РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив, ……….. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 647 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на К.С.Н., М.Н.Н., Н.К.Н., С.К.Н., Б.Х.К. и В.Б.К., всички с адрес: ***, чрез
адвокат И.А. и адвокат С.В., срещу отказ, обективиран
в писмо изх. № 48-Ф-113/10/08.02.2019г. на главния архитект на район „Южен“ при
община Пловдив, да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на: „Жилищна
сграда – първи, втори етап и надстройка, находяща се в ПИ 56784.530.225 по КККР,
за който е отреден УПИ IX – 225, кв. 5 - нов /26-стар/, по плана на кв. „Въстанически-север“,
гр.Пловдив, с административен адрес ул. „Г.Д.“ № 7.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че същият е немотивиран,
издаден от длъжностно лице без материална компетентност и в противоречие с
влязло в сила решение № 925/24.04.2018г., постановено по адм.
дело № 408/2018г. на Административен съд – Пловдив. Оспорват се
констатациите на ответника относно наличието на съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект и екзекутивната документация. Твърди се, че са
налице всички предпоставки строежът да бъде въведен в експлоатация. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – главен архитект на район „Южен“ при
община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. А., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесния отказ не
противоречи на влязло в сила решение № 925/24.04.2018г., постановено по адм. дело № 408/2018г. на Административен съд – Пловдив,
тъй като почива на фактически и правни основания, различни от тези предмет на
приключилото съдебно производство. Сочи се, че по отношение на строежа са
налице съществени отклонения и нарушения по време на строителството, които
обосновават законосъобразността на отказа. Поддържа се, че е налице промяна в
строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и съществено
изменение в общите части на сградата, както и
изпълнена пристройка към северната фасада на сградата, с която е
увеличена застроената й площ. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок, срещу административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК във вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ,
подлежащ на пряк съдебен контрол, при наличието на правен интерес, поради което
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. До кмета и
главния архитект на район „Южен“ при община Пловдив, във връзка с решение №
925/24.04.2018г., постановено по адм. дело №
408/2018г. на Административен съд – Пловдив, е подадено заявление вх. №
48-Ф-113/9/01.02.2019г. за регистриране и издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и Наредба № 2/2003г. на строеж:
„Жилищна сграда – първи, втори етап и надстройка, находяща се в ПИ
56784.530.225 по КККР, за който е отреден УПИ IX – 225, кв. 5 - нов /26-стар/,
по плана на кв. „Въстанически-север“, гр.Пловдив, с административен адрес ул. „Г.Д.“
№ 7.
С
посочения съдебен акт по адм. дело № 408/2018г. на
Административен съд – Пловдив е отменено писмо изх.№ 48-Ф-113/24.01.2018г. на
главния архитект на район „Южен“ при община Пловдив, обективиращо
предходен отказ за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация за процесния строеж като преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне. Съдът е приел за установено, че съставеният по
отношение на строежа Акт образец 15 е действителен и законосъобразно съставен,
поради което сочените в тази насока нарушения от страна на администрацията не
са основание за отказ.
Начално
преписката по регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация е образувана по искане вх. № 48-Ф-113/23.01.2018 г., подадено от „Стрикт“ ООД като пълномощник на възложителите на строежа.
Към искането са представени: документи за собственост и за учредено право на
строеж; окончателен доклад № 1006/21.07.2017г. от консултанта „Стрикт“ ООД; издадените актове и документи във вр. с осъществяване на строежа; договори с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура; актове за приемане на кофражни и армировъчни работи; акт
обр.12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване; сертификати за
армировка и за бетон; акт обр. 14 за приемане на
конструкцията; акт обр. 15 за установяване годността
за приемане на строежа; екзекутивна документация от 31.07.2015г., отразяваща
несъществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти.
7. С писмо изх. №
48-Ф-113/10/08.02.2019 г. на главния архитект на район „Южен“ при община Пловдив,
по заявление вх. № 48-Ф-113/9/01.02.2019 г., на основание чл. 154, ал. 2, т. 5
и т. 6 от ЗУТ е отказал издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строежа при следните мотиви: след извършена проверка, отразена в констативен
акт от 07.09.2019г., е установено, че обектът е със съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект, с което се променя строителната конструкция и
вида на конструктивните елементи и се нарушават предвижданията на проекта, като
се изменят съществено общите части на строежа. Като съществени отклонения са
посочени: 1) изградена пристройка по северната фасада към дъното на имота, с
която се увеличава застроената площ на сградата; 2) промяна в покривната
конструкция от западната страна на сградата с изградено надстрояване; 3)
промяна на покривната конструкция от северната страна на сградата, като е
изградена стоманобетонна тераса с плътен (зидан) парапет.
8. По делото бяха
допуснати единична и комплексна съдебно технически експертизи с вещи лица инженер
конструктори и архитект, чиито заключения се приеха с възражения от страна на
ответника. Вещите лица от проверката на място и по документи са установили, че строежът
е четвърта категория като за него са налични: скица виза за проектиране от
31.07.1989 г. за първи етап; разрешение за строеж № 22/12.04.1990 г.; протокол
за строителна линия и ниво; скица виза за проектиране за втори етап; одобрен
инвестиционен проект за: „Втори етап от
четириетажна жилищна сграда в УПИ IX – 225, кв. 5 по плана на кв. „Въстанически
– Север““; разрешение за строеж № 180/14.12.2000 г. за втори етап; скица виза
за преработка на подпокривно пространство; одобрен
инвестиционен проект за: „Надстройка на
жилищна сграда в процес на строителство в УПИ IX
– 225, кв. 5 по плана на кв. „Въстанически – Север“; разрешение за строеж № 160/04.10.2002
г. за надстройка.
При
първоначалното проектиране на сградата по проект, одобрен на 05.02.1990г., е
предвидено 5 етажно застрояване, без подземен етаж, с първи етаж за 2 гаража,
партерен апартамент и обслужващи общи помещения /котелно, ПРУ/. Проектът
предвижда 7 броя стоманобетонови плочи - на коти:
+2,40м.; +5,20м.; +8,00м.; +10,80м.; +13,60м.; +16,30м. - таванска плоча и +18,90м.
- покривна плоча.
По
издаденото разрешение за строеж за първи етап са построени 3 етажа /коти +0,00м.;
+2,40м.; +5,20м.; +8,00м. - временен покрив за първия етап/, от които двата са
жилищни, а първият - с обслужващи помещения, гаражи и партерен апартамент. Предвидени са по едно жилище на втория
и третия етаж. В първоначалния проект
жилищните етажи са 4, с по едно жилище на етаж и подпокривно
пространство, като третият и четвъртият жилищни етажи са останали за втори етап
на строителство. Първият етап е завършен до 2000 г. с временен покрив.
На
06.12.2000 г. са одобрени проекти за втория етап и е издадено разрешение за
строеж № 180/14.12.2000 г., с което се разрешават четвърти и пети етаж /над кота +8,00м./. Дадена е височината на сградата,
представляваща котата на корниза. Прегледът на
проекта показва, че освен по едно жилище на етажи 4 и 5 е предвидено да се
изпълни използваем таван в подпокривното
пространство. В конструктивния проект натоварването на подовата конструкция на
таванските помещения е предвидено като за обитаем етаж. По време на втория етап
е предложен проект за промяна по време на строителството на подпокривното
пространство. Проектът е с наименование ”Надстройка на жилищна сграда в процес
на строителство“ и е одобрен на 01.10.2002г. Издадено е разрешение за строеж
№160/04.10.2002r. за надстройката. Проектът предвижда обединяване на таванското
помещение в подпокривното пространство, намиращо се
южно от стълбището на кота +13,60м. с подпокривно пространство на кота
+16,30м., попадащо над него, в общо жилище тип мезонет с вътрешна стълба.
Останалото пространство на кота +16,30м. /северно от
стълбището/ остава за ползване в подпокривното
пространство без промяна.
Отклоненията
от одобрените проекти по време на строителството са следните: 1) На първия
етаж, в северната страна на сградата, извън линията на застрояване по
одобрените проекти, към дъното на УПИ е изпълнено допълнително застрояване
върху терена. С него е разширена застроената площ на партерното жилище в
северна посока. Извън застрояването по проект, като пристройка от север е
изпълнена застроена площ с размери 1,25м /2,80м, приобщена към първия етаж на
сградата. За оформянето на тази пристройка е изместена линията на фасадния зид
от север в променения участък. Пристрояването е извършено в рамките на плочата
на горния етаж /под нея/, която създава еркер на кота
+2,40м, по този начин нова плоча за покриване на пристройката не е изпълнявана.
Тухлените ограждащи зидове на пристройката са изпълнени до долния ръб на
плочата над първия етаж; 2) В четирите жилищни етажа над първия, сградата е
изпълнена по одобрените проекти за първи и втори етап без отклонения /до кота +13,60м. включително/. Отклонения се констатират над кота +13,60м. /конструктивна кота
+13,55м./, в плочата на кота +16,25м. Това се установява
от чертеж ”Кофражен план на коти +16,25 и +18,85“ - лист №4/6 от одобрения на
09.09.2002г. конструктивен проект за надстройката. На
място се измерва разширение с 50см. на полета № 1 и 3 на плочата на кота +16,25 в западна посока. Разширението е направено след
изместване на Греди №8 и №9 така, че да не са опори в колони №7a, 9а и 12а, а
върху къси конзоли 50см. навън от сградата на трите места. Конзолите са
закотвени в Греда №6, Шайба №2 и Шайба №3. След изместването навън на гредите и
разширяването на плочата до тях, тухленият зид върху гредите съответно е
изпълнен също на 50см. навън /върху гредите/. Постигнато е разширение на двете
помещения с функция на спални на второто ниво на мезонета /кота
+16,30м./ с обхват по цялата западна фасадна стена с дължина 7,70м. На същата кота +16,25, пространството, заградено между колони №5, 6,
8 и 6а от Греди №1, 11, 2 и 12, дадено в конструктивния проект като празно /без
плоча/, е изпълнено плътно със стоманобетонова плоча.
Ширината му е 1,45м, а плочата представлява еднопосочно армирано поле с размери
1,20м/3,21м. Тази плоча е продължена на запад и пред поле №1. Между колони №7a,
8 и 5, до Греда №11 и Шайба №1 е изпълнена плоча с ширина 1,45м, конзолна към
Шайба №1, с дължина по северната фасада 3,35м. Така пред полета № 1 и 2 от
север в момента се намира плоча на кота +16,25м.
извън одобрения конструктивен проект с размери в план 1,45м./7,55м., която
представлява тераса на кота +16,30м. към второто ниво
на мезонетното жилище. По северния и западния ръб на
плочата е изпълнен плътен парапет от тухлена зидария. Същевременно плочата на
тази тераса на кота +16,30м. покрива част от подпокривното пространство на кота
+13,60м., което е показано като помещение без функция в архитектурния проект.
Под терасата и с наклон на север и на запад, с дървена конструкция, между коти
+13,60м. и +16,30м. са оформени две тавански складови помещения - едно от изток
и едно на запад, с отделни врати за тях. Оставени са табакери в равнината на
покривната плоскост. Конструкцията на покривната плоча на кота
+18,85м. е изпълнена по одобрените проекти.
Изпълнената
пристройка от север на сградата не оказва влияние върху носещата й конструкция.
За покриване на пристройката е използвана плочата на кота
+2,40м., като зидовете достигат долния й ръб и ново покритие не е изпълнявано.
Тъй като сградата няма подземен етаж, натоварването от ограждащата зидария на
пристройката не оказва влияние върху основите на сградата. Експертизата намира
изпълнената пристройка за самостоятелен обект, неоказващ влияние върху конструкцията
на сградата. Пристройката
излиза извън линията на застрояване, дадена по проекта и разширява площта на
партерното жилище. Установява се на отстояние 6,10 м от
дъното на парцела. Същата следва да се разглежда като част от общата
конструкция към сградата.
По
отношение на отклоненията свързани с покривната конструкция експертизата е
установила, че не се променя видът на засегнатите конструктивните елементи. Не
са премахвани греди, колони или стоманобетонови
шайби. Променят се размерите на засегнати отделни елементи - плоча и греди. По
отношение на създадените нови натоварвания от удължаването на променените
елементи и двете вещи лица инженер – конструктори подкрепят констатациите на
проектант – конструктора на сградата, че същите са в рамките на допустимите
норми. Подкрепят и становището, че промяната в динамичното натоварване е
несъществена и конструкцията отговора на изискванията на антисеизмичните норми.
В
обобщение вещите лица инженер - конструктори и по двете съдебни експертизи са
достигнали до изводите, че извършените
промени в малка част от конструктивните елементи на кота
+16,30 не компрометира конструкцията на сградата. Разширението на двете помещения
на кота +16,30м. с 50 см. и новата тераса на това
ниво не водят до промяна в санитарно - хигиенните условия на жилището или
нарушение на екологичните и противопожарните изисквания, тъй като не се променя
начинът на ползване. Извършените отклонения от одобрените проекти на
мансардното ниво в частност по покривната конструкция могат да се преценят като
несъществени по отношение на сградата като цяло, тъй като засягат под 5 % от общия й обем.
Пристройката
от север на сградата, изпълнена върху терена, засяга общия за всички
собственици двор, като отнема площ от него, но не оказва влияние върху конструкцията
на сградата.
Вещото
лице архитект е установило, че в северната част височината на покрива е запазен
по първоначално одобрен проект за първи и втори етап, като височината на
сградата там е 13,80 м, същата не е променена с издадената виза за надстройка
при височина 14,80 м. В проекта за надстройка (в южната част на сградата)
височината на сградата е 14,80м. и същата не е променена при изпълнение на
строителството. Изпълнената по изместения западен зид на кота
капандура, отразена в екзекутив на л. 160 и л. 159 е
на височина 1,30м над покривната плоскост. Площта над 0,7м е с ширина 1,5м и
дължина 4,75м, и е 7,125 кв.м. Завишението е в рамките на допуска по чл.92,
ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Изпълнената терасата с плътен
парапет над покривната плоскост не се явява завишение спрямо допустимата
височина на сградата 14,80 м. Същата е отдръпната на 1,00 м навътре от
западната строителна линия и края на парапета й е в допустимите 0,7м. Нито една
от изпълнените издатини над покривната плоскост не нарушава предвижданията на
действащия ПУП за височина на сграда 14,80 м. (средноетажно
застрояване)
По
отношение пълнотата на екзекутивната документация за строежа, внесена на
15.07.2015г. в администрацията на Община Пловдив - Район ”Южен”, експертите
също непротиворечиво са установили, че графични материали са изготвени само за
част „Архитектура“, които са в пълен комплект. За част ”Конструкции” е изготвено текстово становище на проектанта
конструктор, без да е приложена графична част. От формална гледна точка
екзекутивната документация не отговаря на изискванията на чл. 175, ал.2 от ЗУТ.
Извършените отклонения от одобрените проекти засягат не само архитектурната
част на одобрените инвестиционни проекти, а също и конструктивната, „ЕЛ“ и „В и
К“ части, за които следва да се изготвят екзекутивни чертежи. Експертите намират, че становището на проектанта конструктор
компенсира липсата на чертежи, в които да са показани с цвят извършените
изменения, тъй като в него те са описани изцяло в текстови вид.
9. По делото се
събраха показанията на свидетелите П.И.К.
- автор на архитектурния проект за надстройката на двата етажа на сградата
на ул. “Г.Д.” № 7, гр. Пловдив и Н. В. Н.- строителен надзор на строежа.
Свидетелят К.
потвърждава, че по време на упражнявания авторски надзор не е констатирал
отклонения от проекта. Изготвил е екзикутивни чертежи
по части от покрива, които били променени спрямо първия проект и пристройка на
част от партера. Промените по покрива установил в рамките на чл. 93, ал. 2 от
Наредба 7, при допустими отклонения от 20% от обема на сградата. Към момента на
изготвяне на екзикутивната документация всичките посочени
строителномонтажни работи били извършени.
Свидетеля Николов сочи, че са му
известни промените в архитектурния проект на сградата, които не са съществени и
за това са изготвени екзикутиви. Тези екзикутиви били внесени в район “Южен” в община Пловдив. След този момент не е констатирал
никакви нови промени в конструкцията и по архитектурата на строежа.
10. По отношение
удостоверяване компетентността на ответния административен орган бе представена
заповед № 43 от 31.08.2016г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив, с
която арх. Д.П.Б.- длъжностното лице, подписало процесния отказ, считано от
01.09.2016г. е назначен безсрочно за главен архитект на район „Южен“ при община
Пловдив. Представена бе и заповед № 17-ЗГА-5/21.02.2017г. на главния архитект
на община Пловдив, с която на главния архитект на район „Южен“ при община Пловдив
на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ е делегирано правомощието да издава
разрешения за ползване съгласно Глава 11 от ЗУТ за строежи четвърта, пета и
шеста категория.
IV. За правото:
11. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. Правилото на §
1, ал. 4 от ДР на ЗУТ дава възможност на главния архитект на общината да
предоставя свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й.
Процедурата
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България е предмет на
регламентация в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. (ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.).
Според чл. 19а, ал. 1 искане за регистриране и издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация се прави от възложителя или от упълномощено от него
лице до органа, издал разрешението за строеж. Документите за регистриране и
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи четвърта
категория са изчерпателно изброени в ал. 3 на посочената правна норма.
По реда на
чл. 19б, ал. 1 органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от
постъпване на искането извършва проверка на комплектуваността
на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и издава удостоверение за въвеждане в
експлоатация или отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
с мотивиран писмен отказ. По преценка на органа, издал разрешението за строеж,
в срока по ал. 1 може да се извърши проверка на място, за което се съставя
констативен протокол, неразделна част от досието на строежа.
Съгласно чл.
19в, ал. 1 органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато
установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. При
постановен отказ от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за
регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на
чл. 19а.
Според чл.
178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ строежите не се въвеждат в
експлоатация, когато не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен
проект, с изискванията на чл. 169, ал. 1
и 3 и чл. 169а, ал. 1, и/или не са съставени технически паспорт и сертификат за
проектни енергийни характеристики.
По смисъла
на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект са отклоненията, които: 1) нарушават предвижданията на действащия
подробен устройствен план; 2) нарушават изискванията за строителство в територии
с особена териториалноустройствена защита или в
територии с режим на превантивна устройствена защита; 3) са несъвместими с предназначението
на територията; 4) нарушават строителните правила и нормативи, техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните
изисквания;
5) променят
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията; 6) нарушават предвижданията на проекта, като се променя
предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на
строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при
условията на чл. 152, ал. 2; 7) променят
вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; 8)
променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи
проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на
комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите
за третиране на отпадъци.
По аргумент
от ал. 3 всички отклонения извън посочените са несъществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект и не могат да бъдат основание за отказа по чл. 19в, ал. 1
от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
12. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган без
противоречие със сочения от жалбоподателите влязъл в сила съдебен акт. Главният
архитект на района е съобразил мотивите и диспозитива на решение №
925/24.04.2018г., постановено по адм. дело №
408/2018г. на Административен съд – Пловдив, с които преписката е върната на
административния орган с указания при разглеждането на искането да бъде
съобразена редовността на съставения акт обр. 15.
Съдът не е задължавал ответника да издаде изкъсаното удостоверение. Формираният
в случая отрицателен за оспорващите резултат е обоснован на различни факти и
самостоятелни правни основания от тези, предмет на приключилото съдебно
производство.
Въпреки това съдът намира, че отказът е издаден в
нарушение на изисканият за форма по чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК и в противоречие
с материално правните норми, целта на закона и принципът за съразмерност по чл.
6 от АПК. Административният орган се е задоволил с изброяването на три
фактически констатации, установени при проверката на строежа от 07.02.2019г.,
без да изложи конкретни мотиви в какво се изразява съществеността на
отклоненията от одобрените инвестиционни проекти. Тази празнота не се
преодолява и от съдържанието на съставения констативен протокол. Посочените
хипотези на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ само ориентират за волята на
главния архитект на района да формира отказ по чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г.
По отношения на установените на строежа промени в
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи съдът кредитира с
доверие приетите по делото съдебни експертизи, които въз основа на
обстоен анализ установяват еднозначно, че всички конструктивни отклонения,
отразени в приетата от администрацията екзекутивна документация, са
несъществени и не оказват влияние върху строителната конструкция, нито променят
вида на конструктивните елементи на сградата.
Що се отнася до установеното от административния
орган съществено изменение на общите части на строежа следва да се отбележи, че
в правната уредба не се съдържа легална дефиниция на понятието „изменение на
общи части“, нито са посочени случаите, в които тези изменения следва да се
третират като съществени. В този аспект съдът намира, че релевантни критерии
могат да бъдат броя на измененията, интензивността на намесата и засегнатият
обем, отнесен към обшия обем на строежа. По аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Закона за управление на етажната собственост, за да са съществени едни
изменения по общите части на сградата следва да водят до нарушаване на
архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта
на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на
сградата. В случая ответният административен орган не е спазил изискването на чл.
19а, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. и бланкетно е приел,
че наличието на изградена в повече пристройка по северната фасада на сградата
към дъното на имота и промените в покривната конструкция представляват съществено
изменение на общи части на строежа. Липсва какъвто и да е анализ как се
отразяват тези изменения на конструкцията и архитектурния вид на сградата,
респективно какъв обем от строежа е засегнат.
По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки. Тоест под общи части на строежа в случая
следва да се разбират общи части на сградата, в които без съмнение не попадат
идеални или реални части от терена.
На следващо място, по аргумент от чл. 154, ал. 2,
т. 6 и чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, следва да
се прави разлика между: „изменение на общи части“, „отнемане на общи части“,
„промяна на предназначение на общи части“ и „завземане на общи части“.
Каза се, в оспорения административен акт ответникът
се е позовал единствено на установено „изменение на общи части“ на строежа. В
този аспект извън предмета на съдебния контрол се явяват обстоятелствата дали е
увеличена застроената площ на сградата чрез усвояване на част от терена,
респективно дали са отнети общи части на сградата. Още повече, само по себе си
разширяването на застроителното петно не би могло да
се счита за съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект,
противоречащо на предвижданията на действащия устройствен план /в този смисъл Решение
№ 15067 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2009
г., II о./.
Според заключението на вещите лица за оформянето
на пристройката е изместена линията на фасадния зид от север в променения
участък, като пристрояването е извършено в рамките на плочата на горния етаж
/под нея/ и по този начин нова плоча за покриване на пристройката не е
изпълнявана. При това положение съдът намира, че не е налице съществено
изменение на общи части, след като фасадния зид е в рамките на предвидения по
проекта обем на сградата, не се нарушават архитектурният й вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната
конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата. Същото
важи и за промените по покривната конструкция, която е запазена в предвидените
по проекта коти без да се превишава височина на сградата - 14,80 м, допустима
по действащия устройствен план. На следващо място безспорно се установи, че
извършените изменения засягат по – малко от 5 % общия обем на
строежа. При това положение изводът на ответника за същественост на измененията
по общите части на сградата се явява незаконосъобразен. Дори и посочените
отклонения да бъдат ценени като съществено изменение по смисъла на чл. 154, ал.
2, т. 6 от ЗУТ, следва да се отбележи, че те нямат отношение към законността на
строежа, тъй като са изключени от приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 3 (Решение
№ 506 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2012
г., II о.; Решение № 9268 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 5909/2013 г., II о.). Макара повдигнатият въпрос да тангира
със законността на строежа, който въпрос е извън предмета на настоящото
производство, съдът намира за необходимо да отбележи, че принципно отказ за
въвеждане в експлоатация на законна сграда единствено поради незначително отклонение
от общия обем на строителството ще се окаже в противоречие с принципа за
съразмерност, залегнал в правилото на чл. 6 от АПК.
13. За пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи, че липсата на пълен
комплект чертежи към екзекутива на строежа, макар да
е формално нарушение, се явява неизпълнение на императивна норма /чл. 175, ал.2
от ЗУТ/ и представлява самостоятелно основание за отказ по чл. 19б, ал. 1 от Наредба
№ 2 от 31.07.2003 г. Този отказ обаче следва да бъде надлежно мотивиран и да
съдържа указания за установените непълноти, така че заинтересованото лице да
може да се възползва от възможността по чл. 19в, ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. и да отстрани причините за отказа. В рамките на съдебния контрол е
недопустимо да бъдат допълвани мотивите на административния орган, тъй като
съдът е ограничен от фактическите и правни основания,
посочени в обжалвания административен акт. По правилото на чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК, когато въпросът е представен на
преценката на административния орган, след като отмени административният акт,
съдът следва да върне преписката със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
14. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. За разноските
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателите следва да бъдат
присъдени сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 910 лева,
от които 500 лева за адвокатски хонорар, 350 лева за възнаграждение на вещо
лице и 60 лева за държавна такса.
Съдът констатира, че ответникът не е
внесъл увеличения депозит за възнаграждение на вещото лице арх. П.Д.М., за приетата
по делото експертиза, в размер на 338 лева, поради което по правилото на чл.
143, ал. 1 вр. §1, т. 6 от АПК община Пловдив като юридическото
лице, в структурата на което е ответният административен орган, следва да бъде
осъден да заплати същите на вещото лице.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на главния
архитект на район „Южен“ при община Пловдив, обективиран
в писмо изх. № 48-Ф-113/10/08.02.2019г., да бъде издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация на: „Жилищна сграда – първи, втори етап и надстройка,
находяща се в ПИ 56784.530.225 по КККР, за който е отреден УПИ IX – 225, кв. 5
- нов /26-стар/, по плана на кв. „Въстанически-север“, гр.Пловдив, с административен
адрес ул. „Г.Д.“ № 7.
ВРЪЩА преписката по заявление вх. №
48-Ф-113/9/01.02.2019г. на главния архитект на район „Южен“ при община Пловдив
за произнасяне при съблюдаване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на К.С.Н. с ЕГН**********, М.Н.Н. с ЕГН **********, Н.К.Н. с ЕГН **********, С.К.Н. с ЕГН **********,
Б.Х.К. с ЕГН ********** и В.Б.К. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, сумата
от общо 910 (деветстотин и десет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на вещото лице П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 338 (триста тридесет и
осем) лева, представляващи невнесен депозит за възнаграждение по приета по
делото съдебна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: