Р Е Ш Е Н И Е
Номер
240 Година 16.02.2021
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Дарин Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 970 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от К.М.А. с ЕГН **********
– лишен от свобода в Затвора Бургас, Затворническо общежитие с.Д., общ.Бургас
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно направените
уточнения на исковата молба ищецът претендира обезщетение в общ размер на 5 000
лева, за нанесени вреди през периода от 01.06.2019г. до 01.07.2020г., причинени
от условията в общежитието, а именно: лоши условия на хигиената, чистота на
водата, която е ръждясала (жълта) и след всяко къпане получава сърбежи по
цялото тяло, като тази вода се и пие, в спалното помещение - килия № 106 пада
мазилка, стените се лющят и има дървеници, които го лазят и хапят докато спи,
което му нанася психически и физически тормоз.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен,
оспорва исковата молба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас, изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са
налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.
Претенцията на ищеца е за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас – Затворническо
общежитие Д., за периода от 01.06.2019г.
до 01.07.2020г.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. След като има
твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките
за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и
исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая
не са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при престоя в Затворническо общежитие с.Д.,
общ.Бургас към Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Твърдяното бездействие се изразява в
неосигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Излага
оплаквания за лоши битови условия на спалното помещение в което е настанен -
килия №106, за която сочи, че е с ронеща мазилка и лющещи се стени; изнася
данни за лоши условия на хигиена и за качеството на подаваната вода за пиене и
къпане, за която твърди, че е ръждясала (жълта) и след всяко къпане получава
сърбежи по цялото тяло, както и за наличието на дървеници в спалното помещение,
които го лазят и хапят докато спи, което му нанася психически и физически
тормоз.
От ответника е представена справка от
07.10.2020г. (л.44 от делото), съгласувана с началника на Затворническо
общежитие „Д.” Бургас, в която е посочено, че К.А. е разпределен в ЗО „Д.”, III-та група на 12.04.2019г., като за периода
01.06.2020г.-01.07.2020г. е бил разпределян по групи както следва: от
14.05.2019г. до 22.10.2019г. е настанен в спално помещение № 315, с площ 17,79 кв.м.,
в което е съжителствал с двама или трима лишени от свобода. Помещението е с
прозорци 1,60м. х 1,40м. с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа
на естествена светлина. На 22.10.2019г. К.А. е преразпределен в корпус „Б” в ЗО
„Д.”, V-та група, настанен е в спално помещение № 204,
което е обитавал до 05.11.2019г. По негово желание е преместен в спално
помещение № 209 където пребивава от 05.11.2019г. до 30.01.2020г., съответно от
30.01.2020г. до 14.02.2020г. е бил настанен в спално помещение № 207. Съгласно
справката тези помещения в корпус „Б” в ЗО „Д.”, V-та
група са били с площ от 13,99кв.м. – 18,66 кв.м. и лишеният от свобода е
съжителствал с още двама или трима лишени от свобода. Прозорците са с размери
ширина 1,60м. х височина 1,40м. с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа
до естествена светлина, като жилищните помещения отговарят на изискванията за
минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек. По негово желание на 14.02.2020г. А. е
преразпределен в корпус „А”, I-ва група, където е настанен в спално помещение №
114, където пребивава до 11.03.2020г. Помещението е с площ 40кв.м. и е
предвидено за настаняване на 10 души лишени от свобода, като в този период е
обитавано от не повече от 7-8 души. Прозорците са идентични с тези на предходно
описаните помещения. На 11.03.2020г. е преразпределен от I-ва в IV-та група, където е настанен до 16.03.2020г. в помещение
№ 103. По негова молба и желание е изместен в спално помещение № 106, което е
обитавал до 13.08.2020г., когато е преместен в корпуса на Затвора – Бургас. В
справката се сочи, че помещенията в които е настаняван А., докато е бил в
коридора на
IV-та група са били с площ 13,99кв.м. - 18,66
кв.м. и е съжителствал с двама или трима лишени от свобода. Прозорците са с
размери ширина 1,60м. х височина 1,40м. с поставени решетки, които не
възпрепятстват достъпа до естествена светлина. По отношение на спално помещение
№ 106 е отбелязано, че същото е
идентично на всички описани, в които е бил настаняван ищеца и покрива
необходимите изисквания по ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В справката е посочено, че всички
помещения в затворническото общежитие имат обособен санитарен възел – душ,
тоалетна и умивалник, като непрекъснато се подава течаща вода, а топлата вода е
два пъти седмично по утвърден график. Помещенията се проветряват по естествен
начин, чрез отваряне на прозорци и врати. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържат ежедневно от самите лишени от свобода –
хигиенисти и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената, като в началото на
всеки месец се предоставят необходимите материали за поддържане на помещенията
и коридора. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно
като във всички спални помещения са монтирани радиатори, като през зимния сезон
количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и
температура в спалните помещения. Във връзка с обезпаразитяването е посочено,
че ГДИН има сключен договор със специализирана фирма за обезпаразитяване
на затворите, която изпълнява задълженията си съгласно сключения договор по
график. Във връзка с качеството на подаваната вода, в справката е посочено, че подаваната
във водопроводната мрежа вода е в съответствие с изискванията, определени в
Наредба №9 от 16.03.2001г.за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови нужди. Посочено е, че лишените от свобода имат възможност да
посещават медицински център по график, а при спешни състояния - ежедневно, като
при всички случаи в които лишеният от свобода А. е заявявал такова желание му е
осигурявана възможност да посети медицинския център или да бъде изведен на външен специалист.
От ответника с вх.№174/19/18.11.2020г. е
представен и договор рег.№11179/13.11.2018г. сключен между ГДИН и „ДДД-1”ООД,
гр.Бургас за извършване на дезинсекция и дератизация
на сградите на ГДИН и териториалните ѝ служби. Представена е справка за
фактически извършени услуги по дезинсекзия на ЗО „Д.”
в обследвания период (л.55-69 от делото),
както и 9 броя протоколи за извършена химична дезинсекция от страна на „ДДД-1”
ЕООД против дървеници и хлебарки и (л.79-87).
По делото са ангажирани и свидетелски
показания на А.Т., които през отделните периоди от време е бил в един коридор с
ищеца А., като отбелязва, че не са обитавали едно и също спално помещение, но
са близки и са посещавали килиите си. Посочва, че в момента е настанен в килия,
която преди е обитавал К.А. (свидетелят го нарича М.) и в която в момента са
настанени 3-ма души, като в помещението няма място „да се разминат”, има по два
шкафа, вишки и столове. Има баня и мивка, но
условията вътре определя като „ужасяващи”, с влага и мухъл, като за месец им се
полага 200гр. препарат за почистване. Посочва, че стената на която е спял К.А.
и на която понастоящем свидетелят спи е цялата във влага, олющена и с паднала
мазилка, от тавана тече вода и пада мазилка. За водата, която се подава в общежитието
отбелязва, че е негодна за къпане и не може да се нарече питейна, като слагат марли
на чешмата за да пият. Водата е мръсна и кална, а по марлята остава пясък,
водорасли, буболечки. Отбелязва, че водата не става за пиене, слагат я в кофа,
преваряват я преди пиене и въпреки това мирише на тиня. Ако нямат марли, късат
чаршафи които използват като калъфи на душа, за да могат да се изкъпят.
Посочва, че в помещенията има дървеници, хлебарките ги лазят и страдат
непрекъснато от ухапвания, като пръскането се осъществява от самите затворници
с пръскачки с хлорна вар, а идвалите външни фирми не пръскат с по-силни
препарати тъй като няма финансова възможност за това.
По своята същност
непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините
е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна
външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие,
което е противоправно, когато противоречи на правните
норми.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от
страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността
на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията,
достига прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се
разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца
условията при които изтърпява наказанието си лишаване от свобода, през
процесния период. В този смисъл е и настъпилата законодателна промяна, като
съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода.
В този смисъл са и Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет
с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите, а именно:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
В случая не се установява незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание са осигурили на ищеца такива условия, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве,
нито на човешкото му достойнство за времето от 01.06.2019г. до 01.07.2020г.,
когато е настанен в ЗО „Д.”.
В чл.43, ал.4
от ЗИНЗС е установено изискване минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4кв.м. Според чл.43, ал.5
от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20, ал.3
от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По данни на ответника, помещенията, в които е
бил настаняван А., са с различна квадратура и с вариращ брой на лишените от
свобода в тях, като съдът преценява, че същите съответстват на стандартните
изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице, с осигурена
възможност за проветряване, отопление и осигуряване на приток на дневна светлина,
неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия
за хигиенизиране. В този смисъл са и твърденията на ищеца, че в килия 106 са
били той и още двама лишени от свобода, като съобразно представената справка
площта на помещенията в които ищеца е бил настаняван варира от 13,99кв.м. до
18,66кв.м., тоест той е разполагал с повече от минимално предвидената площ от 4
кв.м., дори и в спалното помещение с най-малка площ.
От
събраните по делото доказателства се установява, че в спалните помещения,
включително и това, което е обитавал лишеният от свобода А. има обособен
санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня и непрекъснато се подава течаща вода,
а топла - два пъти дневно по утвърден график. Прозорците са с размери 1,60м.
ширина и 1,40м. височина, с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа
на естествена светлина. Помещенията се проветряват по естествен начин - чрез
отваряне на врати и прозорци. По желание лишените от свобода, обитаващи
спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени, за да се повишава
естествената вентилация. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се
поддържа ежедневно от самите лишени от свобода - хигиенисти и дежурни по
поддържане на чистотата и хигиената, като в началото на всеки месец получават
необходимите материали за поддържане хигиената в помещенията и коридора.
Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно като във всички
спални помещения са монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина
се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура.
Описаните данни отнесени към цитираните правни
норми, налагат извода, че помещенията, които е обитавал ищеца при изтърпяване
на наложеното му наказание в периода от 01.06.2019г. до 01.07.2020г. са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, обзаведени са с
отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно. В тази насока са и показанията на разпитания по
делото свидетел, посочен от ищеца. Действително, от показанията на свидетеля и
твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че санитарните помещения са с лоши
хигиенни условия, с наличие на влага и мухъл, неприятна миризма, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за
почистването. Относно твърденията за паднала мазилка в спално помещение 106 и влага на една от стените, дори
и да се приемат за достоверни, сами по себе си, не могат до обосноват извод за
нечовешко и унизително отношение спрямо лишените от свобода. Те сочат за
наличието на неуредици при поддържане на сградата, но тези неуредици не са от
такъв значителен, извънреден, прекомерен, унизителен и нечовешки характер –
така, както изисква чл. 3 ЕКПЧ.
На следващо място неоснователни са
оплакванията на ищеца за непредприемане от страна на администрацията на мерки
по обезпаразитяване на спалните помещения в
затворническото общежитие в периода от 01.06.2019г. до 01.07.2020г. Действително
по делото не се опровергава твърдението на ищеца, че в помещенията, където е
пребивавал е имало дървеници и хлебарки,
но не може да бъде прието, че затворническата администрация е бездействала. По
делото е представен договор peг. № 11179/13.11.2018г.
сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД с предмет извършване на услуги по дезинсекция
и дератизация на сгради на ГДИН. В изпълнение на
договора в помещенията на ЗО „Д.“ за процесния период
е извършвана обработка с биоцидни препарати против хлебарки
и дървеници, с което ответникът доказва, че не е бездействал. По делото е
представена справка за фактически извършени услуги по дезинсекция по
горепосочения договор (л.55 от делото), както и девет протокола за извършена
химична дезинсекция за процесния период, според които е обработвано планирано
по договор за хлебарки и дървеници с посочване на използваните биоциди на следните дати: 17.05.2019г., 18.07.2019г.,
30.08.2019г., 09.09.2019г., 14.11.2019г., 16.01.2020г., 16.03.2020г.,
16.05.2020г. и 17.07.2020г., като същевременно е извършван и мониторинг за
насекоми (л.79-87), които действия обхващат целия период за който ищеца
претендира, и те сочат на предприети и последователни мерки за разрешаване на
този проблем. С оглед така ангажираните доказателства, следва да се приеме, че
от страна на ГДИН са извършени действия по подобряване хигиената и
здравословните условия на спалните помещения, а наличието на хлебарки и дървеници не е в резултат от
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро
въпреки предприетите от нея мерки. Липсата на незаконосъобразно бездействие от
страна на затворническата администрация да предприеме мерки за справяне с
хлебарките и дървениците води до неоснователност на исковата претенция в тази
ѝ част.
Твърденията на ищеца, че подаваната течаща
вода не е била годна за пиене, нито за къпане, от което е получил кожни
оплаквания, не могат да бъдат отчетени като основателни в насока преценка
наличието или липсата на причинна връзка между поведението на специализираната
администрация и твърдените неимуществени вреди. На първо място, ГДИН не е
органът, на когото с нормативен акт са вменени отговорности за качеството на
водата, а не се установява изобщо ползваната от ЗО „Д.“ вода да е от отделен и
независим водоизточник, т.е. водоподаването да е
отделно от мрежата на село Д.. На второ място, не са ангажирани каквито и да
било доказателства, а и от представените 2 бр.рецепти за предписани медикаменти,
не се установява ищеца да е страдал от инфекции с причинител, находящ се във
водата или да е имал кожни неразположения заради използването ѝ за
къпане. В тази насока не са регистрирани негови оплаквания пред медицинския
специалист в общежитието. Изискванията за качествата на водата, използвана за
питейно-битови цели са регламентирани в Наредба №9/16.03.2001г., като по данни
на ответника на 29.07.2020г. е иззета проба за доказване на качеството и
чистота на питейната вода, както и водата използвана за хигиенни нужди, подаваната
от водопроводната мрежа, като проверката не е установила несъответствия на показателите.
С действието по вземане на проба, фактически са разгледани оплакванията касаещи
водата ползвана от лишението от свобода, като липсата на несъответствие с
предвидените показатели, води до извода, че мнението на ищеца относно нейното
качество е субективно.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че по делото не е установено К.А. докато е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Д.“, през периода от
01.06.2019г. до 01.07.2020г., да е бил подлаган на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
предявения иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.М.А. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за заплащане на
обезщетение в размер на 5 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди
през периода от 01.06.2019г. до 01.07.2020г., следствие противоправно
бездействие на нейни служители, изразяващо се в неосигуряване на нормални
битови и хигиенни условия в помещенията за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затворническо общежитие „Д.“, а именно: недостатъчна жилищна
площ, лоши условия на хигиена, чистотата на водата, падаща мазилка, наличието
на влага, хлебарки и дървеници.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: