Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 97
09.01.2020г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На първи октомври
2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1194 по описа за
2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено на основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД по отношение на непълнолетното дете – ответник Х.Х.И., ЕГН **********, представляван в настоящото производство чрез назначения му особен процесуален представител – адвокат Минка Топалова, че неговият баща – Х.Я.И., ЕГН ********** *** не му дължи заплащане на сумата от 1 992 лева, представляваща сбор от просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лева всяка за периода от 10.05.2017г. до 28.09.2018г., присъдени с влязло в сила бракоразводно съдебно Решение от 28.10.2014г., постановено по гр. дело № 6456/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, както и сумата от 148, 27 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, считано от забавата, начиная от 11.05.2017г. до 28.09.2018г. – поради изпълнение на това задължение. С цитираното решение са отхвърлени исковете в останалите им части над установения за недължим размер на месечните издръжки от по 120 лева месечно от общо 1 992 лева до претендирания размер от 5 712 лева за останалата част от периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г. вкл. и над установения за недължим размер на законната лихва от 148, 27 лева до претендирания от 1 174, 68 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, представляваща издръжка за периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г., считано от забавата (всяко 11-то число на месеца), начиная от 11.10.2014г. до 28.09.2018г. като неоснователни.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.Я. ***, със съдебен адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2 – адвокат Росен Диев, с която претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение като неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се посочва, че показанията на водените от ответната страна двама свидетели са противоречиви и негодни да докажат наведените с отговора на исковата молба твърдения за това, че детето е живяло с майка си през периода от развода до края на 2017г., но районният съд е приел за доказани тези твърдения, като е кредитирал безкритично показанията на тези свидетели, като не е извършил дължимата преценка за заинтересованост на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на водените от ищеца свидетели, които категорично сочат, че детето след развода е живяло и е отглеждано единствено от баща си.
Не се отправят искания за допускане на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивникът не се явява и не се представлява, не отправя допълнителни искания за представяне на доказателства.
Ответната страна по въззивната жалба – Х.Х.И. – непълнолетен – чрез назначения му особен представител – адвокат Минка Топалова депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирания писмен отговор се посочва, че атакуваното решение в най-голяма степен защитава и охранява интереса на детето Х..
Не се отправят нови искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание се явява майката на непълнолетното дете – Х. – И.С., даваща съгласие при участието на детето, която изразява становище, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от Х.Я.И. против Х.Х.И. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител – И.Д.С., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна – негов непълнолетен син, че той – Х.И. не му дължи сумата от общо – 7 186, 51 лева, представляваща просрочени издръжки за дете в размер на от по 120 лева месечно, както и законната лихва върху всяка просрочена вноска по изпълнително дело № 201/2018г. по описа на ДСИ към Районен съд – Бургас, за периода от 10.09.2014г. до 28.09.2018г., тъй като в този период от време ищецът е полагал грижи и изцяло е издържал финансово своето дете – Х.Х.И.. С молба от 22.10.2018г., депозирана по делото ищецът уточнява своята претенция по размер, като посочва детайлно за всеки един период какъв е размерът на претенцията.
Следва изрично да се отбележи, че предявеният иск е уважен за сума в размер от 1 992 лева за периода от 10.05.2017г. до 28.09.2018г., както и за сумата от 148, 27 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, считано от забавата, начиная от 11.05.2017г. до 28.09.2018г. поради изпълнение на това задължение и в тази му част първоинстанционното решение не е атакувано от ответната страна – Х.Х.И. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител – И.Д.С., поради което и в тази му част е влязло в законна сила. Предмет на въззивното обжалване и на разглеждане в настоящата инстанция остава претенцията за периода от началната претендирана дата – 10.09.2014г. до началото на периода, за който претенцията е уважена – 11.05.2017г.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан С. Г. Д., от показанията на когото се установява, че от дълги години са семейни приятели с Х. и познава неговото дете – Х. от самото му раждане. Свидетелят посочва, че от 2014г. детето живее при своя баща в к-с „И.“, бл. *, в който апартамент си има детска стая и всичко необходимо.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Г. М.И., от показанията на когото се установява, че познава детето Х., както и сочи, че познава майката на Х. от дете. Свидетелят посочва, че е имал връзка с майката на Х. и от 2015г. до месец август – 2016г. са живяли заедно в неговия дом в с. Ч. в.и по принцип детето не е било с нея. Свидетелят посочва, че през този период от време детето е идвало в с. Ч. В., но то е нямало вещи в този дом и повечето време е било при своя баща, който го е гледал и се е грижил за него.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Р. А. П.– баба на детето по майчина линия, от показанията на която се установява, че след развода си през 2014г. дъщеря й е отишла да живее при нея, а заедно с нея и детето е живяло в дома й, като през 2014г. и 2015г. тя го е водила на училище и го е прибирала. Свидетелката посочва, че през 2015г. дъщеря й е отишла да живее в с. Ч. в.при едно момче и е живяла там една година – от лятото на 2015г. до лятото на 2016г. и детето е било при тях през цялото време. Свидетелката посочва, че след лятото на 2016г. дъщеря й е отишла да живее при своя баща в к-с „З.“и след като са се преместили в гр. Бургас детето е започнало да посещава своя баща – Х.И. и от 2017г. детето се е преместило при него.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан М. Л. И., от показанията на когото се установява, че познава И. от четири години – от момента, в който тя е отишла да работи в магазина, на който той е управител – в началото на 2015г. Свидетелят посочва, че е трябвало да съобрази работния график на И., тъй като тя е водила и взимала детето от училище и много пъти й се е налагало да ходи на родителски срещи и той лично е виждал детето в магазина при нея. Свидетелят посочва, че детето е престанало да живее със своята майка когато те двамата са започнали връзка, а именно – от края на 2017г., тъй като са започнали да търсят квартира, но детето е отказало да живее с нея в тази квартира и тя се е преместила да живее при него, а детето е отишло да живее при своя баща.
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на влязло в законна сила Решение № 2028 от 28.10.2014г., постановено по гр. дело № 6456/2014г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратен сключения на 26.02.2004г. в гр. Бургас граждански брак между И.Д. И. и Х.Я.И., за който е съставен Акт за граждански брак № */26.02.2004г. на Община Бургас поради сериозното им и непоколебимо съгласие. По делото не се спори, че с цитираното съдебно решение упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие на съпрузите – Х.И. се предоставя на майката – И.Д. И., а бащата – Х.Я.И. се е задължил да заплаща на сина си Х.Х.И. месечна издръжка в размер на 120 лева, начиная от 10.09.2014г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забава при плащането на месечните вноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че след прекратяване на брака между съпрузите, детето – Х.И. е заживял със своята майка в дома на неговата баба по майчина линия – Р. П.. Това обстоятелство се потвърждава от показанията освен на свидетеля П., така и от показанията на свидетеля М. И., който посочва в своите показания, че познава майката на детето – И. от началото на 2015г. и от този момент е следвало да съобразява графика на трудовите й задължения с учебните занятия на детето. По делото се установява и обстоятелството, че от лятото на 2015г. до месец август – 2016г. майката на детето И.С. е заживяла в с. Ч. в.в дома на свидетеля Г. И., но детето не е живяло заедно с нея в неговия дом. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля Д.и на свидетеля Г. И., тъй като и двамата свидетели нямат роднинска връзка със страните и няма данни да са заинтересовани. Свидетелят Г. И. посочва, че майката на детето – И.Д. е заживяла в дома му в с. Ч. в.от лятото на 2015г., но детето Х. не е живяло с тях в неговия дом. Показанията на свидетеля са последователни, детайлни, не са вътрешно противоречиви и не противоречат и на останалите събрани гласни доказателства, поради което и съдът следва да ги кредитира. Тези показания не противоречат и на показанията на свидетеля М. И., който посочва, че познава И. от началото на 2015г. и към този момент е следвало да съобрази графика й с факта, че детето живее при нея и тя се грижи за него. От факта, че майката посещава родителските срещи в училището, в което учи детето не може да се направи единствения извод, че детето живее при нея, тъй като тя и към този момент е упражнявала родителските права по отношение на непълнолетното дете и е съвсем нормално да посещава родителските срещи, организирани от учебното заведение, в което детето се обучава.
Мотивиран от изложеното, съдът намира че от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че за периода от лятото на 2015г. до лятото на 2016г. детето е живяло при своя баща и той е полагал грижи и за този период от време го е издържал. По делото има и данни, че след като майката е напуснала дома на Г. И. в с. Ч. в.и е заживяла в к-с „З.“, гр. Б. в дома на своя баща детето е било с нея и след това отново се е преместило при своя баща – Х.Я.И. когато тя е започнала да търси жилище, за да живеят съвместно със свидетеля М. И.. При това положение, настоящият състав намира, че предявеният иск е доказан и за периода от лятото на 2015г. до лятото на 2016г. – тоест – за още една година и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по отношение на непълнолетното дете Х.Х.И., че неговият баща – Х.Я.И. не му дължи заплащане на сумата от още 1 440 лева, представляваща сбор от просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лева за всяка за периода от месец август – 2015г. до месец август – 2016г. Искът следва да бъде уважен и за претендираната за този период законна лихва – сума в размер на 417, 71 лева, тъй като не съществува главното задължение, за да се приеме, че е налице забавено плащане.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
иска за сума в размер на още 1 440 лева и вместо него да бъде прието за
установено по отношение на непълнолетното дете Х.Х.И., че неговият баща – Х.Я.И.
не му дължи заплащане на сумата от още 1 440 лева, представляваща сбор от
просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лева всяка за периода от
месец август – 2015г. до месец август – 2016г., както и сума в размер от 417,
71 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска от 120 лева, считано от забавата, считано от забавата, начиная от
11.08.2015г. до 28.09.2018г. поради изпълнение на това задължение.
В
останалата му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като съдът
препраща към изложените мотиви по реда на чл. 271 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивната
страна и да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 49,
69 лева за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част на претенцията.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, т. 1 от ГПК, настоящото решение е окончателно
и не подлежи на обжалване, предвид обстоятелството, че се касае за множество
обективно съединени искове, всеки един от тях с цена на иска под 5 000
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлена претенцията на Х.Я.И. в размер на още 1 440 лева до претендирания размер на претенцията от 5 712 лева за периода от месец август – 2015г. до месец август – 2016г. и за сума в размер на още 417, 71 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева всяка за периода от 11.08.2015г. до 28.09.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.И., ЕГН ********** – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител И.Д.С., че неговият баща – Х.Я.И., ЕГН ********** *** не му дължи заплащане на сумата от още 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева, представляваща сбор от просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 (сто и двадесет) лева всяка една от тях за периода от месец август – 2015г. до месец август – 2016г., присъдени с влязло в законна сила бракоразводно съдебно Решение от 28.10.2014г., постановено по гр. дело № 6456/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, както и сумата от 417, 71 (четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, считано от забавата, начиная от 11.08.2015г. до 28.09.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Х.Х.И., ЕГН ********** – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител И.Д.С. да заплати на Х.Я.И., ЕГН ********** *** сума в размер на 49, 69 (четиридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща направените разноски във въззивното производство съразмерно с уважената част на жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.