Р
Е Ш Е Н И Е
№
260685 / 10.6.2021г.
гр.
Перник, 10.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на трети юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 778по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Производството е образувано по искова молба на Н.З.Н.
*** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 18.05.2012 г. по ч.гр.д.№
2885/2009 г. и гр. д. 6940/2010на Районен съд Перник, по силата на която той е
осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на: 5097,90 лева за
доставена топлинна енергия в периода от 05.10.2006 г. до 30.04.2009 г. ведно
със законна лихва от 05.10.2009 г.; 1191,40 лева - законна лихва за забава
върху месечните плащания за периода 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г.
Твърди се, че въз основа на посочения
изпълнителен лист на 05.07.2012 г. е било образувано и.д. № 257/2012 г. по
описа на ЧСИ С.Д.. Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното
производство на съдебния изпълнител са възложени конкретни действия по
изпълнение. Твърди, че на 04.12.2012 г. е депозирана молба за налагане на
възбрана, но няма данни това такава да е наложена. Твърди, че на 04.04.2014 г.
е депозирана молба за налагане на запор, но също липсват данни за реалното му
налагане. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.04.2016 г.
Излага от правна страна разбирането си
за погасяване на вземане по давност, позовавайки се на съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, включително относимо по спора тълкувателно
решение и разглеждайки различни хипотези достига до извод, че във всяка една от
тях искът е основателен.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено съгласно използваната от страната теминология - че не дължи на ответника сума в размер на:
5097,90 лева за доставена топлинна енергия в периода от 05.10.2006 г. до
30.04.2009 г. ведно със законна лихва от 05.10.2009 г. като погасена по
давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими но неоснователени. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана многократно в рамките на образуваното
изпълнително дело. Намира, че вземането, удостоверено във влязлата в сила
заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави
разграничение между сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Намира, че до при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г.с
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се
представлява като поддържат вече изложеното.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника
поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение
№ 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително
дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД
за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът
оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 18.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 2885/2009 г. и гр. д. 6940/2010 на Районен
съд Перник, по силата на която ищецът е осъден да заплати на ответното
дружество сума в размер на: 5097,90 лева за доставена топлинна енергия в
периода от 05.10.2006 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна лихва от 05.10.2009
г.; 1191,40 лева - законна лихва за забава върху месечните плащания за периода
01.11.2006 г. до 30.09.2009 г. Образуването на 05.07.2012 г. и.д. № 257/2012 г.
по описа на ЧСИ С.Д. въз основа на същия изпълнителен лист.
При въведено възражение на някоя от
страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла погасителна
давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, као
производството е преминало в исково такова. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, който е
приложим и в настоящия случай.
За прекъсването на давността в рамките
на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е влязла в
сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от поискването или предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Видно
от копието на ИД № 257/2012 г. по
описа на ЧСИ С.Д., същото е
образувано по молба от 05.07.2012 г., като в молбата са инкорпорирани искания
за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор, възбрана и спиране от
движение на МПС, следователно депозирането на същата е действие, годно да
прекъсне давността за вземането. Преди това давността е била прекъсната с влизане
в сила на заповедта за изпълнение – 26.11.2011 г. – влизане в сила на
решението, постановено по гр.д. 6940/2010 г. по описа на районен съд Перник.
В
рамките на изпълнителното производство до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение и са изготвяни справки, но поради естеството на тези
действия (неводещи до прекъсване на погасителната давност) същите не следва да
се разглеждат в детайли.
На
04.12.2012 г. е депозирана молба от ответника за налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на ищеца. На 04.04.2014 г. е депозирана молб за
налагане на запор върху движимо имущество на ищеца. По така депозираните молби
липсват данни за извършване на конкретни действия по изпълнение.
При
тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсвана
с влизане в сила на решението, постановено по гр.д. 6940/2010 г. по описа на
районен съд Перник, с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
„предприемането“ на такъв (арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 Г., ОСГТК на ВКС) и осъществяването му, като в настоящия случаи предприемане
на действия по изпълнение и осъществяване на способ за принудително изпълнение
не се установиха.
Липсват
данни за ново „искане“, което да е довело до предприемане на действия по
изпълнение в рамките на това изпълнително производство след 04.04.2014 г.,
поради което изпълнителното производство е перемирано след 04.04.2016 г.
Съгласно вече посочените разяснение, представляващи задължителна съдебна
практика, новата погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. –
постановяването на ТР № 2 от по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (при
съображенията относно приложението на ППВС № 3/1980 г.), която е изтекла на 26.06.2020
г.
При горния извод за датата на перемиране
на изпълнителното производство и правните съображения за прекъсване на
давността, предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно, тъй като уговорения и заплатен адвокатски
хонорара е съобразен с Наредба № 1/2004 г. Доказани са разноски
за процесуално представителство в размер
на 600,00 лева, но се претендират такива в размер на 500,00 лева. Доказани са и
разноски за заплащане на ДТ в размер на 204,00 лева. При този изход от спора
дължимите разноски са в общ размер на 704,00 лева.
При
този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.З.Н., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Н.З.Н. за сумата от 5097,90 лева за доставена топлинна
енергия в периода от 05.10.2006 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна лихва от
05.10.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2012 г. по
ч.гр.д.№ 2885/2009 г. и гр. д. 6940/2010 на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н.З.Н. сумата от 704,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________