Определение по дело №2058/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2288
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 11 юли 2020 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20201100202058
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

    Град София, 03 юли 2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

  

                                                      СЪДИЯ:      

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 2058 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 14.45 часа, се явиха:

 

/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн аудио и видео връзка, чрез програма „Skype“, в 5–а заседателна зала на СГС/.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С. – присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.

 

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.Софияредовно призован, се представлява от процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстващ в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С.: Не желая да бъда защитаван по това дело, не желая служебен защитник. Чувам и виждам добре всичко.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения С. и с процесуалния представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това с.з., воден от което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото досие.

 

Ц.А.С. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – в строителството като общ работник, жител и живущ ***.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения С. в процеса.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

 

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Ц.А.С., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С.: Поддържам молбата, няма да соча доказателства. Искам да кажа, че рисковите ми точки са високи, тъй като откакто съм в тази група от 8 месеца, социалните работници се сменяват постоянно, никой не работи с нас, аз съм постоянно на работа, а рисковите точки не могат да ми бъдат свалени.

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата, нямам доказателства.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Изпратил съм и моля да приемете актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така постъпилата справка на прокурора – за запознаване и становище, а съдържанието на същата – РАЗЯСНИ на осъденото лице.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.

 

СЪДЪТ, с оглед относимостта на представената актуална справка от Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Ц.А.С. наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмено доказателство представената актуална справка от Затвора – гр. София, рег.№ 199 от 02.07.2020 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Ц.А.С. наказание „Лишаване от свобода“.

 

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С.: Няма да соча доказателства.

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата на осъдения за неоснователна. Действително, оставащият срок е много малък, но не е налице втората изискуема предпоставка за прилагане института на УПО, а именно – наличие на данни за поправяне на осъдения. Видно от приложените материали, при него за целия период на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е останал във високи стойности и е редуциран едва с 2 пункта. Очертани са проблемни зони, които все още не са повлияни от корекционната дейност, становищата и докладите от затворническата администрация са с отрицателно мнение по отношение освобождаването на лицето. Ето защо считам, че същият следва да доизтърпи наказанието си докрай.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на затворническата администрация също е отрицателно. Налице е само първата изискуема предпоставка за УПО на осъдения, а по отношение на втората предпоставка – считам, че не е налице, като мотивите ми са идентични със изложените от прокурора. Моля да не уважавате молбата за УПО на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ц.А.С.: Не желая нищо да казвам в своя защита.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Ц.А.С.: Няма какво да кажа.

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано е  по повод депозирана молба от осъдения Ц.А.С., с правно основание чл.70, ал.1, т.2 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

В днешното с.з., както представителят на СГП, така и на Началника на Затвора–гр.София, изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата формална предпоставка за УПО, с оглед изтърпяната част от наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“, не са налице данни за поправяне на осъдения от престоя му в местата за лишаване от свобода.

В конкретика, прокурорът изтъква, че рискът от рецидив е останал във високи стойности, налице са и проблемни зони, които все още не са повлияни от корекционната дейност, провеждана спрямо С., с оглед на което счита, че осъденият следва да изтърпи наказанието си докрай.

Напълно тъждествено на изложеното от СГП е и становището на процесуалния представител на СЦЗ, който изтъква, че е налице само първата предпоставка за УПО, като се солидализира с мнението на прокурора за неуважаване молбата на осъдения С..

В своя защита и в последната си дума, осъденото лице не изразява становище.

Въз основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ прецени, че осъденият Ц.А.С. *** на 17.10.2019 г., като с начало 07.11.2019 г. по отношение на лицето е приведено в изпълнение наложено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, определено му по НОХД № 16200/19 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което същият е признат за виновен и съответно осъден за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК, като така определеното му наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Съгласно приложените по делото материали, в частност от приетата като писмено доказателство в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора–гр.София, се установява, че от така определеното едно спрямо С. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца, осъденият към настоящият момент е изтърпял фактически 1 година и 2 дни, от работа 1 месец и 14 дни, или всичко 1 година, 1 месец и 16 дни, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява в размер на 14 дни.

Съпоставяйки този срок с визирания такъв в нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК, приложима в процесният случай с оглед квалификацията на престъплението, за което С. е осъден, а именно – такова, извършено при условията на опасен рецидив, СЪДЪТ установява, че е налице първата формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение конкретното осъдено лице, доколкото С. е изтърпял много повече от 2/3 от наложеното му наказание в размер на 1 година и 2 месеца, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 14 дни.

От доказателствените материали по делото, с оглед преценката за наличие на втората предпоставка за постановяване на УПО, а именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително въздействие по отношение на С., СЪДЪТ черпи изводи за наличие на известна, макар и минимална, положителна промяна в поведението на осъденото лице, въз основа на приложения доклад от ИСДВР, в който се излагат данни за житейската история, здравословно състояние, както и за цялостното поведение на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на престоя му в тези места, налични дефицитни зони, както и резултатите от работата по индивидуалния план на присъдата. Така, ИСДВР отчита, че въпреки формираната тежка семейна среда при израстването и развитието на осъдения, която е довела до ранна криминализация на същия, след постъпването му в Затвора–гр.София, С. не е нарушавал ЗИНЗС и режимните изисквания; адаптирал се е бързо и без проблеми, което се отчита въз основа на предишните му престои в местата за лишаване от свобода; солидарен е към затворническата общност; общува с повечето лишени от свобода в групата, като се стреми да избягва конфликти; няма пряко изявени дискриминационни нагласи; до момента се отнася с необходимото уважение и респект към пенитенциарния персонал. Посочва се, че С. е назначен на работа със Заповед № 77 от 18.02.2020 г. в цех „Слънчеви системи”, с работно време от понеделник до петък, като преките му ръководители на работния обект са с добри отзиви от неговата работа. Излага се, че по време на целия престой в местата за лишаване от свобода, С. не е наказван, а е награждаван еднократно, със Заповед № 95 от 29.04.2020 г., с която му е предоставена награда „Писмена похвала”, с мотив „подчертана дисциплинираност и положително отношение към корекционната дейност”, която заповед е приложена към материалите по делото. В доклада на ИСДВР се изтъква също, че С. показва положителен напредък при изпълнение на заложените в плана на присъдата цели и задачи, а именно – да преосмисли миналото си незаконосъобразно поведение и да осъзнае рисковете и вредите от употреба на наркотични вещества.

Същевременно обаче, независимо от тези минимални положителни данни за напредък в развитието на осъдения в личностен и поведенчески аспект, както в цитирания доклад на ИСДВР, така и в становището на началника на СЦЗ, се съдържат и не малко негативни характеристични данни за личността на осъденото лице, а също и за неговото поведенческо проявление в местата за лишаване от свобода, въз основа на които, СЪДЪТ не установява по убедителен начин едно трайно и устойчиво поправяне на конкретния осъден. В тази връзка, сериозен отрицателен дефект при развитието на осъдения, се явява това, че последното му пребиваване в местата за лишаване от свобода, което осъществява към момента, е било предхождано от много предишни престои в тези места, по различни постановени спрямо него присъди, които очевидно не са изиграли целяната поправителна и позитивно въздействаща линия на поведение, за да бъде утвърдена една стабилизирана личностна характеристика на осъдения С., респективно – същият да осъзнае необходимостта от неизвършване на други противоправни посегателства. В тази насока СЪДЪТ констатира, че в приложения доклад на ИСДВР се отчита, че при С. е налице среден риск от рецидив, но в сериозно завишени стойности – 79 точки, като с оглед преоценката на цялостното поведение на осъдения, тези рискови точки са занижени само с 2 пункта. Заявеното от осъдения, че с него не се работи, не намира подкрепа в доказателствените материали по делото, още повече, че очевидно е, че по отношение на С. е предоставено право да извършва трудова дейност в цех „Слънчеви системи“, като независимо от дадените благоприятни отзиви от работодателя, дефицитните зони при С. остават изключително много. В доклада на ИСДВР се изтъква и не малко същественото обстоятелство, че осъденият С. е с богато криминално минало, което СЪДЪТ установява и въз основа на приложеното по делото свидетелство за съдимост, видно от което, С. е осъждан многократно, като последно постановената присъда е 16 по ред. В тази връзка, не без значение е факта, че всички посегателства, които са били извършвани в предходен момент от осъдения, са с трайно установена нагласа към засягане на обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите на страната, която е очертана и като квалификация „опасен рецидив“ при всяко следващо противоправно действие на осъденото лице, доколкото с последните му присъди, същият е осъждан именно за престъпления, извършени при тази квалификация. Отчита се също, че С. е склонен да продължи да проявява криминално поведение в бъдеще, да извършва престъпления с користни цели и да води незаконосъобразен начин на живот, под влиянието и на наркотични вещества, с оглед на което, настоящият съдебен състав счита, че даденият риск от рецидив от 79 точки към настоящият момент, следва да бъде отчетен като обективен, предвид данните за съдимостта на конкретния осъден.

Становището на Началника на СЦЗ също е в отрицателен аспект за прилагане института на УПО по отношение на С., доколкото от цялостното поведение на лицето, както и от обследване на оценките по чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, се отчитат изключително отрицателни характеристики за личността и поведението на осъдения, с множество проблемни зони, установени още в началото на корекционната дейност, които са актуални и към настоящият момент и по отношение на които, работата следва да продължи.

В този смисъл, отчитайки всички тези съображения, СЪДЪТ прие, че отрицателната характеристика на осъдения, с оглед данните за неговата трайна криминална нагласа, предвид данните за съдимостта му, която не е повлияна положително към настоящият момент, въпреки корекционната работа, провеждана с него, сочат на преценка за неуважаване на депозираната от осъдения молба, доколкото следва да бъде продължена тази корекционна работа със С. и в оставащите 2 седмици, за да може в известна степен същият да осъзнае необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение, за да се утвърди законосъобразно и приемливо обществено такова в бъдеще време, въз основа на следващото да бъде проявено възпитателно въздействие по отношение личността на осъденото лице.

СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наказанието спрямо С., а именно – генералната и специална превенция по отношение на това наказание, които следва да окажат необходимото поправително, възпитателно и предупредително въздействие както по отношение на С., така и на останалите членове на обществото, следва да бъде продължена и занапред корекционната дейност по отношение на осъденото лице, още повече, че целите и задачите в плана на присъдата, следва да бъдат изпълнени докрай.

В този смисъл и като прецени, че за нуждите от изпълнение целите на наложеното на С. наказание, е необходимо спрямо осъденото лице да бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие, като бъде указано на корекционните служители да извършат активна корекционна дейност по отношение на С. през оставащите 2 седмици, настоящият съдебен състав прие, че така подадената молба от осъдения следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице безспорни и убедителни доказателства за цялостното поправяне на С. към настоящият момент.

 

Воден от тези съображения, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ц.А.С. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – в строителството като общ работник, жител и живущ *** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца, който остатък се равнява – в размер на 14 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  15.15 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: