РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Плевен, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
При секретар Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева
административно дело № 165/2019 г. по описа на съда, на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано по жалба от А.Д.А.
*** срещу Заповед №УРИ 316з-259/22.01.2019г. на Директора на ОД на МВР-Плевен,
с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от
шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, като е издадена извън посочения в чл.195, ал.1 от ЗМВР
срок, доколкото проверката е образувана със заповед от 02.10.2018г. и назначената
да извърши проверка комисия е представила справка от 09.11.2018г. Счита
се, че двумесечният срок за издаване на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание изтича на 09.01.2019 г., поради
което издадената на 22.01.2019 г. заповед е издадена след срока. Твърди се, че
не е извършено нарушението по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, което е посочено в
заповедта. Относно твърдението, че не е упражнен контрол върху спазването на
работното време на Б.П.С. - инспектор в група “Охранителна полиция” към
РУ-Пордим на 01.10.2018 г., като е допуснато същият да напусне работното си
място по-рано от установеното работно време - 17.30 часа, се сочи, че не е
съобразено обстоятелството, че на тази дата С. е пътувал с него в служебния
автомобил рег.№ *****с цел извършване на проверка на патрулно-постовата служба
от полицейските служители на база “Згалево”. Твърди се, че това е причината да
се напусне по-рано сградата на РУ - преди 17.30 часа. Относно твърдението, че
не е упражнен контрол върху изпълнението на задължението на мл.инспектор В.С.
като водач на служебния автомобил рег.№ *****, изразяващи се в отговорност за
техническото състояние и водената отчетност на техниката се заявява, че посоченото
превозно средство не е било технически неизправно, като едва след извършване на
проверката му е станало известно, че автомобилът не е преминал редовния годишен
технически преглед. Счита се, че поради факта, че всички документи относно
автомобила с изключение на пътната книжка не са на разположение в РУ, не е било
възможно и не е било в неговата компетентност да изиска доказателства от С.за
преминаване на автомобила на годишен технически преглед. Сочи се, че съгласно
чл.244 от „Вътрешни
правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и
отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР“, утвърдени с МЗ
№Iз-305/21.02.2014г. (Вътрешни правила), контролът на техническото
състояние, използването и съхранението на техниката на МВР се осъществява чрез
контролни прегледи, провеждани от служители на сектор „Автотранспорт“ към
ДУССЦ. Счита се, че доколкото контролът се извършва от други лица, неправилно
му е вменено задължение да извършва същия, а оттам неправилно е наказан. В
заключение се моли да бъде отменена заповедта, като се присъдят разноски.
От ответника не
е подаден писмен отговор по жалбата.
В последното открито съдебно
заседание оспорващият
не се явява, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от
адв.Д.Д. – пълномощник на жалбоподателя, в което са наведени подробни доводи за
незаконосъобразност на заповедта. Моли се нейната отмяна.
Ответникът-Директорът на ОД на МВР-Плевен, в открито съдебно
заседание не се явява, не се представлява. От процесуалния представител на
ответника е депозирана молба, в която се изразява подробно становище за
неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че същата е издадена от
компетентен орган и е мотивирана, като са спазени процесуалните правила и
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, алтернативно се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административен съд - Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото
заповедта е връчена на 23.01.2019г. /л.9/, а жалбата срещу нея е подадена на
04.02.2019г., видно от поставения вх.№ на ответника на л.2, от легитимирано
лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 01.10.2018г. около 17.30 часа на третокласен път
Плевен - Вълчитрън - Пелишат, граница община Плевен с община Пордим, на км
3+800 в посока от с.Згалево към с.Гривица, лек автомобил рег.№*****, управляван
от А.К.-С., при движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра
настилка/ при извършване на десен завой, излиза в ляво по посока на движението,
като попада в крайпътна канавка. В същия автомобил освен водача е имало още
двама пътници. На мястото на произшествието спира л.а. рег.№*****, като двете
лица от него оказват съдействие на пострадалите от катастрофата лица. При
извеждане на лицата от катастрофиралия автомобил, същите са ударени от движещ
се от с.Згалево към с.Гривица л.а. „*****“ с рег.№ ***** - собственост на ОД на
МВР-Плевен, с водач ст.инспектор А.Д.А. - началник група ОП в РУ-Пордим. В
същия л.а. като пътници са били инспектор Б. П. С., ст.инспектор Ю.А.П. и
инспектор Б.Т.П., всичките служители на РУ-Пордим. Вследствие на удара са
пострадали А.А. с травма, И.Г. с фрактура на подбедрица и лява китка, М.С. с
контузия на бял дроб и мозъчно сътресение, В.П. с комоцио, Б.С. с фрактура на
ключицата, а А.К.-С. е починала при транспортирането й до ЦСМП.
Със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен рег.№
УРИ: 316з-3206/02.10.2018г. /л.л.25-26/ била наредена проверка за изясняване на
причините и обстоятелствата за това произшествие, като било указано на
назначената със същата заповед комисия, че при установяване на извършени
нарушения на служебната дисциплина, деянията да бъдат квалифицирани съгласно
законните разпоредби и да се предложат съответните мерки. Срокът за разследване
на назначената с тази заповед комисия е бил удължен с последваща заповед /л.27/.
От комисията е изготвена справка рег.№ 316р-36940/09.11.2018 г. /л.л.15-22/.
В справката се описва настъпилото ПТП, като се сочи,
че л.а. „*****“ с рег.№ ***** е зачислен на мл.инспектор В.С. С.- домакин, той
и ППД при РУ-Пордим. Към 01.10.2018 г. л.а. не е минал на периодичен преглед за
техническа изправност на ППС. Видно от представени удостоверение за техническа
изправност на ППС и Знак за преминат технически преглед, автомобилът е подлежал
на преглед до 26.09.2018г. От обясненията на С.комисията е установила, че тъй
като последният е бил включен в графика за ППД и е давал нощни смени като
охрана на сградата на РУ, не е успял да прекара служебния автомобил, с който е
станало ПТП на годишен технически преглед. На 01.10.2018 г. в 09.30 часа е
отишъл в УССД при ОДМВР-Плевен, за да вземе свидетелствата за регистрация на
автомобила, за да го представи на преглед, но служителката при която се
съхраняват талоните е била в отпуска и е отложил минаването на преглед за
следващия ден. Комисията е приела, че С.е извършил нарушение на чл.38, ал.3 от
Вътрешните правила, съгласно която разпоредба „Отговорността за техническото
състояние и водената отчетност на техниката носят водачите на които се числи
техниката и преките им ръководители“, както и че не е изпълнил длъжностните
задължения, вменени му с длъжностна характеристика рег.№ 3286р-1968/12.11.2015
г. - „Отговаря за ефективното използване на зачислените му автомобили, съгласно
действащата заповед“. Прието е, че е налице небрежност в служебната дейност,
както и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1,
т.3 и т.5 от ЗМВР, за което се налага наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 до 6 месеца.
Комисията е приела, че инспектор Б.П.С. - полицейски
инспектор в група „ОП“ при РУ-Пордим, с напускането си на работното място преди
17.30 часа е нарушил чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-776 за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР: „Работното време на държавните служители, работещи
на ненормиран работен ден, е от 08.30 до 17.30 часа с един час обедна
почивка.“, както и на издадената на основание чл.11, ал.1 от същата наредба
заповед рег.№ 316з-1431/20.07.2018 г. на директора на ОД на МВР-Плевен /тази
заповед определя същото работно време и е приобщена на л.л.99-114 от делото/.
Приела е, че извършеното от този служител дисциплинарно нарушение е маловажно
по смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание
„мъмрене“ за срок от един до три месеца.
Комисията е приела, че старши инспектор А.Д.А. - началник
група ОП при РУ-Пордим, в качеството му на началник група ОП не е осъществил
контрол върху работата на подчинените му служители инспектор Б.С. /с тръгването
му преди края на определеното работно време/ и мл.инсп. В.С. /не е извършил
проверка на техническата изправност на зачисленото му МПС и е допуснал да се
използва служебния автомобил без да притежава удостоверение за техническа
изправност на ППС/ като е допуснал да не бъде спазена служебната дисциплина и
законност, което действие от страна на А. се явява не изпълнение на основните
длъжностни задължения, вменени му с „Типова длъжностна характеристика“ с рег.№
3286р-19327/10.11.2015 г.: Осъществява контрол върху работата на подчинените,
като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност. Посочено
е, че извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е такова по смисъла на
чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР: т.6 неупражняване на контрол върху подчинени;
т.11 неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, за което се налага
дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
Комисията е предложила да бъдат изготвени заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания, включително на С., С. и А.. А. е запознат
със справката на 28.12.2018 г., видно от положения подпис /л.22/.
Междувременно, видно от становище на началника на
сектор КАПОЧР /л.л.23,24/, пътуващият в л.а. служител Ю.П.е имал уговорка за
среща с и.д. заместник началник на ОД на МВР-Плевен, която е следвало да се
състои в края на работния ден на 01.10.2018 г. Във връзка с това е предложено
да не се квалифицират като дисциплинарно нарушение действията на този служител
по напускане на работното място в РУ-Пордим преди 17.30 часа на 01.10.2018 г. и
да не му бъде търсена дисциплинарна отговорност на това основание.
До А. е отправена покана за даване на писмени
обяснения от директора на ОД на МВР /л.л.10-12/, получена на 28.12.2018 г.,
като са дадени писмени обяснения, наименовани сведение /л.13/, постъпили с рег.№
от 02.01.2019 г.
С процесната заповед е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ на А. поради това, че на 01.10.2018 г. не е упражнил контрол
върху работата на подчинените му служители инспектор С. по отношение на
спазването на разпореденото работно време и младши инспектор С.по отношение
извършване на проверка на техническата изправност на служебен автомобил „*****“
с рег.№ *****, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения /вменени с
длъжностната характеристика/, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР -
неупражняване на контрол върху подчинени, се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. В заповедта е описано извършеното от С. и С.,
така както е изложено и в справката. Посочено е изискването на длъжностната
характеристика на А. „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като
следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност“. Посочено е,
че са взети предвид справката и становището по нея, оценени са събраните
доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата,
при които е извършено, формата на вината - при умисъл и цялостното поведение на
служителя по време на службата /кадрова справка/ и са приети писмените
обяснения на служителя, като е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за
срок от 6 месеца.
Част от преписката е кадрова справка на А. /л.14/,
като видно от същата, служителят е на работа в системата на МВР от 11.02.2004
г., от 13.05.2010 г. е началник на група „ОП“ към РУ-Пордим, награждаван е 5
пъти и не е наказван.
Приобщена е типова длъжностна характеристика на
началник група „Охранителна полиция“ /л.л.71-73/, като видно от последната „Осъществява
контрол върху работата на подчинените му и взиска за стриктно спазване на
служебната дисциплина и законност“. Приобщена е на л.л.74-77 и типова
длъжностна характеристика на полицай - старши полицай /домакин на РУ/, в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“, съгласно която „се
ръководи, контролира и оценява от ръководителя на групата“, като става въпрос
за началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Пордим. Приобщена е на л.л.117-119
типова длъжностна характеристика на полицейски инспектор VI-V степен в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“, съгласно която „се
ръководи, контролира и оценява от началника на сектора/групата/участъка
съгласно щата“, като става въпрос за началник група „Охранителна полиция“ в
РУ-Пордим.
Видно от протокола на л.95 от делото, А. е запознат с
длъжностната си характеристика на 08.02.2016 г.
Приобщени са болнични листи /л.л.97,98/, видно от
които А. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 01.10.2018
г.- 25.11.2018г.
По делото са разпитани двама свидетели. Св. В.К.М.
работи като началник сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността
и социална дейност“ в ОД на МВР-Плевен. Сочи, че отговаря за автопарка на ОД на
МВР-Плевен. Твърди, че за техническите прегледи на автомобилите отговарят
водачите на автомобилите, като контрол върху тази дейност осъществят техните
преки ръководители. Посочва, че автомобил „*****“ с рег.№ ***** е зачислен на В.С.,
но всеки водач носи отговорност за това дали автомобилът е технически изправен
и с редовни документи при излизане на път. Твърди, че не е регламентирано кое
лице следва да представи автомобила на технически преглед, но на предното
обзорно стъкло на всеки автомобил е залепен стикер с отбелязване до кой месец и
година важи прегледа. Сочи, че за да се извърши годишен технически преглед,
водачът следва да вземе документите от техническата работилница, която не
работи от три години, за да премине автомобила на технически преглед. Сочи, че
водачът разполага само с пътната книжка, в която не е отбелязана датата, до
която автомобилът трябва да мине технически преглед.
Св. Б.П.С. работи като полицейски инспектор в група
„ОП“ към РУ-Пордим, като жалбоподателят му е пряк ръководител. Посочва, че на
01.10.2018 г. автомобил с рег.№ ***** е следвало да бъде зареден с гориво, тъй
като е трябвало да влезе в специализирана полицейска операция и не е имало
достатъчно гориво в него. Сочи, че същия ден в края на работното време с
неговия пряк ръководител са били планирали да проведат проверка по изпълнение
на патрулно-постовата дейност на база Згалево. Твърди, че за да не си вземат от
работното време през деня, са решили това да стане в края на работния ден, като
се съчетае със зареждането на гориво. Сочи,
че това не е посочено пред комисията, тъй като не е сметнал за необходимо. Заявява,
че в автомобила няма документи освен пътната книжка. Твърди, че преди
тръгването им от Пордим в автомобила са влезли двама служители - началник група
и инспектор от „Криминална полиция“, които са им казали, че по най - бързия
начин следва да отидат до Областната дирекция. Сочи, че по тази причина е
нямало време да извършат проверка, и само са могли да заредят автомобила на
бензиностанция „Петрол“ на входа на гр.Плевен от с.Гривица, която
бензиностанция е на територията на 1 РУ-Плевен.
Оспорващият А. е дал обяснения пред съда, в които заявява, че положените подписи в
пътната книжка са негови. Сочи, че за автомобила мисли, че е имал стикер за
преминат годишен технически преглед, но не е видял, че е направено отбелязване
месец септември 2018 г. Сочи, че служителят Б.С. му е пряко подчинен. Сочи още,
че служителят В.С. не му е пряко подчинен, доколкото той е подчинен на униформения
състав на РУ, а С.получава пари за дрехи, той не получава униформа. Твърди, че
е цивилен служител, не знае на кого е пряко подчинен.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Процесната заповед е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 204,
ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички
наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197,
ал.1, т.1-3.
Съгласно чл. 37, ал.1,
т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура,
която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е
директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й А.Д.А. е заемал длъжност началник на група
„Охранителна полиция“ при РУ-Пордим. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД
на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава
заповед за налагане на наказанието по чл. 197,
ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът намира, че е спазен регламентирания в чл. 195, ал.1
от ЗМВР двумесечен срок, в които следва да бъде наложено
дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да
се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността
на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1
от ЗМВР на 09.11.2018 г. при регистрирането на Справка рег.№
316р-36940/09.11.2018г. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно
дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от
22.01.2019г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението, доколкото са ангажирани доказателства за използван отпуск от
наказания служител в периода от датата на регистрацията на справката -
09.11.2018 г. до 25.11.2018 г. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР сроковете по ал. 1
и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В случая
А. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което двумесечния
срок е спазен. Към датата на издаването на заповедта не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването на нарушението.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, А. е бил запознат със
съдържанието на справката. До същия е била изпратена и покана за даване на
писмени обяснения от директора на ОД на МВР, като се е възползвал от дадената
му възможност и е дал писмени обяснения, макар и лаконични.
При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият
орган не е допуснал нарушение на материално-правните разпоредби по следните
съображения:
По отношение спазването на работното време от страна
на С. съдът съобразява, че правилно в заповедта като нарушена норма е посочена
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата. Съгласно последната, служителите на
ненормиран работен ден са на работа от 8.30 до 17.30 часа с един час обедна
почивка. В случая служителите са напуснали РУ-Пордим около 17.15 часа. С.
твърди, че е трябвало заедно с А. да извършат проверка на база Згалево.
Доказателства относно това твърдение обаче не са налице по делото. Не е налице
заповед в този смисъл. Дори А. в обясненията си пред съда не дава твърдения в
тази насока. Но дори да са имали такива намерения за извършване на проверка, в
момента, в който в автомобила се качват служители на „Криминална полиция“ на С.
става ясно, видно от свидетелските му показания, че не може да се осъществи
такава проверка, тъй като служителите на „Криминална полиция“ бързат за среща в
края на работния ден в ОД на МВР-Плевен. След като на С. става ясно, че
проверката няма да се осъществи, е следвало да слезе от автомобила, за да
продължи да изпълнява задълженията си в РУ съгласно установеното работно време.
А. не само е следвало да съобрази същото, но и да контролира С. да спазва
работното си време. По тази причина съдът счита, че по отношение на извършеното
от С. неспазване на работното време А. не е извършил вменения му контрол.
Същият реално е бил в положение да го контролира, доколкото С. е бил при него в
автомобила, който А. е управлявал. В случая правилно е посочена и нормата от
длъжностната характеристика на А., съгласно която следва да извършва контрол. С.
му е пряко подчинен, видно от длъжностната характеристика на същия. Това е
видно и от дадените обяснения на А. пред съда. В заповедта точно е посочена и
приложимата норма на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, доколкото е налице
неупражняване на контрол върху подчинени.
По отношение на неупражнения контрол върху служителя С.,
съдът съобразява следното:
В процесната заповед като нарушена от С.е посочена
нормата на чл.38, ал.3 от Вътрешните правила. Това посочване е неточно,
доколкото това е нормата на чл.40, ал.3 от същите правила, а чл.38 няма алинеи
и има съвсем различно съдържание. Доколкото обаче тази норма е точно
възпроизведена словесно както в справката, така и в процесната заповед,
неточното посочване на номера й съдът счита за несъществено нарушение, като не
без значение е и факта, че наказаното лице е разбрало какво нарушение му се
вменява. Съгласно същата, „Отговорността за техническото състояние и водената
отчетност на техниката носят водачите, на които се числи техниката и преките им
ръководители“. Видно от приобщените длъжностни характеристики, С.носи
отговорност като лице, на което е зачислена техниката /в случая МПС/. Освен
него отговорност за същата техника носи прекият му ръководител, който съгласно
длъжностната му характеристика е началник група „Охранителна полиция“. Същото е
видно и от длъжностната характеристика на началника на група „Охранителна
полиция“. Твърдението на А., че не са му подчинени цивилните служители, какъвто
е С., е неоснователно. В длъжностната характеристика на началник група „ОП“
такова разграничение няма, точно обратното - посочено е, че осъществява контрол
върху работата на подчинените му, което означава върху всички лица в състава на
групата. Съгласно Вътрешните правила, утвърдени със заповед на министъра на
МВР, с които А. е запознат още на 05.12.2016 г. - л.л194, отговорност за
техниката и за контрола върху същата носят домакинът и неговият непосредствен
началник, а именно А. в качеството му на началник група „Охранителна полиция“.
Именно началник група „Охранителна полиция“ е лицето, което следва да
контролира домакина относно зачисления му автомобил. И именно този началник
група носи отговорност за неосъществен контрол, ако същият автомобил не е
преминал технически преглед своевременно. Вярно е, че документите на автомобила
се намират на друго място, но А. в качеството си на началник група „Охранителна
полиция“ се явява лице, на което е вменено да извършва контрол върху дейността
на водачите и е следвало да прояви съответната активност - да се интересува
кога се извършват и дали са реално извършени техническите прегледи на МПС, за
да може реално да осъществи контрол. В случая той дори не е погледнал
поставения стикер за технически преглед на автомобила, който е залепен на
предното обзорно стъкло. Ако го беше направил, щеше да установи, че автомобилът
не е преминал технически преглед. Дори ако е липсвал стикер /в обясненията си А.
сочи, че не е сигурен дали е имало такъв/ е следвало да уведоми за случая
началника си и да не предприема пътуване с МПС без стикер за технически
преглед.
В случая са създадени условия да не се извършва
контрол относно преминаването на автомобила на техническия преглед, както и че А.
е знаел, че не може да се извърши проверка на базата в с.Згалево и С. всъщност
напуска работното си място преди края на работното време, поради което съдът
приема, че посоченото в заповедта умишлено извършване на нарушението е
правилно.
По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя,
съдът съобразява следното:
Вярно е, че съгласно
чл.244, ал.2 от Вътрешните правила,
контролът на техническото състояние, използването и съхранението на техниката
на МВР се осъществява чрез контролни прегледи, провеждани от служители на отдел
/изм. - МЗ №8121з-1043/29.08.2018 г./ „Автотранспорт“ към ДУССД. В същия смисъл
е и чл.247 от Вътрешните правила. Този контрол обаче не възпрепятства контрола,
извършван от началника на група „Охранителна полиция“ спрямо домакина, на който
е зачислено МПС. Същият - в случая А., е
длъжен да извършва такъв контрол.
Не са основателни и твърденията,
че не са събрани доказателства за тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които нарушението е извършено, формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Такива данни се съдържат в събраните доказателства, включително в приложената
кадрова справка. А доколкото наказанието
е наложено в минималния срок, не е било необходимо излагането на мотиви по
отношение на срока.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените
административно производствени правила и в съответствие с материалния закон,
поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.
При този изход на делото са основателни претенциите на
ответника за присъждане на разноски. Следва на ОД на МВР-Плевен да бъде
заплатено юрисконсултско възнаграждение с оглед своевременно направеното искане
- преди последното съдебно заседание. Административното дело е без определен
материален интерес. Доколкото упълномощеният юрисконсулт се е явявал в о.с.з.,
но делото не е с особена фактическа или правна сложност, следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Следва да се
отхвърли искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в частта му
над 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. *** против Заповед №УРИ
316з-259/22.01.2019г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА А.Д.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен направените по делото разноски в размер на 100
/сто/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОД на МВР Плевен за присъждане на
разноски в частта му над 100 лева.
Решението съгласно чл.211, изр.трето
от Закона за Министерството на вътрешните работи не подлежи на оспорване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/