Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 78
гр. ВРАЦА,06.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публичното
заседание на 26 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Христина Цекова
като разгледа
докладваното от съдия Мишонова- Хальова въз. гр. дело N` 739 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе взе предвид:
“АГРОПЛАМИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: област
Враца, община Враца, ул.***,
представлявано от А.Б.Д.— П., чрез адвокат Ц.С. — вписан във ВрАк с адрес за
призоваване и връчване на съобщения по чл. 38 от ГПК: гр. Враца 3000, ул. ***,
Адвокатско дружество ,,П.и К.", са подали въззивна жалба против решение №
909/29.10.2019 г по гр.д.№3293/19 г по описа на РС- Враца.
С жалбата се навеждат доводи ,че
първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно,а ищецът е упражнил процесуалното си право на иск в
противоречие с признаците на добросъвестност и правилата на добрите нрави
залегнали в чл.3 от ГПК.
Твърди се още, че неправилно са уважени предявените против въззивника
искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.8 ал.1 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД,за установяване в отношенията между
страните,че въззивникът дължи на въззиваемия процесните суми,представляващи
главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2015-2016г. по договор за
аренда от 28.11.2011 г,за стопанската 2016-2017 по договор за аренда от
27.05.2013 г и за стопанската 2017-2018 г по договор за аренда от 27.05.2013 г,
както и лихва за забава върху неизплатените главници за периода 02.10.2016г.-20.06.2019г.,02.10.2017
до 20.06.2019 и 02.10.2018 до 20.06.2019 ,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2438/2019г.по описа на РС Враца.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и
неправилно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
В жалбата се цитира чл. 17 ал.3 пред.1 от ЗАЗ
като се твърди ,че уведомяване на арендатора за заместване на нов арендодател, не касаело действието на
заместването, но имало значение за правото на встъпилия арендодател да
иска изпълнение към него на задължението
за заплащане на рента.Но липсата на своевременно уведомяване арендатора за
промяна на арендодателя, влечело санкция за новия арендодател/правоприемник/ да
иска изпълнение на задължение, което
било изпълнено вече към предишния
арендодател.
Според жалбоподателя претенцията за
присъждане рента за стоп. години 2015/16 г, 2016/17 г и 2017/18 г за процесните
имоти била неоснователна изцяло.
Освен това в договора за аренда, от който ответникът черпил права, нямало
клауза за обезщетение за забава и следвало съдът да не присъжда такава, а да бъде отхвърлена, както и неприсъждане
лихва за забава ,каквато не била
уговорена в арендния договор. С жалбата не се правят нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
Моли се отмяна на решението на ВРС и постановяване друго с отхвърляне
предявените искове.Претендират се разноски.
В
срока за отговор на въззивната жалба
"Серес"ЕАД със седалище гр.Сливен ЕИК ***,чрез юриск. П.М.
поддържат ,че жалбата е неоснователна, следва да се отхвърли като такава , а
решението на ВРСъд да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Твърди се ,че са представили по
делото пред ВРСъд всички относими доказателства, спорните въпроси били решени с оглед установените
фактически обстоятелства и тяхната
конкретна обективна преценка на съда.
С отговора не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана
по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със заявление на "Серес"ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против "Агропламинвест"
ЕООД за сумата 712.72 лв. - главница
лева, представляваща неплатена арендна
вноска за стопанската 2015-2016 ,2016/2017,2017-18 и сумата 138,69 лева, представляваща лихва за
забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019
г./91.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019
г.,33.02 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019
г. и 13.80 лв. върху третата вноска и за периода от 02.10.2018 г. до 20.06.2019
г./;законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата;разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2438/2019 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1493/21.06.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника на 08.07.2019 г. и същият е подал възражение в срока по
чл.414 ал.2 ГПК. С определение № 1671/09.07.2019 г. районният съд на основание
чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 17.07.2019 г. и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 14.08.2019 г. същият е
предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Както в заявлението, така и в исковата молба се твърди, че с договор за
аренда от 10.11.2011 г., вписан надлежно в Служба по вписванията гр. Враца на 28.11.2011г.,Р.К.Я.
като арендодател е отдала под аренда на "К."ЕООД
като арендодател земеделски земи с обща площ 7,766 дка, находящи се в землището
на с. Ботуня,Община Криводол, обл.Враца за срок от 5 стопански години,считано
от 2011 до 2016 г.като на
"Агропламинвест" ЕООД били
предоставени за временно възмездно ползване зем. земи от 7,766 дка. На
04.07.2014 г. бил сключен договор за продажба на част от имотите,обективиран в
нот. акт №8 т.ІІІ рег.№4407 нот. дело №252/2014 г. на нотариус с район на
действие ВРС С.Б.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№4970 акт №40
том 12 от 04.07.2014 г.,по силата на който "Серес" ЕАД бил придобил
2.785 дка.
На 21.12.2011 г. между Н.Х.В. и ответника бил сключен договор за аренда на
земеделски земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№8290 акт №234 том
12 от 22.12.2011 г..По силата на договора на ответника били предоставени за
временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно
ползване земеделски земи с обща площ 6.801 дка в землището на с.Краводер
общ.Криводол.
На 03.11.2014 г. бил сключен договор за продажба на имота,обективиран в
нот. акт №72 т.ІІІ рег.№3742 нот. дело №265/2014 г. на нотариус с район на
действие ВРС П.Ц.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№7618 акт
№149 том 18 от 04.07.2014 г.,по силата на който ищецът бил придобил имота.
На 27.05.2013 г. между Р.К.Я. и ответника "Агропламинвест" ЕООД бил сключен договор за аренда на земеделски
земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№3673 акт №90 том 6 от
27.05.2013 г..По силата на договора на ответника били предоставени за
временно/за срок от пет стопански години,считано от 2013 г./ и възмездно
ползване земеделски земи с обща площ 9.482 дка в землището на с.Ботуня
общ.Криводол.
На 04.07.2014 г. бил сключен договор за продажба на имотите,обективиран в
нот. акт №7 т.ІІІ рег.№4405 нот. дело №251/2014 г. на нотариус с район на
действие ВРС С.Б.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№4969 акт №39
том 12 от 04.07.2014 г.,по силата на който ищецът "Серес"ЕАД бил придобил имотите и като такъв бил встъпил
в правата на арендодателите. Ответникът не бил изпълнил задължението си за
заплащане на арендната цена за стопанските 2015-16 г.,2016-17 г. и 2017-2018.
Поддържа се, че ответникът е неизправна страна по договора за аренда, тъй
като не изплатил на новия арендодател-ищеца рентните вноски за процесния
период, което е породило правен интерес от подаване на заявление по реда на
чл.410 ГПК, а след постъпване на възражение от длъжника - и за предявяване
на иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агропламинвест“ ЕООД
гр. Враца, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа,
че по делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението си по чл.
17 ал. 3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора, че е придобил собствеността върху
арендуваните имоти. По отношение на претенциите за мораторна лихва сочи, че
такава не се дължи, тъй като в договора липсва уговорка за дължимост на
обезщетение за забава. Направено е възражение за погасяване на исковите
претенции с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които
районният съд е обсъдил задълбочено,и е възприел фактическа обстановка, въз
основа на която е направил правни изводи за основателност на исковите
претенции. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269 изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявения установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.8 ал.1 ЗАЗ
ищецът следва да докаже възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания за главници, т. е. наличието на валидно
облигационно отношение между първоначалния арендодател и ответника, произтичащо
от договор за аренда на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно
заплащане, по който арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на
арендатора земеделските земи, описани в договора, както и съществуването на
валиден договор за покупко-продажба, по силата на който собствеността на част
от земеделски имоти, отдадени под аренда, е прехвърлена на ищцовото дружество,
и е настъпила изискуемостта на вземането за арендно плащане. При доказване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията
си по договора,или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти .
От събраните писмени доказателства по делото, респективно от представения договор за аренда на
земеделска земя от 10.11.2011 г./стр.стр.7 и 8 по приложеното ч.гр. дело/се
установява ,че Р.К.Я. от гр.Враца е предоставила на ответника
"Агропластинвест" ЕООД за
временно/за срок от пет стопански години, считано от 2011 г./ и възмездно/15
лв./дка/ ползване:
-нива от 2.785 дка в м.”Станци”
в землището на с.Ботуня общ.Криводол обл.Враца,имот №012037;
-нива от 4.981 дка в
м.”Алимански брег” в землището на с.Ботуня,имот №000013.
Видно от представения нот. акт №8 т.ІІІ рег.№4407 нот. дело №252/2014 г. на
нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.18 по делото/,на 04.07.2014 г. ищецът
"Серес"ЕАД е закупил нивата от 2.785 дка.
Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 21.12.2011
г./стр.стр.11 и 12/,Н.Х.В. от с.Краводер общ.Криводол е предоставила на
ответника за временно/за срок от пет стопански години, считано от 2011 г./ и
възмездно/15 лв./дка/ ползване нива от
6.801 дка в м.”Равнището” в землището на с.Краводер, представляваща имот
№104004 по плана за земеразделяне на селото.
Видно от представения нот. акт №72 т.ІІІ рег.№3742 нот. дело №265/2014 г.
на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./стр.стр.19 и 20/,на 03.11.2014 г. ищецът е закупил имота.
Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 27.05.2013
г./стр.стр.13-15/,Р.К.Я. от гр.Враца е предоставила на ответника за временно/за
срок от пет стопански години,считано от 2013 г./ и възмездно/20 лв./дка/
ползване:
-нива от 2.581 дка в м.”Градежо”
в землището на с.Ботуня общ.Криводол,имот №062009;
-нива от 6.901 дка в м.”Горуняк”
в землището на с.Ботуня,имот №017046.
Видно от представения нот. акт №7 т.ІІІ рег.№4405 нот. дело №251/2014 г. на
нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.стр.16 и 17/,на 04.07.2014 г. ищецът е закупил имотите.
Видно от представените уведомително писмо и известие за доставяне/стр.стр.42-44/,на
20.02.2015 г. ищецът е уведомил ответника за придобиването на имотите и
встъпването в правата на арендодателите.
На основание чл. 17 ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендуваната земеделска
земя замества праводателя си като арендодател в арендното правоотношение във
всички случаи, независимо дали договорът за аренда е вписан или не. Вписването
му има значение само относно срока, за който той го замества – ако договорът за
аренда е вписан, заместването е за целия оставащ срок на договора; ако не е вписан
– заместването е само за две стопански години след годината на придобиването.
Заместването в арендното правоотношение настъпва по силата на закона, като
първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота, без да е
необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на приобретателя.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че считано от изповяданите сделки за
покупко- продажба посочени по-горе, по които "Серес"ЕАД е станал
собственик на зем. имоти - датата на придобиване на правото на собственост
върху част от арендованите имоти, страните по делото са във валидно
облигационно правоотношение, като ищецът "Серес"ЕАД е придобил качеството на арендодател по
вписаните договори за аренда по отношение на закупената част от имотите за целия
оставащ период от договора.
Приобретателят е обвързан от
договора за аренда с всички негови клаузи, в т.ч. е придобил и правото да
получи дължимото арендно плащане от момента на заместването на арендодателя -
прехвърлител.
Пред двете съдебни инстанции ответникът прави възражение, че ищецът не е
изпълнил задължението си за уведомяване на арендатора за придобиването на собствеността върху арендуваните имоти,
поради което е лишен от правото да иска изпълнение на задължение по договора.
Действително с разпоредбата на чл. 17 ал. 3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е
установено задължение да уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване. Неизпълнението на това задължение обаче има за последица единствено
лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към
него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за заместване. В конкретния случай ответникът не
твърди да е изпълнил задължението са за арендно плащане за процесния период към
предходния арендодател, нито представя доказателства в тази насока. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че арендадорът дължи арендно плащане в
уговорения размер на новия арендодател.
При тези съображения, въззивният съд приема, че искът за съществуването на
вземания за главница е основателен и доказан в претендираните размери и за
посочените периоди. Върху размера на главниците се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираните обезщетения за забава.
В договора за аренда липсва конкретно посочен падеж, поради което относно
настъпване на изискуемостта следва да се приложат разпоредбите на чл. 8 ал. 5
от ЗАЗ, съгласно която ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в
първия работен ден след изтичането на стопанската година, и на § 2 т. 3 от ДР
към ЗАЗ, съгласно която "стопанска година" е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година.
С оглед на тези норми падежът на претендираната арендна вноска настъпва на
02.10.2016 г., на 02.10.2017 и на 02.10.2018 г за всяка стопанска година и от тази дата ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетения за забава върху главницата в
размер на законната лихва. Размерът на претендираното обезщетение не е оспорен
от ответника.
В жалбата се навеждат доводи за неоснователност на претенцията за
обезщетение за забава, поради липса на изрична клауза в договора за аренда.
Действително договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили - 20а
ал.1 ЗЗД, но за неуредените в договора въпроси следва да се приложи закона. В
договора за аренда няма изрична клауза за заплащане на обезщетение за забава,
но страните са уговорили, че неуредените с този договор въпроси ще се решават
въз основа на ЗАЗ, ЗЗД и общото гражданско законодателство. След като въпроса
за заплащане на обезщетение за забава не е уреден изрично в договора за аренда,
то приложение намира нормата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Ето защо
претенцията на ищеца за мораторна лихва е основателна в претендираните
размери.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за главница и
обезщетенията за забава.
Съгласно чл. 111 б. "в" от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тази
разпоредба е приложима в разглеждания случай, тъй като вземането за рента е
идентично с вземането за наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. Както бе посочено, в
договора липсва конкретно посочен падеж, поради което съгласно чл.8 ал.5 ЗАЗ
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година, т.е. падежът на претендираната арендна вноска настъпва на 02.10.2016,
02.10.2017 и 02.10.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 20.06.2019 г., т.е. преди да
е изтекла погасителната давност по чл.111 б."в" ЗЗД.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението
на районния съд, с което исковете са уважени, следва да бъде изцяло потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК право на разноски за
въззивната инстанция има ищецът-въззиваем "Серес"ЕАД гр. Сливен, като
на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда на основание чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25 ал.1 НЗПП при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 909/29.10.2019 г. по гр.д.№ 3293/2019
г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК
„Агропламинвест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Серес" ЕАД“ ООД, седалище гр.Сливен ЕИК ***,чрез
юриск. П.М. сумата 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, съгласно
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател:
Членове:1/
2/