О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 421/2020 г., по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по по искова молба, подадена по пощата на 13.03.2020 г., от П.Г.Г. и Н.Г.Г. в качеството им на
наследници на Г.И. Г., бивш жител на гр. Приморско, починал на 19.10.2014 г.,
против „Уникредит Булбанк" АД, гр. София, с която е предявен иск за
установяване в отношенията между страните нищожността на Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № И1 985/TRN72745515 от 15.06.2008 г. и на
Анекс към договора от 06.07.2009 г. в частта, в която Г.И. Г. се е задължил
като солидарен длъжник по кредита, поради липса на съгласие от негова страна и
липса на представителна власт на кредитополучателя М.Н.Г. да подпише договора
за кредит и анекса към него от името на Г.И. Г..
С молба вх. № 12449/26.05.2020 г. ищците са
извършили уточнения в страните и предмета на иска. Посочили са като единствени
ответници по иска „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на цесионер, придобил вземанията на „Уникредит Булбанк" АД
по договора за кредит по силата на договор за цесия от 06.11.2017 г., и М.Н.Г.,
като кредитополучател.
Ответниците са подали отговори на исковата молба.
Допълнителна искова молба не е постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, поради
което размяната на книжа е приключила.
Съгласно чл. 374, ал. 1 от ГПК преди произнасяне
по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, съдът е длъжен отново
да извърши служебна проверка относно допустимостта на предявения иск.
Ищците твърдят в исковата молба и подадените
уточняващи молби, че на 15.09.2008 г. М.Н.Г. в качеството си на кредитополучател
е подписала с „Уникредит Булбанк" АД Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № И1 985/TRN72745515 в размер на 98 800,00 евро, а на
06.07.2009 г. подписала и Анекс към договора. Същата подписала договора и
анекса и от името на Г.И. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, като негов
пълномощник, без последното обстоятелство да било отразено в договора. На
16.09.2008 г. бил подписан и нотариален акт за учредяване на договора ипотека №
73/2008 г. по описа на СВп – Варна, в който било
записано, че М.Н.Г. представлява солидарния длъжник Г.И. Г. съгласно пълномощно
№ 2679 от 16.06.2008 г на нотариус № 316 Александър Александров с район на
действие PC Варна.
На 17.07.2012 г. Г.И. Г. получил от ЧСИ Таня Маждарова съобщение за насрочен опис на недвижим имоти по
изпълнително дело № 20128030401254, от което за първи път узнал, че е длъжник. След
справка в банката установил, че е вписан като солидарен длъжник в договора за
банков кредит, след което подал жалба в полицията. В хода на образуваното
досъдебно производство било установено, че подписите на Г.И. Г. и на нотариус
Александър Александров, както и щемпелът на нотариуса върху пълномощното от
16.06.2008 г., били фалшифицирани. Досъдебното
производство било прекратено на 29.06.2015 г., към който момент Г.И. Г. вече
бил починал. С Договор за цесия от 06.11.2017 г „Уникредит Булбанк"
АД прехвърлила вземанията си на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД.
По молба на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД от 23.03.2018 г. до ЧСИ Надежда Денчева по изпълнително дело
№ 20158070401276 ищците били конституирани като длъжници по делото в качеството
им на наследници на Г.И. Г. като след изпращане на делото по подсъдност,
изпълнителното производство продължило под № 20198030401647 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
В уточняваща молба от 26.05.2020 г. ищците сочат, че правният им интерес бил
да предявят единствено иск за прогласяване нищожността на договора за кредит по
отношение на кредитора и на техния наследодател Г.И. Г. предвид погасяването по
давност на правото им да предявят иск за установяване спрямо взискателя недължимост на сумата, предмет на изпълнителното
производство. Поддържат, че в зависимост от изхода от спора за ищците ще е
налице правна възможност да предявят иск за оспорване на вземането на
взискателя, поради новонастъпил факт, а именно
прогласяване нищожността на договора, от който черпи правата си взискателя. Представят
изпълнителен лист и Заповед № 7388 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.08.2011 г., издадени по ЧГД
12386/2011 г. по описа на PC Варна, съгласно които длъжниците
М.Н.Г., ЕГН ********** и Г.И. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „Уникредит Булбанк" АД сумата от 121 112,79
евро по Договор за кредит от 15.09.2008 г.
Съдът
намира предявения от П.Г.Г. и Н.Г.Г. установителен иск за недопустим по следните съображения:
Видно от изложеното в исковата молба и
уточняващите молбив производството по ч.гр.д. 12386/2011 г. по
описа на PC Варна кредиторът „Уникредит
Булбанк" АД се е снабдил със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника и наследодател на ищците Г.И. Г. за вземанията си, произтичащи
от Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № И1 985/TRN72745515 от 15.06.2008 г. Наследодателят на ищците е узнал за издадената
срещу него заповед за изпълнение на 17.07.2012
г., от която дата е започнал да тече срокът за подаване на възражение по реда
на чл. 414, респ. чл. 423 от ГПК. Ищците не твърдят да е подадено такова
възражение, съотв. не се твърди да е било образувано
исково производство за установяване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
Независимо от това ищците са предявили
искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 и
чл. 42 от ЗЗД, с които да бъде обявен за нищожен сключения между банката
кредитор и техния наследодател договор за кредит. В крайна сметка целта на така
предявения иск е при евентуалното му уважаване и действие на нищожността по
отношение на процесния договор, ищците да се защитят срещу издадената срещу
техния наследодател заповед по чл. 417 ГПК. Защитата на длъжника по отношение
на вземането, предмет на издадената заповед, обаче, може да стане само по
предвидения в ГПК специален ред и в рамките на установените за това срокове –
чрез възражение по чл. 414 или чл. 423 ГПК или с иск за оспорване на вземането
при условията, изрично посочени в чл. 424 ГПК. В рамките на този процес,
страната следва да изчерпи възраженията си. В случай, че пропусне да стори
това, правото й да ги въведе в нов процес се преклудира.
В случая, наследодателят на ищците не
се е възползвал от тези възможности, поради което предявеният в настоящото
производство иск се явява недопустим. Това е така, защото в производството по
чл. 422 ГПК изчерпвайки възраженията си срещу дължимостта на заема, длъжникът
може да се позове на нищожността на посочените от него основания. Съгласно
трайно установената съдебна практика възражението за нищожност не се преклудира
с отговора на исковата молба и може да бъде заявено до приключване на съдебното
дирене във въззивната инстанция, но в рамките на висящия исков процес. Липсва
правен интерес от установяване на нищожността в отделно исково производство. В
този смисъл определение № 131 от 18.02.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по ч. т. № 935/2012 г. и определение № 512 от
15.07.2013 г. по ч.т.д. № 2569/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
Твърдението за бъдеща хипотетична правна
възможност за ищците да предявят иск за оспорване на вземането на взискателя,
поради новонастъпил факт, а именно прогласяване
нищожността на договора, също не е годно да обоснове правен интерес от
настоящия иск, доколкото нищожността на договора като правопораждащ факт по
отношение на вземането, предмет на изпълнителното производство, не представлява
нов факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
При това положение делото следва да бъде
прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 421/2020 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: