Р Е Ш Е Н И Е №261859
29.06.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 178 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на „ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
в Пловдив, ул. „Средец“ № 89 ,
ет. 5 , против „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с.Браниполе, машинен двор № 3, с иск с правно основание в
чл.327 от Търговския закон, и насрещен иск на това дружество против „ПМБ
Индъстрис„ ООД, ЕИК *********, с правно основание в чл. 82 от ЗЗД.
Според изложеното, страните са в трайни
търговски отношения , като ищеца продава на ответника HDPE издувен регранулат - суровина за
производство на тръби за водоснабдяване и канализация, с каквото производство
ответното дружество се занимава. Единствената договорка относно качеството на
доставяното била, доставяната суровина
да е с т.нар. „индекс на стопилка„, не по – висок от един пункт при измерване
по стандарт ISO 1133. На
29.07.2019г. „ПМБ Индъстрис „ ООД доставило на
ответника 7700 кг. регранулат при цена от 14 322 лева, за която цена е
съставена фактурата под номер 9196/29.07.2019г. Ответникът приел стоката без
забележки относно качеството на доставеното, с нарочен приемо – предавателен
протокол.
На дата 06.08.2019 година обаче ответникът,
след като използвал около 5000 килограма регранулат, върнал останалото
количество, а „ПМБ Индъстрис„ издало кредитно
известие за съответната на върнатото част от цената. Стойността на използваните 5 тона регранулат (
9486 лева ) останала неплатена, при
което се иска от съда да осъди ответника
да я заплати на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 08.01.2020г до
окончателното плащане на вземането, и със обезщетение за забавата в размер от
347.83 лева, начислено за период от 29.08.2019 година до 07.01.2020г.
Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответното дружество е оспорило иска. Не
отрича договора или доставката, нито приемането на стоката без възражения. Твърди
обаче доставена с недостатъци стока – негоден за договореното си предназначение
регранулат, който бил вложен в производството, преди да се установи негодността
му. С писмо – рекламация от дата 19.08.2019г ищецът бил уведомен за негодността
и останалото неупотребено и негодно количество било върнато. Не отрича и
неизпълнение на задължението за плащане на цената, по причина в негодността на
доставения регранулат. Моли се исковете
да се отхвърлят и да се присъдят сторените за защита разноски .
„Инстал
Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
с.Браниполе, машинен двор № 3, е предявило против първоначалния ищец „ПМБ
Индъстрис „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Средец“ № 8, ет. 5, и иск с правно основание в чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите; претендира се
в насрещната искова молба , че процесните 7700 килограма регранулат са вещ със съществени недостатъци,
които водят до нейната негодност за обичайната й употреба , като произведените
от този суровина тръби са също некачествени - имат шупли и въздушни мехури.
„Инстал Инженеринг СВ„ ООД вложил доставената некачествена суровина в
производството, респ. произвел некачествена продукция – произведените тръби
били негодни за употреба, респ. продажба. Затова производителят претърпял вреди,
изразяващи се в стойността на вложените в производството материал, труд и
електричество, както и амортизационни разходи. Оценява претърпените от неизпълнението вреди на обща стойност
от 17200 лева , от които:
закупен от ответника материал – 2882.63 лева
с ДДС ;
закупен от друг доставчик материал – 9937.32
лева
електричество , като технологичен разход
- 1272. 06 лева.
труд – 2974.87 лева ,
амортизационни разходи - 133.12
лева
и се иска от съда да осъди „ПМБ Индъстрис „ ООД , ЕИК *********, да
заплати на „Инстал Инженеринг СВ„ ООД 17200 лева вреди от неизпълнение на
договор. Претендира разноските по спора.
„ПМБ Индъстрис „ ООД оспорва този иск,
твърди точно изпълнение, отрича настъпването на вреди, а ако такива имало – те
не били в причинноследствена връзка с
доставеното от него ( отрича се доставения материал да е бил вложен в
производството).
Вещото
лице по проведената химикотехнологична експертиза дава заключение , че индекса
на стопилка при доставения регранулат е съобразно договореното, но не са
спазени останалите изисквания в стандарт БДС 12 201-1 към същия в
качеството му на суровина за производството на тръби, в частност, съдържанието
на летливи вещества и влагае над 10 пъти повече от допустимото. Материалът е
бил обективно негоден да бъде вложен в производството на ответното дружество.
Проведена е и счетоводна експертиза , която
да оцени претърпените от производителя вреди от негодност на вложеното
суровина. Тя дава заключение, че за
производството на тръби с доставените 5500 кг регранулат, са необходими 1155
лева електричество , 3190 лева за труд 495. лева амортизационни разходи, 2557.50 лева стойност на регранулат от „ПМБ
Индъстрис„ ООД, 8816.50 стойност на друга суровина и др., като общите разходи
са 16599 лева.
Искове с правно основание в чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, кумулативно съединени с насрещни искове с правно основание в чл.
195 във връзка с чл. 82 от ЗЗД.
Исковете са допустими, но в тази връзка
съдът следва да отбележи, че спорът относно дължимостта на цената на вложената
в производството суровина не може да бъде решен два пъти – веднъж като
възражение срещу иска за реалното й изпълнение, и втори път като претърпени
вреди от неизпълнение на договор, ако се касае за една и съща вещ.
По
същество, съдът съобрази:
І. По наличието на договора за търговска
продажба на регранулат страните не спорят, търговска продажба по смисъла на чл.
327 от Търговския закон – страните са търговци в трайни продажни отношения. Не
е спорно точното количествено и времево изпълнение по него от страна на
първоначалния ищец, който е доставил регранулата до работната площадка на
ответника; ответното дружество признава получаването на 7700 кг. регранулат. Страните
са се съгласили, че договорът помежду им не е развален по реда на чл. 87 от ЗЗД
независимо от годността на доставката ( изявления при изяснаване на фактите по спора , л. 95 ). Няма спор , че остатъка от
цената на вещта ( тоест, тази част, за която няма издадено кредитно
известие) не е платена от купувача, а и
последният не провежда доказване на плащане.
Останалите
наведени факти са спорни.
Доказването, че стока има недостатъци в качествено
отношение, е изцяло в тежест на купувача,
който иска да се ползва от
правата си по чл. 195 от Закона за задълженията и договорите. (срв.Определение № 950 от
28.12.2012 г. по търг. д. № 1157/2011 г. на Върховен касационен съд). С оглед заключението на вещото лице, което
кредитира, съдът приема , че е доставен
негоден за употреба по предназначение регранулат.
За да е точно в качествено отношение
изпълнението на задължението за предаване на вещ при търговската продажба,
необходимо е не само да се предаде вещ от средно качество, но и същата да е
годна както за обичайното, така и за договореното си предназначение.
Отклонението от дори само едно от последните две условия води до наличие на недостатъци в качеството на вещта
и ангажира отговорността на продавача по смисъла на чл. 195 и сл. от ЗЗД.
Когато обаче вещта страда от такъв дефект, който я прави напълно негодна за
каквато и да било употреба, изобщо няма изпълнение на задължението на продавача
да предаде вещта и разпоредбите на чл. 194 и следващите от ЗЗД са неприложими –
продавачът не може да отстрани недостатъците, а купувачът да иска напр.
намаление на цената. Дори да приемем, че вещта отговаря на уговорките между
страните, както е твърдяно в първоначалната искова молба, обективното
несъответствие със задължителен стандарт отрича изобщо годност за обичайната
или договорената употреба, а оттам и изпълнението – то се приравнява на пълно
(от качествена гледна точка) неизпълнение по договора от страна на продавача.
По силата на чл. 324 от Търговския закон , купувачът трябва да
прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно
продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като
съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. С оглед характера
на вещта, съдът приема, че негодността е такава, която не би могла да бъде открита при обикновен преглед, доколкото за
стойността на индекса на стопилка (а и за количеството на останалите
летливи вещества в компаунда, които също са спомогнали за негодността на
крайния произведен продукт) е необходимо специално лабораторно изследване. Въпреки
това, че недостатъците не са открити при обичайния оглед, купувачът е запазил
правата си – на л. 46 от делото има неспорено копие от писмо – рекламация от
дата 19.08.2019г, с което продавача е уведомен за негодността на вещта и е поискано издаването на „кредитно
известие за цялата фактура и да уточним компенсациите по произведения брак„.
Затова на практика купувачът се брани не по реда на чл. 194 и сл. от ЗЗД, а
чрез възражение за неизпълнен договор за цялото количество на доставеното,
независимо от това, че негодността на вещта е установена при частичното влагане
в производството. Само заради това,
исковете на продавача за заплащане на цената на негодната вещ не могат да бъдат
уважени, доколкото основателно е възражението за неизпълнен договор. Трябва да
се каже и друго – продавачът е бил своевременно уведомен за негодността на
вещта , но не е предприел действия по доставка на годна вещ. С оглед характера
на трайните отношения между страните като търговци, няма нужда договорът да
бъде развален, за да е основателно възражение за негово неизпълнение.
Съдът приема , че част от доставеното е преработен
(до размер от 5500 кг.) съобразно твърденията на купувача, като в това
отношение кредитира показанията на свид. С., доколкото същия е очевидец. Дори при
това положение, възражението за неизпълнен договор е основателно.
След като няма вземане за цената, то
продавачът няма вземане и за обезщетение за забава в плащането на тази цена.
Исковете на „ПМБ Индъстрис„ ООД, ЕИК ********* са неоснователни.
ІІ .
Каза се съдът приема, че е доставена и вложена в производството негодна вещ,
регранулат, а според заключението на вещото лице, то и произведените от нея
тръби също са негодни за употреба. Производствената себестойност на негодните
тръби затова е в пряка причинноследствена връзка с доставката на негодна вещ и
съставлява претърпени от производителя
вреди, с изключение на цената на вложения и доставен от „ПМБ Индъстрис“ регранулат, тъй като не се дължи на продавача. По отношение на размера на тези вреди,
се цени заключението на ВЛ В. по проведената счетоводна експретиза , но
отделните пера не могат да бъдат присъдени над размера на претенцията.Затова се
присъжда по – ниската от двете стойности - тази в насрещната искова молба или тази по
заключението на вещото лице.
Разноските се присъждат в тежест на страните
пропорционално на сбора на уважените/ отхвърлени искове и при общи списъци за разноските по двата
иска. Общата цена на исковете е 27033.83 лева, като разноски в полза на „ПМБ Индъстрис„ ООД се присъждат
пропорционално на отхвърлената част от насрещния иск – 4121.02 лева , а тези на
„Инстал Инженеринг СВ„ ООД- пропоцинонално на сбора на отхвърленията част от
първоначалния иск и уважената от насрещния ( 22912.81 лева ).
Възражение за прекомерност на договорените
от процесуални представители хонорари
не могат да бъдат споделени , предвид наличната правна и фактическа сложност на
делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ПМБ Индъстрис„ ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Средец“ № 89 , ет. 5 , да се осъди „Инстал Инженеринг
СВ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Браниполе,
машинен двор № 3, да заплати на ищеца сума от 9486 лева - стойност на доставен по търговска продажба
регранулат, за който е издадена фактурата № 9169/29.07.2019г и обезщетение за забава в размер от 347.83
лева, начислено за период от 29.08.2019 година до 07.01.2020г., като
неоснователни.
Осъжда
„ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Средец“ № 89 , ет. 5 , да заплати на „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Браниполе, машинен двор № 3, сумата от 13078.98
лева вреди от неизпълнение на договор за продажба на регранулат с дата на
доставка 29.07.2019г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба -13.02.2020г
до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до
пълния предявен размер от 17200 лева , като неоснователен.
Осъжда
„ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Средец“ № 89 , ет. 5 , да заплати на „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Браниполе, машинен двор № 3, сумата от
2396.90 лева разноски по делото.
Осъжда „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Браниполе, машинен двор № 3, да
заплати на „ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Средец“ № 89 , ет. 5, сумата от 379.16 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ