№ 196
гр. Велико Търново, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП С.И., изслуша докладваното от
съдия Данаилова адм. д. № 11 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.
203 от АПК вр. с чл. 1
от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, представлявано от управителя М.Ц., чрез *** Х.Х.-Й.
от ВТАК, против Национална агенция по приходите, гр. София за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 440 471,78 лв. от шест броя отменени ревизионни
актове, както следва: 39 661,07 лв. от РА №Р-04000415002881-091-001/15.10.2015
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №533/30.12.2015 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново; 19 413,05 лв. от РА №Р-04000416000035-091-001/11.01.2017
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №411/08.11.2017 г. по адм.
дело №237/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено
с Решение №7418/05.06.2018 г. по адм. дело №14767/2017 г. на Върховния
административен съд; 135 236,84 лв. от РА №Р-04000415005975-091-001/09.02.2016
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №137/16.05.2017 г. по адм.
дело №332/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено
с Решение №2081/15.02.2018 г. по адм. дело №6959/2017 г. на Върховния
административен съд; 156 294,58 лв. от РА
№Р-04000415010644-091-001/20.07.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен
с Решение №96/05.04.2017 г. по адм. дело №705/2016 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение №3191/13.03.2018 г.
по адм. дело №5532/2017 г. на Върховния административен съд; 10 340,76 лв.
от РА №Р-04000416001164-091-001/05.10.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
отменен с Решение №163/26.05.2017 г. по адм. дело №813/2016 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение №158/05.01.2018 г.
по адм. дело №7594/2017 г. на Върховния административен съд; 79 525,48 лв.
от РА №Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
отменен с Решение №242/04.07.2017 г. по адм. дело №227/2017 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение №3601/21.03.2018 г.
по адм. дело №8475/2017 г. на Върховния административен съд. Върху сумата по
всеки един от исковете се претендира законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното заплащане на сумите. Претендират се и разноски по делото.
Твърди се, че претърпените вреди произлизат от изброените
отмени ревизионни актове. От фактическа страна е пояснено, че заради
проведените ревизии „Фарма дистрибюшън“ ООД претърпява загуби от невъзстановен
в срок ДДС, а характерът на търговската дейност изисква дружеството да
разполага с налични парични средства с цел предварително заплащане на цената на
лекарствените продукти, които се набавят при заявка от клиенти. След подаване на справки-декларации в периода от м.
март 2015 г. до м. май 2016 г. ДДС не е възстановен на ищцовото дружество, а са
предприети ревизии. По този начин „Фарма дистрибюшън“ ООД е лишено от оборотни
средства, чиято минимално необходима стойност е оценена на 152 000,00
лева. Заради претърпените от предприятието загуби от невъзстановения в срок ДДС
се налага осигуряването на алтернативни източници на финансиране. „Фарма
дистрибюшън“ ООД привлича капитал от „Темпо-60“ ЕООД срещу лихва (взема заем).
В исковата молба е посочено, че лихвата за съответните периоди е както следва:
за данъчните периоди от м. март до м. май 2015 г. – лихви в общ размер на 4
322,97 лв.; за данъчни периоди от м. юни до м. юли 2015 г. – лихви в размер на
9 896,47 лв.; за данъчни периоди от м. август до м. декември 2015 г. – лихви в
размер на 11 437,45 лв.; за данъчен период м. януари 2016 г. – лихви в размер
на 756,72 лв.; за данъчни периоди от м. март до м. май 2016 г. – лихви в размер
на 4 133,67 лв. Главниците и лихвите върху привлечения капитал са изцяло
върнати на съдружника „Темпо – 60“ ЕООД в размера и сроковете, предвидени в
решенията на общото събрание и договора за целево финансиране. След отмяната на
РА, на основание чл. 129 от ДОПК е поискано от приходната агенция възстановяване
на дължимите суми ведно със законната лихва за просрочие. С Актове за
прихващане и възстановяване №П-04000418043595-004-001/22.03.2018 г.,
№П-04000418069487-004-001/27.04.2018 г., №П-04000418020937-004-001/12.02.2018
г. сумите са платени по сметка на ищеца. Отделно от възпрепятстваната търговска
дейност поради невъзстановения ДДС, краткият срок на годност и специфичният
начин на съхранение на лекарствата, с които търгува ищцовото дружество, са наложили
тяхното бракуване. Твърди се, че до бракуването се стига заради предприетите
ревизии, тъй като „Фарма дистрибюшън“ ООД не успява да осъществи изцяло
доставките на своите клиенти и срокът на годност на лекарствените препарати е
изтекъл. Съгласно Протокол за бракуване на материални запаси №1/31.12.2017 г.
стойността на бракуваните лекарства е 15 734,09 лв., а според Протокол за
бракуване №2/31.03.2018 г. стойността е 6 884,10 лв. или общата стойност на
бракуваната стока възлиза на 22 618,19 лв. Съгласно договор с „Да Транс“ ООД
извозването и унищожаването на бракуваните лекарства струва 420 лв., които са
заплатени по банков път.
Ищецът уточнява, че пет от исковите претенции са
формирани от сумите, които „Фарма дистрибюшън“ ООД взема на заем от съдружника
„Темпо-60“ ЕООД и платените за това лихви. Освен размера на привлечения капитал
и лихвите, в цената на шестия иск е включена още и стойността на бракуваната
стока, както и разходите по унищожаването и извозването й по договора с „Да
Транс“ ООД. За да формира исковата се претенция ищецът е направил
пропорционално съотнасяне на минимално необходимата за дейността на дружеството
сума от 152 000,00 лв. към сумите по отделните РА. Аналогично е сторено и
с лихви върху привлечения капитал, които общо възлизат на 30 547,28 лв.
В съдебно заседание процесуалните представители на
„Фарма дистрибюшън“ ООД – *** Х. и *** Е., молят исковата молба да бъде
уважена. Считат, че от събраните по делото доказателства се потвърждава, че дружеството
е претърпяло щети от невъзстановен в срок данъчен кредит. Представят списък за
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им.
Ответната
страна чрез ***Д. моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Счита, че не е доказано, че претендираните вреди са пряка и
непосредствена последица от проведените ревизионни производства и отменените
ревизионни актове, поради което не е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В представените по делото писмен отговор и писмени бележки ответникът
поддържа, че твърдените от ищеца вреди не произтичат от отменените ревизионни
актове, а от наложения като предварителна обезпечителна мярка запор върху
сметките на „Фарма дистрибюшън“ ООД. Пояснява, че РА датират след
постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки и сами по себе
си не водят до невъзможност за ищеца да разполага с паричните си средства.
Намира за несъстоятелни обясненията на управителя на дружеството, че дейността
му е възпрепятствана заради невъзможността да ползва своевременно данъчен
кредит. Претендира разноски в размер на 500 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на ВТОП изразява становище за неоснователност и недоказаност
на исковата молба поради липса на елемент от фактическия състав – пряка
причинно-следствена връзка между отменените РА и настъпилите вреди. Споделя
възражението на ответника, че част от вредите всъщност са последица от запора,
наложен през м. юни 2016 г. и продължен през м. август 2016 г. Подчертава, че
възстановяването на ДДС не се предпоставя единствено от заявлението на лицето,
а са предвидени процедура и условия, които следва да се спазват. Според
прокурора нелогично от икономическа и търговска гледна точка е дейността на
дружеството изцяло да се постави в зависимост от несигурната дата на
възстановяване на ДДС. Изтъква, че дори след привличането на допълнителен
капитал се е наложило бракуване на лекарства, което е показателно, че причината
за настъпилите вреди се дължи на организацията на работата. Намира исковата
молба за неоснователна и поради това, че ДДС е възстановено и претендирането на
привлечения капитал би довело до неправомерно обогатяване. По тези съображения
предлага исковата молба да бъде отхвърлена.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между
страните не се спори, а и от наличните по делото писмени доказателства и
приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Фарма
дистрибюшън“ ООД е вписано в Търговския регистър на 17.12.2014 г. с основна
икономическа дейност търговия на едро, износ и внос на лекарства и лекарствени
продукти.
Един от съдружниците е „Темпо – 60“ ЕООД, от
когото е получавано допълнително финансиране за нуждите на дейността на „Фарма
дистрибюшън“ ООД.
Дружеството
е регистрирано по ЗДДС от 05.02.2015 г. и според СЧЕ търговската дейност
започва през м. март 2015 г., когато са осъществени и отчетени първите покупки
и продажби на стоки – лекарства. От този момент (за м. март 2015 г. до
14.04.2015 г.) са подавани справки-декларации по ЗДДС, в които декларираният
резултат е ДДС за възстановяване.
За
целите на дейността си дружеството има сключени рамкови договори за
покупко-продажба с доставчици, купувачи (приоритетно страни членки на ЕС),
посредници и консигнатори. Според тези договори и обясненията на управителя на
„Фарма дистрибюшън“ ОООД, събрани по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, механизмът на работа е по заявка, като купувачите плащат предварително, а
„Фарма дистрибюшън“ ООД плаща на доставчиците си периодично.
След
подаването на справка-декларация за м. март 2015 г. и във връзка с резултата –
ДДС за възстановяване, от ТД на НАП – Велико Търново са предприети ревизии,
както следва:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-04000415002881-020-001/24.04.2015 г. на
„Фарма дистрибюшън“ ООД е възложена ревизия за установяване на задълженията по
ЗДДС за периода от 05.02.2015 г. до 31.05.2015 г. Производството е приключило с
издаването на Ревизионен акт №Р-04000415002881-091-001/15.10.2015 г., с който
на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
44 391,22 лева и са начислени съответните лихви. Ревизионния
акт е обжалван по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Велико Търново, който със свое
Решение №533/30.12.2015 г. е отменил акта и е върнал преписката за издаване на
нов РА. В тази връзка е съставена ЗВР №Р-04000416000035-020-001/06.01.2016 г.,
въз основа на която се е развило повторното производство, приключило с РА
№Р-04000416000035-091-001/11.01.2017 г., поправен с РА за поправка
№П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г. с който на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
отказан данъчен кредит в общ размер на 24 123,77 лева и са начислени лихви
за просрочие. С Решение №70/24.03.2016 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново е потвърдил РА. След оспорване по съдебен ред РА е отменен като
незаконосъобразен с Решение №411/08.11.2017 г. по адм. дело №237/2017 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, което е оставено в сила с
Решение №7418/05.06.2018 г. по адм. дело №14767/2017 по описа на Върховния
административен съд.
Със
ЗВР №Р-04000415005975-020-001/21.07.2015 г. на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
възложена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди м.
юни и м. юли 2015 г. Издаден е Ревизионен акт
№Р-04000415005975-091-001/09.02.2016 г., с който на дружеството е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 101 623,67 лева и са
начислени съответните лихви. Ревизионния акт е потвърден с Решение
№148/09.05.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Потвърденият
РА е оспорен по съдебен ред и е отменен като незаконосъобразен с Решение
№137/16.05.2017 г. по адм. дело №332/2016 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение
№2081/15.02.2018 г. по адм. дело №6956/2017 г. по описа на ВАС.
Със
ЗВР №Р-04000415010644-020-001/21.12.2015 г. на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
възложена ревизия за установяване на задълженията за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г. Издаден е
Ревизионен акт №Р-04000415010644-91-001/20.07.2016 г., поправен с РАПРА №П-04000416134303-003-001/08.08.2016
г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 117 447,50 лева и са начислени съответните лихви.
Ревизионния акт е потвърден с Решение №323/13.10.2016 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Потвърденият РА е оспорен по съдебен ред и е
отменен като незаконосъобразен с Решение №96/05.04.2017 г. по адм. дело №705/2016
г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Първоинстанционното
решение е оставено в сила с Решение №3191/13.03.2018 г. по адм. дело №5532/2017
г. по описа на ВАС.
Във
връзка с ревизията, приключила с Ревизионен акт
№Р-04000415010644-91-001/20.07.2016 г., поправен с РАПРА
№П-04000416134303-003-001/08.08.2016 г., с Постановление по чл. 121, ал. 1 от ДОПК №С160004-023-0002023/27.06.2016 г. на „Фарма дистрибюшън“ ООД са наложени
предварителни обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки за сумата от 74 314,79 лева. Действието на мерките е
продължено с Постановление №С160004-139-0000719/05.08.2016 г. Наложеният запор
е отменен с Постановление №С160004-024-0008318/07.10.2016 г. поради погасяване
на задълженията.
Със
ЗВР №Р-04000416001164-020-001/23.02.2016 г. на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
възложена ревизия за установяване на задълженията за данък върху добавената
стойност за данъчен период м. януари 2016 г. Издаден е Ревизионен акт №Р-04000416001164-091-001/05.10.2016
г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 7 770,56 лева и са начислени съответните лихви. Ревизионния
акт е потвърден с Решение №354/13.12.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново. Потвърденият РА е оспорен по съдебен ред и е отменен като
незаконосъобразен с Решение №163/26.05.2017 г. по адм. дело №813/2016 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново. Първоинстанционното решение е
оставено в сила с Решение №158/05.01.2018 г. по адм. дело №7594/2017 г. по
описа на ВАС.
Със
ЗВР №Р-04000416004173-020-001/21.06.2016 г. на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
възложена ревизия за установяване на задълженията за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди от 01.03.2016 г. до 31.05.2016 г. Ревизията е
приключила с издаването на Ревизионен акт №Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г.,
с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 42 447,35 лева и са начислени съответните лихви. Ревизионния акт
е потвърден с Решение №68/23.03.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново. Потвърденият РА е оспорен по съдебен ред и е отменен като
незаконосъобразен с Решение №242/04.07.2017 г. по адм. дело №227/2017 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново. Първоинстанционното решение е
оставено в сила с Решение №3601/21.03.2018 г. по адм. дело №8475/2017 г. по
описа на ВАС.
След
влизане в сила на отменителните съдебни решения, същите са предявени на органа
по приходите и по реда на чл. 129, ал. 5 от ДОПК сумите за незаконосъобразно
отказаното право на приспадане на данъчен кредит на „Фарма дистрибюшън“ ООД са възстановени
със законната лихва за просрочие по сметка на дружеството въз основа на актове
за прихващане и / или възстановяване № П-04000418043595-004-001/22.03.2018 г.,
№П-04000418069487-004-001/27.04.2018 г., №П-04000418020937-004-001/12.02.2018
г.
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160004-023-0002023/27.06.2016г.
и Постановление за продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК №
С160004-139-0000719/05.08.2016г.
Видно
от експертизата и приложените договор за целево финансиране и анекс,
уведомления, протоколи и счетоводни и банкови извлечения, през период 2015 г. –
2018 г. дружеството е било финансирано от съдружника „Темпо – 60“ ЕООД.
Експертизата е установила редовно връщане на заема и плащане на лихвата. За
целия период заетите средства възлизат общо на 2 349 130 лева, а
начислените и платени лихви са 30 555,46 лева. През 2015 г. са получени
общо 1 458 700 лева, като първият транш от тази сума в размер на
27 300 лева е извършен на 28.02.2015 г., а в периода от 01.03.2015 г. до 31.12.2015
г. са преведени останалите 1 431 400 лева.
Проверката
на ***е установила, че търговската дейност на „Фарма дистрибюшън“ ООД е
преустановена в периода 2017 г. – 2018 г., когато са бракувани и лекарства
поради изтекъл срок на годност. Според Протокол за бракуване на материални
запаси №1/31.12.2017 г. дружеството е бракувало 9 броя лекарства на обща
стойност 15 734,09 лева, а съгласно Протокол №2/31.03.2018 г. бракуваните
лекарства са 48 броя на обща стойност 6 884,10 лева. Предвид спецификата
на стоката всички 57 броя лекарствени препарата са унищожени на 04.10.2018 г.
чрез инсинерация в лицензирана инсталация от „Да транс“ ООД. По повод предаването
на отпадъците, транспортирането и унищожаването им по делото са представени
Договор №086/01.08.2018 г., идентификационен документ №2734/09.08.2018г.,
Приемо-предавателен протокол от 31.07.2018 г., Уведомително писмо от 10.10.2018
г., фактура №974/09.08.2018 г., издадена от „Да транс“ ООД на „Фарма
дистрибюшън“ ООД за годишен абонаментен договор №86/01.08.2018 г. на стойност
240 лева, Фактура №975/10.08.2018 г., издадена от „Да транс“ ООД за минимална
такса за посещение и извозване на лекарствени продукти на стойност 180 лева и
Документ за движение за трансгранични движения / превози на отпадъци от
25.09.2018 г.
Описаната
фактическа обстановка е установена въз основа на представените с исковата молба
писмени доказателства, приети с протоколно определение от 25.02.2020 г.,
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, писмените доказателства,
по които е работило вещото лице, и обясненията на управителя на „Фарма
дистрибюшън“ ООД, събрани по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
са допустими, като предявени от лице, претендиращо имуществени вреди в резултат
на отменени като незаконосъобразни административни актове. Ищецът е адресат на
отменените ревизионни актове, поради което е налице активна процесуална
легитимация. Исковата претенция е предявена срещу юридическото лице –
Национална агенция за приходите, съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК. Спазено е изискването на
чл. 204, ал. 1 от АПК, доколкото исковете са предявени след отмяната на РА.
Исковата молба е депозирана пред родово и местно компетентния съд.
Разгледани
по същество исковете са неоснователни.
Претенцията
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на
следните материални предпоставки: 1. незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.
вреда (щета или пропусната полза) и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доказателствената тежест за
доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
В
случая безспорно първият елемент от фактическия състав е налице, доколкото ревизионните
актове, от които се претендират вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати
ползи, са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Преписката
по отменения по административен ред РА №Р-04000415002881-091-001/15.10.2015 г. е
върната на компетентния орган с указания. Съставена е ЗВР и е възложена
повторна ревизия, приключила с РА №Р-04000416000035-091-001/11.01.2017 г. С
това действие на приходните органи се възстановява висящността на ревизионното
производство, задвижено с първата ЗВР. С решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК не
се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява
висящността на производството по издаване на отменения от директора на Д„ОДОП“
ревизионен акт. Тоест, ревизионното производство се образува с връчването на
първата издадена заповед за възлагане на ревизия, като производството е висящо
до влизане в сила на окончателно издадения ревизионен акт. Заповедта за
възлагане на ревизия, с която стартира повторната ревизия, не променя факта, че
производството е висящо и не може да се счита, че въз основа на нея започва
ново производство. В конкретния случай началото на ревизионното производство е
поставено с връчването на ЗВР №Р-04000415002881-020-001/24.04.2015 г. и е
приключило с отменения по съдебен ред РА №Р-04000416000035-091-001/11.01.2017
г., поправен с РА за поправка №П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г. При това
положение не е налице основание да се търсят самостоятелно вреди от отменения
по административен ред РА №Р-04000415002881-091-001/15.10.2015 г., тъй като
релевантна е отмяната по съдебен ред на последвалия отмяната РА в единното
ревизионно производство. Наличието на пет отменени като незаконосъобразни
ревизионни акта обаче не е достатъчно да обоснове отговорността на държавата,
тъй като в случая остават недоказани другите материалноправни предпоставки за
това.
Според
исковата претенция заявените вреди от отменени ревизионни актове, в общ размер
на 440 471,78 лв., са формирани от главницата и лихвите по взетия от
„Темпо – 60“ ООД заем, стойността на бракуваните лекарства и разходите по
унищожаването им. Съдът намира за целесъобразно, доколкото шестте заявени
искови претенции се основават принципно на отменен конкретно посочен ревизионен
акт и се различават по размера на претендираната вреда, да разгледа принципно
претенцията, като изведените общи изводи следва се отнасят по отделно за всяка
една от отделните искови претенции. Предвид идентичността на правното основание
не е необходимо съображенията да бъдат преповтаряни за всяка една от исковите
претенции, но следва се отнасят и важат за всеки иск за вреда, произтичаща от
конкретно посочен отменен ревизионен акт.
На
първо място се обосновава изводът, че се касае за претърпени загуби, а не за
пропуснати ползи. Заетите суми - главницата, наричана привлечен капитал, не следва
да се разглеждат като загуба, доколкото сама по себе си тя е в приход на
предприятието и финансира дейността му. Загубите са съответните разходи за
ползването на заетите средства и в случая те се търпят чрез цената, платена за привлечения
капитал – договорената лихва в общ размер на 30 547,28
лева.
Същността на заема не се променя от обясненията, че размерът му е равен на минимално
необходимите за дейността средства от 152 000 лева, които всъщност са
невъзстановеният в срок ДДС. Следва да бъде отчитан и безспорният факт, че
„Фарма дистрибюшън“ ООД по принцип е получавало това допълнително финансиране
от един
от съдружниците си.
Дори
да се приеме, че ищецът е претърпял описаните имуществени вреди, не са представени
доказателства, от които да се направи обосновано заключение, че те са пряка и
непосредствена последица от отменените ревизионни актове. Показателно в този
смисъл е системното твърдение, че загубите всъщност произлизат от невъзстановен
в срок ДДС – удължен поради провеждането на ревизии. Съгласно чл. 88, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период –
данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния
бюджет, което става с подаване на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС. По
аргумент от чл. 92, ал. 8 от ЗДДС независимо от сроковете за възстановяване,
регламентирани в чл. 92 от ЗДДС, когато е започнала ревизия на лицето, срокът
за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА, освен в случаите,
когато лицето не представи обезпечение в пари, в държавни ценни
книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не
по-кратък от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС дава
възможност на органите по приходите, при висящо административно производство,
да издадат АПВ не в рамките на общия срок, а към момента на издаване на РА, за
да бъде еднозначно определен резултатът за съответния период. Чрез ревизия
органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителен контрол и възлагането
на такава е изцяло в обхвата на служебното начало, на техните правомощия и
преценка.
Предвид
изложеното, провеждането на ревизия след подаване на справка-декларация е
напълно допустимо законово развитие на производството по възстановяване на ДДС.
Както правилно подчертава и прокурорът по делото възстановяването на ДДС не се
предпоставя единствено от заявлението на лицето, а е подчинено на законово
регламентирани правила и условия. Чрез ревизионното производство е иницииран
данъчен контрол с оглед опазване на фискалния интерес на държавата. Действията
на органите по приходите в случая не са в противоречие с материалния закон,
доколкото законът позволява органът да пристъпи към ревизионно производство
преди да възстанови ДДС по справка-декларация. Действително, впоследствие ревизионните
актове са отменени, но твърдените загуби не могат да се обвържат пряко и
непосредствено с това.
Видно
от данните по делото сумите по незаконосъобразните ревизионни актове
своевременно са изплатени по реда на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, ведно с лихвите на
„Фарма дистрибюшън“ ООД. След влизане в сила на отменителните съдебни решения,
същите са предявени на органа по приходите и по реда на чл. 129, ал. 5 от ДОПК
сумите за незаконосъобразно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на
„Фарма дистрибюшън“ ООД са възстановени със законната лихва за просрочие по
сметка на дружеството въз основа на актове за прихващане и / или възстановяване
№ П-04000418043595-004-001/22.03.2018 г., №П-04000418069487-004-001/27.04.2018
г., №П-04000418020937-004-001/12.02.2018 г. При евентуално уважаване на
настоящите искове дружеството би дублирало въпросните суми, което би довело до
неправомерно обогатяване на ищеца. Компенсация за продължителният срок, в който
ДДС не е възстановен, е предвидена в чл. 129, ал. 5, вр. ал. 6, изр. второ от ДОПК, според който сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е
следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Недопустимо е данъчният
субект, заявил за възстановяване данък, който му се следва, да понесе загуби от
по-късното му възстановения. Лихвата се дължи именно поради поведението на приходната
администрация, в резултат на което данък е следвало да се възстанови, но не е
възстановен в законовия срок от подаване на СД. Касае се за поведение на
данъчната администрация (отменен надлежно РА или удължаване на срокове за
възстановяване на данък поради провеждане на ревизионно производство, при което
обаче не са установени данъчни нарушения), при което наличната забава е
компенсирана с изплащането на дължимите по ревизионните актове суми, ведно с
лихвите по тях.
Принцип
в правото е, че забавата, стига за нея да няма вина и кредитора, се санкционира
със заплащане на лихви. Нормата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС не оставя съмнение за
дължимостта на лихва в случай на забава при възстановяване на данък. Ясно е
посочено, че данъкът се възстановява заедно с лихва за забава, независимо дали
срокът за възстановяване на данъка е бил удължен до издаване на РА. Тази уредба
е в унисон с общностното право и следва да бъде съобразявана, доколкото не му
противоречи. В идентичен смисъл са съображенията на СЕС, изложени в т. 53 от Решение
от 12.05.2011 г. по дело С-107/10 „Енел Марица Изток 3“ АД, които касаят
основни принципи на системата на ДДС: „От това следва, че срокът за
възстановяване на надвзетия ДДС по принцип може да се продължи, за да се
направи ревизия, без да трябва така продълженият срок да се счита за неразумен,
стига продължаването да не надхвърля необходимото за надлежното приключване на
това производство. Доколкото обаче данъчнозадълженото лице временно не може да
се разпорежда със средствата, които отговарят на надвзетия ДДС, в икономически
план то понася неудобство, което може да се компенсира с изплащането на лихва,
като по този начин се гарантира спазването на принципа на данъчен неутралитет.
Такъв ред и такива условия трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при
адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия
ДДС, което означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок
чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият
метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за
данъчнозадълженото лице“ (т. 33 от същото решение на СЕС).
Сами
по себе си ревизионните актове не водят до невъзможност за ищеца да разполага с
паричните си средства и веригата между причината (отменени РА) и следствието (претърпени
вреди) всъщност не е пряка, а е многократно опосредена. Основателно е
възражението на ответника, че вредите изразяващи се в привличане на капитал поради
невъзможност да оперира със средствата си, са резултат от наложените запори
върху сметки на дружеството като предварителна обезпечителна мярка. Твърдените
от ищеца вреди се явяват пряка и непосредствена последица не от отменените РА,
а от наложения като предварителна обезпечителна мярка запор върху сметките на
ищеца с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С160004-023-0002023/27.06.2016г. и Постановление за продължаване действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С160004-139-0000719/05.08.2016г.
Три
от петте ревизионни акта са последващо издадени след постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки. Предварителните обезпечителни
мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и
се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. В случая няма твърдение и доказателства,
че такова оспорване е проведено и същите са отменени като незаконосъобразни. При
положение, че мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени не
са отменени като незаконосъобразни, на ищеца не се следва обезщетение за вреди.
Налагането
на запори върху сметки на данъчно задължено лице се извършва в рамките на
ревизионното производство като обезпечителна мярка за бъдещо удовлетворяване на
предполагаемите публичните вземания, установени с ревизионен акт, но тази мярка
е временна и няма за цел причиняване на вреди на ревизираното лице, респ.
ограничаване и затрудняване на дейността му (арг. чл. 121 ДОПК). В този ред на
мисли е напълно възможно във връзка със законосъобразен ревизионен акт, да е
издадено незаконосъобразно постановление за налагане на обезпечителни мерки,
както и обратното. От друга страна, възможността за разплащане при наличие на
наложени обезпечителни мерки е реална и гарантирана в ДОПК, поради което дали
конкретният субект ще се възползва от правомощията по чл. 199 от ДОПК или тези
по чл. 229 от същия кодеск е въпрос на лична преценка.
За
да бъде избегната възможността за причиняването на значителни вреди,
ревизираният субект разполага със законовата възможност по чл. 229 от ДОПК да
направи искане до публичния изпълнител, който да разреши определена част от
постъпилите или постъпващите суми по сметката на длъжника да се оставят на
негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.
От тази процесуална възможност ищецът се е възползвал няколкократно и тя е била
удовлетворена с нарочни разпореждания, приложени към исковата молба. Тоест,
установява се, че е избегнато причиняването на вреди поради невъзможност от
неотложни плащания.
Предвид
изложеното съдът намира, че твърдените от дружеството вреди не произтичат пряко
и непосредствено от отменените РА, въпреки усилията на ищеца да докаже, че
заемът, бракът и разходите по унищожаване на лекарствата, произхождат именно от
тях. Тоест генерирането на разходи (във връзка с връщане на заем, бракуване и
унищожаване на лекарства), въпреки наличието на отменени РА, не е достатъчно за
ангажиране отговорността на държавата за вреди.
Привличането
на допълнителен капитал е въпрос на решение на общото събрание на „Фарма
дистрибюшън“ ООД и касае организацията на работата му и финансово-счетоводната
му политика. Финансирането може действително да е провокирано от
невъзстановения в срок ДДС, но не е в пряка и непосредствена връзка с
отменените РА и не може да се разгледа като претърпяна загуба нито главницата
по заема, нито лихвата. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
финансирането от страна на съдружника датира още от м. февруари 2015 г., когато
от „Фарма дистрибюшън“ все още не са подавани справки-декларации и не са
започнали ревизионните производства. Суми са превеждани от „Темпо – 60“ ООД на
„Фарма дистрибюшън“ ООД и в периода преди издаването на ревизионните актове,
което със сигурност не може да обоснове привличането на парични средства с
издаването на РА. Тоест изначално търговската дейност на ищеца се е нуждаела от
допълнително финансиране и неговото привличане не може еднозначно да се обвърже
с отмяната на РА или с невъзстановеният по справки-декларации ДДС. От друга
страна икономически нелогично е дружество, което търгува със скъпо струващи
фармацевтични продукти и оперира с обороти от порядъка на милиони да не
предвиди възможността за провеждане на ревизия и да постави дейността си в
зависимост от възстановяването на ДДС. Същевременно, видно от СЧЕ заемите към
съдружника са обслужвани редовно и в срок както по отношение връщането на
главницата, така и плащането на лихвите.
Пряка
причинна връзка между твърдените вреди и отменените РА не се доказва от никое
от ангажираните по делото доказателства, вкл. писмени такива, обяснения на
управителя и изслушаната СЧЕ. Съдът не кредитира последната, тъй като изводите
са обусловени от твърдението, че вредите произтичат от отменените ревизионни
актове, което както бе изложено по-горе не отговаря на данните по делото. Уважаването
на исковата молба предполага установяване на кумулативното наличие на причинна
връзка между отменения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на този елемент на фактическия
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.
Аналогично
претенцията за претърпени вреди от бракувани лекарства не намира директна причинна
обусловеност с отменените РА. Основната икономическа дейност на „Фарма
дистрибюшън“ ООД е търговия с лекарствени препарати и възможността да изтече срокът
на годност на някои от складовите наличности е напълно обичайна и предвидима.
Съвсем закономерно и обяснимо е изискването да се търгува само с лекарства,
чиито срок не е изтекъл. В тази връзка без пряка и непосредствена обвързаност с
отменените РА са и разходите по унищожаване на лекарствата с изтекъл срок на
годност. Фактурираните от „Да транс“ ООД разходи са за годишен абонамент за
услугата и за минимална такса за посещение и извозване на лекарствени продукти.
Това предполага обслужване на всички лекарствени препарати с изтекъл срок на
годност през годината, а не на конкретни такива, за които се твърди, че са
бракувани по повод отменени РА.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете, предявени от „Фарма
дистрибюшън“ ООД, против Национална агенция за приходите, гр. София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" № 52, с правно основание – чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
имуществени вреди в общ размер на 440 471,78 лв. и лихви от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното заплащане на сумите, са неоснователни и
недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и направеното
своевременно искане от представителя на ответника и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, на Националната
агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер от 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 39 661,07 лв. претърпени от РА №Р-04000415002881-091-001/15.10.2015
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №533/30.12.2015 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 19 413,05 лв. претърпени от РА №Р-04000416000035-091-001/11.01.2017
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №411/08.11.2017 г. по адм.
дело №237/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено
с Решение №7418/05.06.2018 г. по адм. дело №14767/2017 г. на Върховния
административен съд, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр. София,
ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 135 236,84
лв. претърпени от РА №Р-04000415005975-091-001/09.02.2016 г. на ТД на НАП – Велико
Търново, отменен с Решение № 137/16.05.2017 г. по адм. дело № 332/2016 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 2081/15.02.2018
г. по адм. дело № 6959/2017 г. на Върховния административен съд, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 156 294,58 лв. претърпени от РА №Р-04000415010644-091-001/20.07.2016
г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен с Решение № 96/05.04.2017 г. по адм.
дело № 705/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено
с Решение № 3191/13.03.2018 г. по адм. дело № 5532/2017 г. на Върховния
административен съд, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 10 340,76 лв. претърпени от РА
№Р-04000416001164-091-001/05.10.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, отменен
с Решение № 163/26.05.2017 г. по адм. дело № 813/2016 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 158/05.01.2018 г.
по адм. дело № 7594/2017 г. на Върховния административен съд, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, против Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 79 525,48 лв. от РА №Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г. на ТД
на НАП – Велико Търново, отменен с Решение №242/04.07.2017 г. по адм. дело № 227/2017
г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 3601/21.03.2018
г. по адм. дело № 8475/2017 г. на Върховния административен съд, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на
сумите.
ОСЪЖДА „Фарма дистрибюшън“ ООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, да плати на Национална агенция по приходите, гр.
София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.