РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 644 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищцата С.М. твърди, че на 17.07.2016 г. на път І-4 при км 28+400 м е
настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 745Д“ с рег. № *******, който
навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се л.а. „Субару
Импреза“ с рег. № *******. Вследствие на това ПТП на ищцата, която е пътувала
в л.а. „БМВ 745Д“, са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна, са довели
и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищцата и върху
начина ѝ на живот, ищцата е изпитвала силни болки, като е претърпяла и
две операции на крака, от които има и останали белези. Ищцата твърди, че е
направила и разходи за лечението си в размер на 328 лв. Твърди, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „БМВ 745Д“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска
той да й заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 328 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 09.08.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Твърди,
че процесното ПТП не е причинено единствено от поведението на водача на л.а.
„БМВ 745Д“, а за настъпването му е допринесъл и водачът на л.а. „Субару
Импреза“, който е управлявал автомобила със скорост над допустимата или
евентуално несъобразена с пътните условия, не се е движел в най-дясната част на
платното за движение по посока на движението му, а също така не е предприел
подходящата маневра с оглед на създалата се обстановка (не е предприел действия
за спиране на автомобила). Ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вреди от поведението на ищцата, като твърди, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан. Ответникът оспорва и наличието на причинна връзка между всички
твърдяни от ищцата неимуществени вреди (включително и предприетото лечение) и
процесното ПТП, съответно получените от него увреждания. Счита и че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ответникът
оспорва заявените от ищцата имуществени вреди да са възникнали, като оспорва
ищцата да е заплатила сочените от нея суми, както и тези разходи да са във
връзка с лечението ѝ. Ответникът счита и че върху претендираните
обезщетения не следва да се дължи лихва за забава от момента на настъпването на
вредите, а след изтичане на срока за плащане след уведомяването на
застрахователя. Ответникът не оспорва обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „БМВ 745Д“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при него, което следва от посоченото от ответника обстоятелство,
че е предложил извънсъдебно да заплати застрахователно обезщетение на ищцата.
Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК с оглед на
приложената по делото влязла в сила присъда от 29.06.2017 г. на ОС – Ловеч и решение от 27.11.2017 г. на АС
– В. Търново, че на 17.07.2017 г. път І-4 при км 28+400 м е настъпило процесното
ПТП. То е причинено от поведението на водача на л.а. „БМВ 745Д“ с рег. № *******,
който е нарушил правилата на чл. 16, ал. 1 ЗДвП, като на път с двупосочно
движение, с две ленти за движение във всяка посока, е навлязъл в лентата за
насрещно движение.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и съгласно присъдата на наказателния съд). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, а в резултат на него са настъпили увреждания
за ищцата. Нараняванията на ищцата не са обсъдени в посочената по-горе присъда,
но според посоченото в констативния протокол за ПТП от 22.07.2017 г. ищцата е
пътувала в л.а. „БМВ 745Д“, като е получила травма на левия крак. Наличието на
причинна връзка между получени от ищцата наранявания и процесното събитие се
установява и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, а и
не се оспорва от ответника, доколкото той е предложил заплащане на
застрахователно обезщетение на ищцата (видно от представеното писмо от
ответника до ищцата от 07.11.2017 г.). Спорно е само дали всички сочени от
ищцата неимуществени вреди са претърпяни от нея във връзка с процесното
събитие. Следователно за ищцата е възникнало вземане за обезщетение на
претърпяните от нея вреди във връзка с причинените ѝ увреждания.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, както и от показанията на свидетелката П.В. се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила рана на задната повърхност на
лявата подбедрица. Въпреки първоначалната обработка на раната в спешния
медицински център, непосредствено след събитието, раната на ищцата се е
инфектирала (което според вещото лице е възможно да стане и при правилна
първична медицинска обработка). В резултат на развилата се инфекция се е
образувал гной, като част от тъканите са некротирали, включително възпалението
е обхванало и обвивката на мускулите (фасцията), но самите мускули не са
засегнати.
Това състояние на ищцата е
наложило тя да претърпи две операции, като първоначално е приета в болница за
период от 20 дни (три дни след процесното събитие), а около месец и половина
по-късно, когато е извършена и втора операция, ищцата е била в болница за
периода от още 9 дни. В периода между двете операции, според показанията на
свидетелката, ищцата е изпитвала силни болки, основно при смяна на превръзките
на раната, което се е налагало да се прави често. Освен това в този период
ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ, тъй като се е придвижвала с
инвалидна количка и кракът й е следвало да бъда поставен в определено положение
(според свидетелката).
При втората извършена на ищцата
операция е направена кожна пластика, като е взета кожа от друго място на крака
й (от предната част на бедрото), за да може да бъде присадена на нараненото
място, което по този начин да заздравее. Около три месеца след изписването от
болницата при втората операция в края на м. септември 2017 г. раната на ищцата
е заздравяла (както сочи и вещото лице като максимален срок на оздравяване, а
също и свидетелката, според която това е станало около Коледа, т.е. три месеца
по-късно). Същевременно свидетелката посочва, че ищцата и след това е изпитвала
известни затруднения при движение, като не се е чувствала достатъчно стабилна
поради опъването на кожата на мястото на раната вследствие на зашиването, което
окончателно е преминало след още два месеца.
Освен посочената продължителност
на страданията на ищцата, която общо е пребивавала в болница за почти 30 дни и
е претъпяла две операции, както и изпитваната от нея болка, свързана с
нараняването, особено в периода от месец и половина между двете операции (няма
данни за това доколко болезнено е било възстановяването след втората
интервенция), следва да се съобрази, че лечението е нарушило съществено
нормалното ежедневие на ищцата, която не е можела да полага грижи за себе си,
за дома си и за детето си, което е било на 3-4 години (според свидетелката).
Това положение е особено изразено в периода между двете операции.
Следва да се отчете и
обстоятелството, че в резултат от лечението на раната на ищцата са останали два
белега – единият от зашиването на самата рана на подбедрицата, който е на
около 3-5 см под коляното на задната повърхност на левия крак и с дължина около
7-8 см (както сочи свидетелката), а другият е на мястото, от където е взета
кожа – на предната повърхност на лявото бедро (за чийто размер няма данни по
делото, както сочи и вещото лице). Тези белези (според експертизата и според
свидетелските показания) ще останат за цял живот, като те следва да се приемат
и като обективно загрозяващи с оглед на мястото, на което се намират и размера
им, особено като се съобрази, че ищцата е млада жена на възраст от 26 години
към момента на процесното събитие през 2016 г. Както посочва и свидетелката,
ищцата изпитва срам от белезите по крака си, поради което ги покрива с дрехи.
Сред последиците от процесното
събитие следва да се съобразят и нормалния стрес, който изпитва всеки човек,
когато участва и още повече пострада при ПТП. Наличието на този стрес, както и
на отрицателното отражение върху емоционалното състояние на ищцата, което е
оказало преживяното от нея телесно страдание и нарушаването на нормалния
ѝ начин на живот, се установява и от показанията на свидетелката.
Същевременно обаче към последиците от получените от ищцата наранявания не
следва да се причисли изпитвания от нея страх от това, че може да загуби крака
си, за който дава показания свидетелката. Според свидетелката този страх е
резултат от поставената на ищцата диагноза „гангрена“, както и от обстоятелството,
посочено от ръководителя на отделението в болницата, където се е лекувала
ищцата, че може да се наложи ампутация на крака ѝ. Вещото лице по
медицинската експертиза обаче посочва, че макар в първата епикриза да е
споменато за гангрена, никъде в описателната част на епикризата не са посочени
такива данни, нито тази диагноза е спомената в описанието, дадено от ръководителя
на отделението и приложено по делото. Поради това не става ясно въз основа на
каква информация ищцата е приела, че е възможно да развива гангрена и съответно
да бъде ампутиран крака ѝ, за което липсват обективни данни в
медицинската документация по делото.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищцата физически увреждания,
техния характер, продължителността на възстановяването на ищцата (общо малко
над 5 месеца, но с две хоспитализации от общо 30 дни и две извършени операции),
както и преживените страдания в емоционален план, смущения в начина на
протичане на живота на ищцата, както и наличието на трайни последици от
уврежданията, които са обективно загрозяващи за външния вид на ищцата, като се
вземе предвид и моментът на настъпването на процесното ПТП през 2016 г., в
който момент ищцата е била на възраст 26 години, съдът намира, че обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 35 000
лв.
Искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди следва да се приеме за основателен за сумата от 58 лв.,
представляваща потребителска такса. Тази такса е заплатена на болницата, в
която е лекувана ищцата, според представената касова бележка (макар и не
особено четлива), а и нейната дължимост е призната от ответника с писмото му до
ищцата от 07.11.2017 г. Липсват доказателства обаче за заплащането от ищцата на
сумата 270 лв., посочена от нея като такса за VIP стая. В представената по делото
декларация от ищцата (от 09.08.2016 г.) се съдържа нейно изявление, че дава
сумата на отделението, в което е лекувана, но това изявление не може да се
приеме за доказателство, че сумата действително е заплатена. Липсва касов бон,
квитанция или друг общоприет документ, удостоверяващ постъпването на плащането
при болницата, която е търговско дружество. Освен това липсват и данни по делото,
от които да се установи дали заплащането за ползване на VIP стая има отношение към лечението
на ищцата и в какво се изразява заплатената услуга. Поради това в тази част
претенцията на ищцата е неоснователна.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за това, че ищцата е допринесла с поведението си за
настъпване на уврежданията ѝ, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Според посоченото от вещите лица по съдебномедицинската и по
автотехническата експертизи при
разпитите им, с оглед на мястото на нараняването на ищцата (в долната част на
левия крак) и вида на нараняването, то е възможно да бъде получено и при
поставен предпазен колан. Поради това не е възможно непоставянето на предпазен
колан да бъде в причинна връзка с увреждането, което може да се получи дори и
да бъде поставен колан.
По делото е безспорно, като се
установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП, както и с оглед на
посоченото по-горе писмо от ответника до ищцата, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „БМВ 745Д“, причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е
застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД. Поради това предявените искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата вреди следва
да се уважат в посочените по-горе размери. Искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 35 000 лв., а този за
обезщетение за имуществени вреди – за сумата 58 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, свързано с поведението на водача на другия автомобил, участвал в
процесното ПТП (л.а. „Субару Импреза“). На първо място, според заключението на
автотехническата експертиза ПТП е настъпило изцяло в лентата за движение на
л.а. „Субару Импреза“ поради отклонение и навлизане в тази лента на насрещно
движения се л.а. „БМВ 745Д“ (както е установено и в присъдата на наказателния
съд). Поради това не може да се направи извод, че водачът на л.а. „Субару
Импреза“ е допринесъл за настъпване на ПТП. На второ място възражението е
неоснователно и поради това, че дори и водачът на л.а. „Субару Импреза“ да е
допринесъл с действията си за настъпване на събитието, с оглед на влязлата в
сила присъда не може да се приеме, че основната причина за настъпване на ПТП е
различна от поведението на водача на л.а. „БМВ 745Д“. При това положение дори и
процесното ПТП да е причинено от действията и на двамата водачи, съгласно чл.
53 ЗЗД тяхната отговорност за обезщетяване на причинените на ищцата вреди е
солидарна, т.е. всеки отговаря за пълния размер на дължимото обезщетение. В
този случай отговорността на застрахователните на гражданската отговорност на
двамата водачи спрямо ищцата също е солидарна според чл. 499, ал. 7 КЗ, при
което ответникът би отговарял спрямо ищцата за целия размер на дължимото
обезщетението. В този смисъл евентуалното поведение на водача на л.а. „Субару
Импреза“ е без значение за отговорността на ответника спрямо ищцата при
доказаното противоправно виновно поведение на водача на л.а. „БМВ 745Д“ за
настъпилото ПТП и съответно за причинените на ищцата увреждания.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представеното по делото уведомление за претенция от ищцата до
ответника и известие за доставянето му, ищцата е предявила пред ответника претенциите
си във връзка с процесното събитие на 26.07.2017 г., поради което от този
момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава върху дължимите обезщетения.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото, поради което на нея разноски не се дължат. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 1 314,70 лв., което е
съответно на уважената част от исковете. На ответника следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от
исковете, които възлизат общо на 441,74 лв. Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 1 631,03
лв., представляваща дължимата от ищцата такса (1 419,37 лв.) и разноски за
експертизи (211,66 лв.), съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.С.М., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 35 000 лв. (тридесет и
пет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 17.07.2016 г. на път І-4 при км 28+400 м и
причинено от водача на л.а. „БМВ 745Д“ с рег. № *******, както и сумата 58 лв. (петдесет и осем лева)
– обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, заедно със
законната лихва върху посочените суми от 26.07.2017 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 70 000
лв., иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 328 лв., както и претенцията за законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 17.07.2016 г. – 25.07.2017 г. и претенцията за законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди за периода 09.08.2016 г. – 25.07.2017 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Р. С. Р., АК – В. Търново, ЕГН **********, адрес ***,
па. 12 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
1 314,70 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и 70 ст.) – разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
441,74 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и 74 ст.) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 631,03 лв. (хиляда
шестстотин тридесет и един лева и 03 ст.) – разноски по делото за държавна
такса (1 419,37 лв.) и съдебни експертизи (211,66 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: