№ 260
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110211061 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Т. Б., чрез адв. Ж. Й., срещу Наказателно
постановление № 23-4332-014357 от 17.07.2023 г., издадено от Началник
сектор в СДВР, Отдел Пътна полиция при СДВР, с което са наложени
административни наказания както следва: на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление, като издадено в нарушение на административно
производствените правила и допуснато нарушение на материалния закон.
Оспорва приетата за установена в наказателното постановление фактическа
обстановка, като твърди че не забелязала да й е бил даван сигнал да спре
автомобила си. След спирането пред дома си, ключа на автомобила бил иззет
от полицейски служителя, а жалбоподателката била издърпана от
вътрешността му и й били поставени белезници в присъствието на едан от
дъщерите й. Признава, че отказала да бъде изпробвана с техническо средство
1
за съдържание на алкохол в дъха й, но посочва, че впоследствие дала кръвна
проба. Твърди, че мястото на извършване на всяко от нарушенията било
посочено неясно. Отбелязва различното посочване на времето на извършване
на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление „в 01:58ч.“ и „около 01:58“, като не било ясно в
колко часа е даден сигнала за спиране със стоп палка. Не било изяснено при
какви пътни условия е подаден сигнала и видимостта на същия. Посочва, че
не били описани обстоятелствата относно твърдяното нарушение на чл. 103
от ЗДвП. Неправилно било твърдението, че жалбоподателката била спряна на
адреса на ул. „Здравец“ №7, тъй като същата живее на този адрес.
Въпросното нарушение било описано неясно с оглед налчието на две
хипотези на чл. 103 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП отбелязва, че правото на защита било нарушено, тъй като на
жалбоподателката не бил връчван химическия анализ на кръвната проба, с
което била лишена от възможността да оспори резултата. При разпита на
свидетелите С. и А. се установили редица обстоятелства, които
противоречали на приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка. Твърди, че показанията им били взаимно противоречиви.
Следвало да се кредитират с доверие показанията на свидетелката Елица
Младенова, от които се установявало приложеното физическо насилие и
помощни средства спрямо жалбоподателката, а също и времето на пристигане
на автомобила пред дома на жалбоподателката, последването му от
полицейския автомобил без включени звукови и светлинни сигнали.
Отбелязва, че в протокола за медицинско изследване не бил изписан посочен
от жалбоподателката медикамент, който приемала през последните 24 часа. В
протокола за химическо изследване не бил обсъден с процентно съотношение
другия медикамент „Есцитил“ и дали употребата му е могла да даде
отражение при установяване стойностите на концентрация на етилов алкохол
в кръвта. Отбелязва също и неправилното посочване в листа за преглед на
пациент, че същият е „самонасочил се“ и че била взета алкохолна проба.
Изтъква посочените нарушения като съществено нарушаващи правото на
защита, поради което представлявали основание за отмяна на наказателното
постановление. Претендира деловодни разноски.
Не е взето отношение по подадената жалба от представител на
въззиваемата страна. Единствено се прави възражение за прекомерност на
2
претендираните разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.06.2023г. П. Т. Б. управлявала лек автомобил с рег. №*** в
гр.София, по бул. Ботевградско шосе с посока на движение от с. Долни
Богров към с. Горни Богров, като в района на бензиностанция „Еко“ й бил
подаден сигнал от полицейски орган със стоп палка по образец на МВР, при
което жалбоподателката не спряла, а ускорила в посока с. Горни Богров.
Незабавно управляваният от жалбоподателката автомобил бил последван с
автомобил на МВР от свидетелите полицейските служители С. и А., като
жалбоподателката ускорила скоростта си на движение и се отклонила по бул.
„Васил Левски“ към с.Долни Богров.
Около 01:58 часа жалбоподателката Б. спряла пред дома си на ул.
„Здравец“ №7, а полиецйският автомобил спрял до автомобила й. На мястото
била извършена проверка на жалбоподателката, при която Б. отказала да бъде
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер
7510 с инв. №ARBA-0139. На жалбоподателката е издаден талон за
медицинско изследване за УМБАЛ „Св.Анна“ №087454 от 24.06.2023г.,
връчен в 02:45 часа. Жалбоподателката се явила в медицинското заведение и
депозирала в 03.15 часа кръвна проба, съгласно Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. В същия е отразена употреба на 20
мг. Escitil и декларирани данни за употреба на бира. Извършено е химическо
изследване, като с протокол №314 от 26.06.2023г. е отразена установена
концентрация от 0,70 промила в кръвните проби.
Още преди излизането на резултата от лабораторното изследване на
24.06.2023г. е съставен акт за установяване на административно нарушение
серия GA №883971 за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за това че водачът не е
спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган и за нарушение
на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за това, че отказва проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не
изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
3
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта.
Въз основа на въпросния акт за установяване на административно
нарушение е съставено обжалваното наказателно постановление.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – акт за установяване на
административно нарушение серия GA №883971, талон за медицинско
изследване за УМБАЛ „Св.Анна“ №087454 от 24.06.2023г., Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за
химическо изследване №314 от 26.06.2023г., рецепта от д-р Терзииванова,
рецепта от МБАЛНП „Св.Наум“ и показанията на свидетелите А. Н. С., Т. С.
А. и Елица Мирославова Младенова.
Съдът черпи доказателствена информация от показанията на свидетеля
С. за мястото на подаване на сигнала за спиране на жалбоподателката – в
района на бензиностанция „Еко“ с посока с.Долни Богров. Същият твърди, че
след неподчинението веднага се качили на патрулния автомобил и застигнали
управлявания от жалбоподателката автомобил, който спрял на посочения
адрес в наказателното постановление. Категоричен е, че карайки автомобила
подавали звуков сигнал със сирена и полицейски светлини, с които е
оборудван автомобила, а също присветквали от къси на дълги светлини.
Свидетелят А. подкрепя изложеното от колегата си, като допълва показанията
на свидетеля С.. Посочва, че следвали автомобила на жалбоподателката около
пет – десет минути, като се движили със скорост от 120 – 130 км. ч.
Потвърдил е и употребата на физическа сила за издърпването на
жалбоподателката от автомобила и на помощни средства – белезници, в което
отношение показанията му противоречат на тези на свидетеля С..
Свидетелката Младенова е подкрепила изложеното от свидетеля А. относно
използването на физическа сила и помощни средства, поради което съдът
дава вяра на показанията им в обсъжданата им част. В останалата им част
съдът дава вяра на взаимно допълващите се и непротиворечащи си показания
на свидетелите А. и С..
Съдът кредитира с доверие отразеното в талон за медицинско
изследване за УМБАЛ „Св.Анна“ №087454 от 24.06.2023г., Протокол за
4
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и протокол за
химическо изследване №314 от 26.06.2023г., като изхождащо от документи,
съставени по предвидения в нормативната уредба ред и съдържащи
изискуемите реквизити.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна .
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България установява материалната компетентност на
административнонаказващия орган – т. 3.6. Длъжностното качество на
наказващия орган Даниела Дескова, като Началник сектор „Административно
обслужване” към ОПП СДВР, се удостоверява с Акт за встъпването и в
́
длъжност от 29.10.2019г. и Заповед №8121к-13318/28.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи на Р.България.
Въпросната Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България удостоверява и компетентността на
актосъставителя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел на съставянето му, в
изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актът е връчен на
нарушителя в деня на съставянето му срещу подпис. Не са постъпили
възражения срещу акта. Съдът не намира нарушения в реда на съставяне и
връчване на акта.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен
в рамките на тримесечния срок от извършване на твърдените нарушения.
5
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
Разминаването в изразите „около“ и „в“, касаещи часа на извършено
административно нарушение не представлява съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото същите имат сходен
смисъл.
Съдът констатира няколко съществени нарушения на административно
производствените правила, които засягат отрицателно правото на защита и
допуснато нарушение на материалния закон, които представляват
самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление.
По т. 1 от наказателно постановление жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, според чиято разпоредба при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Установи се, че деянието за нарушението е извършено не както е
посочено в наказателното постановление „в гр.София по бул. „Васил Левски“
от с. Долни Богров“ към с. „Горни Богров и застигната и спряна на ул.
„Здравец“ №7“, а на бул. Ботевградско шосе в района на бензиностанция
„Еко“ с посока на движение от с. Долни Богров към с. Горни Богров.
Свидетелят С. е конкретизирал същото като малко след бензиностанцията …
преди светофара на с. Долни Богров, където е подаден сигнала със стоп палка
и където е следвало да бъде реализирано дължимото поведение на водача на
автомобила, съответно където е извършено нарушението. Установи се от
показанията на полицейските служители, че бул. „Васил Левски“
представлява отклонение от бул. Ботевградско шосе, а същото се намира след
с.Долни Богров към с. Горни Богров. Съответно ва бул. „Васил Левски“ не е
бил подаван сигнал със стоп палка. Поради изложеното не се установи
извършването на деянието по начина, описан в т. 1 от наказателното
постановление. Поради изложеното съдът не намира за необходимо да
обсъжда възраженията по същество, касаещи обсъжданото административно
нарушение.
На следващо място в т. 2 от наказателното постановление е ангажирана
6
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, което не е описано в акта. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
въвежда забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила.
За разлика от наказателното постановление, актът за установяване на
административно нарушение е съставен за нарушение на чл. 174, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП за това, че деецът отказва проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
Наказателното постановление е издадено в логическо противоречие с
описаното нарушение в акта, както беше отбелязано за това, че деецът е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила, което е установено с протокол за химическо изследване
№314 от 26.06.2023г. След като по предвидения процесуален ред е установена
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, то не е налице нарушение на
чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. От обсъждането на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача в наказателното постановление
и ангажирането на административнонаказателна отговорност за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП следва
въвеждането на нови обстоятелства, включени в състава на ново нарушение,
между които и констатация за съдържанието на алкохол в кръвта на водача,
за което не е повдигнато административнонаказателно обвинение с акт за
установяване на административно нарушение, с което особено съществено е
нарушено правото на защита.
Поради изложеното и издаденото наказателно постановление се явява
издадено в нарушение на административно производствените правила и при
допуснато нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменено.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
въззиваемата страна дължи възстановяване на направените деловодни
разноски от жалбоподателя. Установи се, че жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. - по 300 лв. за наложени
7
две административни наказания по 300 лв., съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 03.09.2023г. Поради изложеното и с оглед
актуалната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ДВ бр. 88/2022г., размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение не превишава допустимия минимум според чл. 7,
ал. 2, т. 1 от същата наредба. С оглед изложеното възраженията за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явяват неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014357 от 17.07.2023
г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел Пътна полиция при СДВР, с
което на П. Т. Б. са наложени административни наказания както следва: на
осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. Т. Б. сумата от 600,00 /шестстотин/
лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8