Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
При участието на съдебен секретар
Стефка Александрова и прокурора Георги Герасимов, разгледа докладваното от
съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 3084/2019
г. по описа на СГС като, за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда от
07.05.2019г. по НОХД № 10036/2015г. СРС, НО, 5-ти състав е признал подс. Р.С.Й. за
виновен с това, че на 26.01.2015г., около 12:15 часа, в гр. София, кв. „Христо
Ботев“, до ЖП прелез, между ул.“511-та“ и ул.“Източна тангента“, като е нанесъл
удари с дървена палка в областта на дясната ръка на М.В.Б., му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на
втори пръст на дясната ръка, което увреждане е довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК подсъдимият е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 (шест) месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3
(ТРИ) години съгласно чл.66, ал.1 от НК.Със същата присъда СРС на основание
чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Й. да заплати направени по делото разноски.
Срещу така
постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Й. –
адв.Б., като счита първоинстанционната присъда за неправилна, тъй като е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснована е,
като всичко това я прави явно несправедлива. Релевира, че е нарушено правото на
защита на подсъдимия поради отказа от страна на съда да разпита посочените от
защитата свидетели, посредством чиито показания би се установили алибито на
подсъдимия. Твърди, че е нарушено вътрешноот убедежение на първоиснтанционния
съдебен състав, тъй като е игнорирал обясненията на подсъдимия, както и
противоречията в показанията на свидетелките М.и Й.Р..
В
разпоредително заседание от 25.07.2019г. по реда на чл.327 от НПК въззивният
съд счете, че за изясняване на обективната истина не се налага разпит на
подсъдим, свидетели и вещи лица, нито събирането на други доказателства. Оставя
без уважение искането на защитата за разпит на посочени от нейна страна
свидетели, тъй като намира, че по делото са налице достатъчно доказателствени
материали (вкл. показания на свидетели-очевидци).
В съдебно заседание пред въззивния съд
подсъдимият Й. се явява лично заедно със
защитника си - адв. Б..
В хода по същество зашитникът на
подсъдимия моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото
за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. В
подкрепа на становището си излага аргументи за това, че мотивите на СРС за
напълно идентични с обстоятелствената част на обвинителния акт и липсва
самостоятелен прочит и анализ на доказателствата Липсва цялостен и всестранен
анализ на всички доказателствени източници, вкл. обяснененията на подсъдимия и
на част от свидетелските показания. Посочва, че не е установено по категоричен
начин, че телесната повреда на пострадалия е причинена именно от подзащитния
му, а не от друг инцидент, случил се на процесната дата. Релевира наличието на
противоречия между мотивите и диспозитива на съдебния акт, свързани с
естеството на телесната повреда. Твърди,че приетата форма на вина „евентуален
умисъл“ е различна от тази, посочена в обвинителния акт, а именно – пряк умисъл,
което е поставило в невъзможност подсъдимият да се защитава. На следващо място
като процесуално нарушение посочва отказът на съда да допусне до разпит сочени
от защитата свидетели, които биха установили алибито на подс. Й., като съдът не
е проверил твърдението му, че на инкриминирания ден подсъдимия се е намирал
извън София, а лекият му автомобил – на ремонт. В заключение моли съдът да върне
делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
В пледоарията си представителят на
СГП счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, постановена въз основа на
показанията на свидетели – очевидци. Посочва, че правилно подс. Й. е бил
признат за виновен по така повдиганото му обвинение, а определеното му
наказание е правилно индивидуализирано. В заключение моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда.
В правото си на лична защита подс. Й.
поддържа заявеното от защитника си, а в правото си на последна дума заявява, че
не е извършил престъплението, за което е предаден на съд, и моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като взе предвид доводите и аргументите във въззивната жалба,
аргументацията на страните във въззивното производство, както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, намира за установено следното :
По делото са събрани в необходимия
обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното му
решаване. При самостоятелния си прочит на данните по делото, настоящият съдебен
състав прие, че са налице основания за ревизиране на фактологията, приета от
първия съд по отношение на известни детайли, поради което намира за установено
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Р.С.Й., е роден на ***
***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
На 26.01.2015 г., около 12:15
часа , в гр. София, кв. ’’Христо Ботев”, по ул. „Мими Балканска”, с посока на
движение към ул. „511-та” и железопътен прелез на ул. ’’Източна тангента” св. М.Б.,
докато управлявал лекия си автомобил, забелязал, че движещият се зад него
автомобил му е давал светлинни сигнали да се отбие. След като спрял автомобила,
св. Б.отворил прозореца, до колата му се приближил подсъдимият Й., застанал до
шофьорската врата и започнал да удря с дървена летва св. Б.в областта на
дясната ръка. Веднага след нанесените удари подс. Й. се върнал обратно в личния
си автомобил и потеглил. Същевременно очевидци на деянието били св. М.Р., която
стояла точно до прелеза, тъй като имала уговорка със свидетеля Б., както и св. Й.Р.,
която чакала маршрутно такси градски транспорт. Свидетелката Р. отишла при
приятеля си – св. Б., качила се в лекия му автомобил, и заедно се насочили към
дома на св. Б.. В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
пострадалият Б.отишъл да потърси медицинска помощ, където бил и освидетелстван от съдебен лекар.
Видно от заключението на
назначената и изготвена по делото СМЕ, в резултат на нанесените му удари на св.
М.Б. са причинени следните травматични увреждания : счупване на проксималната
фаланга на втори пръст на дясната ръка, масивен оток, кръвонасядане и дълбоки
охлузни рани на дясната китка, оток и кръвонасядане на лявата предмишница,
което увреждане е довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник. В резултат на нанесения удар същият е получил и мекотъканни
увреждания, които вещото лице е характеризирало като временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Контролираният
съд е извел релевантната фактическа обстановка въз основа на доказателствата,
които е събрал по време на съдебното следствие по общия ред, както и въз основа
на приобщените свидетелски показания, дадени при предходното разглеждане на
делото от друг съдебен състав, както и такива, депозирани в хода на досъдебното
производство. Налице са несъществени
несъответствия между депозираните пред контролирания съд и приобщените по
надлежния ред показания, които са били обсъдени и съпоставени помежду си.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
съвкупност от СРС, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. След самостоятелен анализ на доказателствените материали по
делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на
районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на неговото
авторство. Според въззивния съд, противно на доводите на защитата ,по делото са
събрани достатъчно доказателства, които в своята съвкупност, еднопосочност и
логична последователност водят до несъмнения и категоричен извод, че
подсъдимият Й. е автор на инкриминираното деяние, за което му е
повдигнато обвинение. Когато
и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд
не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към
нея.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран и проверен в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция, включващ:
гласни
доказателствени средства:
обясненията на подс. Й. (л. 178 от СП); свидетелските показания на Й.Р. (л.168
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.16 от ДП); на М.Р.
(л.177 от СП), вкл. приобщените по реда
на чл.281, ал.5 от НПК (л.15 от ДП); на М.Б. (л.166-167 от СП), вкл. приобщените
по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.13-14 от ДП), както и по реда на чл.281, ал.
1 от НПК (л.29 от СП); писмени
доказателства: справка за съдимост на подсъдимия, медицинска документация,
както и от способите за доказване – заключение от изготвената СМЕ (л. 20-22
от ДП).
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за
необоснованост на съдебния акт на СРС и за едностранчиво тълкуване на
доказателствената маса досежно инкриминираното деяние и участието на подс. Й. в
него. Мотивите на присъдата се базират на взаимно допълващите се показания на
свидетелите Б., М.Р. и Й.Р.. Едно от основните доказателствени средства по делото
се явяват показанията на свидетеля Б.. Правилно първоинстанционният съдебен
състав е подложил заявеното от него през различните фази от наказателното
производство на внимателна преценка, защото свидетелят е пострадал от
престъплението и заявеното от него трябва да бъде анализирано и през призмата
на евентуална заинтересованост от
крайния изход на делото. Правилно СРС е
приел, че качеството му на пострадал не може дефинитивно да
обоснове тезата за преднамереност на показанията
му, а правилно го е счел като основание за по-задълбочен анализ, като е съпоставил изложеното от него с
останалите свидетелски показания, както и със заключението на изготвената СМЕ.
Показанията на св. Б.са логически последователни и описателни относно
темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия Й. деяние,
както и относно собственото си поведение и състояние непосредствено след
инцидента – бил е изплашен, усещал е силна болка, прибрал се е вкъщи, а след
това е потърсил медицинска помощ. Правилно районният съд е отчел наличието на
конкретика и последователност при всичките разпити на пострадалото лице,
провеждани в различните фази на процеса. Действително, забелязва се леко
надграждане на някои моменти и внасянето на нови факти (пререканието, което е
имал с друг шофьор малко след първоначалния инцидент с подсъдимия), но цялостно
и настоящият съдебен състав намира, че заявеното от св. Б.представлява
достоверно отражение на процесните събития. Във всичките си разпити той е
категоричен както относно датата, часа, така и относно лицето, което го е
нападнало. Показанията на св. Б.намират доказателствена опора и в показанията
на свидетелите М.и Й.Р..
Обосновано районният съд е оценил като висока и
надеждна доказателствената стойност на показанията на свидетелите М.и Й.Р., доколкото те са информативни, последователни и взаимнодопълващи се. И двете
свидетелки са последователни в показанията си относно развоя на конфликта -
сочат, че подсъдимият Й., след като е спрял автомобила си, приближил се е до
този на пострадалия и изведнъж го е нападнал, нанасяйки му удари по ръката.
Пресъздадените от горепосочените свидетели лични възприятия са категорични
относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. Действително
са налице известни разминавания относно някои обстоятелства – по коя ръка е ударен пострадалият и качила ли
се е св. М.Р. в колата му непосредствено след инцидента. След съвкупен и
детайлен анализ на всички свидетелски показания, СРС правилно е достигнал до
извода, че се касае за дясната ръка на пострадалия, а посочването като лява се
дължи на емоционалното състояние с оглед изживения шок на разпитваните лица,
което обяснява и това разминаване. В тази си част то напълно акуратно е
съпоставено и с данните от медицинската документация, вкл. със заключението от
изготвената СМЕ.
Единствените доказателства, внасящи
съмнение в обвинителната теза, са обясненията на подсъдимия Й., в които отрича
на посочените в обвинителния акт ден, час и място да е бил той лицето, нанесло
удари на св. Б., тъй като по това време се е намирал извън София. Правилно
първостепенният съд не ги е кредитирал, като е изградил фактическите си и
правни изводи въз основа на останалите доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия освен валидно
доказателствено средство се явяват и средство за защита срещу така повдигнатото
му обвинение. В процесния случай въззивният съд цени дадените обяснения именно
в светлината на ефикасно средство за защита, с което подс. Й. се опитва да внесе
съмнение в обвинителната теза. При съблюдаване на правилата за доказателствената
тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като
съдържат обективно невъзможна версия. Обясненията на подсъдимия стоят вътрешно неустойчиво и
изолирано в описания общ ход на събитията и не отговарят на обективните факти по
делото, намерили отражение в подробната СМЕ относно установения механизъм на
увреждане, както и в кредитираните от съда свидетелски показания на М.Р. и Й.Р.
( и двете познаващи подсъдимото лице). Обстоятелството, релевирано от защитата,
че не са възприети обясненията на подсъдимия, не сочи на порок в дейността на
съда по изграждане на вътрешното му убеждение, особено след като те са
отхвърлени след съпоставката им с останалите доказателства по делото. Ето защо настоящият въззивен състав също
намира, че в случая обясненията на подсъдимия по-скоро имат защитна функция и
целят изграждането на защитна версия на последния, и като такива не следва да
бъдат кредитирани.
Неоснователно се твърди, че, като не е уважил
доказателствено искане на защитата, въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение. Не всеки отказ на съда да уважи доказателствено искане
представлява съществено процесуално нарушение. Съдът суверенно преценява дали
от събраните доказателства обективната истина е разкрита и ако това е така,
отказът му да уважи доказателствени искания не нарушава чл. 13 НПК. Описана е
приетата фактическа обстановка, посочени са доказателствените източници, които
я подкрепят, обсъдени са обясненията
на подсъдимото лице и защо не им е дадена вяра, като са налице достатъчно
доказателства, въз основа на които може да се стигне до единствено възможния
извод за виновността на подс. Й.. Правомощие на
решаващия съдебен орган е да прецени и да се произнесе по допустимостта, относимостта и
достатъчността на доказателствените материали при
балансирано съчетание на задълженията, от една страна, да не накърни нужния
обем от факти, значими за правилното решаване на делото, а от друга страна, да
не допусне неоправдано прекомерно разширение на обсега на предмета на
доказване.
Несъстоятелни са и оплакванията, че в нарушение на
процесуалните си задължения контролираният съд, като е възприел изцяло фактическата обстановка, описана
в обстоятелствената част на обвинителния акт, е предубеден към изхода на
делото. Фактическите рамки на обвинението се поставят именно от обвинителния акт и когато по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин бъдат
установени времето, мястото и механизма на извършване на деянието и съпричастността на подсъдимия към него, и след като
изводите на съда за тези правно значими обстоятелства съвпадат с описаното от
прокурора, то е логично
фактическата обстановка, възприета в мотивите към
присъдата да не се отличава съществено от тази в обвинителния акт. След като доказателствата са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в съответствие с изискванията на НПК
и са изложени съображения кои от тях и защо заслужават доверие (какъвто е и
настоящият казус), е
неоснователно от страна да защитата да се поддържа, че отсъства
собствена аналитична дейност на съда и е налице механично пренасяне на фактическата обстановка от
обвинителния акт в съдебния акт.
Поради горните
аргументи, настоящият състав намира доводите на защитника на подсъдимия за
липса на доказателства, сочещи категорично подсъдимия Й. за извършител на
деянието, за несъстоятелни. Действително,
между така събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната
фаза на процеса се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите
са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на
разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки
човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от
време. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд,
посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
производство и тези от предходното разглеждане на делото от друг състав на
съда, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред, още и по
никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество, че
събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените по-горе части, са в
достатъчна степен ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно.
Поради това, те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Правилно
районният съд е кредитирал и заключението от изготвената СМЕ, което е
отговорило на поставените задачи. От експертното становище се установява видът
и механизмът на причиненото на пострадалия Б.увреждане, като изрично е
посочено,че получените травми са резултат от удари с или върху тъпи предмети и
могат да бъдат получени в условията на описания от пострадалия нанесен побой.
При така
установената фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Р.Й.
с действията си е осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Обект на
защита са здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, а
посегателството върху тях се изразява в различни по характер и степен
увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на органи и
тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай причиняване на болка и
страдание.
От обективна страна – на
26.01.2015г., около 12:15 часа, в гр. София, кв. „Христо Ботев:, до ЖП прелез,
между ул. „511-та: и ул.“Източна тангента“, подс. Й. е нанесъл удари с дървена
палка в областта на дясната ръка на пострадалия Б.. Налице е изискуемата
причинно-следствена връзка между нанесените от подсъдимия удари и
констатираното увреждане – счупване на проксималната фаланга на втори пръст на
дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на деяния горен
крайник, субсумиращо се под престъпния състав на средна телесна повреда.
Относно
субективната страна на деянието, възприета от СРС, настоящият състав намира, че
действително контролираният
съд в аналитичната си дейност е допуснал някои непрецизни изрази от гледна
точна на правната терминология, които се ползват в протеста при аргументиране
на съответни твърдения, но без да е отчетен контекста, в който са употребени. От доказателствата по делото е видно, че подс. Й. от
субективна страна е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е
общественоопасния му характер (нарушава телесната неприкосновеност на св. Б.) ,
като с оглед ударите и мястото от тялото, където са нанесени, е целял настъпването на
общественоопасните последици – засягане на телесната цялост на пострадалия Б..
При
индивидуализацията на наказанието, направена от контролирания съд, въззивният
съд изразя съгласие с констатираното смекчаващо вината обстоятелство, а именно
– чистото съдебно минало на подс. Й.. По отношение на отчетено отегчаващо
обстоятелство, че „подсъдимият е използвал физическа сила без наличие на
причина за това“ настоящият съд намира за неправилно отчетено като отегчаващо
обстоятелство. На свой ред въззивният съд отчита като отегчаващо обстоятелство
фактът, че на пострадалия Б.е причинено и мекотъканно нараняване, което по
своята медикобиологична характеристика изпълва състава на „лека телесна
повреда“. Въззивният съд намира, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 (шест) месеца е справедливо и съобразено с обществената опасност на дееца и
на деянието. Настоящата
въззивна инстанция счита, че минималният отлагателен срок от 3 (три) години е
от естеството си да укаже необходимото поправително и превъзпитателно, а
най-вече - възпиращо въздействие върху
поведението на подс. Й., като по този начин целите, визирани в чл.36 от НК, ще
бъдат постигнати.
Предвид крайния
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените
по делото разноски, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист са възложени в тежест на подсъдимия Й..
Въз основа
на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
При тези съображения и след
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи допуснати процесуални
нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за неговото изменение.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 07.05.2019г. по
НОХД № 10036/2015 г. по описа на СРС - НО, 5-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
13.11.2019
г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.