Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
касационен състав в публично заседание
на шести декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие
на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. №
132/2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Областна дирекция на МВР Габрово против
Решение № 78/28.06.2022 г. на Районен съд Севлиево, постановено по НАХД № 187/2022 г.
В жалбата са посочени като касационни
основания нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – чл.
209, т.3 от АПК и нарушение на закона – чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.
Касационният жалбоподател твърди, че
електронния фиш (ЕФ) е отменен, тъй като по делото не са представени доказателства,
от които да се установи издаван ли е ЕФ на собственика на лек автомобил „БМВ
530 Д Х Драйв“ Б.Т. и дали е постъпвала от негова страна декларация по чл. 189,
ал.4 от ЗДвП.
В жалбата е отразено, че оспорения ЕФ е
издаден на 23.05.2020 г. във връзка с извършено нарушение за превишена скорост
на 14.02.2020 г. в 11:20 часа на ГП I-4, км 85+665,
община Севлиево с лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ******** на името на Б.Л.Т.
***, връчен на 03.06.2020 г. Според касационния жалбоподател безспорно е било
установено, че лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ******** е собственост на Б.Л.Т..
Към касационната жалба е приложена Декларация във връзка с чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която е отразено, че на 14.02.2020 г. в 08:00 часа автомобила е бил
ползван от Л.Б.Т.. В РУ Севлиево в 14-дневен срок е постъпила декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП от Б.Т. с рег. № 341000-2403/17.06.2022 г. и копие на
свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на Л.Б.Т.. Първоначалният ЕФ серия К, № 3630145 е
анулиран на 25.06.2022 г. и е издаден нов ЕФ серия К, № 3730614.
По тези съображения се иска отмяна на
обжалвания съдебен акт и потвърждаване на ЕФ серия К, № 3730614. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Към жалбата са приложени заверени копия
на ЕФ серия К, № 3630145, Декларация за предоставяне на информация по нарушение
№ 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП от Б.Л.Т. от
17.06.2020 г., справка от Централна база КАТ, изготвена на 13.07.2022 г., от
която е видно, че собственик на процесния лек автомобил е Б.Л.Т., СУМПС на Л.Б.Т., ЕФ серия К, № 3730614, с
който на Л.Б.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 650.00
лева за извършено от него нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1
от ЗДвП за извършено нарушение за скорост на 14.02.2020 г. в 11:20 часа на ГП I-4,
км 85+665, община Севлиево с лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ******** –
превишена стойност на скоростта с 55 км/ч. извън населено място при ограничение
от 40 км./ч.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – Л.Б.Т. *** –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Постъпила е молба от пълномощника му по ел. поща, с която се оспорва
касационната жалба и се поддържа отговора срещу нея. Оспорва представените
доказателства към касационната жалба и моли да не се приемат по съображения,
изложени в отговора на касационната жалба. По същество на спора изразява
становище за оставяне в сила на решението на Районен съд Севлиево. Във връзка с
представените с касационната жалба доказателства заявява, че оспорва положения
подпис в декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, че не е поставен от Б.Л.Т. –
собственик на процесното МПС и моли да бъде назначена съдебно-графологическа
експертиза. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция и
прави изрично възражение за прекомерност, ако се претендират такива от другата
страна.
Ответникът по касационната жалба Л.Б.Т.
чрез пълномощник е представил отговор на касационната жалба, с който оспорва
изцяло жалбата и наведените в нея възражения и твърдения. Изрично е заявил, че
оспорва представената декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ЕФНГ серия К, № 3630145. Посочил е, че с
подадената касационна жалба за първи път се представя декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП от собственика на процесното МПС – Б.Т. и затова оспорва изцяло
тази декларация, включително, че същата е подписана от Б.Т.. Счита, че
декларацията е изготвена за целите на съдебното производство. Сочи, че в писмо
на касатора, заведено в Районен съд
Севлиево с вх. № 2206/03.08.2021 г. по АНД № 317/21 г. се констатирало, че няма
доказателства за връчване на процесния ЕФНГ, няма обратна разписка, няма данни
и кога е станало това връчване и кой го е извършил, както и няма данни за
подавана декларация. Същото се установява и от постъпила справка от касатора до
Началника на РУ Севлиево с рег. № 341р-6668 от 07.06.2021 г. във връзка с
постъпилата първоначална жалба. С изрично разпореждане при повторното
разглеждане на делото пред РС Севлиево е изискана информация за собствеността
на автомобила и евентуално подадена декларация, но е видно от постъпилите
доказателства, че такава не е представена от касатора, а и на два пъти в
изпратени документи до съда се твърди, че такава декларация липсва. Посочено е
още, че е недопустимо за първи път пред касационната инстанция да се навеждат
нови спорни обстоятелства. Отразено е още, че изцяло се оспорва представения за
първи път с касационната жалба ЕФНГ серия К, № 3630145, издаден от ОДМВР
Габрово срещу Б.Т., тъй като липсва задължителната според чл. 189, ал.5 от ЗДвП
обратна разписка за неговото надлежно връчване и според ответника това е винаги
съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност. Посочено е, че
липсват каквито и да било представени доказателства за момента на връчване на
процесния ЕФНГ серия К, № 3730614 на Л.Т.. В този ЕФНГ е посочен за собственик Л.Т.,
а по делото категорично се установило
че собственик е Б.Т.. В отговора се твърди, че са допуснати и други процесуални
нарушения, които са конкретно посочени. Искането на ответника е да бъде
оставена като неоснователна подадената касационна жалба, а обжалваното решение
да бъде оставено в сила, като се присъдят и направените разноски по делото.
Прави се изрично възражение за прекомерност на евентуално претендиране на
разноски от касатора. Направено е доказателствено искане в края на отговора на
касационната жалба, с което се оспорва подписа, който е положен в графа
„Декларатор“ в представената декларация към касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Особеното
в случая е, че касаторът е следвало да представи тези доказателства още при
разглеждане на делото пред Районния съд и ако съдът е разполагал с тези
доказателства вероятно е щял да стигне до друг извод, но с оглед на същите
счита, че следва да бъде уважена касационната жалба и се отмени решението на
първоинстанционния съд.
Настоящият касационен състав на Административен съд
Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в
законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, макар и не точно
по изложените в нея съображения.
С обжалваното решение Севлиевският районен съд (СРС) е отменил ЕФ серия К, № 3730614 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Габрово, с който на Л.Б.Т.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 650.00 лева на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от същия закон и е осъдил ОДМВР Габрово да
заплати на Л.Б.Т. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по делата пред СРС и Административен съд Габрово.
Производството по обжалване на издадения ЕФ от ОДМВР
Габрово е образувано по жалба от Л.Б.Т..
От фактическа страна Севлиевският районен съд е приел,
че на 14.02.2020 г. в 11,20 часа на главен път I-4, км. 85+665 в посока на движение към гр. В.Търново (на територията на община Севлиево) е бил установен и заснет с автоматизирано техническо
средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ
530 Д ХДРАЙВ“ с рег. № ********. Автоматизираното техническо средство отчело,
че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3км./ч. е 95 км./ч. при
ограничение на скоростта от 40 км./ч. за извън населено място, въведено с пътен
знак В 26. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на
автомобили в Република България. За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, от ОДМВР
Габрово на 23.05.2020 г. е бил издаден ЕФ, серия К, № 3730614, с който на
жалбоподателя Л.Т. на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 650.00 лв. Така издадения ЕФ бил
изпратен за връчване на Л.Т. и бил връчен на 13.05.2021 г. От получената от
ОДМВР Габрово справка в информационните масиви и приложеното заверено копие на
свидетелство за регистрация на МПС част II, Районният съд е установил, че лек автомобил лек
автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ“ с рег. № ******** е бил регистриран на 30.07.2018
г. на името на Б.Л.Т. и в информационните масиви на МВР не е имало данни за
промяна на собствеността на посочения автомобил. От получената справка от ОПУ
Габрово било видно, че при км. 85+665 на главен път I-4/Е-772 е имало ограничение на скоростта на 40
км./ч., въведено с пътен знак В 26.
За да отмени обжалвания ЕФ, Районният съд е приел, че към
момента на установяване на нарушението, собственик на процесното МПС е бил Б.Л.Т..
Следвало е ЕФ да бъде издаден и връчен именно на него като собственик на
автомобила., а в случай, че той предостави декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, то ЕФ е следвало да бъде анулиран, след което да се
издаде ЕФ на лицето, посочено в декларацията. По делото от страна на
административно-наказващият орган, в тежест на когото е доказването на
извършеното нарушение не са били представени доказателства, въпреки, че такива
са били изискани от съда, от които да се установи издаван ли е бил ЕФ на
собственика на процесния лек автомобил- Б.Т. и постъпвала ли е от негова страна
декларация по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, в която да е посочено лицето, извършило
нарушението. Не са били представени и
доказателства, от които да се установи, че извършител на процесното нарушение е
Л.Т.. Районният съд е посочил, че вероятно поради техническа грешка в някои от
придружителните писма, получени от РУ МВР Севлиево като собственик на
автомобила е посочен жалбоподателя Л.Т., което обстоятелство обаче било
опровергано от приложената към писмата справка от информационната система КАТ
МВР, в която изрично е отразено, че от 30.07.2018 г. собственик на автомобила е
Б.Т.. Вместо в изпълнение на посочените по-горе разпоредби на ЗДвП да бъде
издаден ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП и същият да бъде връчен на него,
по необясними причини същият е издаден директно на Л.Т., без да са налице
каквито и да било доказателства, че именно това е лицето, извършило процесното
нарушение.
Районният съд е приел, че Л.Т. нито от обективна, нито
от субективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение, за което е
санкциониран, поради което обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като неправилен
и незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореното
решение е неправилно, но не по изложените в касационната жалба съображения.
По силата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон следи и служебно.
В случая Севлиевският районен съд се е произнесъл при
ненапълно изяснена фактическа обстановка, тъй като административно наказващият
орган не е представил писмени материали, които са относими към правния спор,
въпреки, че са били изискани от съда. Доказателство за това е, че тези материали са представени едва с
касационната жалба на ОДМВР Габрово. По този начин оспореното решение на СРС е
необосновано, тъй като той не е имал обективната възможност да се произнесе по
всички относими към правния спор доказателства. Освен това с отговора на
касационната жалба и представената допълнително писмена молба ответникът Л.Т.
чрез пълномощникът си е оспорил писмената декларация, подадена от Б.Т. и
по-специално, че подписа в нея не е негов, като е поискал да бъде допусната
съдебно-графологична експертиза.
В касационното производство се допускат само писмени
доказателства, а съдебните експертизи не са такива, поради което това
доказателствено искане не може извършено в хода на касационното производство.
Това налага да бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото следва Районният съд да се произнесе по направеното доказателствено
искане за допускане на съдебно-графологична
експертиза, както и по представените с касационната жалба на ОДМВР Габрово
писмени материали, тъй като същите имат значение за правния спор. Следва да
бъдат обсъдени и направените твърдения и възражения от ответника чрез
пълномощник в представения отговор на касационната жалба, а при необходимост да
бъдат събрани нови доказателства – писмени и гласни.
При този изход на производството разноски не следва да
се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63 в от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.2 от АПК
Административен съд, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 78/28.06.2022 г. на Районен съд
Севлиево, постановено по НАХД № 187/2022
г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд при съобразяване с мотивите по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: