№ 8645
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110151750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 199024/26.09.2022 г. на Р. Г. П., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Зона Б5, бл. 5, вх. Б, ет. 4, ап. 12, срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин – 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър Център“, ет. 2, ап.
40-46, представлявано от ., с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване недействителност на клауза на чл. 3 от Договор за
предоставяне на гаранция от 08.11.2021 г., сключен между страните, поради противоречие със
закона, добрите нрави и заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД сключили договор
за паричен заем № 4308932/08.11.2021 г. за сумата от 1200 лв., с фиксирана месечна вноска от
61.20 лв. и краен падеж по договора 07.04.2022 г. Сочи, че в чл. 2, т. 6 от Договора било уговорено,
че се дължи върху ползваната и непогасена част от заема фиксирана възнаградителна лихва от 40
% годишно, или общият размер на тази лихва възлизал на 104.10 лв. Годишният процент на
разходите бил записан в договора в размер на 46.83 %, без да се уточнява как се формира тази
стойност и какви разходи влизат в него. Твърди, че в чл. 4 от Договора било уговорено да се
представи обезпечение на кредита. В изпълнение на това задължение бил сключен Договор за
предоставяне на гаранция, сключен с ответника на 08.11.2021 г., като възнаграждението по този
договор възлизал на 627.90 лв. Счита, че клаузата по чл. 3 от Договора за гаранция противоречи и
заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което се явява нищожна, на
основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК. Счита, че с уговореното възнаграждение се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер на ГПР. Навежда и други доводи за нищожност на
клаузата. Моли съда да обяви посочената клауза за нищожна, поради противоречие със закона,
добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни клаузи от Договора, сключен между страните,
като изрично сочи, че процесният договор не е договор за потребителски кредит и по отношение
на него не са относими нормите, на които се позовава ищеца в исковата си молба. Счита, че
твърденията за нищожност на процесната клауза са неподкрепени от аргументи и доказателствен
материал и се явяват напълно голословни, респективно, предявеният иск е недоказан и
1
неоснователен и моли съда да го отхвърли и да им присъди направените по делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем № 4308932 от 08.11.2021 г., сключен
между ищеца и „Изи Асет Мениджъмнт“ АД, ЕИК *********, за предоставяне на заем в размер на
1200 лв. и краен падеж за връщане на главницата по договора и уговорените лихви в срок до
07.04.2022 г. на вноски, съгласно погасителен план, като се дължи вноска ежеседмично в размер
на 62.10 лв. Годишният процент на разходите (ГПР) е определен на 46.83 %, а годишният лихвен
процент, който е фиксиран – 40.00 %. В чл. 4 от Договора е уговорено задължение на заемателя
да предостави обезпечение по същия, като в т.3 е предвидена гаранция от одобрено от заемодателя
дружество – гарант.
С Договор за предоставяне на гаранция № 4308932 от 08.11.2021 г., сключен между ищеца
и „.“ ЕООД, ответникът се е задължил да предостави гаранция за плащане на парични задължения
в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения
на потребителя, възникнали по Договор за паричен заем № 4308932, в това число задължение за
връщане на главница в размер на 1200 лв., възнаградителна лихва и лихва за забава, в случай на
забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
За предоставянето на уговорената гаранция потребителят дължи възнаграждение в размер на
627.90 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 29.90 лв., с краен падеж –
07.04.2022 г.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните и компетентно и обективно
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че при така договорените параметри
на Договора за заем и Договора за предоставяне на гаранция, съобразно размера на главницата по
първия договор и размера на дължимото възнаграждение по втория договор, годишният процент
на разходите по договора за заем възлиза на 1055.82 %.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 26 от ЗЗД. Предвид това, че оспорваната клауза не
е по договор за заем, а е по договор за предоставяне на гаранция по договор за кредит, с различен
предмет от договора за заем, съдът счита, че в настоящия случай се явяват неприложими
специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В случая приложим се явява Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили процесния
Договор за предоставяне на гаранция № 4308932 от 08.11.2021 г., с предмет на договора
предоставяне на гаранция за заплащане на дължимите от потребителя суми по Договор за паричен
заем № 4308932/08.11.2021 г., сключен между Р. Г. П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключван
с потребител, с която е въведена уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В алинея 2 на посочената разпоредба са
изброени примерни хипотези на неравноправна клауза. В случай, че бъде открита неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, те се прогласяват за нищожни, на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално. Кога неравноправната клауза не е уговорена
индивидуално, определя ал. 2, а именно – когато клаузите са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Тежестта на доказване, че дадена клауза е индивидуално
уговорена, пада върху търговеца.
От процесния Договор за предоставяне на гаранция е видно, че същият е сключен при
индивидуални условия, не препраща към приложими общи условия, като индивидуално е уговорен
2
размера на дължимото възнаграждение, което потребителят дължи на дружеството-гарант, начина
на заплащане на дължимото възнаграждение по него, падежите на всяка дължима вноска, както и
отговорността при неизпълнение, определена като обезщетение за забава в размер на законната
лихва и разноски за събиране на вземането. При извършената проверка от съда, не се установяват
противоречия с императивните законови норми, както и наличието на неравноправна клауза. Дали
и доколко стойността на възнаграждението по Договора за гаранция е включено в годишния
процент на разходите по Договора за заем е неотносимо към спора, доколкото клаузата, предмет на
спора не е част от Договора за заем и за нея са неприложими правилата на Закона за
потребителския кредит. Неоснователни са доводите на ищеца, че последиците от
недействителността на Договора за паричен заем, поради погрешно посочване от кредитора на
ГПР, непосочване на компонентите, които влизат в него с цел заобикаляне на ограниченията на
ЗПК, води до липса на предмет и нищожност на Договора за гаранция. Съдът не е сезиран с искане
за прогласяване нищожност на Договора за паричен заем, респективно не дължи такава проверка и
е недопустимо да извършва такава. В противен случай решението би било недопустимо, поради
произнасяне свръхпетитум. Ето защо, съдът не приема доводите на ищеца, че поради нищожност
на Договора за заем е нищожен и Договорът за гаранция, тъй като такава нищожност на първия
договор не е прогласена.
Съдът счита, че не се установява противоречие на процесната клауза със закона, добрите
нрави или заобикаляне на закона, каквито се твърдят от ищеца. Ищецът е встъпил в процесния
Договор за гаранция доброволно, като е поел задължение за заплащане на възнаграждение срещу
една насрещна престация. Договорът е възмезден, сключен при съблюдаване нормите на ЗЗД и
ЗЗП.
С оглед изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото само ответникът има право на разноски. Същият е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът определя такова в
размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Зона Б5, бл. 5, вх. Б,
ет. 4, ап. 12, срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин –
7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър Център“, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .,
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване
недействителност на клаузата на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция от 08.11.2021 г.,
сключен между страните, поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Зона Б5, бл. 5, вх. Б, ет. 4, ап. 12, да
заплати на „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин – 7,
бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър Център“, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ., сумата от 100
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3