РЕШЕНИЕ
№ 4196
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330112262 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В. Г. М., ЕГН ********** е предявил срещу ответника “БЪДЕЩЕ 2015 ”
ЕООД, с ЕИК: ******, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 1500
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. април, май и юни 2022 година,
законна лихва и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в периода 10.03.2022г. до началото на
август 2022г., когато ТПО е прекратено, като на ищеца не били платени дължимите ТВ. В съдебно
заседание се признава плащането на заплатата за м. юни 2022г. преди завеждане на исковата молба
в съда.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Твърди се, че трудовите възнаграждения са платени, за което се представят платежни
нареждания от 27.04.2022г. за сумата от 750 лева, с основание – заплата март и април и платежно
нареждане от 23.06.2022г. за сумата от 1000 лева, с основание заплата юни месец.
Предвид горното се моли исковете да се отхвърлят, претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор №***** от ******. и
трудов договор № **** от ******, се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение на основание трудов договор с изпитателен срок от шест месеца, като е
1
започнал работа на 10.03.2022г. Уговорено е ТВ в размер на 650 лева, а с трудовия договор от
8.05.2022г. е уговорено ТВ от 710 лева.
Ответникът представя платежни нареждания за заплатени командировки и заплати,
които не са оспорени от другата страна.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че
е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, считано
от 10.03.2022г., като за тези факти страните не спорят. Спори се единствено дали ТВ за м. април и
май е платено на ищеца и как е документирано плащането му.
В случая съдът намира, че ответникът не доказва да е изплатил трудовото
възнаграждение на ищеца за м. май 2022г. в размер на 500 лева и частично за м. април 2022г. в
размер на 97,83 лева. Съгласно член 270, ал. 3 от КТ изпълнението на произтичащо от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото ТВ се удостоверява с подписа на
работника във ведомостта, с разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.
Когато изпълнението на задължението за изплащане на заплатата е удостоверено с подпис във
ведомостта, не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът е получил
плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично
в нареждането за банков превод или разписката. За доказване на погасяването на поето парично
задължение длъжникът следва да установи фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект
изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник,
респ. платец, време на плащане, въз основа на които може да се индивидуализират задължението и
размерът на платената сума.
Доколкото такава индивидуализация липсва за дължимото парично задължение, касаещо
погасяването на трудовото възнаграждение за м. май и частично за м. април 2022г., исковете в тези
им части следва да се уважат, като в останалите им части, касателно ТВ м. април 2022г. над
размера от 97,83 лева до пълния предявен размер от 500 лева, както и за ТВ за м. юни 2022г. в
размер на ТВ в размер на 500 лева подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй като
вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.
С оглед изхода на спора страните имат право на присъждане на разноските по делото. На
ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност съобразно уважената част на иска в размер на
159,42 лева платено адв. възнаграждение. На ответника ще се присъдят разноски по съразмерност
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 300,96 лева платено адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
2
съдилищата по ГПК, възлиза на 23,91 лева ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “БЪДЕЩЕ 2015 ” ЕООД, с ЕИК: ******да заплати на В. Г. М., ЕГН
********** следните суми: 97,83 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.
април; 500 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. май 2022г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2022 г.
до окончателното им плащане, както и сумата от 159,42 лева разноски по съразмерност за
адвокатско възнаграждение, като отхвърля иска за разликата над сумата от 97,83 лева заплата за м.
април 2022г. до пълния предявен размер от 500 лева, както и за заплатата за м. юни 2022г. в размер
на 500 лева, като недоказани и неоснователни .
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** да заплати на “БЪДЕЩЕ 2015 ” ЕООД, с ЕИК:
***** разноски по съразмерност от 300,96 лева платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА “БЪДЕЩЕ 2015 ” ЕООД, с ЕИК: ******* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от
23,91 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/П/_________________
3