№ 10771
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110101756 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
09.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 1756/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на
09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна на бул. „Васил Левски“ и ул. „Мадара“, водачът Г. К.
при управление на лек автомобил „Фиат“, рег. № СМ **** ВА, бил нарушил правилата за
движение, като отнел предимството и не пропуснал движещото се предимство МПС – лек
автомобил „Пежо 307“, рег. В **** СА, управляван от Р. Д. Т., като бил настъпил удар и били
нанесени вреди по лек автомобил „Пежо 307“, рег. В **** СА. Поддържа, че за инцидентът
бил съставен констативен протокол от органите на ОД на МВР – гр. Варна, като за
увреденото МПС към момента на ПТП-то бил сключен договор за застраховка „Каско“
обективиран в застрахователна полица № 440122031044751 с период на застрахователно
събитие от 04.10.2022 г. до 03.10.2023 г. Навежда доводи, че с оглед инцидента е образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010312301807, като на собственика на
1
МПС-то и на сервиза извършил ремонтите дойности в платежни нареждания от 23.03.2023 г.
и 23.06.2023 г. били заплатени общо сумите от 2365,92 лева, от които били сторени
ливидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че към момента на ПТП-
то, гражданската отговорност на виновният водач е била покрит застрахователен риск при
ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период
на застрахователно покритие от 20.02.2023 г. до 19.02.2024 г. Твърди, че с плащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да възстанови дължимото
регресно вземане, като на 21.08.2023 г., последният бил заплатил сумата от 1190,46 лева,
като било останало незаплатено регресно вземане за сумата от 1175,46 лева. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че с извършеното плащане изцяло е изплатен размера на дължимото
регресно вземане. Поддържа, че механизма на ПТП-то бил различен от твърдяния, като
сочи, че е налице съпричиняване, а освен това не всички вреди били в пряка-причинно
следствена връзка с ПТП-то. Навежда доводи, че искът е в завишен размер, като част от
обезщетените вреди не е следвало да се заплащат, тъй като не представлявали покрит
застрахователен риск. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) за автомобил “Пежо 307” с рег. № В ****
СА била сключена застраховка „Каско“ с период на застрахователно покритие от 04.10.2022
г. до 03.10.2023 г., обективирана в застрахователна полица № 440122031044751, като
автомобилът бил собственост на Теменужка Р.ова Т.а; 2) че между автомобил “Пежо 307” с
рег. № В **** СА и автомобил „Фиат“, рег. № СМ **** ВА, е възникнало ПТП в гр. Варна на
бул. “Васил Левски” и ул. “Мадара”, за което е изготвен протокол № 1864840/14.03.2023 г. от
ОД МВР-Варна; 3) че при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана
2
„щета“) № 44010312301807, по която на Теменужка Р.ова Т.а били заплатени 45,69 лева с
преводно нареждане от 23.03.2023 г., а на сервиза, извършил ремонта, били заплатени
2305,23 лева с преводно нареждане от 23.06.2023 г., като освен това били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че за автомобил „Фиат“, рег. № СМ ****
ВА, е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” към момента на
настъпване на процесното ПТП 5) ответникът бил заплатил на ищеца сумата от 1190,46 лева
с преводно нареждане от 21.08.2023 г.
Отделените като безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
От Протокол за ПТП № 1864840/14.03.2023 г. се установява, че механизма на ПТП-то
е следния: на 09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна, лек автомобил „Фиат Скудо“, рег. №
СМ **** ВА се движи по ул. „Мадара“, и в района с кръстовището на бул. „Васил Левски“,
при наличието на пътен знак Б2-„Стоп“, пропусни движещите се по пътя с предимство,
водачът навлиза в кръстовището, където настъпва удар с движещият се в бус лентата, срещу
знак Б3-път с предимство, лек автомобил „Пежо 307“, рег. № В **** СА.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I
т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г. Г. и св.
Р. Т..
При разпита на св. Г. се установява, че през 2023 г. в гр. Варна, било настъпило ПТП.
Самият той работел в „РБ“ като ексван търговец и зареждал обекти. На конкретното място
бул. „Левски“ имало магазин – бивш „БР“ – за млечни стоки, който зареждал. След като го
заредил, тръгнал да се включва към булеварда, който имал две ленти за движение в посока и
бус лента. Свидетелства, че понякога в бус лентата слагали постери, които пречели на
видимостта, поради което подал носа на автомобила, за да има по-добра видимост и един от
движещата се лента, понеже било задръстване, един камион му дал път, той се огледал и не
видял друга кола, като тръгнал да навлиза в движението. Уточнява, че по това време бил
спрял и усетил удар с кола, която се движела в бус лентата. Сочи, че реално другият водач
бил засечен от него, след което бил продължил движението около 30-40 метра. Изяснява, че
засичането било странично. След това били извикали полиция, като първоначално
полицията им казала, че и двамата са виновни и нищо нямали да им пишат, но след като
отишъл при застрахователите, те го били върнали при полицията, като в районното
управление и на двамата им били написали актове. Свидетелства, че на мястото откъдето
той излизал имало знак „Стоп“. Установява, че и по двамата автомобила имало щети, като
практически по неговия автомобил вредите били по предната част, тъй като автомобила
3
„Фиат Скудо“ бил товарен и имал по-дълга предница, като сочи вредите, които помни. Сочи,
че другият водач се бил движел в тази лента и тъй като карал с несъобразена скорост, с оглед
ситуацията, се бил чудел в кой да се блъсне и избрал неговия автомобил, след което започнал
да се извинява.
От казаното от свидетеля Т. се установява, че на 09.03.2023 г. бил управлявал лек
автомобил „Пежо“ в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока към Военноморското
училище. Не помнел защо е навлязъл в аварийната лента, но смята, че причината е била
голямо задръстване. Свидетелства, че на близка дистанция видял как микробус излиза от
улица, бил набил спирачки, но било късно, тъй като имал малък интервал за действие и
настъпило ПТП. След кратък шок с другия водач слезли и огледали щетите по автомобилите
и видели дали имало пострадали, след което поговорили. Тъй като не знаел какво да прави
се обадил на 112 и повикал пътна полиция, която посетила мястото и ги разпитала за случая.
След това с другия водач били съгласни да напишат двустранен протокол, но не могли да се
разберат кой е виновен за ПТП. Сочи, че на самия него му се налагало да ходи в
университета за практика и изпити, като майка му останала да разговаря с лицето. На по-
късна дата отишли в КАТ, за да се установи кой е виновен, като той самият бил получил акт
за шофиране в аварийната лента, а другият водач също имал акт, тъй като не спрял на знак
„Стоп“. Свидетелства, че по неговия автомобил имало щети, който били 15-16 и били от
дясната страна, като посочва част от тях, но изрично казва, че не може да опише всички.
Уточнява, че му били казали, че там където се движел било „бус лента“, а другите две ленти
били за нормално движение. Помни, че имало голямо задръстване, като на мястото имало
светофар, където той завивал надясно, което вероятно била и причината, за да се движи в
тази лента, съответно и за да избегне трафика. Изяснява, че е бил санкциониран от КАТ,
като бил съгласен с това, тъй като бил виновен, поради това, че шофирал в „бус лентата“. На
мястото ограничението било 50 км./ч., което бил спазил.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. Т. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли според собствените им
субективни представи, доколкото са преки участници ПТП-то. Обстоятелството, че в о. с. з.
от 02.06.2025 г., съдът е констатирал, че свидетелят Т. ползва бележки също не разколебават
извода на съда за това, че свидетелят дава достоверни показания. Констатацията на съда
касае фактът, че свидетелят ползва бележките досежно дати, място и автомобили,
единствено за да може да бъде по-конкретен в казаното. В останалата си част в свободен
разказ свидетелят е изложил възприетите обстоятелства, като и от самите показания е
очевидно, че същият не помни ясно и точно част от обстоятелствата. Тоест, в случая
ползваните бележки не са предварително съставени показания, а са само за подсещане по
отношение релевантните факти, което не разколебава извода на съда в светлината на
приложението на чл. 172 ГПК, че свидетелят дава последователни и достоверни показания,
поради което следва да се даде вяра на казаното от него.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ. От заключението на САТЕ се
установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна,
лек автомобил „Фиат Скудо“, рег. № СМ **** ВА се движи по ул. „Мадара“, и в района с
4
кръстовището на бул. „Васил Левски“, при наличието на пътен знак Б2-„Стоп“, пропусни
движещите се по пътя с предимство, водачът навлиза в кръстовището, където настъпва удар
с движещият се в бус лентата, срещу знак Б3-път с предимство, лек автомобил „Пежо 307“,
рег. № В **** СА. Експертът е посочил, че от техническа гледна точка поведението и на
двамата водачи е причина за ПТП-то, доколкото единият не е спрял при наличието на знак
Б2, а другият водач непосредствено преди настъпването на инцидента се е движел в лента
предназначена за МГТ (бус лента). Изяснено е, че вредите по лек автомобил „Пежо 307“, рег.
№ В **** СА са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Изяснено е, че
стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил „Пежо“ по средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3830,74 лева. Вещото лице е посочило, че
от техническа гледна точка с огледа данните по делото не може да се изчислят скоростите на
двете МПС-та, като това е причината да не може да се посочи и мястото не което се е
намирал лекият автомобил „Пежо“ в момента на навлизането на лекия автомобил „Фиат
Скудо“ в кръстовището. Уточнено е, че водачът на лекия автомобил „Фиат Скудо“ е имал
възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако е бил съобразил поведението си
с наличния знак Б2 и е изчакал преминаването на другия лек автомобил.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за
определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на
ПТП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че принципно претенцията на ищеца е
основателна в цялост, при спазване на основаният принцип в българският граждански
процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК). Въпреки това ответника е въвел
надлежно възражение за компенсация на вини – т. нар. съпричиняване, което следва да бъде
разгледано.
Съпричиняването или т. нар. компенсация на вини (compensatio culpae), изисква да се
установени, че застрахования при ищеца водач е допринесъл обективно с поведението си за
настъпването на противоправния резултат или вредите – независимо от това дали
поведението му е противоправно.
5
В случая от гласните доказателствени средства, а така и от заключението на САТЕ
безспорно се установи по делото, че св. Т. в противоречие с правилото на чл. 15, ал. 6 ЗДвП,
според което когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни
превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи случаен или
специализиран превоз на деца и/или ученици. Същевременно св. Т., като водач на другият
автомобил не е спазил разпоредбата на чл. 45 ППЗДвП, според която пътните знаци относно
предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища и стеснени участъци от пътя. Пътните знаци относно предимството имат
следните изображения и наименования: Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено
наличието на хипотеза на съпричиняване, доколкото и от заключението на САТЕ се
установява, че от техническа гледна точка за инцидента са допринесли обективно с
поведението си и двете страните, като доколкото не може да се направи извод чие поведение
в по-голяма степен е допринесло за ПТП-то, съдът счита, че съпричиняването е при
условията на равнопоставеност – т.е. по петдесет процента за всеки от водачите.
На следващо място, съдът намира, че следва да отбележи, че доколкото по делото е
установено, че ответника е заплатил сумата от 1190,46 лева, то с оглед действителната
възстановителна стойност по средни пазарни цени от 3830,74 лева, а така и с оглед
възприетия процент на съпричиняване, то следва, че на ищеца е останала незаплатена сумата
от 739,91 лева до който размер искът е основателен, като за разликата до пълния предявен
размер от 1175,46 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Необходимо е да се отбележи, предвид направеното възражение за прихващане, че
съдът се е произнесъл в рамките на заявената претенция и регресната отговорност, която
настъпва до размера на платеното (арг. чл. 411 КЗ), но при определянето на действителния
размер на вреди откъдето се прави приспада действителния размер на вреда, което е в
синхрон с основният принцип за интегрално обезщетение на вредите, което съобразя и
постановките на Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021
г., ОСГТК. Тоест, важен е размера на действителната вреда, като заплатеното в по-малък
размер касае въпросът за суброгацията (независимо дали същата има регрес или не), поради
което съдът следва да се произнесе в рамките на заявената претенцията с оглед
процесуалният принцип за дипозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) и в рамките на
суброгацията – от материалноправна гледна точка (арг. чл. 411 КЗ и чл. 74 ЗЗД), но при
прихващането не е обвързан от това какъв е заявеният размер, а е важен този на
действителните вреди. Този извод се основава на факта, че същите следва да се възстановят
действително (принципа за интегрално обезщетение на вредите), а така и от факта, че в
противен случай практически ще се наруши и принципа за неоснователно обогатяване, тъй
като онзи който би следвало да понесе функционалната отговорност за действията на
делинквента би заплатил по-малко от това което принципно дължи.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимата сума, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 577,56 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
6
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 Зпр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 166,74
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************** да заплати на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
739,91 лева, представляващи незаплатено регресно вземане за застрахователно обезщетение
по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010312301807 за това, че на
09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна, лек автомобил „Фиат Скудо“, рег. № СМ **** ВА се
движи по ул. „Мадара“, и в района с кръстовището на бул. „Васил Левски“, при наличието
на пътен знак Б2-„Стоп“, пропусни движещите се по пътя с предимство, водачът навлиза в
кръстовището, където настъпва удар с движещият се в бус лентата, срещу знак Б3-път с
предимство, лек автомобил „Пежо 307“, рег. № В **** СА, по който автомобил са нанеси
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.01.2025 г. (датата на подаването на
исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 739,91
лева до пълния предявен размер от 1175,46 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати
на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 577,56 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 Зпр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 166,74 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7