Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,09.12.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Димитър Хаджийски, след
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 2977 по описа за 2020
година, намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.07.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. №12511/2013г. на СРС, НО, 18-ти състав е признал
подсъдимия А.А.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което го е осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за
срок от три години.
Против присъдата, в
законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, в която се оспорва
правилността на първоинстанционния съдебен акт, като се посочват всички
основания, визирани в чл.348 ал.1 от НПК. В допълнението към жалбата се излагат
доводи в подкрепа на твърдените пороци на първостепенния съдебен акт.
В открито съдебно
заседание защитникът на подсъдимия моли атакуваната присъда да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно
се прави искане за връщане делото на предходната инстанция поради допуснати
съществени процесуални нарушения или първоинстанционната присъда да бъде
изменена, като наложеното наказание бъде намалено.
Представителят на държавното обвинение застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба и допълнението към нея. Моли те да бъдат
оставени без уважение, като първоинстанционната присъда бъде потвърдена като
правилна.
Подсъдимият Д. в правото
си на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията, направени в съдебното заседание
и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд подложи на
собствена преценка събраните доказателства и не намери основания да промени съществено
приетата по делото до момента фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият А.А.Д. е
роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин, българско гражданство, със
средно образование, неженен, неосъждан, с адрес София, кв. ******.
Подсъдимият Д. и свидетелят
М.И.(подсъдимият, спрямо когото производството е приключило с одобряване на
споразумение за решаване на делото от друг състав на съда) работели заедно.
Късно вечерта на 08.
срещу 09.04.2012 г. двамата се срещнали и решили да отидат към ж.к. Студентски
град, гр. София. Около 01:30 часа, на 09.04.2012 г. двамата се намирали до блок
2 в посочения жилищен квартал, където подсъдимият Д. и свидетелят И.забелязали
свидетеля К.И.Б.. Те се отправили към него, като му казали да си даде портмонето
и един от тях опрял остър предмет в гърба на Б., казвайки му, че ще го наръга.
След това подсъдимият Д. и свидетелят И.взели от джоб на якето на Б. мобилния му
телефонен апарат марка „Сони Ериксон“ с пазарна стойност 35 лева и парична сума
в размер на 15 лева, а след това двамата нападатели избягали.
Малко по-късно на
09.04.2012 г., докато се отдалечавали от предната си жертва, около 01:45 часа в
гр. София, ж. к. Студентски град, между бл. 1 и бл. 2, подсъдимият Д. и свидетелят И.забелязали свидетеля А.Т.Т..
Подсъдимият Д. го избутал в храстите и заедно със свидетеля И.му казали да даде
парите и всичко, което има. В резултат на това Т. им дал сумата в размер на 25
лева, като свидетелят И.бръкнал и в джоб на свидетеля Т., като взел флаш памет
марка „Adata”, 8 гигабайта, с пазарна стойност 9,50 лева. След това Д. и М.И.се
оттеглили от мястото с така взетите вещи.
На 04.05.2012 г. вечерта
подсъдимият Д. и свидетелят И.отново се срещнали и отишли в района на ж.к.
Студентски град, гр. София. Около 00:10 часа до паркинга на хотел „Витоша“
двамата забелязали свидетеля К.и се отправили към него. Един от двамата ударил свидетеля
К.в областта на лявото слепоочие. Пострадалият се опитал да се защити, но бил
повален на земята от нападателите. Въпреки това успял да се изправи и бил
попитан дали има пари. След това свидетелят И.го избутал към оградата на тенис
кортове, където двамата извършители започнали да претърсват джобовете на
пострадалия К.. Последният, за да предотврати откриването и вземането на още и
други вещи, дал сумата от 20 лева и мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Е72“,
с пазарна стойност 35 лева, след което нападатели с така получените вещи
избягали.
Взетите парични суми били
поделени между И.и Д., а мобилните апарати и флаш паметта останали у свидетеля И..
В резултат на съответното
нападение пострадалият К.започнал да се страхува да върви сам по улицата и се
наложило да приема във връзка със страховите си преживявания медикаменти, както
и да бъде прегледан от специалист.
Пред въззивната инстанция
не бяха събрани нови доказателства, поради което съдът изгради фактическите си
и правни изводи на база събрания доказателствен материал в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, а именно гласни доказателствени средства
– показания на свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б. дадени пред друг съдебен състав и
приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК; показания на свидетеля М.И.и на
свидетеля Д.К.(както и приобщените му показания от досъдебното производство на
осн. чл. 281, ал. 4, вр ал. 1, т. 1 и 2 от НПК); писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, справки от
мобилните оператори, справка за съдимост и други приобщени по реда на чл. 283 НПК; както и заключението на изготвените по делото съдебнооценителни
експертизи.
Въззивният съд след
служебна проверка на атакуваната присъда констатира, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие е настъпила промяна в съдебния състав с
оглед изтичане мандата на съдебните заседатели, с които е започнало
разглеждането на делото. Въпреки че не е имало пречка с оглед разпоредбата на
чл. 69, ал. 3 от ЗСВ същите съдебни заседатели да продължат участието си, същите
са заменени. След промяна в съдебния състав първоинстанционният съд не е
призовал и разпитал отново свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б., а със съгласието на страните е приобщил
дадените от тях показания пред предходния съдебен състав на основание чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Следва да се отбележи, че районният съд неточно е
посочил основанието за приобщаване на показанията на посочените свидетели,
доколкото хипотезата на чл.281 ал.5 от НПК се отнася единствено до показания,
депозирани в хода на досъдебното производство. Основанието за приобщаване на
показания, дадени пред друг съдебен състав е уредено единствено в ал. 1 на чл.
281 от НПК. Въпреки факта ,че първия съд не е провел непосредствен разпит на
посочените свидетели след смяната на съдебния състав и погрешното позоваване на
основанието за прочитане на техните показания, настоящата инстанция приема, че
показанията на тези свидетели са били законосъобразно приобщени към
доказателствената съвкупност.На първо място,както както прокурорът, така и
подсъдимият и защитникът му са изразили изрично съгласие за приобщаване на
посочените показания чрез прочитането им.На следващо място,по време на разпита
им пред предходния съдебен състав страните по делото са взели пълноценно участие,
като всяка една от тях е имала възможност да задава своите въпроси с цел
проверка достоверността на споделените разкази,включително подсъдимия и неговия
защитник. С оглед изложените
съображения , въззивния съд прецени, че правата на подсъдимото лице не са нарушени
като е спазен принципа на състезателното
начало.
Не същото важи за
приобщените показания на посочените по-горе петима свидетели депозирани в хода на досъдебното производство.
Показанията на свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство, който
не се е явил в съдебно заседание, могат да бъдат приобщени единствено със
съгласието на защитата, каквото не е било дадено. Въпреки отказът на подсъдимия
и защитника му да бъдат прочетени показанията на свидетелите от предходната
фаза на процеса, първоинстанционният съд ги е приобщил. Хипотезите визирани в
тази разпоредба касаят изключения от принципа за непосредственост, поради което
съдът следва стриктно да следи, дали са налице съответните законови
предпоставки да бъдат прочетени или не конкретните показания. Въпросът относно
наличието на някоя от хипотезите по чл. 281 от НПК се решава във всеки отделен
случай в съответното открито съдебно заседание. Докато в заседанието от 18.05.2015
г. свидетелите са били разпитани непосредствено от съда и са били налице
основанията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК при отказ на
защитата техните показания да бъдат приобщени, то в заседанието от 05.10.2015
г., когато е бил променен съдебният състав, не са били налице предпоставките на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В заседанието от 05.10.2015 г.
свидетелите не са били разпитвани непосредствено от съда, поради което е било недопустимо
на осн. чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК техните показания от
досъдебното производство да бъдат приобщавани.
Настоящата инстанция
констатира и допълнителен аргумент за изключване от доказателствената съвкупност
на показанията на свидетелите К.М. и М.В.. Разпитите на М.и В.са били извършени
от полицейски орган, без да са били налице основанията за това. Съгласно чл.
52, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 194, ал. 4 от НПК полицейските органи могат да
извършват действия по разследването единствено по чл. 212, ал. 2 НПК или когато
такива са им били възложени от прокурор, следовател или разследващ полицай. В
материалите от досъдебното производство са налични три протокола за разпит на
свидетелката М.– по трите образувани досъдебни производства с пострадали
съответно свидетелите Т., Б. и К..
Въпреки че са съставени три протокола, разпитът е бил един, който извод следва
от дата и часа на провеждането им. И в трите протокола е отразено, че разпитът
е проведен на 15.05.2012 г. в 12:50 часа. Съобразявайки датата на разпита,
трите досъдебни производства са били вече образувани, поради което разпитът на
свидетелката М.по обяд в сградата на районното управление не сочи на
неотложност, поради което да е проведен от полицейски орган. Из материалите от
досъдебното производство не се установява и постановление, с което на
полицейски орган да е било възложено да разпита свидетелката. Подобни са
съображенията и относно разпита на свидетеля М.В.. Проследявайки хронологично
извършените процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство,
въззивния съд констатира, че разпитът на М.В., проведен от полицейски орган, е
осъществен по време на извършено с разрешение на съда претърсване и изземване в
дома на М.В. и Д.В.. Претърсването и изземването, както и разпитът на В.са
осъществени от разследващ полицай. Няма данни на полицейския орган да е било
възложено да разпита свидетеля В., поради което незаконосъобразно разпитът не е
бил воден от разследващия полицай.
С оглед гореизложените
съображения съдът счита, че разпитите на свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б.
от досъдебното производство, приобщени от първата инстанция на осн. чл. 281,
ал. 4 вр ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност.
Въпреки невъзможността да
бъдат използвани приобщените от досъдебното производство показания, настоящата
инстанция счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събран достатъчен
по обем доказателствен материал, въз основа на който могат да се направят
категорични изводи относно времето, мястото и начина на осъществяване на деянието
и участието на подсъдимия Д. в него. В хода на първоинстанционното съдебно
следствие като свидетел е разпитан М.И., спрямо когото наказателното
производство е приключило със сключено споразумение. Показанията на И.,
разгледани съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал,
изясняват по категоричен начин обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. Същите са били подложени на внимателен анализ от районния съд, който
в мотивите към атакуваната присъда е изложил съображения защо приема
показанията на посочения свидетел за достоверни, установявайки че същите се
подкрепят от редица доказателства събрани по делото. В тази връзка
неоснователни се явяват възраженията на защитата, че първоинстанционният съд не
е отговорил на възраженията, наведени в хода на съдебните пледоарии. Защитната
реч е била фокусирана върху невъзможност осъдителна присъда да бъде постановена
единствено на база показанията на свидетеля И., който е бил подсъдим по същото
дело, но е сключил споразумение. Следва да се отбележи, че свидетелят И.съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК няма пречка да дава показания, след
като производството спрямо него е приключило. Същият дава показания в
качеството на свидетел, поради което върху него лежи задължението да каже
истината по делото под страх от реализиране на наказателна отговорност по чл.
290 от НК. Тоест той не дава обяснения в качеството на подсъдимо лице, поради
което в случая не може да се говори за оговор, какъвто има предвид защитата.
Следователно няма пречка в основата на осъдителната присъда да бъдат поставени
показанията на свидетеля И., стига те да са достоверни и да разкриват правдива
версия за случилото.
Неоснователни се явяват и
възраженията на защитата, че показанията на свидетеля И.са изолирани и като
такива следва да не бъдат кредитирани. За да отговори изчерпателно на така
наведените доводи и с оглед предходното процесуално качество на свидетеля И.показанията
му следва да бъдат подложени на внимателна преценка, въз основа на която да
бъде отговорено, дали споделеното от свидетеля съответства на обективната
действителност, съдържа ли неговият разказ правдива версия за случилото се и
намират ли подкрепа твърденията му в останалия доказателствен материал. При
внимателния прочит на показанията на свидетеля И.въззивният съд констатира, че
същите се отличават с тяхната висока информативност, детайлност и конкретика
относно обстоятелствата, част от предмета на доказване, каквито са присъщи
именно на човек пряко възприел събитията. Като участник в инкриминираните
деяния е житейски логично той да има съхранени точни и конкретни спомени
относно тях. Свидетелят И.последователно и конкретно описва времето и мястото
на извършените деяния, упражнената принуда, откраднатите вещи, разпределението
на отнетите пари и предмети, като недвусмислено сочи подсъдимия Д. като негов съизвършител.
Така споделеният разказ от И.освен че е вътрешно непротиворечив, кореспондира и
с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал, поради което неговите
показания представляват достатъчно стабилна доказателствена основа, въз основа
на която да се изградят еднозначни изводи по фактите и участието на подсъдимия Д.
във вмененото му деяние.
На следващо място,
показанията на И.търпят надлежна проверка при съпоставката им с тези на
пострадалите – свидетелите Т., Б. и К.. Всеки един от тях описва конкретните
действия на нападателите, както и мястото където е бил извършен грабежът.
Пострадалите са достатъчно конкретни и описателни относно посочените
обстоятелства, като не са налице съмнения относно достоверността на споделеното
от тях. В действителност те са заинтересовани от изхода на делото лица, но
липсва каквато и да е тенденциозност в показания им. При депозиране на
разказите си относно инкриминираните събития пострадалите не се опитват да
уличат подсъдимия Д. в извършване на деянията, като добросъвестно споделят
невъзможността да видят лицата на нападателите си. Деянията са извършени през
тъмната част на денонощието, поради което е житейски правдиво те да не са
успели да възприемат такива отличителни белези, въз основа на които да могат да
разпознаят своите нападатели. Поради това техните показания са съсредоточени именно
върху осъщественото спрямо тях нападение, като описаните от тях действия, мястото
на нападението и посочените конкретни вещи, които са били отнети, съответстват
на изложеното от свидетеля И.. Следва да се отбележи, че последният е
по-пестелив в показанията си относно осъществената спрямо пострадалите принуда
за сломяване на тяхната съпротива, като дори отрича двамата с подсъдимия Д. да
са удряли някои от свидетелите. Същият схематично посочва, че са използвали
заплашителни думи и изрази и са изблъсквали жертвите с цел получаване на вещи
от тяхното владението. В тази част показанията му взаимно се допълват и
подкрепят от тези на пострадалите, като от съвкупния им прочит се установява,
че при осъществяване на деянието спрямо Т. подсъдимият Д. го избутал, а
впоследствие И.взел от джоба му инкриминираната фалш памет, а при осъществяване
на деянието спрямо К.– избутването било осъществено от свидетеля И.. Другото
твърдение на И., че не са удряли никого от пострадалите, се опровергава от
показанията на К., който свидетелства за
удар по лявото слепоочие. Доколкото пострадалият е последователен относно
нанесените удари – показанията му в двете фази на процеса не се различават
относно соченото обстоятелства, съдът се довери напълно на споделеното от него.
Така разгледани съвкупно показанията на И.с тези на свидетелите Т., Б. и К.разкриват
хомогенна картина по отношение мястото на нападенията и упражнената принуда от И.и
подсъдимия Д. спрямо пострадалите с цел сломяване на тяхната съпротива.
По-нататък показанията на
свидетеля И.кореспондират с тези на пострадалите и относно отнетите парични
суми и предмети. Същият посочва конкретните вещи, които заедно с подсъдимия Д.
са отнели, като показанията му в тази част напълно се потвърждава от
свидетелите Б., Т. и К.. Те намират подкрепа в протокола за претърсване и
изземване от дома на И., където са открити взетите от Б. и К.мобилни телефони и
взетата от Т. флаш памет. Видно от протокола за претърсване и изземване от
15.05.2012 г. свидетелят И.доброволно е посочил и предал 1 брой мобилен телефон
марка „Нокия“, модел „Е 72“, мобилен телефон „Сони Ериксон“ и флаш памет с
надпис „adata C802“ бяла на цвят с черен капак. Установяването на
инкриминираните предмети във владението на свидетел И.се намира в пълна
корелация със споделеното от него, че разпределяйки отнетите вещи с подсъдимия Д.,
той взел телефоните и флаш паметта, а парите поделили по равно. В тази връзка
неоснователни се явяват възраженията на защитата, че по делото не са установени
веществени доказателства, които да свържат подсъдимия с инкриминираното деяние.
Това е така, тъй като отнетите мобилни телефони и флаш памет са били останали
във владението на свидетеля И., а подсъдимият Д. е взел само част от останалите
вещи-пари.
Правилно
първоинстанционният съд е констатирал съответствие на показанията на И.с тези
на свидетелката М.. В действителност същите са източник на производни
доказателства, поради което служат за проверка на първичните такива. В
настоящия случай свидетелката М.е категорична, че познава подсъдимият Д. и
именно той е лицето, съвместно с което нейният приятел осъществил грабежите. Не
са налице противоречия между споделеното от нея и от свидетеля И., а доколкото
настоящата инстанция приема показанията на И.за достоверни, то такива се явяват
и тези на свидетелката М.относно пресъздадените от нея непървични възприятия.
Съпричасността на
подсъдимия Д., такова каквото се твърди от И., косвено се потвърждава и от
мобилните разпечатки. Към инкриминирания период свидетелят И.е използвал
телефонен номер **********, а подсъдимият Д. – **********, като видно от
предоставените справки от съответните мобилни оператори двамата са се намирали
в района на ж.к. Студентски град, гр. София към инкриминираното време. От
приложената на л. 184 от досъдебното производство справка от Виваком относно
свидетеля И.се установява, че същият е провел разговор на 09.04.2012 г. в 01:47 часа, който е попаднал в
обхвата на телефонна клетка с адрес ж.к. Студентски град, бл. 3, гр. София. На следващо място видно от справката на л. 196
от ДП, на 09.04.2012 г. подсъдимият Д. около 01:00 часа е провел два телефонни
разговора – един входящ и един изходящ, които са били приети от клетка с номер
284-01-02400-02059 с адрес гр. София, ж.к. Студентски град, бл. 58.
Присъствието на подсъдимия Д. и на свидетеля И.по едно и също време, в един и
същи район, макар и да не е пряко доказателство относно авторството на
деянието, косвено потвърждава показанията на И..
Предвид гореизложения
анализ настоящата инстанция намира, че свидетелят И.е добросъвестен при
депозиране на личните си възприятия. Споделеният от него разказ е житейски
правдив и търпи надлежна проверка при съпоставката му с останалия доказателствен
материал. Показанията му намират подкрепа не само в тези на свидетелката М., но
и в тези на пострадалите Б., Т. и К., както и в редица писмени доказателства и
доказателствени средства, каквито са протоколът за претърсване и изземване от
15.05.2012 г. и справките от мобилните оператори.
В заключение въззивният
съд намира, че първата инстанция в хода на съдебното следствие в съответствие с
чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК е събрала доказателствен материал, достатъчен
за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната
истина по делото. В своята доказателствена дейност първоинстанционният съд не е
надценил едни доказателства за сметка на други, нито е игнорирал част от тях, а
доказателствената съвкупност е ценена според действителното ѝ съдържание.
Противно на застъпеното във въззивната жалба и допълнението към нея съдът
счита, че вътрешното убеждение на контролираната инстанция не е накърнено, като
са събрани редица преки и косвени доказателства,установяващи по непротиворечив
начин виновността на подсъдимия Д., поради което възраженията относно
недоказаност и неправилен доказателствен анализ на районния съд не могат да
бъдат споделени.
При така установеното от
фактическа страна,първия съд е дал верен отговор на въпроса относно авторството
на деянието и неговата правна квалификация.
От обективна страна по
категоричен начин се установява, че подсъдимият Д. за времето от около 01:30
часа на 09.04.2012 г. до около 00:10 часа на 04.05.2012 г. в гр. София, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие с М.Л.И.(също извършител),
отнел чужди движими вещи на обща стойност 139,50 лева от владението на различни
лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване, както следва:
-
на 09.04.2012 г. около
01:30 часа в гр. София, ж. к. Студентски град, до бл. 2, действайки в съучастие
като извършител с М.Л.И.(също извършител), отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен
апарат на стойност 35 лева и парична сума от 15 лева, на обща стойност 50 лева от владението на К.И.Б.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване;
-
на 09.04.2012 г. около
01:45 часа в гр. София, ж. к. Студентски град, между бл. 1 и бл. 2, действайки
в съучастие като извършител с М.Л.И.(също извършител), отнел чужди движими вещи
– парична сума от 25 лева и флаш памет на стойност 9,50 лева, на обща стойност
34,50 лева от владението на А.Т.Т. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване;
-
на 04.05.2012 г. около
00:10 часа в гр. София, ж. к. Студентски град, до паркинг на хотел „Витоша“,
действайки в съучастие като извършител с М.Л.И.(също извършител), отнел чужди
движими вещи – парична сума от 20 лева и мобилен телефонен апарат на стойност
35 лева — на обща стойност 55 лева от владението на Д.К.с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Безспорно от
доказателствената съвкупност по делото се установяват датата, мястото и часа на
извършване на трите инкриминирани деяния, както и осъществените съвместни
действия от подсъдимия Д. и свидетеля И.. Поради характера на грабежа като
съставно престъпление, за да бъде налице съизвършителство е достатъчно деянието
да бъде извършено от две лица, които вземат поотделно или заедно участие в
упражняване на принудата или в отнемането при наличието на съзнание, че
действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност. В конкретния
случай подсъдимият Д. и свидетеля Илиев заедно са упражнявали психическо и
физическо въздействие върху пострадалите Б., Т. и К., като са казвали на
свидетелите да предадат парите и вещите, които имат, Б. и Т. са били избутани, Б.
е бил заплашен и с остър предмет в гърба му, а К.е бил ударен в областта на
лявото му слепоочие, в резултат на което паднал на земята. За съставомерността
на деянието не е от значение кой от двамата извършители какви конкретни
действия е осъществил, доколкото реализираният съвместен психически и физически
натиск от двамата в своята съвкупност е сломил съпротивата на всяка една от
жертвите, в резултат на което те предали на подсъдимия Д. и свидетеля И.парите
и вещите си.
Осъществената от подсъдимия
Д. и свидетеля И.принуда е функционално свързана с крайната им цел, а именно да
вземат без съгласието на пострадалите Б., Т. и К.инкриминираните вещи – мобилен
телефонен апарат на стойност 35 лева и парична сума от 15 лева от владението на
К.Б.; парична сума от 25 лева и флаш памет на стойност 9,50 лева от владението
на А.Т. и парична сума от 20 лева и мобилен телефонен апарат на стойност 35
лева от владението на Д.К.. След като подсъдимият Д. и свидетеля И.взели така
посочените вещи, напуснали местопроизшествието, установявайки свое собствено
владение, с което извършените деяния биват довършени. По този начин в резултат
на задружните си действия подсъдимият Д. и свидетелят И.прекъснали владението
на пострадалите върху инкриминираните вещи и установили свое собствено върху
тях.
Настоящата инстанция се
солидаризира и с направените правни изводи от районния съд относно субективна
страна. Подсъдимият Д. е осъществил трите деяния при форма на вината пряк
умисъл и при общност на умисъла. Безсъмнено той е осъзнавал обществено опасния
характер на извършените от него деяния съвместно със свидетеля И..
Обстоятелството, че двамата са предприели така установените действия през
тъмната част на денонощието, на място без присъствие на много хора сочи на ясна
осъзнатост относно характера на действията им. Подсъдимият Д. е осъзнавал, че
отнема от владението на пострадалите Б., Т. и К.инкриминираните вещи без
тяхното съгласие. Налице е и специфичната цел, а именно намерението за
противозаконно присвояване на вещите, което се установява от обстоятелството,
че след извършване на деянието те били поделени между извършителите. Не на
последно място, подсъдимият е съзнавал, че извършва деянието заедно със
свидетеля И.и тяхната задружна дейност е допринесла до крайния противоправен
резултат.
Трите инкриминирани
деяния са извършени в условията на продължавано престъпление – всяко от тях по
отделно осъществява обективните признаци на грабежа по основния състав,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на умисъла – а именно в районна на бл. 2, ж.к. Студентски
град, гр. София, през тъмната част от денонощието в период от 09.04.2012 г. от
около 01:30 часа до 04.05.2012 г., до около 00:10 часа, и са извършени при
форма на вината пряк умисъл, поради което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Не са налице основания за
ревизиране на атакуваната присъда и в санкционната ѝ част, каквито доводи
са изложени от защитата. Първоинстанционният съд е отчел правилно всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия Д., ниската стойност на инкриминираните вещи, както и относително
дългата продължителност на процеса, през което време той не е допуснал
извършване на друго престъпно деяние, подсъдимият Д. не се отличава като личност
с висока обществена опасност. Въпреки че е извършено такова престъпление, което
освен правото на собственост засяга и личната неприкосновеност; в състава му
влизат трия деяния, които поотделно са
засегнали личната и имуществена сфера на три различни лица, като действията му
са имали по-осезаемо отражение върху психиката на пострадалия К., определеното
наказание „лишаване от свобода“ в неговия законоустановен минимум е
справедливо. Така отмерено то съответства едновременно на обществената опасност
на деянието и на дееца.
Законосъобразни и
обосновани се явяват изводите на първата инстанция и за отлагане изпълнението
на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Формалните предпоставки са налице,
като въззивният съд счете, че ефективно изтърпяване на наказанието би се явило
несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимия Д.. Съдебната практика е
константна и последователна в разбирането си, че решаващият критерий при
преценката на съда дали да отложи изпълнението на наложеното наказание се
обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав и от неговия
резултат, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи.
Доколкото подсъдимият не представлява личност с висока степен на обществена
опасност, въззивният съд прецени, че така индивидуализираното наказание е от
характер да постигне корекционно-превъзпитателната си цел в пълна степен. Не са
игнорирани и останалите цели на наказанието, като условното осъждане въздейства
предупредително и възпиращо върху дееца предвид възможността наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде активирано.
При извършената цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и съобразявайки
изложеното дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи изменението или отмяната ѝ, поради което и въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната
присъда – потвърдена като
законосъобразна, обоснована и справедлива.
С оглед на изложеното и
на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.07.2019 г., постановена по н.о.х.д.
№12511/2013г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.