, т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, § 1, т.”iii” от Регламент (ЕО)165/2014.
В жалбата е изразена позиция за погрешно интерпретирана фактическа обстановка от страна на контролните органи и неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че за времето 09.04.2019г. – 13.04.2019г. водачът, макар да е бил назначен на работа, реално е започнал да управлява т.а. на 13.04.2019г, поради което не може да му се вменява в нарушение непредставянето на ръчните записи за посочения времеви интервал, като част от проверения период 29.03.2019г . 26.04.2019г. Посочва се, че жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за непредставяне на удостоверението по чл.10, ал.1 от Наредбата по чл.89, ал.1 на Наредба № Н-3/07.04.2009г., а не за непредставянето на ръчните записи, като такива, макар и празни, са били предоставени. Счита се, че е налице противоречие между описанието на нарушението и сочената за нарушена правна норма, което водело до неяснота за какво точно е наказан жалбоподателят, още повече, че санкционната норма на чл.93в, ал.17 ЗАПр визира различни нарушения. Изразява се становище за приложимост на чл.28 ЗАНН досежно наличието на маловажен случай. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, в придружителното административнонаказателната преписка писмо, визира, че НП е съобразено с законовите правила при неговото издаване и се предлага да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – С. не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата,
като подадена в срок и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и въз
основа на закона, приема за установено следното:
На 26.04.2019г. жалбоподателят Д. извършвал обществен превоз на товари (речен пясък), по направление гр.С. – с.Е., с товарен автомобил „МАН 18.463 ФЛС” с рег. № В 3155 НС, оборудван с аналогов тахограф „Simens VDO 1324.510015680200” и прикачено полуремарке с рег.№ В 0082 ЕС, собственост на „Д. ....“ ЕООД гр.В. д., обл.В.. При движението му по път I-7 С. – Ш., към 09.00ч., в участъка на пътното кръстовище с път II - 21, бил спрян за проверка от св.П. и св.Р. - инспектори при ОО „АА” гр.С.. При същата, от представения от водача трудов договор, било установено, че е постъпил на работа на датата 09.04.2019г. Служителите поискали да им бъдат представени ръчни записи за времето от тази датата до датата 13.04.2019г., като част от 28 дневния период от 29.03.2019г. до датата на проверката 26.04.2019г. Жалбоподателят не носел такива, като не представил и никакъв друг нормативно предвиден документ, удостоверяващ с какво е бил ангажиран в рамките на посочения период от дата на постъпването му на работа до датата 13.04.2019г.
На място, в присъствието на жалбоподателя, св.Р. съставил АУАН № 247845/26.04.2019г., в който като обстоятелствена част на административното обвинение са отразени горепосочените факти, с изрично визиране, че в момента на проверката лицето е „без ръчни записи от 09.04.2019г. – до 13.04.2019г.“, квалифицирани като неспазване изискването на чл.36, §1, т.”iii” от Регламент (ЕО)165/2014. При предявяването на акта жалбоподателят вписал, че няма възражения. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното понастоящем наказателно постановление, въпроизвеждащо административното обвинение в неговата цялост като факти и квалификация. Административното наказание глоба, в размер 1500 лева, е наложено на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози.
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е протекло при пълно спазване на
установените от закона правила по отношение сроковете за издаване на АУАН и НП,
компетентността на съответните длъжностни лица и изискуемите досежно
съдържанието на посочените документи реквизити, като в обстоятелствената част на обвинението – в акта и в НП, по ясен и
точен начин са посочени всички данни, явяващи се словесното описание на
вмененото деяние.
Защитната позиция на жалбоподателя е в насока за липсата на фактическата му ангажираност по управлението на камиона от дата на постъпването му на работа – 09.04.2019г. до 13.04.2019г., поради причина, че автомобилът бил на ремонт. В подкрепа на това твърдение по делото е представена фактура и касов бон от 11.04.2019г. за закупени части за МПС-то и положен труд от друг правен субект, с допълнително ръчно вписан номер на превозното средство „МАН В 31 55 НС“. Взираните документи са представени пред съда във връзка с изследването на въпроса конкретно каква по вид е била трудовата дейност на жалбоподателя за проверявания отрязък от 28-дневния период. Данни, че на жалбоподателя е била възложена друга по вид работа при този работодател, или обективно такава не е извършвал, не се сочат, нито се представят доказателства в такава насока.
Простъпката, за която е повдигнато обвинението, е установена по несъмнен начин при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства. Същата е намерила израз в неизпълнение задължението на водача, фиксирано в чл.36, §1, т.”iii” от Регламент (ЕО)165/2014, да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни, което изискване е обвързано с обстоятелството, че товарният автомобил е бил оборудван с аналогов тахограф. Фактът на непредставянето на тези записи за времето от 09.04.2019 – 13.04.2019г., като част от посочения 28 - дневен период, не се оспорва от страна на жалбоподателя. Съгласно чл.6, т.5 от същия регламент, водачът има задължението да регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно посоченото в чл.4, б.“д“, а именно да означи всички дейности, определени като работно време, с изключение на „управление“, включително всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него. Тези записи се вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатката или като се използват устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване. Следва, че дори да е бил зает с друга работа, водачът е имал задължението да представи въпросните ръчни записи, визиращи това обстоятелство. Събраните по делото доказателства фиксират, че жалбоподателят, към момента на извършената му проверка, не е представил каквито и да са документи от очертания кръг на нормативно предвидените, включително и празни ръчни записи, което опровергава въведеното в тази насока твърдение в жалбата.
По отношение на другата защитна линия, че на жалбоподателя следва да се търси отговорност за непредставяне на удостоверение за дейности по чл.10, ал.1 от Наредбата по чл.89, ал.1 на Наредба № Н-3/07.04.2009г., следва да се обърне внимание, че законодателят изрично е регламентирал в ал.2 на чл.10, че този документ се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. Това визира, че лицето следва да носи със себе си удостоверението, за да е в състояние в момента на проверката да докаже верността на твърдяното, че не е управлявал автомобила в проверявания период.
В разпоредбата
на чл.34, изречение последно, от Регламента, е въведено, че държавите-членки не
налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не са били в превозното средство. Това обаче
не измества императивното изискване по-горе в същата норма на чл.34, т.3, б. “а“,
че когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в
състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, буква б, подточка ii –„друга
работа", което означава всяка дейност, различна от управление на
превозното средство по смисъла на член
3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, се вписват в тахографския лист
ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване
на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф.
Съдът не споделя позицията на защитата, че следва да се наложи санкция поради непредставянето на въпросното удостоверение, тъй като административното обвинение фиксира непредставяне на конкретно посочените документи – ръчни записи, изрично очертани в разпоредбата на чл.93в, ал.17, т. 3 ЗАПр, на основание която е наложено и наказанието. Волята на законодателя, че водачът има възможност да представи и /или удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1, е в насока именно, че в 28-дневния период може да е бил ангажиран с друга дейност, очертава неизменното му задължение да подготвя предварително необходимите документи, за да е в състояние да изпълни изискването на закона да ги предостави, когато бъде спрян за проверка.
Съдът намира, че полагането на необходимата грижа както по навременното отразяване, така и по съхраняване на правнозначимите данни във връзка с дейността на жалбоподателя като водач на т.а., е изцяло негов ангажимент, като това изискване е въведено по императивен начин. Предвид обстоятелството, че се касае за липса на ръчни записи за повече от ден и не са налице някакви специфични обстоятелства, които да отличават случая като такъв със значително по –ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива простъпки, не следва да се прилага правилото на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000082/06.06.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на Д.Н.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.93в, ал. 17, т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, §1, т.”iii” от Регламент (ЕО)165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването.пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: