Определение по дело №63/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 138
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700063
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 138/10.3.2021г.

      

гр.Ямбол

 

         Ямболският административен съд, пети състав, в закрито заседание в състав:

 

Председател: В.БЯНОВА-НЕЙКОВА

 

разгледа адм.дело № 63 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.240, ал.1 от Закона за горите(ЗГ) във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Делото е образувано жалба на  Н.К.Д. ***, чрез адв. Ж.Т.-А. ***, против Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №1729-1/10.05.2012г., ведно с всички права, произтичащи от него. Заповедта се счита за незаконосъобразна, неправилна, издадена в нарушение на материалния закон и на целта на закона, като са допуснати и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Сочат се следните конкретни съображения:

Съгласно чл. 239, ал, 1, т. 9 от Закон за горите /ЗГ/ физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано. Самите нарушения са изброени в т. 9 на посочената разпоредба от буква „а“ до буква „г“. Оспорената заповед е мотивирана с това, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Административният орган е направил и словесно описание на нарушението на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, посочвайки, че като лице, вписано в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ е одобрил карнет - опис за отдел 83, подотдел „в“ в землището на с. Каравелово, собственост на Община Тунджа, премаркирано със синя боя насаждение при положение, че по одобрения през 2018г. карнет - опис за същото насаждение маркирането е извършено също със синя боя, което е в нарушение на изискването при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение подлежащите на отсичане дървета да се маркират с друг цвят боя, различна от първоначалния. Посочено е, че нарушението е извършено на 20.08.2019г. в гр. Ямбол, пл. „Освобождение“ № 1, административната сграда на Община Тунджа и е открито на 01.06.2020г. и за него е бил издаден АУАН сериен № 051608 от 18.06.2020г., впоследствие и Наказателно постановление /НП/ № ********** от 02.07.2020г., влязло в законна сила на 14.12.2020г.

Административният орган счита, че съгласно посочената от него разпоредба на чл. 239, ал. 1, т. 9 от ЗГ визираното по - горе НП представлява влязъл в сила акт на компетентен орган, с което е установил нарушението, визирано в чл. 239, ал. 1, т. 9, буква „а“, а именно „изготвен е карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч“. При това положение се установява силно вътрешно противоречие на мотивите, което води до липсата на такива, за приложението на разпоредбата на чл, 239, ал. 1, т. 9, буква „а“ от ЗГ. Така изложени мотивите на административния орган не позволяват реално да се установи неговата воля за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „а“ от ЗГ, изразяваща се в отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяването за невалидно на издаденото му удостоверение. Това е така, тъй като от една страна се твърди, че е извършено нарушение от жалбоподателя се състои в одобряване на карнет - опис за отдел 83, подотдел „в“ - землището на с. Каравелово, общ. Тунджа, което е премаркирано, след като вече веднъж е било маркирано със синя боя, като премаркирането е отново със синя боя. До тези констатации за извършени две маркирания на насаждения, находящи се в процесния подотдел, находящ се землището на с. Каравелово, е достигнал и съдът при оспорване на НП в мотивите на своя съдебен акт - Решение № 257/05.10.2020г., постановено по АНД № 847/2020г. на Районен съд - Ямбол. Мотивите на ЯРС са възприети от касационната инстанция, като в своето Решение № 155/14.12.2020г., постановено по КАХД № 143/2020г. на Административен съд - Ямбол, препраща към тях. От друга страна, спрямо жалбоподателя се налага ПАМ за изготвен карнет-опис без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. Реално в оспорената заповед няма и дума за изготвен такъв опис-карнет, да не говорим за посочване на дата, на която да се твърди да е извършено нарушението по чл. 239, ал. 1, т. 9, б.“а‘ от ЗГ. При това положение не може да се приеме, че посоченото в заповедта НП представлява по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 9 от ЗГ „влязъл в сила акт на компетентен орган, с който да е установено нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността“.

С посоченото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ сама по себе си е обща, препращаща, бланкетна, поради което тя не може да послужи, сама по себе си, като нормативно основание за търсене на административно наказателна-отговорност. В конкретния случай другата правна норма, посочена във връзка с правната квалификация на деянието, е чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г, за контрола и опазването на горските територии, която въвежда задължение при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение, подлежащите на отсичане дървета се маркират с друг цвят боя, различен от първоначалния. Така ангажираната отговорност на жалбоподателя с издаденото НП е в пълна колизия с възприетото от административния орган нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 9, б.“а” от ЗГ, а именно - наличие на изготвен карнет- опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. В последно посочената разпоредба законодателят въвежда фактически състав на много по-тежко нарушение на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, тъй като чрез неговото извършване нарушителят съзнателно допуска изсичане на дървета, които не са били маркирани, като към момента на издаване на карнет-описа не е изпълнено изискването на закона да бъдат маркирани предварително насажденията. В случая, административния орган механично е възпроизвел изготвения протокол на комисията, без да изведе свои собствени изводи, което е довело и до незаконосъобразността на издадената въз основа на него заповед.

Наред с горното, в заповедта административният орган се позовава, че е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, с което е установено нарушението, а именно наказателно постановление от 02.07.2020г. Видно от словесното описание на нарушението в НП, е посочено, че жалбоподателят е одобрил карнет-опис за извършено премаркиране на насаждения, при положение, че през 2018г. е одобрен от него карнет- опис за маркиране на насаждения, като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършени с един и същи цвят боя 2 /две/ маркирания на насаждения, находящи се в отдел 83, подотдел „в“ - землището на с. Каравелово, общ. Тунджа. При всяко едно от тези маркирания е одобряван от него карнет - опис. След като в своята заповед административният орган се позовава на така установеното нарушение, то е следвало не само да има предвид дали същото представлява такова по чл. 239, ал. 1, т, 9, б. .,а” от ЗГ, но и да обърне сериозно внимание, че в НП са посочени два различни карнет - описи, одобрени от жалбоподателя. Не става ясно кой от двата карнет-описи се има предвид в заповедта, когато се формира крайният извод, че с посоченото нарушение е осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 9, б.“а“ от ЗГ. В тази връзка е важно да се отбележи, че в НП тези два карнет-описа не са индивидуализирани в достатъчна степен, а общо чрез посочване на годините, в които са били одобрени. НП е влязло в сила и няма как да бъде ревизирано неговото съдържание производството по оспорване на заповедта, но административният орган е следвало особено внимателно да подходи при констатацията за извършеното нарушение, включително и чрез посочването на конкретен карнет-опис, който счита, че е изготвен без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. В случая, чрез своята заповед, административният орган налага ПАМ, при което е следвало да бъде изключително прецизен в своите констатации.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед /ЗАП/- 73/29.01.2021г. , издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и да  присъди в полза на Н.К.Д. направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е редовна, спорът е родово и местно подсъден за разглеждане на Административен съд Ямбол, съобразно препращащата норма на чл.240, ал.1 от ЗГ вр. с чл.133, ал.1 от АПК. Представените от страните писмени доказателства са приобщени по делото с Определение №132/05.03.2021г. Водим от горното и на осн. чл.157, ал.1 и чл.171  от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА адм.дело № 63/2021 год. по описа на Административен съд-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г. от 9,30 часа.

 

 

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Н.К.Д. ***, чрез адв. Ж.Т.-А. ***.

 

ОТВЕТНА СТРАНА: Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

 

УКАЗВА на административния орган, че в негова тежест,  съгласно разпоредбата на чл.170 ал.1 АПК, е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

УКАЗВА на страните, че доказателствата, събрани редовно в производството по издаване  на акта, имат сила и пред съда. По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по реда на Гражданския процесуален кодекс.

УКАЗВА  на страните, че при всяко положение на делото:

 

1.      могат да сключат споразумение по реда на чл.178 от АПК, при постигнато съгласие с участието на всички

2.      оспорващият може да оттегли или да се откаже от оспорването по реда на чл.155 от АПК

3.      административният орган може да оттегли оспорения акт по реда на чл.156 от АПК

 

 

 

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание, на същите да се изпрати препис от настоящото определение с дадените указания.

 

 

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/не се чете